Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 20.05.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                     СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 157 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. В., в качеството му на пълномощник на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД против решение № 1020/17.12.2013 г. по гр.д. № 2121/2013 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против П.Д.П. ЕГН********** *** иск с правно основание чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК за осъждането му да заплати сумата от 1070,31 лв., представляваща застрахователно обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 30.06.2009 г. , ведно със законната лихва, считано от  датата на подаване на исковата молба 18.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия П. разноски за първа инстанция в размер на 550.00лв. Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдът не бил преценил доказателствата в тяхната съвкупност, не е изяснил фактическата обстановка при настъпване на ПТП и правните изводи са изградени не върху установени факти, а върху предположения и хипотези. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не са ангажирани доказателства относно обстоятелството, че ответникът като водач на лек автомобил „Фолсваген Пасат“ с ДКН СН 63-94 СС е бил причина за настъпване на ПТП. Посочено е , че свид.Д. е бил в невъзможност от разстоянието на което се е намирал – 13 м. от пътното платно да установи, че на пътя се подавал единствено рога на колата на ответника, както и че автомобила „Школа“ се движил със скорост 80-90-100 км. в час. Страната счита, че съдът неправилно не е изяснил фактическата обстановка по делото, като е създал пречки за изясняване на фактите, недопускайки относими и своевременно поискани доказателства, поради което незаконно е приел, че ответникът няма вина за настъпването на ПТП. На първо място той не се е съобразил с представения протокол за ПТП, от който се установявало, че ответникът при излизане от земен път, отнел предимството на водача на лек автомобила „Шкода“. Този факт се бил потвърждавал и от заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, в което трето не участващо по делото лице – водача на лек автомобил „Рено“ е описало механизма на ПТП като е посочил, че то е настъпило, тъй като насреща движещ се автомобил, за да избегне ПТП с друг автомобил, който му е отнел предимство се е блъснал челно в него. Съдът не се бил съобразил със заключението на авто-техническата експертиза, съгласно което скоростта на лек автомобил „Школа“ в момента на удара е бил 40 км в час и удара е бил непредотвратим. От друга страна, страната счита, че съдът не  се е съобразил със задължителната сила на разпоредбата на чл. 302 от ГПК, и не е отчел силата на решението по НАХД № 1827/2009 г. по описа на СлРС, относно валидността и законосъобразността на наказателното постановление, с което ответника е бил наказан за нарушение на чл. 49 от ЗДП. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, за това, че съдът не е изяснил поведението на ответника станал причина за процесното ПТП с материални щети, като незаконосъобразно, и не е констатирал и нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 и т.3 от ЗДП, а именно, не изпълнение на задължението му при настъпване на ПТП да спре, за да установи какви са последиците от произшествието и да окаже съдействие. Неговото поведение изразяващо се в това, че е напуснал ПТП, тъй като счел, че не е участник в ПТП е морално укоримо и е довело до това, че не е могъл да бъде изпробван за алкохол, като по този начин се е реализирала разпоредбата на чл. 274 ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането. Съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като ответника не само не бил оборил, но потвърдил презумпцията за вина, като съзнателно напуснал местопроизшествието и по този начин виновно се отклонил от проверката за алкохол.

         Въззивникът твърди, че първоинстанционния съд е постановил своето решение при грубо нарушение на съдопроизводствените правила.

         На първо място съдът неправилно е кредитирал показанията на свид.П. и свид.Д., като безпротиворечиви и способстващи за установяване безспорните факти по делото. Посочено е, че П. като съпруга на ответника е заинтересовано лице, а свид.Д. обръщайки се към ответника с обръщението „Павката“ показва, че също се намира в близки отношения с него. Освен това показанията на тези свидетели не били безпротиворечиви, а вътрешно се противоречали, а също така били и необективни. Свид.Д. не можел от мястото, на което се намирал да прецени с колко автомобила на ответника се е показал на пътното платно, както и с каква скорост се е движил лек автомобил „Шкода“.

         На второ място страната посочва, че съдът незаконосъобразно е кредитирал заключението на допълнителната авто-техническа експертиза, тъй като тя е била съставена въз основа на показанията на свид.Д. и свид.П. относно скоростта на лек автомобил „Шкода“ и място на удар, а тези показания били недостоверни, заинтересовани и услужливи.

         На трето място съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 146 ал.4 и чл. 143 ал.2 от ГПК като не е допуснал своевременно заявени, относими и необходими доказателства. В първото с.з. ищецът своевременно бил поискал да бъде допуснат свидетел по делото, а именно водачът на лек автомобил „Школа“, а съдът е отхвърлил това негово искане като несвоевременно. Освен това в с.з. на 3.12.2013 г. по повод изслушано допълнително заключение на авто-техническа експертиза, отново било направено искане за допускане на свидетели – водачът на лек автомобил „Школа“ и на лек автомобил „Рено“ като очевидци на механизма на ПТП, но съдът отхвърлил тези искания. 

         Страната счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличие на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника, поради което се моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

         Въззивникът е направил доказателствени искания да бъдат допуснати при режим на призоваване водачът на лек автомобил „Шкода“ с рег. № А 81-13 ВА и водачът на лек автомобил „Рено“ с рег. № У 14-81 АА, чиито имена и адреси допълнително ще посочи в указания от съда срок, като счита, че техните показания са относими и допустими и с тях ще се изясни механизма на настъпване на ПТП. На второ място е поискано да бъде допуснато като доказателство по делото влязлото в сила решение на НАХД № 1827/2009 г. по описа на СлРС, като страната е заявила, че е узнала за това решение в с.з. 3.12.2013 г., при което е даден ход на устните състезания, поради което не е могъл преди това да се снабди и представи това доказателство. 

         В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Н. – пълномощник на въззиваемия П., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната счита, че правилно първоинстанционния съд е формирал своите изводи въз основа на показанията на свид.П. и Д., тъй като те са преки очевидци не само на настъпилото ПТП, а и на конкретното поведение на водача на лек автомобил „Шкода“. Посочено е, че съставителят на протокола за ПТП не е бил очевидец на настъпването на ПТП. Свид.П. макар и съпруга на въззиваемия е дала показания, които напълно кореспондират с останалите установени факти и обстоятелства, което било признато от вещото лице проф.д-р на т.н. инж.Ст.К., а от друга страна свид.Д. е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Въззиваемата страна оспорва твърдението на въззивника, че е допуснал виновно нарушение на чл. 49 от ЗДП, тъй като абсолютно не било доказано, че той е отнел предимството на водач на лек автомобил „Шкода“. Автомобилът на въззиваемия е бил спрял, тъй като е изчаквал съпругата си и не е бил в движение, намирал се е на черния път, а не върху пътното платно и доказателства в обратна посока няма ангажирани. Освен това така вещото лице изготвило експертизите е заявило, че няма никакви обективни данни за местоположението на автомобила на ответника, но експертизата е дадена във варианти, които също установяват, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лек автомобил „Шкода“. И тъй като автомобила на ответника е бил в покой и той по никакъв начин не е станал причина за отклоняване на движението на лек автомобил „Шкода“, то няма как ответника да е възприел, че е станал причина за настъпване на ПТП и да му се търси вина за това, че е напуснал местопроизшествието. По отношение на съставяне протокол за ПТП страната заявява, че съставителят му не е очевидец на настъпилото ПТП, а обясненията на двамата водачи на лек автомобил „Шкода“ и на автомобил „Рено“ не могат да бъдат приети като доказателства, тъй като водачът на лек автомобил „Шкода“ е заинтересовано лице.

         По отношение на твърдението на въззивника, че противоправното поведение на ответника се установява от влязло в сила решение по НАХД № 1827/2009 г. страната изразява становище, че проведеното административно производство не е било състезателно с участие на всички страни, описани в протокола за ПТП и не са събиране надлежни доказателства, включително автотехническа експертиза, която да установи механизма на настъпване на ПТП. Страната счита, че не е неправомерно неговото поведение във връзка с отказа да представи гражданско дело 59/2012 г. на СлРС, тъй като със сила на присъдено нещо се ползва само решението, но не и мотивите му, но така или иначе това поведение на ответника не следвало да се ползва като извинение за проявено процесуално бездействие от страна на ищеца.

         Ответникът, счита, че не е напуснал самоволно мястото на произшествието по смисъла на чл. 123 ал.1 т.1 и т.3 от ЗДП.

         Страната счита, че твърдението, че ответникът самоволно се е отклонил от проверка за алкохол, е голословно. Същият доброволно се върнал на пътен възел „Петолъчката“ и не е възразявал да бъде изследван за алкохол.

         Въззивникът намира, че първоинстанционния съд, не е допуснал процесуални нарушения изразяващи се в недопускане на своевременно заявени разпити на свидетели. Процесуалното искане е  било направено след изготвяне на доклада по делото и след като вече са били разпитани допуснатите до разпит свидетели.

         На последно място въззивникът посочва, че заключението на автотехническата експертиза е категорично, че скоростта на движение на лек автомобил „Школа“ преди удара е била около 79 км. в час, при максимално разрешение 60 км.в час.

         Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция.

         С определение от 21.03.2014 г. , съдът е намерил доказателствените искания на въззивника, посочени въззивната жалба за неоснователни и не ги е уважил.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Енчева, редовно преупълномощена, която поддържа въззивната жалба, депозирана от адв. В. и моли същата да бъде уважена. Претендира за деловодни разноски. Моли при евентуално отхвърляне на жалбата съдът да прецени насрещните разноски дали не са прекомерни.

          Въззиваемият Д. в съдебно заседание се явява лично и с адв.Н., който оспорва въззивната жалба като неоснователна , поддържа депозирания отговор по нея и моли първоинстнационното решение да бъде потвърдено. По отношение на разноските за въззивна инстанция – посочва, че те са 350.00лв. и съответстват на тежестта на делото.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ. За да бъде основателен предявеният иск, ищецът е следвало да докаже наличието на няколко предпоставки, а именно, че ответникът по иска е бил участник в ПТП, напуснал е ПТП без да уведоми съответните органи и без да бъде изпробвал за алкохол, т.е. виновно се е отклонил от проверката за алкохол.  

От събраните по делото доказателства съдът намира, че тези предпоставки за уважаване на иска не са безспорно установени и доказани. На първо място не се установи, че ответникът по делото е бил участник в ПТП. Не е доказано, че той като водач на лек автомобил „Фолкваген Пасат“ с ДКН СН 63  94 СС е станал причина за настъпване на ПТП на 30.06.2009 г., при което е настъпил удар между л.а. „Шкода“ и т.а. „Рено“, вследствие на което са настъпили и претендираните щети.  По делото са извършени две съдебни авто-технически експертизи и са разпитани двама свидетели – П. и Д., които са били преки очевидци на настъпилото на 30.06.2009 г. ПТП, при което е имало удар между л.а. „Шкода“ и т.а.“Рено“. От свидетелските показания на свид. Д., който е абсолютно незаинтересован от изхода на делото, се установява, че ответникът П. се е намирал на черния път, който е излизал към главния път за „Петолъчката“. Управляваният от него автомобил само леко, с около 10 см., се е показвал на главния път. Неговите показания сочат, че лекият автомобил  „Шкода“ се е движел с превишена скорост от 80-90-100 км.ч., при условие че в този участък на пътя има ограничение на скоростта от 50 км.ч. В този смисъл са и показанията на свид. П., която макар и да е съпруга на ответника П., е дала кореспондиращи на останалите данни по делото показания. От тях се установява, че автомобилът на съпруга й се намира на черния път където е бил спряна, за да я изчака тя да се качи. От друга страна автомобилът, който е станал причина за настъпване на ПТП, се е движел с висока скорост преди настъпване на ПТП, тъй като той е „профучал“ край нея. Най-вече с оглед показанията на свид. Д. за местоположението на  автомобила на ответника към момента на настъпване на ПТП следва да бъдат разгледани и изготвените по делото авто-технически експертизи. Вещото лице проф. К. при първото си заключение изрично е посочил, че   дори автомобилът на ответника да е бил навлязъл с 1,7 м. в платното за движени, водачът на л.а. „Шкода“ е имал техническата възможност, без да навлиза в насрещното платно, да се размине с двата автомобила -  на ответника  „Фолксваген“ и насрещнодвижещият се „Рено“. Вещото лице е посочило също така, че  действията на водача на автомобила „Шкода“ са били технически неправилни. Той е следвало  при възникнала опасност да намали скоростта си, а при необходимост дори и да спре, без да навлиза в насрещната пътна лента. Водачът на автомобил „Шкода“ е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. Тези аргументи на вещото лице са достатъчни да аргументират извода на съда,че вина за настъпване на ПТП има единствено водачът на автомобила „Шкода“ и че с поведението си водачът на автомобил „Фолксваген“, който е ответник по делото не е станал причина за настъпване на ПТП.  Допълнителната съдебно-техническа експертиза единствено може да  потвърди тези изводи на съда като посочва, че скоростта на автомобил „Шкода“ преди настъпване на ПТП е била около 79 км.ч. и е била значително над разрешената от  закона.

По делото не се доказа и че водачът на  л.а.„Фолксваген Пасат“ виновно се е отклонил от даването на  алкохолна проба. Действително той е напуснал мястото на произшествието, поради вътрешното си убеждение, че не е причинил  ПТП, а след това полицейските  служители не са поискали той да даде алкохолна проба, поради свои организационни мотиви.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 274 ал. 1 т. от КЗ е  недоказан, поради което следва да се потвърди първоинстанционното решение изцяло.

По делото следва да бъдат уважени претенциите на въззиваемата страна за заплащане на деловодни разноски. Пред настоящата инстанция са  претендирани деловодни разноски в размер на 350.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, а в договора за правна защита и съдействие, сключен между П. и адв. Н. е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 350.00 лв. и че същата сума е платена.Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2  от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по дела с определен интерес от 1 000.00 до 5 000.00 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 300.00 лв. плюс 7% за горницата над 1 000.00 лв. , което в случая означава, че минималното възнаграждение, което може да бъде уговорено заплатено за адвокатско представителство е в размер на 305.00 лв. Тази минимална граница обаче не е задължителна за договаряне между страните. Съдът счита, че уговореното между тях възнаграждение в размер на 350.00 лв. е към минималния възможен размер и съответства на степента на фактическа и правна сложност на делото, както и на обстоятелството, че процесуалният представител на въззиваемия е взел активно участие във въззивната фаза на производството като е депозирал своевременно писмен отговор на въззивната жалба, който е обстоятелствен и аргументиран и е взел лично участие в проведеното открито съдебно заседание.  С оглед на това съдът намира, че следва да бъде уважена изцяло претенцията на страната за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е   Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №  1020/17.12.2013 г. по гр. д. № 2121/2013г. по описа на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА ЗК„ ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Ч. В.“ № * да заплати на П.Д.П. ЕГН********** ***  сумата от  350.00 /триста и петдесет/  лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.