Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  27.05.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на тридесети април, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 161 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. К. в качеството му на процесуален представител на Е.К.Т., ЕГН ********** *** 16-Б-24, против решение № 227/27.12.2013 г. по гр.д. № 326/2013 г. на НзРС в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата против А. Д.Т., ЕГН ********** *** Загора иск за делба на движими вещи. Във въззивната жалба се сочи, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Решаващият съд неправилно е приел, че свид. Т. е заинтересован от изхода на делото, тъй като е брат на ищцата. Посочено е, че този свидетел точно е посочил с кого, кога и какви вещи са били закупени от страната. Страната счита, че логичен е изводът, че след 20 години брак страните би следвало да имат няколко движими вещи, които да си поделят. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено и съдът да пдопусне до делба посочените в исковата молба движими вещи.

В законния срок е депозиран отговор навъззивната жалба от адв. С. пълномощник на А.Т.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Въззивамият посочва, че в тежест на ищцата е да докаже твърденията си и че въобще няма движими вещи, които да са придобити от двамата съделители по време на брака, които да подлежат на делба. Моли се въззивната жалба дан е бъде уважавана, а да се потвърди първоинстанционното решение, претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.К., който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призована, се явява лично и с адв. С., който поддържа отговора на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Новозагорския районен съд, като бъдат присъдени и разноски за въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От обясненията дадени по реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК от въззиваемия Т. се установи, че около 19.12.2013 г. е взел от семейното жилище два шкафа, които собственоръчно си е бил напарвил с подръчни материали, след като вече е бил във фактическа раздяла с въззивницата. Шкафовете били направени от плоскости втора употреба и са били с размери 1,20 м на 0,60 м и 1,2м на 1.00 м. В тези шкафове си държал лични вещи. Въззиваемият посочил, че тъй като е правил ремонт на къщата, в която са живели с въззивницата е сложил в детската стая една секция, за дан е му пречи,но стаята се наводнила и секцията пострадала и тъй като не ставала за нищо я изхвърлил. Въззиваемият посочва,че по време на брака си били закупили хладилник който бил с изгорял двигател изхвърлен навън и ръждясал и който бил ползван за шкаф, като в него си държал инструментите. Единствено този хладилник бил изнесъл през м. декември и го държал в момента в гр. Н. З. на адрес ул. „И.“ №*.

         Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 20.01.2014г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 03.02.2014 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Производството по делото се намира в първа фаза по допускане на делбата, в която следва да се определят имотите по отношение на които е допусната делбата и квотите от право на собственост на съделителите.

         По делото не се спори какви са квотите от правото на собственост при делбата на СИО. Няма спор относно допуснатия до делба недвижим имот представляващ дворно място с едноетажна жилищна сграда в с. Брястово общ . Нова Загора. Спорен е въпросът единствено дали до делба следва да бъдат допуснати движими вещи. Тъй като ищцата е станала инициатор за делба на движими вещи със своята искова молба, в която ги е посочила в 15 пункта в нейна тежест е да докаже, че действително страните са били придобили в режим на СИО въпросните движими вещи. За установяване на тези твърдения са разпитани свидетелите Х. Т. и И.Г., които са дали показания пред първоинстанционни съд. Отношение към това имат и обясненията дадени от ответника Т. пред въззивна инстанция. При анализа на тези доказателства съдът намира исковата претенция за недоказана, поради следните съображения: На първо място силно се разколебават достоверността на обясненията дадени от свид. Т. ,  който е брат на ищцата във връзка с което съдът не счита, че е безпристрастен в даване на показанията си. Въпреки това, дадените от него обяснения са много общи и на практика бивайки съпоставени и със свидетелските показания на свид. Г. не може по никакъв начина да се индивидуализират отделните движими вещи, както са посочени в исковата молба и да бъдат допуснати до делба между страните.  Следва да се отчете и че тези двама свидетели не са имали достъп до семейното жилище в последните няколко години и не са в състояние обективно да посочат кои вещи придобити в режим на СИО се намират в това жилище. По този начин като не се индивидуализират вещите няма как и те да бъдат допуснати до делба.

         В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият Т. посочи, че са притежавали секция, която е бил преместил в детската стая и след наводняването й тя до толкова е загубила годност, че се е наложило да я изхвърли. С оглед на тези обяснения съдът счита, че след като вещта е погинала няма как да бъде допусната до делба между страните. Т. посочва в с.з., че ползва стар хладилник с изгорял двигател като шкаф без да уточни неговата марка, година на производство, стойност при закупуване. В  исковата молба е посочено, че страните са притежавали хладилник марка „Силтал“, като той също не е индивидуализиран с някакви родови и индивидуални белези. Свидетелят Т. в показанията си дадени пред РС - Нова Загора говори, че в кухнята на жилището е имало „фризер - хладилник „Силтал“, както и „друг фризер - ракла“. С оглед на тези показания съдът намира, че не може да приеме за доказано, че в исковата молба се претендира подялбата именно на хладилника, който е ползван към настоящия момент като шкаф от въззиваемия. Това е така, тъй като очевидно в исковата молба се претендира подялбата на действащ хладилник, а от показанията на Т. е видно, че този, който той използва отдавна не е действащ, а от друга страна от показанията на свид. Т. е видно, че страните са имали няколко фризера и хладилници един от които вече не е бил в употреба. На последно място Т. посочва, че през м. декември 2013 г. е изнесъл два шкафа за лични вещи, които собственоръчно бил направил след фактическата раздяла на страните с подръчни материали. Тези шкафове по описанията които са дадени от Т. не са претендирани за делба от въззивницата като придобити в режим на СИО.

         С оглед гореизложеното, съдът намира, че изводът на настоящата инстанция изцяло съвпада с тези на първоинстанционния съд, поради което следва да се потвърди първоинстанционното решение.

         По отношение претенцията на въззиваемия за присъждане на деловодни разноски съдът намира, че пред настоящата инстанция няма доказани такива и те не се дължат. Тъй като предмет на делото е делба с окончателният си съдебен акт съдът ще се произнесе и по исканията за разноски по делото.

 

 

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227/27.12.2013 г. по гр.д. № 326/2013г. на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.