Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 199

 

 

гр.Сливен, 11.07.2014 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юли, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 162 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Делото е образувано по повод депозирана въззивна жалба от В.Д.Д. ЕГН ********** *** *-*. Обжалвано е решение № 241/2014г. по гр.д. № 506/2013г. на Новозагорския районен съд, в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Х. – В.Д. С. ЕГН ********** е предоставено на майка му М.Р.С.. С обжалваното решение е определено местоживеене на малолетното дете при неговата майка М.С., определен е режим на лични контакти на бащата В.Д. с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. С първоинстанционното решение въззивникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 100 лв., като претенцията в останалата част е отхвърлена. С решението е разрешено на малолетното дете Х. – В. да пътува извън пределите на Република България до Кралство Испания неограничен брой пъти за срок от три години със съгласието на своята майка и законен представител М.С.. Въззивникът е бил осъден да заплати по сметка на РС държавна такса за присъдена издръжка в размер на 144.00 лв., както и 430.00 лв. деловодни разноски.

         Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не се е съобразил с представените по делото доказателства, а само избирателно е обсъдил част от тях, които подкрепят неговите изводи. На първо място по иска за предоставяне на родителските парва е посочено, че съдът неправилно е приел, че бащата имал намерение да запише детето в четвърти клас. Фактически той го е бил записал в ОУ „П.Хилендарски“ гр. Нова Загора, за което имало представено удостоверение. Посочено е, че в решението си съдът не е обсъдил фактите, че за периода от 15.09.2013 г. до 01.2014 г. детето не посещава училище, поради отписването му по настояване на майка му, което не било в интерес на детето. Във въззивната жалба се съдържа оплакване за това, че съдът не е изследвал въпроса за осигуряване на здравеопазването на детето, като не е съобразил факта, че откакто бабата полага грижи за него, то не е посещавало личният си лекар, за което обстоятелство било представено удостоверение в съдебно заседание, проведено на 19.12.2013 г.

На второ място е посочено, че неправилно съдът бил възприел в решението си, че при изслушване на детето е присъствал психолог. Това не било вярно. Иска се съдът да допусне да бъде изслушвано становище от психолог при отдел „Закрила на детето“ при ДСП Сливен относно изразяване на становище от детето по спора и липсата на манипулации от страна на родителите и техните близки. Твърди се, че решението е необосновано и е постановено при липса на доказателства и относно обстоятелството, че съдът е приел, че при пребиването на детето в Кралство Испания ще му даде възможност за обогатяване, както на жизнения, така и на културния стандарт, при условие, че въобще в социалния доклад липсва становище за условията, при които ще се отглежда детето в Испания. Жалбоподателят счита, че по делото по никакъв начин не може да се направи извод, че майката е по-добрия родител, че разполага с по-добри условия за отглеждане и възпитание на детето, че в Испания то има по-добра среда, поради което да се предпочете упражняването на родителските права да бъдат предоставени на нея. Излага се мнение, че желанието на детето не може да бъде определящото при определяне на родителя, който ще упражнява родителски права. С оглед гореизложените мотиви страната счита, че в частта, с която родителските права са предоставени на майката, решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че детето вече не е на ниска възраст, че е от мъжки пол и че бащата е подходящият родител.

         По предявения иск за определяне на местоживеене на детето е посочено, че не е ясно къде точно е местоживеенето на детето, тъй като в писмения отговор на исковата молба майката е посочила настоящ адрес в с.С. в., ул. „П. Я.“ № *, а по-късно е представила удостоверение с адресна регистрация в Кралство Испания, С.А../, ул. „Е.П.* етаж *, ап.*. Като в съдебното решение е посочено единствено, че детето ще живее при майката, на практика не е определено негово местоживеене с адрес.

         По иска за предоставяне на режим лични контакти на родителя, който няма да се грижи непосредствено за детето, във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно. Посочено е, че съдът е  следвало да изхожда от разпоредбата на чл.- 59, ал.3 от СК, съгласно която при определяне на режима на лични отношения между родителите и децата съдът следва да включи определяне на период или на дни, в който родителя може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Страната твърди, че ако съдът се беше съобразил с изключителната привързаност между детето и бащата, както и трайните грижи, които бащата е полагал за отглеждане на детето, е  следвало да се определи режим, който да съответства на необходимостта от връзка между баща и дете. Като освен допуснатите срещи, съгласно решението, съдът е следвало да постанови, че бащата има право на лични контакти с детето всяка втора половина от зимната, пролетната и есенната ваканция на детето, всяка година от 25-и декември от 09.00 ч. до 18.00 ч. на 30.12.за съответната година, първите два дни от Великденските празници, Велики петък, Велика събота с право на преспиване. Изказана е готовност ищецът да съдейства за режим на лични контакти между майката и детето, близък до свободния, съобразно завръщането й в България.

         По иска за издръжка е изказано становище, че решението се обжалва изцяло, тъй като страната счита, че е по-пригодния родител за отглеждане на детето. Заявява, че ако детето бъде предоставено за отглеждане на бащата, то майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка 100 лв. месечно.

         По предявения иск по чл. 127а от СК е посочено, че той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърди се, че в тази част решението е недопустимо, тъй като съдът не може служебно да измени направеното от страната искане, а той с постановеното решение го е направил, тъй като е постановил решение, с което е разрешил пътуване на детето само до Кралство Испания и само за срок от 3 години, а предявеният иск е бил за пътуване без ограничения на броя пътувания и без ограничаване на дестинацията. Евентуално се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не държи сметка за интересите на детето и бащата и не е защитен режима на лични контакти. Посочено е, че за да бъде постановено законосъобразно решение, следва да се зачете правото и на другия родител да се вижда с детето в рамките на режима за лични контакти, съобразно периода и дните, в които родителят може да вижда и взема детето, включително и през училищните ваканции, какъвто обаче иск не бил предявен по делото.

         По допуснатото предварително изпълнение на иска по чл. 127а от СК е посочено, че решението в тази част е необосновано и незаконосъобразно, предвид аргументите посочени по-горе в жалбата, касаещи основателността на предявения иск по чл. 127 а от СК.

         По въпроса за разноските моли съда да ги съобрази с крайния резултат по делото.

         Моли се да се отмени обжалваното решение изцяло и да се постанови ново, с което да се предостави упражняването на родителските права на малолетното дете Х. - В.Д. С., роден на *** г. на бащата В.Д.Д.. На детето да бъде определено местоживеене на постоянния адрес на бащата гр. Н. З., ул. „Г.“ № *-*. Моли се да се определи подходящ режим на майката за срещи с детето, когато се връща в Република България. Моли се въззиваемата да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно за детето, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

         В законния срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът Д. се явява лично, както и с адв. А., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Допълнителна писмена защита поддържа изложеното във въззивната жалба. Моли тя да бъде потвърдена. Страната е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в съдебно заседание. Допълнително, след приключване на делото, в писмената си защита е посочила, че по закон страната дължи разноски за един адвокат, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал1. От ГПК, а претенциите за втори адвокат не се дължат, тъй като макар във въззивното производство страната да е била представлявана от втори давокат, същата не е е заявила, че се отказва от адвоката, който я представлява ппред първа инстанция. С оглед на това счита, че претенциите за рзански са неоснователни.

Въззиваемата С. в съдебсно заседание се явява лично, както с адв. Гроздев, който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционото решение. Посочва, че условията при които детето би се отглеждало в Испания са по-добри и че майката е по-ппригодният родител. Самото желание на детето също било да живее с майка си в Испания и че с нея има по-близка връзка. Претендира деловодни разноски.

В допълнителни писмени бележки процесуалния представител на страна – адв. Гроздев, посочва, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и е изложил подробни съображения за неговата законосъобразност по отношение на уважаването на исковете по чл. 127а от СК, 127 ал. 2 изр. 1 от СК и т.н.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От изготвения по делото Социален доклад се установи, че жилищните условия в жилището на бащата находящо се в гр. Н. З., ул. „Г.“ №*-* са добри и в жилището се поддържа необходимата хигиена. Самото жилище представлява апартамент, който се състои от две стаи, кухня и санитарен възел и в този апартамент бащата съжителства заедно със своите родители – Х. и Д.Д.. Възнаграждението, което получава Д. месечно е в размер на 470,00 лв. От Социалния доклад се установи, че жилището в което живее майката на детето – М.С., в България е домът на нейната майка – Д.Д., намира се в с. С.В. общ. Нова Загора , представлява къща на два етажа, нейна собственост, състои се от шест стаи, битовите условия са много добри, с необходимата хигиена и на детето е осигурена самостоятелна стая.

Пред настоящата инстанция бяха представени от въззиваемата страна уведомления за безсрочен трудов договор за въззиваемата С., от който е видно, че същата работи като наемен сервитьор в гр. Сан Андриан, Кралство Испания, удостоверение от правителството на Навара департамент по образование, от което се установи, че ученикът Х. В.Д. С. е бил записан в пети клас на основното образование за учебната 2013/2014 г., второ удостоверение от същия департамент, от който е видно, че детето Х. е присъствало редовно в клас и е получило задоволителни резултати за учебната 2013/2014г., както и Социален доклад от Социалната служба на Сан Андреан, в който е посочено, че майката на детето Х. – М.С., работи като сервитьорка в бар в населеното място и има безсрочен договор на 4-часов работен ден. От това удостоверение се вижда, че получените доходи за 2013 г. са били в размер на 5 282,73 евро, а месечните договори съгласно приложена ведомост са възлизали на 659,57 евро. От този социален доклад е видно, че жилището, което обитават С. и Х.-В. представлява апартамент под наем, в който има столова, баня и спалня. Същият е в много добро състояние на живеене, съхраненост и оборудване. В графата източник на използваната информация е посочено, че за изготвяне на Доклада са използвани подадени документи, извършено домашно посещение и интервю. Социалният работник на Социална служба на Сан Андреан в Навара е посочил, че в духа на подадената документация и на и на информацията получена от направените домашни посещения се разбира че М. разполага с икономически средства, жилище с добри условия и може да съвместява работата си с отглеждането на възпитанието на детето от които то има нужда.

Съдът счита, че следва да кредитира посочените по-горе писмени доказателства издадени от Социалните и Обществени структури на департамент Навара. В разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ГПК е посочено, че официален документ издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Макар съдът да не е възложил на Социалните служби на Кралство Испания да извършат Социален доклад касаещ условията, при които би се отглеждало детето Х.-В. и макар, че тези доказателства са посочени от въззиваемата, по нейна инициатива, въззивната страна не е оспорила тяхната истинност и съдът няма никакви основания да се съмнява, че те са издадени именно от органите, които са посочени в тях. С оглед на това счита, че същите следва да бъдат зачетени като официални документи удостоверяващи констатираните в тях факти и обстоятелства.

В съдебно заседание беше изслушано детето Х.-В., който посочи, че желае да живее при майка си в Испания. Там се чувства по-спокоен, тъй като е заедно с майка си, там са неговите приятели, там е ходил и ходи на училище, говори много добре езика. Когато е в Испания има възможност да ходи на плуване, на разходка в различни градове. Детето заявява, че обича много майка си, защото тя се грижи за него, както и че обича баща си малко, защото той е избягал от Испания.

 Социалният работник присъствал в съдебно заседание заяви, че детето Х.-В. при изслушването му е било притеснено, че същото е изпитвало обида, без социалният работник  да може да обясни на какво се дължи това. Пред него детето било споделило, че бащата е избягал от Испания и че не контактува с него, тъй като в момента то е в Испания.

И двамата родители, изслушани в съдебно заседание, излагат готовност да отглеждат детето и заявяват, че считат себе си за по-пригодни родители, които да го възпитават и отглеждат. Всеки от тях счита е в интерес на детето същото да бъде оставено за отглеждане на техните грижи. Бащата – въззивникът Д., счита че детето ще се чувства при него по-добре,тъй като се грижи за него от бебенце, полагал е усилия за развиване на неговите дарби - да рисува, да моделира, да спортува. Бащата посочва, че в България детето ще бъде по-добре , тъй като ще е с него и с другите си близки – двете си баби, братовчедите си и доведената му сестра, която също желае да присъства в живота му. Майката С. счита, че детето Х.-В. ще се чувства по-добре при нея. Посочва, че тя също полага усилия за развитие на талантите му и че в момента то ходи на курс по рисуване, както и че има карта за плувен басейн. Посочва, че в Испания, когато през лятото е по-ангажирана служебно е подпомагана от майка си, а през зимата е с късо работно време и се прибира по-рано при детето. Въззиваемата счита, че в Испания Х.-В. се чувства по-добре, че там има повече приятели, харесва му живата, ходенето на кино с приятели, разходките до съседните градове, в негова полза е безплатното здравеопазване включително и зъболечение до 14-годишна възраст, което съществува в Испания. Майката заявява, че за нея е важно, че детето иска да учи и да живее в Испания и че тя му е създала всички възможности за добър и спокоен живот, а той в България няма подходящи битови условия, тъй като трябва да спи на диван, няма бюро и му е по-притеснено. Майката заявява ,че детето не е общувало с баща си, тъй като същият не го е потърсил нито по телефона, нито по Скайп, нито по Фейсбук.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 24.01.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.02.2014г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Обжалваното първоинстанционно решение касае предоставянето на упражняването на родителските права спрямо детето Х.-Власилав на майка му М.С., определянето на лични контакти между детето Х.-В. с баща му В.Д., присъдената издръжка, която следва да бъде заплащана от бащата, както и даденото разрешение на детето Х.–В. да пътува извън пределите на РБългария до кралство Испания за срок от три години.

В трайната практика на ВКС са посочени обстоятелствата, които следва да бъдат разгледани от съда, за да прецени той кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права при развод. Тези обстоятелства са посочени в постановление №1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Върховния съд и са задължителни за съдилищата при правораздавателната им дейност. По-съществените от тях са следните: възпитателски качества на родителите; морален лик на родителите,; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът на децата; тяхната възраст; възможност за помощ от трето лице; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот“.

От данните по делото съдът счита , че от гледна точка на жилищно-битови и материални условия на живот детето Х.-В. е по-добре задоволено при своята майка М.С.. От доказателствата по делото е видно, че при нея има възможност за по-добро обособяване на личен кът, тъй като при жилището на бащата би се налагало той и баща му да ползват обща стая – хола на жилището, което поради естеството на помещението няма как дан е бъде ползвано и от дядото и бабата. Детето е по-добре обезпечено както в Кралство Испания, така и при пребиваването си в България, в къщата на своята баба.

Данните за социалното обкръжение на детето Х.-В. са оскъдни, но от разпитаната по делото свидетели е видно, че и майката, и бащата могат да разчитат на своите близки родственици за помощ при необходимост. Видно е, че и близките на майката, и близките на бащата са заинтересовани от благополучието на детето, от неговото здраве, добро образование и възпитание. Няма никакви съмнения, че и двамата родители са силно привързани към детето. От контакта си с детето Х.-В. съдът се убеди, че към настоящия момент детето се чувства по-добре при своята майка, че има нужда от нейната близост и подкрепа. За момента детето изпитва недоверие към своя баща и чувство за извършено предателство, което свърза с внезапното напускане на Испания и семейството от страна на бащата . Обстоятелството, че майката през летния сезон е с по-продължително работно време не я прави непригоден родител. От данните по делото е видно, че тя организира добре своето време, като полага грижи на детето дан е му липсва нищо – приготвя му храна, закупува му карти за плуване. Във времето, когато тя е по –продължително на работа се подпомага до голяма степен от своята майка, която отива и пребивава при нея.

Съдът намира, че не са на лице данни за морална укоримост на родителите, за наличие на морално падение у тях, алкохолизъм, престъпни антиобществени прояви и т.н. Съдът намира също така, че и двамата родители са отговорни към своето дете и имат добри възпитателски качества. Както майката, така и бащата са се грижели всеотдайно за детето до настъпилия разрив във взаимоотношенията им.

Съдът обаче намира, че в интерес на детето Х.-В. е то да бъде при своята майка. То е родено и предимно е израсло в Кралство Испания. Свикнало е с начина на живот там, посещавал е училище, има близки приятели, има възможност да организира свободното си време по начин по който това е невъзможно това да бъде осъществено в гр. Нова Загора. На съда е известно, че в училищата в гр. Нова Загора няма възможност детето да тренира плуване. Възможностите за опознаване на чуждата култура на Испания чрез непосредствено възприемане и живеене там са от положително естество за развитието на детето. Детето е силно привързано към своята майка и страда дори при мисълта, че може да бъде отделено от нея. Съдът счита, че не е необходимо под предтекст детето да живее със своите близки в България, да бъде лишено от най-важната фигура за него към настоящия момент, а именно от съжителството със своята майка.

От друга страна, в цитираното по-горе Постановление № 1/1974г. е посочено, че майката по-принцип е по-пригодна от бащата за отглеждане и възпитаване на деца от женски пол и наравно пригодна с бащата за отглеждане и възпитаване на момчета, особено това е важно, когато момичетата са в пубертетна възраст. В това Постановление е посочено, че и при по-ниска възраст на децата – Х.-В. е на 10 години, майката отново се счита, че е по-пригоден родител да упражнява родителските права. При това положение, като се вземе предвид и казаното по-горе, както и факта, че не се намериха никакви обстоятелства, които да посочат, че майката е непригоден родител за отглеждане и възпитаване на детето, съдът намира, че тя е по-пригодната от двамата родители и че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на нея.

С оглед на това, че не следва да се измени първоинстанционното решение в частта за предоставянето на родителските права, съдът намира, че то не следва да бъде изменено и по отношение на присъдената издръжка за детето, още повече, че от данните по делото е видно, че е във възможностите на бащата, без да бъде особено затруднен да я дава.

Във връзка с поставения въпрос за местоживеенето на детето Х.- В., съдът счита, че при определяне на местоживеене на детето не е необходимо изрично да бъде посочен адрес, на който ще живее детето. Принципът, който е залегнал в Семейния кодекс е, че местоживеенето на децата е при техните родители. Няма тъждество между понятията „местоживеене“ и „адресна регистрация“. Адресът може да бъде многократно сменян от родителя и не е необходимо всеки път да бъде определяно ново местоживеене на детето. Детето е с определено местоживеене при своята майка и ще бъде търсено на адресите, на които бъде тя регистрирана. С оглед на изложеното възраженията в тази част на въззивната жалба се явяват неоснователни.

По отношение на режима за лични отношения определен от първоинстанционния съд съдът намира въззивната жалба за частично основателна. Очевидно е, че в настоящата ситуация  много трудно би се стигнало до възможност на бащата да вижда своето дете всяка първа и трета събота и неделя от месеца, предвид на това, че детето ще бъде през по-голямата част от времето в Кралство Испания /най-малкото поради факта, че там ще посещава училище/. С оглед на това съдът счита, че от интерес на детето е то да прекарва колкото е възможно повече време от своите ваканции в България. За да не бъдат прекъсвани българските традиции и детето да бъде възпитавано в дух на връзка с предците ни, както и , за да имат възможност да споделят повече тържествени моменти през годината заедно бащата и синът, съдът счита, че следва да определи допълнителен период от време, през който детето да бъде при баща си. Тъй като  зимната ваканция в Кралство Испания е доста продължителна е възможно през този период от време детето да се завърне в България и да изкара коледните празници заедно със своя баща и неговото семейство. Съдът счита, че е удачно в случая да бъде определен допълнителен режим на лични контакти между бащата В. и детето Х.-В. и да бъде определено, че детето Х.-В. ще осъществява лични контакти с баща си В.Д. всяка година от 24 декември от 9,00 часа до 30 декември 18.00 часа. Тъй като няма данни по делото кога точно са другите ваканции, които ползва детето в Испания съдът счита, че не може да се определят допълнителни дни от тези ваканции, при които да се осъществяват личните контакти между бащата и детето, тъй като би могло да се попречи на образователния процес на детето, което не е в негов интерес. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде изменено.

Пред настоящата инстанция са направени възражения във връзка с предявения иск по чл.127а от СК. По-конкретно е посочено, че съдът неправомерно е изменил предявения от ответницата иск да получи разрешение детето да пътува извън територията на РБългария без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност  и времето през което се провеждат, придружавано от своята майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице, като е постановил решение детето да напуска територията на РБългария само до Кралство Испания и само за срок от 3 години. По въпроса е налице трайна практика на ВКС постановена и по реда на чл. 290 ал.2 от ГПК. В тази връзка са решения № 147/2011г. на ВКС по гр.д. № 845/2010 г. на 3-то ГО, Решение № 483/2012г. на ВКС, по гр.д. _№ 473/2012 г. на ІV-о ГО, решение № 234/2012 г. на ВКС по гр.д. № 1580/2012 на ІV-о ГО. Във всички тези решения  е прието, че разрешение за неограничено извеждане на детето от  територията на страната без съгласието на единия родител не е в интерес на детето и разрешението може да бъде дадено за определен период, за определена държава или държави чийто кръг е определяем. В случая се касае за спорна съдебна администрация и съдът би могъл сам да прецени до каква степен да удовлетвори предявения иск. В настоящия случай Районния съд в Нова Загора е разрешил напускане на територията на Р България на малолетното дете за един ограничен период от време от 3 години и то само до Кралство Испания. Съдът по този начин не е направил изменение на иска, а само е съобразил нуждите на детето и е дал разрешение съобразно тези нужди. По този начин искът е частично уважен.

С оглед на изложеното възражението се явява неоснователно.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат разпределени извършените между страните деловодни разноски. Тъй като предмет на въззивен контрол са пет неоценяеми иска и единствено по един от тях съдът допусна изменение на първоинстанционното решение в полза на въззивника В.Д.Д. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 33.00 лв. за въззивна инстанция. За първа инстанция съдът счита, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, тъй като по всички искове има произнасяне в полза на ответната страна. По отношение на дължимите разноски за въззивна инстанция за въззиваемата страна съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК следва да й бъдат присъдени 240.00 лв. Това е така, тъй като страната има право да й се присъдят разноски за една инстанция само за един адвокат. Като е направила разноски за повече адвокати страната е действала за своя сметка. Като бъдат приспаднати 33.00 лв. дължими на въззивника от 240.00 лв. дължими на въззиваемата в нейна полза следва да бъдат присъдени 207.00 лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 241/17.01.2014г. по гр.д. № 506/2013г. по описа на Новозагорски районен съд в частта, с която е определен режим на лични контакти на бащата В.Д.Д. с ЕГН ********** *** *-* с детето Х.-В.Д. С. с ЕГН ********** да е всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката

 

 

Вместо това постанови :

 

 

Определя режим на лични контакти на бащата В.Д.Д. с ЕГН ********** *** *-* с детето Х.-В.Д. С. с ЕГН **********, както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и всяка година от 24 декември от 9,00 часа до 30 декември 18.00 часа.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА  решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА В.Д.Д. с ЕГН ********** *** *-* да заплати на М.Р.С. с ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 207.00 лв. /двеста и седем лева/.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.