Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 142

 

гр. Сливен,  09.05.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седми май  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 165    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1041/09.01.2014 г. по гр. д. № 2700/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, че ЕТ „Ай - Си - П.Б.” ЕИК 200192912, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.” №* дължи на „Джовани”ЕООД ЕИК 119595709 със седалище и адрес на управление гр. С.,  кв. „Д.” *-* сумата , за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1113/20.04.2012 г. по ч.гр. д. № 1760/2012 г. на СлРС, а именно: главница вразмер на сумата 7000.00лв., представляваща неизплатено парично задължение, за което е издадена фактура №  315/29.05.2009 г. , ведно със законна лихва върху нея, считано от 19.04.2012 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 140.00 лв.

Със същото решение е осъдено „Джовани” ЕООД , ЕИК 119595709 със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.” бл. * да заплати на  ЕТ „„Ай - Си - П.Б.” ЕИК 200192912, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.” №* сумата от 8292.54 лв. представляваща неплатена продажна цена по фактура № 175 и 176/29.07.2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.08.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 681.00 лв., представляваща разноски по делото. С решението ЕТ е осъден да заплати на дружеството  и сумата от 810.00 лв. представляваща разноски по делото.

 

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца, с която решението е обжалвано в частта, с която е уважен предявения насрещен иск с правно основание чл.79 ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ.  Твърди се, че решението в тази част е неправилно и необосновано. Издадените фактури са привидно издадени, след образуване на заповедното производство и тези изводи следват от заключението на вещото лице, че въпросните две фактури не са били осчетоводени от „Джовани” ЕООД. Освен това не е било установено и заплащането на ДДС по тези фактури. Излагат се съображения относно редовността им и се сочи, че те не установяват задължение, което не е заплатено.  На второ място съдът е кредитирал свидетелски показания за установяване на факта за предаване на стоките, което е в противоречие със съдебната практика. Стоковите разписки неправилно не са били кредитирани от съда като установяващи надлежно плащане въпреки отбелязването, че са платени. Освен това фактурите не са издадени в законово-регламентирания срок. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният срещу ищеца насрещен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба. 

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за дружеството въззивник се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба на основанията, които са посочени в нея.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на този на иска.

   Съдът е приел, че насрещният иск е изцяло основателен, тъй като от събраните поделото доказателства не се установява истинността на твърдението на „Джовани” ЕООД, че вземанията по тези две фактури са платени.  Напротив - съдебната експертиза по несъмнен начин установява, че фактурите не са осчетоводени от дружеството в качеството му на купувач и не са заплатени, за което липсва отразено плащане и в счетоводството му. Представените стокови разписки, на които има печат с надпис „платено”, не удостоверяват надлежно плащане, тъй като от заключението на експерта е видно, че липсва счетоводно отразяване на такава финансова операция. Така съдът е приел, че между страните са осъществени търговски продажби, във връзка с които е предявена насрещната претенция. Поради не плащането на дължимата продажна цена, правилно и законосъобразно съдът е приел, че купувачът следва да бъде осъден да заплати исковата сума.

Неоснователно е възражението, че щом двете фактури на са осчетоводени в документацията на въззивника, то те са привидно издадени. Безспорно е, че тези фактури са отразени в счетоводните книги на ЕТ „Ай - Си - П.Б.” и е платен дължимият по тях ДДС, което изключва тяхната „привидност”. Така се установява, че между страните са били налице отношения свързани с търговска продажба.

Неоснователно е възражението, че съдът е основал изводите си на свидетелски показания. Както беше посочено и по-горе, изводите на съда са основани на представените по делото писмени доказателствени средства и заключението на експерта.

Изложените съображения на съда, че представените стокови разписки, на които има печат с надпис „платено”, не удостоверяват надлежно плащане, тъй като от заключението на експерта е видно, че липсва счетоводно отразяване на такава финансова операция, също са обосновани, поради което и съдържащите се в жалбата възражения в тази насока не могат да бъдат споделени.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1041/09.01.2014 г. по гр. д. 2700/2012 г. на Сливенския районен съд в обжалваната част.

 

        

         Решението не подлежи на касационно обжалване на основание на чл.280 ал.2 пр.2 от ГПК.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: