Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 02.04.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на втори април през две хиляди и четиринадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №166 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н.Д.В. против Решение №37/13.01.2014г. по гр.д.№4146/2013г. на Сливенски районен съд, с което е изменен размера на издръжката, определена с Решение №1012/15.12.2009г. по гр.д.№4349/2009г., която Н.Д.В. е осъден да заплаща на Д.Н.В. със съгласието на нейната майка и законна представителка С.Н.Б., като го увеличил от 120лв. на 200лв., считано от подаване на исковата молба – 30.10.2013г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски на ищцата и ответника е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 50лв.

С подадената от ответника в първоинстанционното производство – Н.В. въззивна жалба се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта над увеличения размер на издръжката от 150лв. Посочва, че районният съд не е преценил събраните по делото доказателства в тяхната цялост. Неправилно съдът е възложил на него по-голямата част от необходимата за ищцата издръжка. Не било отчетено установеното обстоятелство, че бабата и дядото на детето ежемесечно помагали на същото, както и че посещението на частни уроци се финансирало от тях. Съдът не отчел съществуващият му допълнителен финансов ангажимент да подпомага възрастната си майка. Не е преценил правилно размера на получаваното от него брутно трудово възнаграждение. Поради това, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да определи издръжка в размер на 150лв. Не е направена претенция за разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

            В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Н.В., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата Д.В., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му от 120лв. на 200лв. с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на непълнолетно лице, поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си.

Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на ищцата, настъпили в рамките на изминалия четиригодишен период от предходното изменение на издръжката.

Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на ищцата, свързани, както с нейното физическо и психическо израстване, духовно развитие и  ежедневни битови потребности. През този продължителен период от време ищцата е пораснала, увеличили са се нуждите й от дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното й развитие. Ищцата е ученичка 11 клас в гимназия с засилено изучаване на западни езици, което обуславя необходимостта от повече финансови средства във връзка със закупуване на учебници, пособия, помагала, речници и др. под във връзка с чуждо езиковото обучение. Установена е необходимост от допълнителни уроци, свързани с желанието за продължаване на образованието във висше учебно заведение с изучаването на западен език. Нараснали са нуждите от средства и с оглед естественото желание на ищцата да посещава други страни, да опознава други култури, като участва в съответно организирани за целта екскурзии, в т.ч. и такива от учебното заведение. Отчетена е и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на ищцата.  

С оглед изложеното настоящия състав споделя безспорно извода на районния съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на определената издръжка.

Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с нуждите на ищцата, възрастта й и в съответствие с нормативно определените граници въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че са нужни около 300лв. месечно за издръжка на ищцата. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ответникът - въззивник поеме по-голямата част, а именно – 200лв., т.к. същият е работоспособен, работи и получава месечно трудово възнаграждение в размер, значително по-висок от този на майката.

Майката следва поеме по-малката част от дължимата за ищцата издръжка, тъй като тя участва в издръжката не само с пари и в натура, като полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието й, като нейния доход е по-нисък от този на бащата.

Следва да се отбележи, че при определяне размера на дължимата от родител на ненавършило пълнолетие дете издръжка е ирелевантно задължението на родителя към кредитни институции, тъй като задължението за издържане на дете е основно родителско задължение, преимуществено пред всяко друго. Освен това взетите парични кредити безспорно са отишли в полза на получилата ги страна – кредитополучател.

Обстоятелството, че въззивникът полага грижи за възрастната си майка не изключва задължението му да издържа ненавършилата си пълнолетие дъщеря, като с оглед разпоредбата на чл.141 от СК на първо място задълженото лице е длъжно да дава определената издръжка на деца. Родителите са от втори ред лица с право на издръжка, но в случая следва да се отбележи, че въззивникът не е доказал наличието на съдебно установено задължение за даване на издръжка на друго лице, освен това спрямо ищцата.    

С оглед възражението във въззивната жалба следва да се отбележи, че задължението на родителите да издържат своите ненавършилите пълнолетие деца не отпада с оглед оказана финансова помощ от страна на възходящи баба и дядо. Наличието на такава помощ не изключва родителското задължение за издържане на децата.

Освен това следва да се отбележи и обстоятелството, че така изменения размер на издръжката реално е дължим за един много кратък период от време – от подаване на исковата молба на 30.10.2013г. до 18.01.2014г., когато въззиваемата е навършила пълнолетие, като според съда за този период от време ответникът – въззивник може да дава така определения увеличен размер на издръжката без особени затруднения.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата в пълен размер направените от нея в първоинстанционното производство разноски.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени.

Въззиваемата е претендира присъждане на разноски чрез пълномощника си адв.Дякова в проведеното открито съдебно заседание, но не е доказала извършването на такива за въззивната инстанция, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №37/13.01.2014г. постановено по гр.д.№4146/2013г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.