Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 112

 

гр. Сливен, 03.04.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори април  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 180    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 106/07.02.2014 г. по гр. д.№ 3824/2013 г. на СлРС, с което са предоставени родителските права спрямо малолетното дете В. Л. В., роден на **.**.*** г. на майката Б.Д.Г., ЕГН ********** и е определено местожителството на детето при майката на адрес с. Х., общ. Я.. Със същото решение е определен режим налични контакти на бащата Л.В.Д. ЕГН ********** *** с детето В. Л. В. – първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.  С решението е осъден Л.В.Д. да заплаща на Б.Д.Г. като майка и законна представителка на малолетното дете В. Л. В. месечна издръжка в размер на 85.00 лв., считано от 10.10.2013 г. до навършване на пълнолетие или на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца, с която се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. С решението  не е защитен интересът на детето, а основният мотив е неговата ниска възраст, което обаче е в противоречие с утвърдената практика на ВКС.  От събраните по делото доказателства се установило, че ищецът е грижовен родител, условията в дома където живее са много добри и подходящи за отглеждането на детето като той се ползва и с помощта на своите родители. Детето в един продължителен период от време е било при бащата, тъй като майката не е можела да го гледа и едва след получаване на исковата молба тя е потърсила детето.  Не е изяснено на кои критерии за родител отговаря майката, не е взел предвид и обстоятелството че докато детето е било при бащата, то не се е разболявало, а е боледувало често докато е било при майка си. Съдът едностранчиво е  интерпретирал доказателствата като е дал вяра и превес на тези защитаващи тезата на ответницата, излагат се съображения в тази насока. Незаконосъобразно съдът е постановил бащата да заплаща издръжка от 10.10.2013 г., като не е взел предвид обстоятелството че от 30.09.2013 г. до този момент детето се отглежда от ищеца.Поради това се иска   да се постанови решение, с което да се отмени  решението на районния съд, да се постанови нов съдебен акт, с който да бъдат предоставени родителските права на бащата Л.В.Д., местожителството на детето да бъде определено в с. К., ул. „И.” № **, да бъде определен подходящ режим на лични контакти с майката и тя да бъде осъдена да  заплаща минимален размер издръжка, както и да заплати разноските  за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороци.  Сочи се, че ответницата притежава нужните качества за по-добър родител,който може да се грижи и възпитава детето. Изложените съображения в жалбата са неоснователни и се навеждат факти, които са неверни и не отговарят на действителната обстановка. Обстоятелството, че в момента детето живее при бащата е поради това, че  ответницата не може да осъществи контакт с него, тя е заплашвана от бащата и върху нея е упражняван физически тормоз. Поради това се иска да бъде потвърдено решението и се претендират разноските за тази инстанция.

 

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и поддържа съображенията, изложени в отговора на жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

За яснота следва да бъде посочено, че събраните от тази инстанция доказателства, чрез приложените писмени доказателствени средства, разпита на свидетели и изготвения нов социален доклад, не водят до промяна на установените от районния съд фактически обстоятелства.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на претенцията на бащата за предоставяне на родителските права спрямо малолетното дете и предоставянето на тези права на майката.

        

         Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни няколко критерия, които следва да се приложат при решаване на спора на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Като такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила.

         Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.

     Правилно и законосъобразно районният съд след преценка на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че двамата родители имат добри възпитателски качества. Социалното обкръжение, жилищнобитовите и другите материални условия на живот и при двамата родители благоприятстват за правилното формиране на личността на детето. Налице е привързаност между всеки от родителите и детето, което е предпоставка за съвместното им живеене и за упражняването на родителските права.  Съдът обаче е преценил, че  с оглед възрастта на детето е в негов интерес упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката. Безспорно е, че интересът на детето, което в такава възраст се нуждае от майчински грижи обосновава необходимостта родителските права да бъдат предоставени на майката. Не се установява да са налице обстоятелствата, сочени във въззивната жалба, а именно че майката се явява по-лошия родител като допуска често боледуване на детето и че условията, в които тя живее неблагоприятстват за неговото правилно възпитание и израстване. От изготвения нов социален доклад е безспорно, че в дома където живее майката има добри условия за отглеждането на детето. Освен това майката може да се ползва и от помощта на своите родители. Отношенията между родителите не могат и не влияят на преценката за това кой от тях има по-добри възпитателски качества, тъй като както беше посочено и по-горе, в случая водещото е интересът на детето.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 400.00 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/07.02.2014 г. по гр. д. 3824/2013г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Л.В.Д. ЕГН ********** *** да заплати на Б.Д.Г. ЕГН ********** *** сумата от 400.00 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: