Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  30.05.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на четиринадесети май, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                  С. МИХАЙЛОВА

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 185 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.Т.З. ЕГН ********** *** 2-Б-4 против решение № 1076/13.01.2014 г. по гр.д. № 3680 от 2013 г. по описа на СлРС, в частта с която е допусната съдебна делба при квоти от правото на собственост 1/3 ид. част за П.Т.Д. и 2/3 ид.части за П.Т.З..

         Страната счита, че в обжалваните части решението е неправилно, тъй като е необосновано и противоречи на закона. Съдът не се бил съобразил с възраженията на страната подробно изложени в писмения отговор на исковата молба относно обстоятелството, че ищцата Б.Б.Т. не е наследница на С. Т. Н., тъй като не й е пълнокръвна сестра. Жалбоподателката счита, че след смъртта на М.Н., починал на 23.12.2013 г. – син на С. Т. Н., единствения й наследник се явява тя, с оглед на което съдът неправилно е приел, че е налице съсобственост между ищцата и нея и се е произнесъл по един недопустим иск. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.

         В законния срок е депозиран отговор от адв. С. – пълномощник на П.Д., с който въззивната жалба депозирана от П.З. се оспорва като неоснователна. Страната посочва, че каквито и претенции да са съществували по отношение на придобиване на имота предмет на делба чрез средства СИО, банков заем или по наследство, всички те са погасени по давност. Твърди се, че ищцата и ответника са наследници на своя племенник и общ наследодател М.Д.Н., който е син на тяхната сестра, поради което те се явяват и съсобственици на притежавания от него в наследство недвижим имот.

         Ищецът по иска посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 7 от Закона за наследството ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен наследяват по равно най-близките от тях по степен. В конкретния случай ищцата и ответницата наследяват по равно своя племенник, тъй като са го надживели и няма други конкуренти в наследяването в степен и ред. Страната счита, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 8 ал.1, 2 и 3 от Закона за наследството, поради което неправилно са били определени квотите в правото на собственост на допуснатия до делба имот. Моли се второинстанционния съд да отхвърли жалбата на З. и да отмени частично обжалваното решение в частта, в която са определени наследствени квоти и се допусне делба при равни квоти от по ½ ид.част за ищцата и за ответницата.

         По делото е депозирана въззивна жалба от адв. С. – пълномощник на П.Т.Д.. С нея първоинстанционното решение е обжалвано в частта, в която делбата е допусната при 1/3 ид.част за ищцата и 2/3 ид.части за ответницата. Твърди се, че решението в тази част е незаконосъобразно. Посочено е, че двете съделителки са единствени наследници на своят племенник, който е син на тяхната сестра. Изказано е становище, че макар двете сестри при общ баща и имайки различни майки, наследяват по равно. В този случай на наследяване е без значение дали наследниците са едноутробни сестри с майката на наследодателя. Ето защо, като се вземе предвид разпоредбата на чл. 7 от Закона за наследството, следва да бъде допусната делба на съсобствения имот при равни квоти от правото на собственост. Моли се в тази част първоинстанционното решение да бъде отменено частично и да се допусне делба при равни квоти от по ½ ид.части от правото на собственост за ищцата и за ответницата.

         В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба подадена от П.Д.. Съделителката З. заявява, че тя е допустима, но неоснователна. Страната счита, че е несъстоятелно наведеното в жалбата съображения, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 8 ал.1 от Закона за наследството. Моли се депозираната от Д. жалба да бъде оставена без уважение.

         Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивницата З., редовно призована, се явява лично и с адв.Б., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена. Въззивницата З. заявява, че ищцата Д. по никакъв начин не е била заинтересувана от съдбата на сина на тяхната сестра С. Н. – М.Н. и че докато той е бил жив тя по никакъв начин не е положила дори елементарни грижи за него.

Въззивницата Д. в съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.С., който поддържа отговора на въззивната жалба, депозирана от З., както и своята въззивна жалба и моли да бъде уважена неговата въззивна жалба.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата З. на 20.01.2014г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 03.02.2014 г. е била депозирана процесната жалба.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата Д. на 21.01.2014г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 04.02.2014 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Въззивната жалба, депозирана от З., е неоснователна, а въззивната жалба, депозирана от Д. е основателна, поради следните съображения:

         В първата част на делбеното производство следва да се установят следните обстоятелства: 1.Наличие на съсобственост между страните по делото; 2.Обем на наследствените права и 3.Размер на квотите на всяка една от страните по делбата.

         Съдът намира, че възраженията на въззивницата З. за това, че първоинстанционния съд се е произнесъл по недопустим иск, тъй като исковата претенция на Д. се основава на съсобственост, възникнала чрез наследяване от С. Н. Д.Н. са неоснователни. Действително в исковата молба съществува изречение, в което ищцата Д. е посочила, че съсобствеността между нея и сестра й П.З. е възникнала на основание оставено наследство от сестра им Стефана Н., починала на 10.05.2011г. и съпруга й Д.Н., починал на 06.03.2003г., но в същия абзац страната е посочила, че съсобствеността между двете съделителки се основава на удостоверение за наследници № 9400-11408/08.07.2013г., № 9400-11408/1/ от 08.07.2013г. и № 9400-12691 от 25.07.2013г., издадени от Община Сливен, както и от удостоверение № 9400-471/02.08.2013г. от Община Твърдица. От тези удостоверения, на които страната основава своята претенция за съсобственост, ясно личи, че прекият наследодател на страните е М.Д.Н., починал на 23.12.2012г., който е син на С. Т. Н. и Д.М.Н.. С оглед изложеното съдът намира, че е доказано наличието на съсобственост между П.Д. и П.З., като наследници на М.Д.Н..

         Тъй като Д.М.Н. е починал на 06.03.2003г. след неговата смърт наследници са били преживялата му съпруга С. Т. Н. и сина му М.Д.Н.. Всичко което е било негова собственост е преминало в техния патримониум. След смъртта на С. Т. Н. на 10.05.2011г. единствен наследник на цялото притежавано от нея имущество е станал синът й М.Д.Н.. По този начин той бил единственият собственик на притежаваното от Дечко и С. Н. имущество и в частност на недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.532.218.3.6, находящ се в гр.С., ул.“А. С.“ бл.№ * вх.* ап.*..

В настоящия случай сме изправени пред въпроса кой и в какви части наследява М.Д.Н.. Следва само да се отбележи, че няма никакво значение за настоящата делба и правото на делба, това по какъв начин наследодателите на М.Н. – С. и Д.Н.и са станали собственици на процесния апартамент. В този смисъл е без значение от юридическа гледна точка /не и от житейска/ фактът, че Б.Т. е дарила на С. Н. ½ ид.ч. от имот през 1966г., който по-късно е бил отнет от С. Н. и като обезщетение тя е получила процесния апартамент.

Тъй като единствените наследници на М.Н. са неговите лели - П.З. и П.Д., при определяне квотите им от правото на делба следва да се приложи разпоредбата на чл.8 ал.4 от Закона за наследството. Съгласно нея когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близки по степен и низходящия на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Това в конкретния случай означава, че тъй като М.Н. след смъртта си не е оставил възходящи – баща, майка, баба, дядо и т.н., не е оставил братя и сестри, и техни низходящи /деца/, наследяват роднините му по съребрена линия. Най-близките такива роднини са двете въззивници З. и Д.. Те са от еднаква степен, а именно роднини по съребрена линия от трета степен. Това е така тъй като роднините по съребрена линия са лицата, които имат общ родоначалник без да произхождат пряко или непряко едно от друго. При това положение следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗН не прави разлика в правата между еднокръвните и едноутробните наследници. Всички те наследяват по-рано. Т.е. П.З. и П.Д., въпреки че не са еднокръвни и едноутробни сестри наследяват племенника си М.Н. по равно. Тъй като наследниците са само две те получават по ½ ид.ч. от правото на собственост на процесния недвижим имот.

В случая са неприложими разпоредбите на чл.8 ал.3 от ЗН, тъй като тази разпоредба касае случаите, разгледани в хипотезите на чл.8 ал.1 и ал.2 от ЗН, а именно по какъв начин се разпредяла наследството, когато починалия е оставил само братя и сестри и когато той е оставил братя и сестри заедно с възходящи /баби и дядовци/.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд в частта на определените дялове на съделителите решението следва да бъде изменено.

 

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 1076/13.01.2014г. по гр.д. № 3680/2013г. на Сливенския районен съд в частта, с която са определени квоти от правото на собственост за всяка от страните, както следва

         1/3 ид.ч. за П.Т.Д. ЕГН ********** и

         2/3 ид.ч. за П.Т.З. ЕГН **********

 

Като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ДОПУСКА делба при квоти от правото на собственост за всяка от страните, както следва:

 

         1/2 ид.ч. за П.Т.Д. ЕГН ********** и

         1/2 ид.ч. за П.Т.З. ЕГН **********

 

 

В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.