Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Сливен, 01.04.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от   гр. д.  N 188 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

        Производството е по реда на чл. 435 ал. 1 и сл.от ГПК.

       

        Постъпила е жалба от „ Такси Рони” ЕООД ЕИК 119627103 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С. ш. № *, чрез адв.Д.П., с адрес за кореспонденция гр.П., ул.Ч. я. № *ет.*. С жалбата е обжалвано постановление за прекратяване на изпълнително дело № 616 от 2012г. на ДСИ при РС – Сливен. Сочи се, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като с него ДСИ е прекратил производството единствено по отношение на взискателя Община Сливен, а е следвало изпълнителното дело да бъде прекратено изцяло. В случая като присъединен взискател е била конституирана държавата. Впоследствие задължението към първоначалния взискател е било заплатено и за това изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено изцяло. Държавата разполага със свои публични изпълнители, които по реда на ДОПК образуват изпълнителни дела и събират вземанията по тях. Сочи се, че е недопустимо ДСИ да събира задължения на НАП при положение, че събирането на държавни вземания се осъществява по друг ред. Поради това се иска да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразно постановлението за прекратяване на изпълнителното дело само по отношение на Община Сливен и да бъде постановено изп.дело да се прекрати изцяло.

        Не е постъпило становище от взискателя Община Сливен, нито пък от НАП – Бургас.

        Постъпили са мотиви от ДСИ, в които се сочи, че жалбата е неоснователна. Държавата смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични и други вземания размера на които е бил съобщен на съдебния изпълнител. При наличието на изплатени задължения на длъжника към присъединената като взискател държава цялостното прекратяване на изпълнителното производство по делото и вдигане на наложените запори ще е грубо нарушаване правата на държавата. Изплащането на задължението само към единия от взискателите по никакъв начин не може да води до цялостно прекратяване на изпълнителното производство по делото.

        Настоящият съдебен състав в мнозинството си приема за установено следното от фактическа страна:

        Не се спори по делото, че е постъпила молба от първоначалния взискател Община Сливен, с която се заявява, че желае изпълнителното производство да бъде прекратено. По изпълнителното дело като присъединен взискател е била конституирана и държавата. По повод на постъпилата молба от Община Сливен ДСИ с постановление от 17.02.2014г. е прекратил изпълнителното производство само по отношение на взискателя Община Сливен като е отказал вдигане на наложените по делото запори на пътни превозни средства, МПС и банкови сметки на длъжника. Мотивите за това са били, че по делото държавата е присъединена като взискател и освен това има и незаплатени държавни такси.

        Въз основа на така установените безспорни фактически обстоятелства съдът намира, че жалбата се явява неоснователна. Безспорно е, че напълно законосъобразно ДСИ на основание на чл.458 от ГПК е конституирал като взискател държавата а дължими от длъжника публични вземания, размерът на които му е бил съобщен по съответния ред. Така след като държавата е била присъединен взискател то спрямо нея важат правилата на чл.457 от ГПК, а именно присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство каквито има и първоначалния взискател. Поради това изявлението на първоначалния взискател по чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, с което е поискал прекратяване на изпълнителното производство ще доведе до прекратяване на изпълнителното производство само по отношение на този взискател, в случая Община Сливен, но не и по отношение на присъединения взискател, който не е направил такова искане. Правилно и законосъобразно ДСИ е прекратил производството само по отношение на взискателя, който е направил искане за това и обосновано е отказал вдигането на запорите, с оглед на необходимостта от продължаване на изпълнителните действия за удовлетворяване на присъединения взискател.

        Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна, а постановлението на ДСИ законосъобразно и обосновано.

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ без уважение жалбата на „ Такси Рони” ЕООД ЕИК 119627103 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С. ш. № *, чрез адв.Д.П., с адрес за кореспонденция гр.П., ул.Ч. я. № *ет.*

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на СЪДИЯ М.САНДУЛОВ:

 

        Не споделям становището на мнозинството по отношение неоснователността на подадената жалба, поради следните съображения:

Съгласно чл. 191 ал.2 ДОПК когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП и АДВ за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По силата на закона НАП и АДВ издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото срещу което е започнало принудителното изпълнение. В конкретния случая това е било посочено и е безспорно, че съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 458 от ГПК.

Прекратяването на производството по отношение на взискателя по делото, не осуетява възможността държавните вземания да бъдат събрани по специалния ред, предвиден за това, още повече, че те са били обезпечени. Разпоредбата на чл. 433 от ГПК поставя едно единствено изискване, а то е взискателят писмено да е поискал прекратяване на производството. На практика в случая е налице един взискател и поради това ДСИ е трябвало да изпълни задължението си и да прекрати производството. Присъединяването на държавата е привилегия, въведена със закона, но тя не е в еднакво положение с присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане срещу длъжника. На практика държавата е пасивен взискател, който се присъединява към взискателя, инициирал изпълнителното производство и се ползва от активността на първия. Ако той се откаже от извършването на действия, то държавата изчаква друг да предприеме съответно действие или да инициира друго изпълнително производство спрямо длъжника по реда на ГПК. При това положение се поставя въпросът кога следва да бъде прекрагена изпълнителното производства при хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – след изтичането на двегодишния срок за бездействие от страна на първоначалния кредитор или след изтичането му и по отношение на държавата.

Държавата е активен взискател в производството по ДОПК и при хипотезите на чл.2 ал.2 ат ЗЧСИ. В случая обаче е налице производство пред ДСИ, за когото не е предвидена възможност да му бъде възложено събирането на публични вземания в производство със единствен взискател държавата. Освен това, в конкретния случай, е налице очевидна пасивност на присъединения взискател, което води до поставянето на длъжника в изключително неблагоприятно положение, което може да застраши финансовата му стабилност. Липсата на внимагелен и подробен анализ на всички относими фактори в изпълнителния процес и липсата на гъвкавост при вземане на решения, водят до нарушаване на баланса между преследваната легитимна цел и използваните средства./ Решение  по делото OAO Neftyanaya Kompaniya Yukos v. Russia (no. 14902/04/

Ако законодателят е смятал за необходимо волеизявлението на взискателя за прекратяване да бъде поставено под условие, то той изрично би го уредил в процесуалния закон.

 Ето защо следва да се приеме, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде указано на ДСИ да прекрати производството по изпълнителното дело, съгласно разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 2, ведно с всички законови последици от това.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

 

                                                                   / М. САНДУЛОВ/