Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 152

 

гр. Сливен,  28.05.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи май  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 193 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Обжалвано е решение № 136/21.02.2014г. по гр.д. № 3135/2013г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на Д.С.К. ЕГН ********** ***-р И.С.* че З.К.И. ***, М.К.Т. ЕГН ********** и С.З.К. ЕГН ********** ***-р И.С. № *са собственици по придобивна давност при равни дялове на целия западен гараж с площ от 25 кв.м., находящ се в НУПИ V-258 в кв.25 по плана на с.Селиминово, общ. Сливен. Със същото решение е отхвърлен предявеният ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ал.1 от ЗС от З.К.И., М.К.Т. и С.З.К. за признаване на установено спрямо ответника Д.С.К., че ищците са собственици по давностно владение при равни дялове на 1/6 ид.ч. от ПИ УПИ V-258 кв.25 по плана на с.Селиминово, общ.Сливен целият с площ от 1180 кв.м. при граници: север – имот VІІ-260 и имот ІV-257, изток и юг – улици, запад – имот ІV-259, на 1/3 ид.ч. от западната жилищна сграда с отделен вход на запад с РЗП от 144 кв.м., състояща се от по две стаи, коридор и килер на всеки етаж, представляваща обособен жилищен обект, на 1/3 ид.ч. от второстепенна постройка с площ 18 кв.м. и 1/3 ид.ч. от навес с оградни стени, застроен върху 30 кв.м. и да бъде осъден ответника да предаде на ищците съответните части, като неоснователен и недоказан. Със същото решение са присъдени разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете. 

 

Подадена е въззивна жалба от ищците, с която е обжалвано решението в неговата отхвърлителна част, като се сочи, че то е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, сочещи на правни действия, извършени от ответника, които имат отношение към собствеността му върху имота. Не са обсъдени фактите в тяхната взаимовръзка и обусловеност и се излагат съображения в тази насока. От цялостното поведение на ответника и неговите братя е било безспорно ясно, че те не са спазвали съдебното решение за делба. Последното не е било вписано и няма данни сумите по него да са били платени. Имотът е продължавало да се води като наследство и 1/3 ид.ч. от него е записан на наследниците на К. К.. Сочи се, че съдът като не е обсъдил задълбочено всички тези обстоятелства не е достигнал до правилния извод. Не е невъзможно да се придобива по давност идеална част от недвижим имот. Владението върху такава част не се изчерпва само с фактически действия, свързани с обработването на имота и други. От цялостното поведение на ответника е ясно, че той се е смятал за съсобственик на наследствената си част и е възприемал останалите свои братя като съсобственици на техните наследствени дялове. Така той е владял своята част и държал частта на другите двама.  Едва през 2012г. неговото отношение се е променило със забраната ищците да посещават имота. Поради това се иска да бъде отменено обжалваното решение в отхвърлителната му част и да се постанови ново, с което да бъде уважена претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилния извод, че ищците не са доказали, че са владеели недвижимия имот. Те не са посещавали имота, не са работили в него, а ответникът е владеел половината от мястото и останалите постройки, довършил е западната жилищна сграда и след смъртта на майка му никой не е прекъсвал или оспорвал владението му. Предприел е действия за снабдяване с нот.акт по наследство и давностно владение, поради което съдът правилно е достигнал до извода, че в продължение на 10 години ищците не са третирали имота като собствен. Поради това се иска да бъде потвърдено изцяло решението.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. се явява първата въззивница лично и с представител по пълномощие на тримата въззивници,  който поддържа подадената жалба. Излага съображения, които са инвокирани и в жалбата.

В с.з. въззиваемият не се явява. Постъпила е молба от пълномощник, който заявява, че оддържа подадения отговор.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

      

        Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

Не се спори между страните, че с решение № 80/04.05.1980г. по гр. д. № 403/1980г. СлРС е поставил в дял на ответника Д.С.К. следния недвижим имот – дворно място, съставляващо парцел VI – 260 кв.24 по плана на с.Селиминово, заедно със западната част от построената в него къща близнак и останалите лодобрения и го е осъдил да заплати на останалите наследници съответните части от равностойността на имота. Решението за възлагане срещу задължението да се заплати равностойността на другите дялове има конститутивно действие, породените от решението правоотношения са сходни с тези на продажбено отношение по силата на което собствеността на имота се прехвърля преди плащането на цената. Възлагането може да бъде обезсилено по молба на който и да било от съделителите, ако изкупилият съделител не е заплатил цената. В случая по силата на именно това съдебно решение ответникът е станал собственик на имота като по делото няма данни дали той е изплатил дяловете на другите съделители, но е безспорно, че никой от тях не е поискал обезсилване на това решение. Вписването на решението има само оповестително действие. То не влияе по никакъв начин на обстоятелството, че изкупилият дяловете на другите съделител, на когото е възложен имота, е станал негов собственик. Поради това в случая ответникът е собственик на имота и ищците не могат да претендират, че са съсобственици по наследяване.

   Те обаче претендират,че са станали съсобственици въз основа на давностно владение на идеални части от този имот. Районният съд в решението си е приел, че те не могат да станат собственици на идеални части от имот.

Владение върху идеална част може да се установи от едно трето за собствеността лице, ако владелецът още от самото начало формира намерение за своене само на част от вещта. В случая именно на това владение са се позовали ищците. Те навеждат доводи, че  са упражнявали владението чрез участие в съответните ползи и тежести за общата вещ като са прибирали плодове от овошките, засявали са в част от имота зеленчуци и са ги прибирали и от друга страна са заплащали дължимите за техните идеални части данъци.  Това те са вършили явно, като ответникът не се е бил противопоставял на тези техни действия  до 2012 г., когато пък е демонстрирал своето намерение да владее вещта изцяло и само за себе си.

Последователна е практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.

 При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея.

 Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС.

   При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.

В конкретния случай ответникът – въззиваем, е демонстрирал намерение да владее целия имот за себе си, нещо повече той е придобил собствеността върху целия имот по силата на съдебното решение от 1980г. и няма данни да е сключвал сделки с други лица, по силата на които да е прехвърлял част или цялото си право на собственост.

От доказателствата по делото е видно, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху  процесния имот, а ищците лично, а преди и техният наследодател, са ползвали част от дворното място. Касае се до  самостоятелно ползване на реална част от дворното място, което с оглед на събраните доказателства, не може да бъде определено като владение. Но и при владение на реална част от недвижим имот то не би могло да обоснове извод, че владелецът е придобил собствеността върху съответните идеални части от имота по давност. За да се придобие по давност част от правото на собственост - идеални части, е необходимо съвместно владение, а не самостоятелно владение на реална част от имота. Ето защо, когато едно лице владее непрекъснато, явно и спокойно реална част от дворно място, то не става собственик на частта от дворното място нито реално, нито в идеални части от целия парцел. Или с оглед владението на реална част от процесния имот от страна на ищците не може да се приеме за основателно твърдението им за придобиване на идеални части от него по давност.

По делото е безспорно установено, че ответникът също е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, където е живеел. Липсват доказателства, които да сочат, че той се е отказал от намерението си да владее целия имот за себе си.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (согриз), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик ( т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.

 Правилно и законосъобразно при установените по делото факти е прието, ищците са допуснати да ползват част от процесното дворно място като наследници на своя наследодател, брат на ответника. Районният съд е приел, че те  не са могли да придобият на основание придобивка давност правото на собственост на лично основание. Лицето - съсобственик, по отношение на което е следвало да упражнят правомощията на собственик и чиито права следва да отрекат, е ответникът., кой е останал да живее в имота и го е владял. Така той е упражнявал фактическата власт и по отношение претенцията на ищците не е налице основният елемент от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно на необезпокояваното упражняване на фактическа власт по отношение на този съсобственик и отблъскване на неговите владелчески действия.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 350 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/21.02.2014г. по гр.д. № 3135/2013г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА З.К.И. ***, М.К.Т. ЕГН ********** и С.З.К. ЕГН ********** ***, да заплатят на Д.С.К. ЕГН ********** ***-р И.С. № 16 сумата от 350 /триста и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: