Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 23.04.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и трети април през двехиляди и четиринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 195  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение №  993/19.02.2014г. по гр.д. № 2701/13г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Ю.Г.Г. против „Обединена Българска банка“ АД, в гр. Сливен, искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност  „Старши банков служител, Връзки с клиенти - малък бизнес /srb“ и са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба ищцата в първоинстанционното производство атакува изцяло решението, като заявява, че то е незаконосъобразно, необосновано  и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон.  Заявява, че съдът неправилно е преценил фактите по делото и доказателствените средства, които ги установяват. Липсва логическа връзка между твърдените обстоятелства, установените такива в производството и мотивите на съда.  Твърди, че преценката на доказателствата, направена от съда не е съобразена с изискванията на процесуалния закон. Също така въззивницата се оплаква, че са налице нарушения на чл. 146 ал. 2 от ГПК във връзка с определяне на подлежащите на доказване факти и разпределяне на доказателствената тежест, не са дадени указания съгласно задължението н асъда да съдейства на страните. Оплаква се още, че първоинстанционният съд е обсъждал само част от доказателствата и то с оглед на несъществуващи факти. Едностранчиво и фрагментарно е изложил фактите, не е направил задълбочен анализ на представените писмени доказателства, неправилно е ценил гласните и е формирал грешна фактическа обстановка. При неправилно приложение и на материалноправните разпоредби, е достигнал до неправилни крайни правни изводи за неоснователност на исковете. Заявява, че съдът е правил изводите си само въз основа на докладната записка, която е частен свидетелстващ документ и изявленията в него не обвързват съда с истинността си и верността му следвало да се установи с оглед обстоятелствата по делото. Въззивницата излага своето виждане относно релевантните факти, прави разбор на доказателствата и излага изводите, които счита, че следват от това. Счита, че след като е оспорена законосъобразността на заповедта за уволнение, работодателят е следвало да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили преценката му, а това не е сторено. В обобщение заявява, че исковете й са изцяло основателни и доказани, тъй като работодателят не е установил несъмнено наличието на трите предпоставки за пораждане на субективното му потестативно право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло исковете й. няма претенция за разноски.

Прави искане за допускане събиране на писмени доказателствени средства от въззивната инстанция – 5 броя договори за периода април-юни 2013г., обективиращи сделки с нови и съществуващи клиенти, с които тя е изпълнила плана си за второто тримесечие на 2013г.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Развива подробни контрааргументи и оборва последователно и детайлно всеки от релевираните от въззивницата доводи. Счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, и моли то да бъде потвърдено. Няма нови доказателствени искания, противопоставя се на направените от насрещната страна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С мотивирано определение, държано в з.з. на 31.03.2014г. СлОС е оставил без уважение доказателствените искания на въззивницата поради настъпила преклузия.

В с.з., въззивницата, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски, представя списък. Отправя повторно искане за събиране на доказателства от въззивния съд, което последният е оставил без уважение с мотивирано протоколно определение.

В с.з. за въззиваемия, редовно призован, се явява процесуален представител по закон, заедно с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа отговора си, оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивния съд да не я уважава, а потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния му обхват – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивницата процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд.

Той е извършил надлежно всички процесуални действия предвидени в чл. 141 – 146 от ГПК – докладвал е исковата молба, както и отговора на другата страна, изяснил е на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения и е дал вярната правна квалификация на исковете, като я е извел от конкретните и еднозначни твърдения, заявени с исковата молба, показващи как ищцата сама характеризира спорното материално отношение и от какви основания претендира, че черпи права. Съдът е определил подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената тежест между страните, като се е произнесъл по направените доказателствени искания. Разгледал е всяко искане, като е изолирал идентичните и ненуждаещи се от доказване факти, твърдени от двете страни, и е поставил на доказателственото поле тези факти, от наличието на които позоваващата се на тях страна черпи изгодни за себе си правни последици. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства.

РС е събрал допуснатите доказателства по правилата, предвидени в ГПК и е извел фактическото положение от съвпадащите, подкрепящите се, кореспондиращи помежду си и взаимнодопълващи се доказателства, извлечени от съответните им носители – представените писмени и ангажираните гласни доказателствени средства. При преценката им се е ръководил от общите правила, касаещи материалната и формалната доказателствена стойност на диспозитивните и свидетелстващите официални и частни документи. Показанията е кредитирал с оглед надеждността на свидетелите, отношенията им със страните и произхода на информацията, която възпроизвеждат. Съдът се е произнесъл и по всяко направеното от всяка страна искане или възражение.

Предвид това липсват причини за отмяна на атакувания акт, свързани с допуснати процесуални нарушения.

Що се отнася до твърденията за противоречие с материалния закон, този състав не споделя и тях. Първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи.

С оглед спецификата на конкретното основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, върху работодателя лежи тежестта да докаже наличието на трите елемента, съставляващи в своята кумулативна даденост основанието, заложено в тази правна норма, за прекратяване на трудовото правоотношение – липсата на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях.

Тъй като ищцата е уволнена от последната заемана от нея длъжност – “Старши банков служител, връзки с клиенти - малък бизнес/ sbr“, с мотив на работодателя по т. 5 на чл. 328 ал. 1 от КТ, то от значение са уменията й да се справя със задълженията, изискуеми именно за тази длъжност. Така на преценка подлежи ефективността на изпълнение на работата й само за периода 12.07.2012г. – 01.07.2013г., когато тя е заемала тази длъжност – първоначално за изпитателен срок от 6 месеца, след това по срочен договор за срок от 3 месеца и от 18.04.2013г. – по договор за неопределен срок.

Длъжностната характеристика за тази длъжност, в която подробно са описани задълженията и отговорностите на служителя, правата, работните условия, взаимоотношенията в и извън банката, изискваното образование, необходимите знания и умения, измерителите на трудовото изпълнение и дължимото поведение, е връчена срещу подпис на ищцата на 16.07.2012г.

За посочения по-горе период са представени от работодателя формуляри за „Междинен преглед на изпълнението“  от 04.01.2013г. и от 10.04.2013г.  

В първия оценяващият е приел, че служителката полага усилия за контактуване и привличане на нови клиенти, но резултатите й са под изискуемите.  Препоръчва да се стреми към продажби на нови кредити на нови и настоящи клиенти. Счита, че акцент в предстоящата й работа трябва да е засилването на активността по отношение на срещи с настоящи и потенциални клиенти и експедитивност в събиране на необходимата финансова информация и документи за обезпечаването и своевременното затваряне на кредитната сделка.

Във втория формуляр от прегледа на изпълнението до м. 04.2013г., коментарът на оценяващия се състои от изброяване на извършените през изпитателния период и срочния договор дейности от страна на ищцата, като оценяващият отново е посочил в обобщение, че занапред „основният акцент в работата трябва да е активизиране на срещи с настоящи и потенциални клиенти от сегмента Малък бизнес, предлагане и затваряне на продажби на кредитни продукти и допълнителни, като работни заплати, ПОС-терминали, ел. банкиране, сметки Комфорт.“

От събраните еднопосочни гласни и писмени доказателства се установява, че именно тези препоръки ищцата не е успяла да изпълни за следващите близо 3 месеца до датата на уволнението.

Докладната записка, подадена на 20.06.2013г. до директора на клона от Радостин Владимиров – мениджъра на екип „Корпоративен бизнес“, който е и пряк ръководител на ищцата, е подробен и конкретен. В него се развиват систематизирано констатираните от него недостатъци в работата на ищцата, които се свеждат най-общо до бавност и мудност при разглеждане на кредитните сделки, липса на качества за правилно ориентиране във финансовите отчети и анализ на счетоводната информация, нежелание за търсене на нови клиенти извън работното й място, неправилно подреждане по приоритетност на задачите, забавяне на изпълнението им, липса на активно поведение за създаване на контакти с нови клиенти, трудно взимане на решения при възникване на казус и трудности с комуникацията с прекия ръководител, колегите от екипа и правния консултант. Също така мениджърът на екипа е привел редица конкретни примери за незадоволителни от гледна точка на бързина и точност действия на ищцата, които са довели до загуба на клиенти, на приходи за банката и отлив на доверието в нея. Неговото становище е за неефективна работа на ищцата и той е предложил нейното освобождаване от заеманата длъжност.

Работодателят е счел, че е налице основанието по чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение и е издал обжалваната заповед, която съдът намира за надлежно мотивирана. В нея са изброени в 5 пункта причините, поради които работодателят приема, че на служителката липсват качества за ефективно изпълнение на работата й, и се е позовал на докладната записка от 20.06.2013г., като по този начин я внедрява в своите мотиви. Установено е, че до знанието на служителката са сведени фактите и обстоятелствата, дали основание за преценката на работодателя по отношение на липсващите й професионални качества и те се съдържат в заповедта за уволнение.

Настоящият състав счита, че работодателят не е допуснал материално нарушение на правната норма като е издал заповедта. Съдебният контрол върху правилността й не се изчерпва с констатиране на формалното прилагане на разпоредбата на т. 5, а обхваща проверка точно на приетите от работодателя и съответно – оспорени от служителя, преценки по критериите за ефективност на работата. За да реши дали субективното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение едностранно е осъществено съобразно установения правен режим, съдът следва да прецени обективността и обосноваността на извода за липса на качества за ефективно изпълнение на работата.

Така, с оглед събраните в производството доказателства, въззивният състав счита, че същността на критериите на работодателя е заложена в длъжностната характеристика за конкретната длъжност, изпълнявана от ищцата. На доказване с всякакви допустими и относими доказателствени средства подлежи това доколко тя отговаря на тях при изпълнение на работата си. Докладната записка, съдържаща мнението и обосновката на прекия ръководител, не е оспорена като писмен частен свидетелстващ документ от страна на ищцата и доказателствената му стойност не е отнета. Независимо от това ответникът е ангажирал и гласни доказателствени средства, като посредством свидетели се е домогнал да докаже нивото на качеството и ефективността на изпълнение на служебните задължения на ищцата през релевантния за спора период.

От техните еднопосочни и безпротиворечиви показания се установява, че ищцата не е изпълнявала ефективно работата си, като причина за това е липсата на качества, а не на образование или опит, като това състояние е било обективно и трайно, започнало почти от началото на заемане на длъжността, от която е била освободена. С преназначаването й на тази длъжност след изтичане на изпитателния срок - първоначално на срочен, след това и на договор за неопределен срок, работодателят й е оставил възможност да предприеме действия, за да изпълни препоръките, дадени й с междинните преценки на изпълнението от м. януари и от м. април 2013г., но тя не се е справила успешно. Неопровергани са конкретните, цитирани от прекия ръководител на ищцата, случаи, в които забавянето и неправилната й преценка са довели до неблагоприятен за банката резултат, както и установената й слаба активност и ниските й резултати – под средните спрямо останалите членове на екипа.

Така в обобщение, съдът счита, че е безспорно установено, че ищцата не може да задоволи ефективно изискванията на работодателя по р-л ІІ  т. 2А.1 и т. 2А.23 от задълженията си по длъжностната характеристика, както и не притежава в достатъчна степен заложените в р.л ІІІ т.т. 2.2, 2.4 и 2.5  умения, с което пък не отговаря на определените от него измерители на трудовото изпълнение по р-л ІІІ т.т. 3.1, 3.2 и 3.3.

Следва да се отбележи, че за да се приложи това основание за уволнение, не е необходимо наличието на вина на работника или служителя, нито пък за да не се приложи, е достатъчно притежаването на съответното образование, степен, стаж и т.н. Ключовият аргумент на работодателят се състои в липсата у конкретния служител на такива субективни качества, които не могат да бъдат преодоляни посредством формалното притежаване на образование по дадена специалност,  и които обективно да резултират в трайно неефективно изпълнение на работата му. Така в настоящия случай се установява, че ищцата не е достатъчно активна, бърза, аналитична и комуникативна, което сочи за несъответствие между качествата, които има и качествата, които трябва да има, за да може да работи така, както е необходимо за ефективното изпълнение на работата, която работодателят й е възложил според определените от него изисквания и критерии, и това е продължавало в значителен период от време.

Също така следва да се отбележи и че е напълно без значение за настоящия спор, че ищцата се е справяла много добре на заеманите преди тази, от която е уволнена, длъжности. Изискванията за тях, макар и предвиждащи същото образование и професионална квалификация, са различни и резултатите от работата й не могат механично да се пренесат и ползват при оценяване на работата й на последната длъжност.

Установи се и, че работодателят, за да избегне прилагането на механизма на прекратяване на трудовото правоотношение, е предложил на ищцата да се върне отново на длъжността, заемана от нея по-рано, с изпълняването на която се е справяла добре, но тя е отказала. При това положение, като е констатирал наличието на предпоставките по чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ и при спазване на предвидените в закона форма за издаване на заповедта и процедура за връчването й, ответникът е прекратил трудовото правоотношение със служителката, считано от 02.07.13г., изплащайки й обезщетение за неспазване на едномесечното предизвестие и за неползван платен годишен отпуск.

От казаното дотук, настоящата инстанция счита, че атакуваната заповед не страда от пороци, правещи я незаконосъобразна и водещи до нейната отмяна, поради което  гланвният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск обуславя неоснователността, а оттам и отхвърлянето и на допълнителния иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивницата и тя следва да понесе своите, както са направени и заплати на въззиваемата страна направените такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 340 лв., съгласно наредба № 1/2004г.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 993/19.02.2014г. по гр.д. № 2701/13г. на СлРС.

 

 

ОСЪЖДА Ю.Г.Г. да заплати на „ОББ“ АД, гр. Сливен направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 340 лв. за ю.к. възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: