Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 23.04.2014 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и трети април през двехиляди и четиринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 197 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 1080/17.01.2014г. по гр.д. № 3772/13г. на СлРС, с което е осъдено „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Х.Г.П. на основание чл. 49 от ЗЗД,  сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди за претърпяното психическо напрежение за дълъг период от време, злепоставяне и многобройни посещения на различни институции в резултат на неправомерни действия на ответното дружество, изразяващи се в погрешно завеждане на изпълнително дело срещу него като длъжник, заедно със законовата лихва за забава от 14.06.2013г. до окончателното изплащане, като над този размер, до пълния претендиран размер от 4000 лв. претенцията е отхвърлена, както и сумата 400 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди за заплащанена адвокатски хонорар по изп. д. № 827/11г. на ЧСИ М.М., заедно със законовата лихва за забава от 14.06.2013г. до окончателното изплащане,  и са присъдени съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете разноските по делото като ответникът е осъден да заплати на ищеца такива в размер на 781, 81 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 688, 64 лв.

 Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Той атакува изцяло съдебния акт, но въззивният съд, с протоколно определение от 23.04.14г., е оставил без разглеждане въззивната жалба и е прекратил като недопустимо производството по нея В ЧАСТТА й, с която се обжалва и отхвърлителната част, касаеща претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 1 500 в., до претендираните 4 000 лв., тъй като въззивникът няма правен интерес от обжалването й, понеже е получил максималната защита от съда.

На разглеждане е поставена останалата част от въззивната жалба, касаеща уважителните части на първоинстанционното решение. В нея въззивникът върди, че в тях решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Счита, че твърдените от ищеца в исковата молба факти не са били доказани, а събраните доказателства са тълкувани едностранчиво от съда. Също така въззивникът заявява, че  немотивирано съдът изобщо не е коментирал направеното от него още с отговора на исковата молба възражение за отпадане или намаляване на отговорността му поради принос на ищеца. Твърди, че такъв е налице поради неподаване на възражение в заповедното производство, по което всички книжа му били редовно връчени. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени решението като неправилно и или отхвърли изцяло исковете, или намали присъденото обезщетение съобразно установения принос на ищеца. Претендира разноски. Няма нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Въззиваемият заявява, че атакуваното решение е постановено при вярна фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което моли то да бъде потвърдено. Няма нови доказателствени искания. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок е подадена насрещна въззивна жалба. С нея ищецът в първоинстанционното производство атакува отхвърлителната част на решението, като счита, че тя е неправилна и незаконосъобразна. Развива съображения относно пълната основателност на претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моли въззивния съд да отмени в тази част акта на СлРС и вместо това постанови решение, с което уважи и този  му иск изцяло за сумата от 4 000 лв. претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата, поддържа отговора и насрещната въззивна жалба и моли въззивния съд да отхвърли жалбата и потвърди решението в обжалваната от ответника част, а го отмени в обжалваната от него и постанови ново, с което уважи в пълен размер иска за обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.

В с.з. за третото лице- помагач на страната на ответника, не се явав процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази становище. Няма подадено и писмено такова.

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната и насрещната въззивна жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е ЧАСТИЧНО неправилно.

Съдът намира въззивната жалба на ответника по отношение на иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за частично основателна, а насрещната въззивна жалба на ищеца, която касае само иска за обезщетение за неимуществени вреди – за изцяло неоснователна.

Тъй като спорното правоотношение, касаещо тези претенции, е засегнато в неговата цялост с двете жалби, те ще бъдат разгледани едновременно.

На първо място съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, нито дори от правното основание, което той е избрал да назове, ако то не отговаря на изложените твърдения. Определянето на правното основание е дейност на съда, която се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед заявеното искане. Така, в  случая, от изложеното в исковата молба е видно, че се касае зе две главни обективно кумулативно съединени претенции по чл. 49 от ЗЗД и две акцесорни такива по чл. 86 от ЗЗД.

По начало, за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност за непозволено увреждане на ответника, като юридическо лице, следва да се установи едновременното наличие на всички, само обективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, а именно –  деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира. С оглед правната характеристика на понятието “вина”, което не може да се приложи към други субекти, освен физически лица, от общата хипотеза е изведена специалната норма на чл. 49 от ЗЗД, която урежда отговорността на юридическите лица. Фактическият й състав е идентичен с общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. Така тя има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна – субектът й отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл. Спрямо увредения възложителят и изпълнителят на работата отговарят солидарно, а отношенията между тях се уреждат на полето на друг правен институт.

В случая е несъмнена противоправността на действията на ответника, осъществени чрез негови служители. Още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 4187/11г. на СлРС и в приложеното към него препис-извлечение от сметка, е посочено, че се търси изпълнение на задължение от страна на ищеца по настоящото дело, възникнало от неплатена стойност на електрическа енергия, доставена за периода 01.02.2007г. – 18.12.2008г. за обект на потребление на адрес гр. Сливен, ул. „Тинтява“ № 3 и ИТН 2281792.

Ответникът еднозначно и категорично признава, с писмо изх. № 3477/08.07.2013г. факта, че обектът на този адрес не е бил и не е собственост на ответника, в съответствие с подадената от него информация и извършените проверки, както и, че този обект не следва да се води на негово име в клиентската база данни и ответникът не следва да заплаща суми по тази партида.

Така ответникът, чрез свои служители, е нарушил общия принцип да не се вреди другиму още при завеждането в клиентската база данни обектът на ул. „Тинтява“ № 3 на името на ищеца, и съответно без основание е инициирал срещу него заповедно производство, а по-късно – и изпълнително такова, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4187/11г. на СлРС. Както се посочи по-горе, вината на служителите се предполага до опровергаването на предположението, а ответникът не е ангажирал никакви годни, допустими и относими доказателства, които да сочат на причини, за които тези лица да не отговарят, тоест – законовата презумпция не е оборена. Претърпяването на вреди също е доказано, макар те да не се изразяват в заплащане на търсените суми. Механизмът на възникването им е безспорно установен, както и пряката причинна връзка с действията на ответника. Именно описаното, непочиващо на никаква правна норма, завеждане на чужда партида на името на ищеца, както и последвалите правни и фактически действия на ответника, са интерферирали по такъв начин с личната и правната сфера на ищеца, че са довели до съществени затруднения при опита му да се разпореди със собствено имущество и са предизвикали продължителни и значителни тревоги, неудобства, притеснения и грижи, принудили са го да направи и парични разходи за да защити накърнените си права.

В обобщение въззивният съд счита, че се установи категорично и еднозначно наличието в кумулативна даденост на всички изискуеми от закона обективни признаци на непозволеното увреждане, което активира недоговорната, деликтна отговорност на ответника да обезщети вредите.

По отношение на  претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в размер на 4 000 лв:

Тъй като този вид вреда сама по себе си е без паричен или друг имуществен еквивалент, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието. Така в случая, предвид продължителността и вида на търпените от ищеца тревоги и неудобства, съдът намира, че сумата 1 500 лв. представлява максимално справедливият паричен еквивалент за нейното обезщетяване.

По отношение на обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лв.:

Имуществена вреда е всяко неоснователно намаляване или неувеличаване на имуществото в патримониума на претендиращото лице, което произтича пряко от определено събитие, посочено от правната норма като правопораждащо. В случая е безспорно, че търсената сума от 400 лв. представлява разходи, които ищецът не би направил, ако не беше издаден изпълнителен лист срещу него за парично задължение, за което той не отговаря изначално. Макар и разноски за адвокатско възнаграждение, щом те не са присъдени като такива след прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 827/11г. на ЧСИ, за което те са направени, те остават в същността си пряка имуществена вреда със същия произход като неимуществената вреда и подлежат на обезщетяване на същото основание.

Въпросът, върху който въззивникът-ответник фокусира оплакванията си, е дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, допуснато от ищеца.

Настоящият въззивен състав намира, че от една страна е доказано наличието на деликт, което поражда отговорност за ответника, но след съпоставяне с поведението на ищеца, размерът на тази отговорност следва да се намали, тъй като е налице съпричиняване.

Има само две възможности да се предизвика ефекта на намаляване отговорността на причинителя на вредата поради принос на увредения – ако и увреденият е действал противоправно и е обективирал виновно поведение, или ако без неговото участие /чрез, действие, въздействие или бездействие/, размерът на вредата би бил обективно по-малък. Само при втората хипотеза е неотносима липсата на вината като субективен фактор.

За да се приеме, че има принос за настъпването или увеличаването на вредата, по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, увреденото лице трябва да е осъществило обективно определено поведение /както действие, така и бездействие/, което да е трябвало или да е могло да или да не осъществи, и трябва именно без него, вредата да не би настъпила или да би била в по-малък размер.

Приложени към процесния казус, тези условия намират проявление в установените факти.

Категорично е установено, че по заповедното производство по ч.гр.д. № 4187/11г. на СлРС, съдът, след като е издал заповедта по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, я е изпратил на длъжника /ищеца в това производство/, с указания за подаване на възражение в двуседмичен срок, касаещо дължимостта на сумата. Действително на посочения от заявителя адрес длъжникът не е намерен, и съдът е предприел своевременни и ефективни действия за установяване на постоянния и настоящ адрес на същия. Така на ищеца е изпратено съобщение на адреса, на който е призоваван и по настоящото дело – гр. С., кв. „Б.“ *-*, с което му е било връчено копие от заповедта по чл. 410 от ГПК с горните указания. Той е получил лично това съобщение на 05.09.2011г. В дадения двуседмичен срок не е подал възражение и съдът е издал с разпореждане от 28.09.2011г. изпълнителен лист за претендираните суми на заявителя-ответник, който пък е предприел действията за образуване на изпълнително производство и принудително събиране на вземането.

Поради това настоящият състав счита, че с бездействието си ищецът е допринесъл за увеличаване на размера на вредите, тъй като би могъл да предотврати издаването на изпълнителния лист и запорирането на автомобила му, като постави в тежест на ответника, като заявител, да доказва в спорно исково производство съществуването на вземането. Отхвърлянето на иска би попречило да настъпят последващите неудобства за ищеца, би му възстановило евентуалните разноски по делото и би му спестило такива по изпълнителното производство. Както се посочи вече, ирелевантно е, че поведението му е било правомерно, тъй като законът не го задължава да подаде възражение. От значение е фактът на обективния принос за увеличаване на вредата.

Така е видно, че ако ищецът не бе бездействал още през м.09.2011г., вредата би настъпила в по-ранен момент и в по-малък размер, поради което отговорността на ответника следва да бъде намалена. С оглед пък противоправното поведение на неговите служители, той не може изцяло да бъде освободен от понасянето й.

Въззивният съд счита, че справедливо е определянето на принос в размер на 1/3 за ищеца, поради което обезщетението за неимуществените вреди, определено по-горе, следва да бъде намалено на 1 000 лв., а това за имуществените вреди – на 266, 66 лв.

Поради всичко изложено въззивният съд счита, че главните искове са основателни и доказани в посочените размери и следва да се уважат за тях, а за разликите над тях до, съответно – 4000 лв. за първия и 400 лв. за втория иск, бъдат отхвърлени като неоснователни.

Върху присъдените суми се дължи и поисканото обезщетение за забава в размер на законовата лихва по чл. 86 от ЗЗД от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане.

След като крайните правни изводи на двете инстанции частично се разминават, обжалваното решение следва да бъде отменено за сумата над 1000 лв. до присъдените 1 500 лв. по първия главен иск и за сумата над 266, 66 лв. до присъдените 400 лв. по втория главен иск и бъде потвърдено в останалата обжалвана част. С оглед изхода на спора разноските на ищеца за първата инстанция следва да бъдат намалени на 396, 12 лв. и той следва да доплати разноски на ответника още 174, 45 лв. разноски.

Предвид частичното уважаване на въззивната жалба на ответника и отхвърлянето на насрещната въззивна жалба на ищеца, последният дължи на първия 416, 67 лв. разноски за тази инстанция, а ответникът следва да му заплати такива в размер на 399, 99 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1080/17.01.2014г. по гр.д. № 3772/13г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които:

 - е осъдено „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Х.Г.П. на основание чл. 49 от ЗЗД,  обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на неправомерни действия на ответното дружество, изразяващи се в погрешно завеждане на изпълнително дело срещу него като длъжник, заедно със законовата лихва за забава от 14.06.2013г. до окончателното изплащане, за сумата над 1000 лв. до присъдения размер от 1 500 лв.,

- е осъдено „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Х.Г.П. на основание чл. 49 от ЗЗД,  обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на неправомерни действия на ответното дружество, представляващи заплатен адвокатски хонорар по изп. д. № 827/11г. на ЧСИ М.М., заедно със законовата лихва за забава от 14.06.2013г. до окончателното изплащане,  за сумата над 266, 66 лв. до присъдения размер от 400 лв.

- е осъдено „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Х.Г.П. разноски по делото за сумата над 396, 12 лв. до присъдените 781 81 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Г.П. *** против  „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, гр. ПЛОВДИВ ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П., ул. „Хр. Д.“ № *иск по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени тревоги и неудобства, за които е допринесъл, за сумата над 1000 лв. до присъдените 1 500 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 14.06.13г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Г.П. *** против  „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, гр. ПЛОВДИВ ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П., ул. „Хр. Д.“ № * иск по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпяна загуба от заплащане на адвокатско възнаграждение по изп. д. № 827/11г. на ЧСИ М.М., за които е допринесъл, за сумата над 266, 66 лв. до присъдените 400  лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 14.06.13г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Х.Г.П. да заплати на  „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив разноски за първоинстанционното производство в размер на още 174, 45 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

 

 

ОСЪЖДА Х.Г.П. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив направените разноски за въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 416, 67лв.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Х.Г.П. направените разноски за въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 399, 99 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на исковете под 5000 лв.

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  ЧЛЕНОВЕ: