Р Е Ш Е Н И Е  № 85

 

Гр. Сливен,  22.10.2014 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на …втори  ноември………… през двехиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря ………К.И.…….. и с участието на прокурора …………Красимир Маринов…….…….,като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова……гр.дело 198 по описа за 2014 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание член 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и цена 25 200 лв.

Ищецът П.Д.К., твърди в исковата си молба, че през м.ноември 2008 г. срещу него било образувано наказателно производство по обвинение повдигнато от РП –Нова Загора за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Твърди че производството по повдигнатото обвинение е продължило до 17.12.2011 г., когато е влязла в сила присъда № 475/1.12.2011 г. на Районен съд – Нова Загора по НОХД № 269/2011 г., с която окончателно е признат за невиновен в извършването на престъплението, за което е обвинен. Излага хронологията на наказателния процес. Твърди, че наказателния процес срещу него е продължил в неразумно дълги срокове, а също така не е имало и основание същият да бъде воден, видно от факта, че е приключил с оправдателна присъда. Твърди, че в резултат на продължилото се срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди от следното: бил злепоставен пред близки, роднини и приятели, накърнено било доброто му име в обществото, намалена работоспособността му, срамувал се, изпитвал унижение и била накърнена неговата чест и достойнство, изживял силен психоемоционален стрес в продължение на повече от 3 години, което влошило здравословното му състояние. Бил принуден да се съобразява с взетата по отношение на него мярка за неотклонение, което също му причинило неудобство. Моли съда да постанови решение, с което осъди Прокуратурата на РБ на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно повдигнатото и поддържано обвинение за извършено тежко криминално престъпление и продължилият в неразумни срокове наказателен процес в размер на 25 200 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на влизане на оправдателната присъда в сила 17.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените в настоящото производство разноски.

Ответната страна е депозирала в срок писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е налице неразумно дълъг срок, в който е продължило наказателното производство, твърди, че ищецът не е доказал търпените от него вреди по вид и интензитет и че претендираното обезщетение в размери, които са над присъжданите за такъв вид вреди, твърди също така, че са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между описаните вреди и воденото наказателно производство.

В с.з, ищецът поддържа предявения иск с правно основание чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ и оттегля претенцията си по чл. 2а от ЗОДОВ. Производството в тази му част е прекратено и определението е влязло в сила.

Ответникът поддържа изложеното в отговора и мои съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан или алтернативно да уважи иска до размера от 500лв.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление на РП-Нова Загора № 52от 21.01.2009г. е образувано ДП срещу ищеца П.Д.К. за това че на 22.10.2008г. в землището на с. Омарчево, общ. Нова Загора при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи 175 бр. циментови колове от владението на собствениците им Г.Г. и И. Ж., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено чрез използване на техническо средство. На 15.09.2009г., РП-Нова Загора е внесла обвинителен акт срещу П.К., с който е обвинен в извършването на посоченото престъпление и е образувано НОХД № 482/09 по описа на НзРС.  Производството по това дело е приключило с постановяването на  Присъда № 583/15.12.2009г., с която П.К. е признат в извършването на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 във вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 54 от НК  и му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. С Решение № 40/27.04.2010г. по ВНОХД № 89/10 на СлОС е отменена присъдата и делото е върнато на РП- Нова Загора.

На 10.06.2010г. е внесен отново обвинителен акт срещу ищеца и образувано НОХД №320 по описа на НзРС. С присъда №41/03.02.2011г. по същото дело, ищецът е признат за невиновен в извършването на престъплението и е оправдан по повдигнатото обвинение. С Решение № 49/11.05.2011г. по ВНОХД № 142/11 на СлОС, присъдата е отменена и делото е върнато на НзРС за ново разглеждане от друг състав.

При повторното разглеждане на делото под № 269/11 на НзРС, е постановена Присъда № 475/01.12.2011г., с която той е признат за невиновен в извършването на описаното престъпление и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в сила на 17.12.2011г.

По време на воденото наказателно производство по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Видно от събраните по делото гласни доказателства докато траело разследването и съдебната фаза на производството пред различните инстанции, ищецът се занимавал с производство на селскостопанска продукция. Той се притеснил много от воденото срещу него наказателно производство и занемарил дейността си, като твърдял че се страхува че ще влезе в затвора. Загубил желанието си да работи, не наемал работници, не предприемал съответните агротехнически мероприятия, тъй като „не знаел дали няма да влезе в затвора“.  Докато траело производството пред различните инстанции, при пристигането на призовки  в с. Омарчево за него, съселяните му научили за водените дела и това променило отношението към него. Той бил общителен човек, но тези обстоятелства го променили и той станал затворен, срамувал се, не контактувал с познатите си по обичайния начин, избягвал да излиза от къщи. Занемарил задълженията си и се интересувал само от водените дела, като търсел съответната информация. След приключването на делата, интересът на ищеца към земеделското производство постепенно започнал да се възвръща.

От заключението на назначената комплексна експертиза се установява че към момента ищецът страда от „IV тип каридомиопатия, ритъмна форма с усложнения – дилатация на леви и десни кухини“. Това сърдечно-съдово заболяване не е причинено от воденото наказателно производство, но нервно-психическото му състояние по време на производството е оказало отрицателно въздействие върху заболяването. Кардиологичното заболяване е установено при прегледа на ищеца по повод оплаквания на 20.11.2008г. При същия преглед са регистрирани и прояви на тревожност.

П.К. не страда от психично заболяване. Състоянието му не налага лечение с медикаменти и от специалист психиатър. Реакцията на воденото срещу него наказателно производство само е засилила някои предхождащи смущения в психичното състояние на ищеца (регистрирани при прегледа при кардиолога през 2008г.). Ищецът е изживявал себе си като „жертва“ на конкретните събития, което е довело да промяна в стереотипа му на живот и на субективните му преживявания.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели К., Ж. и В., чиито показания не се противоречат взаимно и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло и заключението на комплексната експертиза, тъй като заключението на вещите лица е компетентно и основано на посочените доказателства по делото и извършените от тях прегледи.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Налице се условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за неимуществени и имуществени вреди, тъй като срещу ищеца незаконосъобразно е било водено наказателно производство и лицето е било оправдано в влязла в сила присъда.

Доказа се от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от  воденото разследване по отношение на ищеца той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, психически дискомфорт, ограничаване на социалните контакти, срам и страх че може да бъде осъден. В резултат на тези негативни преживявания той е занемарил трудовата си дейност  и не я е изпълнявал с желание, както до момента на образуване на делото.

Отрицателните емоции и влошеното нервно-психическо състояние е довело до влошаване на състоянието на ищеца във връзка с негово кардиологично заболяване. Те са повлияли също така и на психичното състояние на ищеца, но без да е установено психично заболяване. Признаците на кардиологичното заболяване и състоянието на тревожност са установени при преглед на ищеца преди започването на наказателното производство.

Размерът на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. След преценка на събраните доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на същия, е сумата 4 000 лева.

Установи се от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение и по време на воденото наказателно производство, като това е в пряка причинно-следствена връзка със същото, ищецът е бил притеснен за изхода му и това се отразило на работата му. Ищецът е ограничил контактите си, затворил се е, странял е от близки и приятели, тъй като се срамувал че срещу него се води дело. Това продължило за периода на водене на делото – приблизително около три години. След приключването на производството, видно от гласните доказателства той отново започнал да работи.

Действието на воденото производство върху кардиологичното заболяване на ищеца не може да бъде точно отчетено, но според в.л. то  е повлияло негативно върху заболяването.

Следва да бъде отчетено обстоятелството и че взетата по отношение на него мярка за неотклонение е било“подписка“, което е ограничило минимално гражданските му права.

Определеният размер на обезщетението  за неимуществени вреди, представлява справедлив паричен еквивалент на търпените неудобства.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 17.12.2011г.(както е претендирана от ищеца)  до окончателното изплащане на сумата.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че действително при предявяване на иска, ищецът сам определя, според своята субективна преценка за преживяното размера на претендираното обезщетение, но при присъждането на обезщетение, съдът е длъжен да се съобрази с възприетите в съдебната практика критерии и размери на обезщетения и да отчете както степента на негативните изживявания, които е имал ищеца, така и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната съответния период.

На ищеца се дължат направените разноски за държавна такса в пълен размер – 10 лв. и за възнаграждение за един адвокат и експертиза, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 405 лв., или общо 415 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

Р     Е     Ш     И :

          ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С., бул. “В.” № * да заплати на П.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Н., община Сливен сумата 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 във вр. чл. 194 ал.1 във вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 475/01.12.2011г. по НОХД № 269/11 по описа на Районен съд – Нова Загора, ведно със законната лихва за забава, считано от 17.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата,  както и сумата 415 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск за до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: