Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 157

гр.Сливен, 23.05.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 200 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

                Обжалвано е решение № 12/03.01.2014 г. по гр.д. № 3350 от 2012 г. на Ямболски РС, с което въззивникът П.Т.Ж. ЕГН********** *** е бил осъден да заплати на Р.Н.Р. ЕГН********** *** * сумата от 4 700.00лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от 11.05.2009 г. до окончателното изплащане – иск по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 471 ал. 1 от ГПК, а в останалата част до пълния предявен размер от 6 400.00 лв. искът е бил отхвърлен като недоказан. С обжалваното решение въззивникът Ж. е бил осъден да заплати на въззиваемия Р. разноски по делото в размер на 696.55 лв., а Р. е бил осъден да заплати на Ж. деловодни разноски в размер на 219.14 лв.  Във въззивната жалба се сочи, че решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Посочено е , че съдебният акт е постановен при липса на детайлни и обосновани мотиви. Въззивникът счита, че ищецът по делото не е ангажирал никакви доказателства, с които да установи твърдяното противоправно поведение на ответника.  Той не бил посочил конкретна правна норма, която ответникът да е нарушил и по този начин да му е причинил вреди. От друга страна ищецът не бил установил и обективния елемент от състава на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, причинната връзка между деянието и причинения резултат – липсата на процесното МПС.

Въззивникът счита, че по начало бил налице порок в изпълнението при изземване на процесния трактор, тъй като в протокола за изземване от 20.05.2008 г. е посочено, че тракторът е иззет по изпълнително дело №400/2007 г. , а изпълнителното дело, по което въззивникът бил назначен като пазач на запорираната вещ е с № 85/2008 г. на ЧСИ. На следващо място въззивникът счита, че  незаконосъобразно не му е било заплащано възнаграждение като пазач на вещта и по този начин не е била изпълнена разпоредбата на чл. 472 от ГПК, съгласно която възнаграждението на пазача се определя от съдебния изпълнител и се внася предварително от взискателя, когато пазачът е трето лице.  Това го е мотивирало да проведе разговор с ЧСИ Ирина Кръстева и след като получи нейното съгласие да  състави протокол, с който да предостави процесния трактор за пазене на  ЗПК „Прогрес“ с. Бояново. Той е бил убеден , че е получил нейното съгласие и действа с наличието му, във връзка с което бил съставен и протокол от 04.05.2009 г. и с който е предал трактора на  ЗПК „Прогрес“ с. Бояново. Страната посочва, че в този смисъл са показанията и на свид.Пенков , който е разпитан по делото. Посочено е също , че не следва да се вземат предвид показанията на свидетелите Ченков и Иванов, тъй като същите имат дела за имуществени спорове с него.

Въззивникът счита, че ако съдът въпреки всичко приеме, че той следва да отговаря по чл. 45 от ЗЗД, то сумата за която следва да отговаря трябва да бъде до размера на 1200.00 или 1400.00 лв. съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза, тъй като соченият за извършен в исковата молба ремонт на трактора на практика въобще не е бил извършван.

Моли се  обжалваното решение да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат  отхвърлени исковите претенции. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В законния срок по делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Г. в качеството му на пълномощник на въззиваемия Р.Р.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че при постановяването му съдът се е съобразил с всички събрани по делото доказателства. Въззиваемата страна счита, че въззивникът Ж. противоправно се е разпоредил с вещ, която му е била оставена за пазене по реда на чл. 470 от ГПК. Протоколът от 04.05.2009 г. представлявал по същество действие на разпореждане със запорираната вещ и вследствие на това неправомерно действие на пазачите са били нарушени интересите на въззиваемия. Вредите които са настъпили за въззиваемия са били в пряка причинна връзка с противоправното действие на пазача – въззивник в настоящото производство.

От друга страна страната счита, че представения по делото протокол от 04.05.2009 г.  е изфабрикуван с цел да бъде прикрито извършеното от Ж. престъпление. Това се установява от обстоятелството, че  от представената по делото справка от Задгранична полиция е било видно , че от 01.05.2009 г. Ж. е бил напуснал територията на РБългария и пребивава в Р Гърция, поради което не е възможно между него и Д.П. да се състави протокол на 04.05.2009 г. за предаване на трактора.

Въззиваемата страна счита, че експертизата изготвена от вещото лице е всестранна и пълна, а те самите притежават необходимата квалификация, опит и знания за определяне стойността на вещта. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящата инстанция.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът Ж. се представлява от працесуалния си представител адв. А. , която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

Въззиваемият Р., в съдебно заседание се явява лично и с адв.Г., който оспорва въззивните жалби и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 08.01.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 21.01.2014г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Ямбол фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран, е иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от пазач на запорирана вещ  с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.471, ал.1 от ГПК.

За да бъде уважен така предявения иск, на първо място ищецът следва да установи твърдяното качество „пазач“ на запорирана движима вещ на ответника и елементите на сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно по делото е установено, а и този въпрос не е спорен между страните, че ответника – въззивник Ж. е надлежно назначен с нарочен акт на ЧСИ Христова с район на действие ЯОС за пазач на процесната движима вещ – трактор ТК 80 с ДК№ У 0177 ЕЕ, т.е той има качеството „пазач“ на процесната движима вещ.

От събраните пред районния съд доказателства е установено и наличието на противоправно действие на ответника в качеството му на пазач на процесното МПС, като същият е предал оставеното му за съхранение МПС на представител на взискателя без нарочно разрешение и съответен акт от ЧСИ Христова, която го е назначила за пазач и му е възложила действията по пазене на вещта. Ответникът Ж. има нормативно установено задължение да пази предадената му в това му качество вещ като добър стопанин /чл.471, ал.1 от ГПК/. Пазачът в изпълнителното производство, приложимо в случая при изпълнение на наложената обезпечителна мярка „запор“ /чл.400, ал.1 от ГПК, вр. с чл.465 – чл.472 ГПК/, се назначава от съдебния изпълнител и само той може да го замени, респ. освободи от задължението му. Извършените от ответника действия по фактическо предаване на взискателя на запорираната вещ е грубо нарушение на задълженията на пазач и грубо погазване правата на страните в обезпечителното производство. Целта на самото обезпечително производство е запазване на статуковото по отношение на запорираната вещ – запазване на същата в състоянието, в което се намира при налагане на запора, до решаване на спора по предявения, в случая, ревандикационен иск по отношение на нея. Със самоволното предаване на вещта на взискателя – една от страните в обезпечителното и исково производство, без нарочен акт на съдебния изпълнител, са нарушени правата на другата страна в производството – ищеца Р.. На практика се стига да осуетяване действието на обезпечителната мярка и накърняване правата на другата страна. Наложеният запор има за цел да лиши длъжника от възможност да се разпореди със запорираната движима вещ, но не води до възникване на такова право у кредитора. Законът урежда възможност за оставяне на запорираната вещ за пазене от длъжника /чл.469 от ГПК/, но не е предвидена възможност за предаване за пазене на взискателя. С извършените действия по предаване на оставената му за пазене вещ, ответникът е нарушил императивни законови разпоредби /чл.471, ал.1 от ГПК/, уреждащи задълженията му на пазач на запорираната вещ, което от своя страна представлява една обществена функция. Пазачът е длъжен да предаде вещта на съдебния изпълнител при поискване или на посочено от него лице. В случая не е установено наличие на разпореждане на съдебния изпълнител ЧСИ Христова за такова предаване. Ответникът не е освободен от възложените му задължения с нарочен акт на съдебния изпълнител. Твърденията на ответника в тази насока не са подкрепени с абсолютно никакви доказателства.

С оглед изложеното съдът приема, че е налице противоправно действие от страна на ответника в качеството му на пазач на процесното запорирано МПС.

По отношение на вината е налице заканоустановена презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното. Ответникът в първоинстанционното производство не е установил с пълно доказване, че презумирания факт – вината, не се е осъществил. Не е проведено успешно обратно доказване от носещата доказателствената тежест страна и законоустановената презумпция за вина не е оборена.  

Следващия елемент от непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че след предаване на процесния трактор от пазача на представител на взискателя – Председателя Пенков, същия е с неизвестно местонахождение. Правилен е извода на районния съд, че следва при това положение да се приеме, че вещта е погинала. По този начин вредата се изразява в стойността на погиналата вещ. Според въззивния съд е установена по безспорен начин и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на ответника – предаване на запорираната вещ на взискателя в нарушение на установени императивни разпоредби без съответно разпореждане от ЧСИ Христова и изчезването, респ. погиването на вещта. Безспорно от действията на ответника е настъпила вреда за длъжника – ищеца в първоинстанционното производство, като по делото е безспорно установено, че Р. е собственик на запорираната вещ. 

По отношение на стойността на трактора правилно районният съд е кредитирал заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Веселин Божков. Заключението е обосновано, базирано на три използвани метода за оценка, изготвено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност съдът няма основания да се съмнява. От това заключение се установява справедливата пазарна стойност на погиналата вещ – 4700лв., която представлява пряката и непосредствена вреда от противоправните действия на ответника, подлежаща на обезвреда /чл.51, ал.1 от ЗЗД/. 

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране на отговорността на П.Ж. по чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.471 от ГПК. За него възниква задължение да обезщети причинените преки и непосредствени вреди, в случая – имуществени, в установения размер от 4700лв.  До този размер искът е основателен.

С оглед основателността на главната искова претенция в посочения размер, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 12.05.2009г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната му част, като правилен и законосъобразен.

В отхвърлителна част над присъдения размер от 4700лв. до пълния претендиран такъв от 6400лв. решението на РС - Ямбол е влязло в сила, поради необжалването му.

Районният съд правилно е определил и дължимите на страните разноски, съразмерно с уважената част, респ. отхвърлената част от исковата претенция, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника Ж., като той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия Р. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер на 270.00лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №12/03.01.2014г., постановено по гр.д. №3350/2012г. по описа на Ямболски районен съд в обжалваната част.

 

 

ОСЪЖДА П.Т.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.Р. с ЕГН ********** *** – В - 4 сумата от 270.00 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.