Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №128

 

гр. Сливен, 24.04.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №204 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П.Д.Т. чрез пълномощник - адв.Я. против Решение №948/21.12.2013г. по гр.д.№245/2013г. на Сливенски районен съд, с което е прието за установено в условията на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК, че П.Д.Т. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД част от сумите, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3269/17.10.2012г. по ч.гр.д.№4954/2012г. на СлРС, както следва: 1597,80лв. – главница, представляваща стойността на доставена питейна вода за обект в гр.С., кв.“С. З.“ *-* за периода от м.09.2009г. до м.04.2011г. вкл.; 326,45лв. – лихва за забава, изчислена върху главницата към 13.09.2012г. и 39,71лв. – разноски в заповедното производство, като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над уважените до пълните претендирани размери от 1940,27лв. - главница, 433,52лв. - лихва за забава, поради  изтекла в полза на ответника кратка погасителна давност и до 48,98лв. – разноски в заповедното производство; присъдените са на страните съответна част от направените разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство П.Т. частично – в частта, с която иска е уважен.

В жалбата си въззивницата П.Т. чрез пълномощника адв. Я. твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част, с която положителния установителен иск е уважен, е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. В производството ищцовото дружество е следвало да докаже, че ответницата е собственик, съответно ползвател на имота, респ. потребител на доставяните услуги. Доказателства в тази насока не били ангажирани. Напротив, от писмените и гласни доказателства се установило, че ответницата не е собственик на имота, като от 23.08.2010г. същият е собственост на „Банка Пиреос България“ АД. Неправилно районният съд не кредитирал показанията на водените от нея свидетели, от които се установило, че след м.август 2010г. тя е напуснала имота и не е ползвала същия. От показанията на свид.Г., кредитирани от съда без да се отчете факта на служебна зависимост с ищцовото дружество, не се установил по безспорен начин факта на ползване на имота от ответницата и нейното семейство. Въззивницата посочва, че не се установило и подписите в карнетата да са поставени от нея. С оглед изложеното счита, че предявения спрямо нея иск е неоснователен, като не дължи заплащане на исковите суми. Посочва, че лихвата като акцесорно вземане е недължима, поради несъществуване на основното задължение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивницата П.Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощник адв.Я., който поддържа подадената въззивната жалбата на изложените в нея основания. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната уважителна част и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което да отхвърли изцяло предявения против Т. положителен установителен иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, редовно призовано, се представлява от пълномощник адв. К., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

С оглед събраните пред районния съд гласни доказателства, следва да се отбележи, че въззивният съд кредитира показанията на свидетелите З.К. и Д.К. относно обстоятелството, че ответницата в първоинстанционното производство Т. и семейството й е напуснало недвижимия имот, за който са начислени процесните суми за питейна вода през м.август 2010г. след придобиване правото на собственост върху него от „Банка Пиреос България“ АД, тъй като са взаимно допълващи се, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства. Въззивният съд не споделя извода на районния съд, че те са опровергани от показанията на свид.Г., тъй като тази свидетелка е служител в ищцовото дружество и съдът взе предвид нейната евентуална заинтересованост, като отчете и факта, че от показанията й не се установява чие семейство е живеело във въпросния апартамент.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена питейна вода за периода 01.05.2009г. – 30.04.2011г. за обект в гр.С., кв.”С. З.” *-*-* в размер на 1940,27лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и за мораторна лихва в размер на 433,52лв., начислена до 13.09.2012г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Подадената въззивна жалба е частично основателна.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото водоснабдително дружество следва да установи по безспорен начин следните обстоятелства: че в посочения недвижим имот, находящ се в гр.С., кв.”С. З.” *-*-* през процесния период 01.05.2009г. – 30.04.2011г. е доставяна питейна вода, като установи точното доставено и консумирано количество, както и обстоятелството, че ответницата е потребител на „ВиК“ услуги за този имот през процесния период по смисъла на нормативните разпоредби и общите условия на дружеството. 

Ответницата – въззивница в настоящото производство, с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, е въвела няколко  възражения за недължимост на сумите по предявения иск: изтекла погасителна давност за част от периода; липса на качеството „потребител“, поради придобиване правото на собственост от друг правен субект - „Банка Пиреос България“ АД на 23.08.2010г., като тя и семейството й са преустановили ползването на имота; неустановяването на действително потребеното количество питейна вода в имота.

На първо място правилно районният съд е разгледал възражението за недължимост, поради изтекла в полза на ответницата погасителна давност. Настоящият въззивен състав напълно споделя правния извод на районния съд, че вземанията на ищцовото дружество за доставена питейна вода за периода 01.05.2009г. - 31.08.2009г.  са погасени по давност. Течението на погасителната  давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.

Безспорно в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”В” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество е издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него на абоната ВиК услуги. След срока по чл.31, ал.2 от ОУ, вземането на ищцовото дружество е станало изискуемо, като не е необходима нарочна покана в тази насока. В случая се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1от ЗЗД. 

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с цел предприемане на действия за принудително изпълнение, ищцовото дружество е подало на 16.10.2012г., следователно до този момент, имайки предвид тригодишния давностен срок, вземането му спрямо П.Д.Т. за неплатената стойност на доставена питейна вода за периода от 01.05.2009г. до 31.08.2009г. вкл. /по кв.№271-274/, възлизащо на сумата от 275,43лв. е било погасено по давност /неправилно районния съд е сметнал погасените по давност суми за иначе правилно приетия период/.

Вземането на ищцовото дружество по акцесорната претенция за лихви в размер на сумата от 87,44лв., начислена към 13.09.2012г. върху горепосочените главници за периода от 01.05.2009г. до 31.08.2009г. /по кв.№271-274/, също е погасено по давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.

Ищцовото дружество не е навело доводи и не е ангажирало доказателства относно спиране или прекъсване на давността, поради което в тази част исковата му претенция е неоснователна, тъй като вземанията му за главница и мораторна лихва за посочения период от 01.05.2009г. до 31.08.2009г. са погасени по давност и като такива са недължими.

Следващото наведено от ответницата в първоинстанционното производство възражение за недължимост на начислените суми за доставяна питейна вода в имота, находящ се в гр.С., кв.”С. З.” *-*-* за периода след 23.08.2010г. – липса на качеството „потребител“ на услугите на водоснабдителното дружество е основателно. Въззивният съд не споделя правните изводи на Сливенски районен съд в тази насока.

Безспорно от представените по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в законна сила на 23.08.2010г. постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Павел Георгиев по изп.д.№20108370400114, недвижимият имот, за който са начислени процесните суми за доставена питейна вода, – апартамент №*, находящ се във вх.“*“ на блок №*в кв.“С. З.“, гр.С. е възложен на „Банка Пиреос България“ АД. От момента на влизане в сила на постановлението – 23.08.2010г. собственик на имота, за който е начислена процесната сума за доставена питейна вода, е собственост на друго лице - „Банка Пиреос България“ АД.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Както бе установено ответницата не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на строеж или на ползване на процесния имот за периода след 23.08.2010г. Правото на собственост е придобито на деривативно основание от друг правен субект. По делото няма ангажирани доказателства, че на ответницата е учредено вещно право на ползване върху имота след придобиване правото на собственост от посочената търговска банка.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Общите условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение №ОУ-045/23.06.2006г., също потребител на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Ползвател на имота се има предвид носител на вещно право на ползване. Този извод е безспорен при сравнителен прочит на цитираната разпоредба с тези на чл.58, ал.1 и чл.62, ал.2 от Общите условия, които изрично визират задължението при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател да подадат заявление за смяна на партидата, както и да поискат и получат справка за всички дължими суми към момента на промяната. 

Следователно, с оглед цитираните разпоредби, ответницата Т. на 23.08.2010г. е загубила качеството си потребител на ВиК услуги за процесния имот и за последващия период от 01.09.2010г. до 30.04.2011г. тя  не дължи сумите за доставена питейна вода за обект в гр.С., кв.”С. З.” *-*-*. За този период е приложима разпоредбата на чл.62, ал.5 от Общите условия на дружеството и сумите за доставени ВиК услуги са дължими от новия собственик.

Следва да се отбележи, че дори и ответницата и семейството й да са продължили да живеят в имота след 23.08.2010г., каквото обстоятелство според въззивния съд не е установено безспорно по делото, то тя е обикновен държател и относно сумите за потребена питейна вода биха възникнали облигационни отношения между нея и новия собственик на имота, но задължение за заплащане на такива спрямо ищцовото дружество тя няма по изложените по-горе съображения с оглед отпадане качеството й на потребител за този имот.

С оглед изложеното, ответницата не дължи начислените суми за доставена питейна вода за процесния обект за периода от 01.09.2010г. до 30.04.2011г. в размер на 703,80лв. От недължимостта на главницата следва и недължимостта на акцесорното вземане за мораторна лихва върху тази главница за посочения период в размер на 112,73лв.

По отношение на останалата част от претендираните от водоснабдителното дружество вземания за доставена питейна вода за междинния период от 01.09.2009г. до 31.08.2010г. в общ размер на 961,04лв., следва да се отбележи, че същите са дължими от ответницата Т..

През този период тя безспорно е била собственик на имота, за който са начислени задълженията и като такава има качеството потребител на ВиК услуги и дължи заплащането им. От събраните пред районния съд писмени /преписи от фактури и карнета/ и гласни /показанията на свид.Г./ доказателства се установяват по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на питейна вода в имота, собственост на ответницата Т. през този период; количествата на доставената вода, начислени по правилата на Общите условия на дружеството за повредения водомер, според брой обитатели на имота и по точно отчетени показания по втория изправен водомер; единичната и обща цена на доставените количества вода и другите оказани услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/. Т. не е навела твърдения и респ. не е доказала извършване на плащане на задълженията за този период, поради което следва да се ангажира нейната договорна отговорност за изпълнение на задължението за заплащане стойността на потребените количества питейна вода и оказани ВиК услуги.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан до размера на сумата от 961,04лв., представляваща цена на доставена и консумирана питейна вода за обект в гр.С., кв.”С. З.” *-*-* за периода от 01.09.2009г. до 31.08.2010г.

От частичната основателност на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и частичната основателност на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 13.09.2012г. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 961,04лв., върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо на сумата от 233,35лв., изтекла към 13.09.2012г.

Върху посочената като дължима главница в размер на 961,04лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2012г. до окончателното й изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Следва да се признае дължимост и на съответна част от разноските, направени от ищцовото дружество в заповедното производство в размер на 24,65лв.

В частта, с която районният съд е уважил предявените искове за посочените суми е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Предявените искове са неоснователни по изложените по-горе подробни съображения в частта за главница и мораторна лихва за периода 01.05.2009г. – 31.08.2009г., поради изтекла погасителна давност и за периода 01.09.2010г. – 30.04.2011г., поради липса на качеството потребител у ответницата и като такива следва да се отхвърлят.

Решението на районния съд в частта, с която е призната дължимостта на вземанията за главница над сумата от 961,04лв. до сумата от 1597,80лв., за мораторна лихва над сумата от 233,35лв. до сумата от 326,45лв. и разноски в заповедното производство над сумата от 24,65лв. до сумата от 39,71лв. е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази част, като се постанови ново по същество, с което предявените искове се отхвърлят като неоснователни и недоказани, както следва: над размера от 961,04лв. до признатия за дължим размер от 1597,80лв. за главница, представляваща стойността на доставена питейна вода; над размера от 233,35лв. до признатия за дължим размер от 326,45лв. за мораторна лихва, начислена върху главницата към 13.09.2012г. и над размера от 24,65лв. до признатия за дължим размер от 39,71лв. – разноски в заповедното производство.

В отхвърлителната част решението на Сливенски районен съд не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

С оглед изхода на спора, на ищцовото дружество в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 235,28лв. при присъдени такива в размер на 359,90лв., поради което решението на районния съд в частта, с която са присъдени разноски над размера от 235,28лв. следва да бъде отменено.

На ответницата в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 99,37лв. при присъдени такива в размер на 34,53лв., поради следва да й се присъдят допълнително такива в размер на 64,84лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните.

Претенция за разноски пред въззивната инстанция е направила само въззиваемата Т., като на нея следва да се присъдят такива по съразмерност за платена държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 111,94лв., с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

Въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД не е претендирало разноски пред настоящата инстанция и не е доказало такива, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №948 от 21.12.2013г., постановено по гр.д. №245/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е прието за установено, че П.Д.Т. *** дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Ш. с.“ №* част от сумите, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3269/17.10.2012г. по ч.гр.д.№4954/2012г. на СлРС, както следва: над размера от 961,04лв. до признатия за дължим размер от 1597,80лв. за главница, представляваща стойността на доставена питейна вода за обект в гр.С., кв.”С. З.” *-*-* за периода м.09.2009г. – м.04.2011г.; над размера от 233,35лв. до признатия за дължим размер от 326,45лв. – мораторна лихва, начислена към 13.09.2012г. и над размера от 24,65лв. до признатия за дължим размер от 39,71лв. – разноски в заповедното производство и в частта, с която е осъдена П.Д.Т. да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД разноски по делото над размера от 235,28лв. до присъдения размер от 359,90лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” №27 против П.Д.Т. *** при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установена дължимостта на суми, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3269/17.10.2012г. по ч.гр.д.№4954/2012г. на СлРС, както следва: главница за доставена питейна вода за обект в гр.С., кв.”С. З.” *-*-* за периода 01.09.2010г. – 30.04.2011г. над размера от 961,04лв. до размера от 1597,80лв., мораторна лихва, начислена към 13.09.2012г. над размера от 233,35лв. до размера от 326,45лв. и разноски в заповедното производство над размера от 24,65лв. до размера от 39,71лв.,  като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №948 от 21.12.2013г., постановено по гр.д. №245/2013г. по описа на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Ш. С.” №* да заплати на П.Д.Т. *** сумата от 64,84лв., представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция, както и сумата от 111,94лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                                                                                2.