Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 23.04.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и трети април през двехиляди и четиринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 205 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 998/07.01.2014г. по гр.д. № 2617/13г. на СлРС, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от Топлофикация Сливен” ЕАД, гр. Сливен против Т.Д.Н. положителен установителен иск за признаване за установено между страните, че последната дължи на ищцовата дружество за периода 01.11.2010г. – 30.04.2013г. сумите, за които в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение № 1066/04.06.2013г. по ч.гр.д. № 1873/13г. на СлРС и е отказано на ищеца присъждане на разноските по делото.

Това решение е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство, който счита, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че необосновано районинят съд не е уважил искането му за произнасяне на неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, като ответницата нито е подала отговор, нито се е явила в с.з., нито е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие. Също така въззивникът заявява, че неправилно районният съд е счел, че искането му за назначаване на експертиза не следва да се уважава, понеже е направено при поставено от ищеца условие – ответницата да се яви и да направи възражение относно начислените сметки. Твърди, че то било алтернативно искане за събиране на доказателства, тъй като неявяването на ответницата и неподаването на отговор било проява на нейната незаинтересованост.

Поради изложеното иска въззивната инстанция да отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на СлРС и вместо това постанови ново, с което признае за установено между страните, че ответницата дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските за двете инстанции.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане назначаване на топлотехническа експертиза, която да отговори на поставените в първоинстанционното производство въпроси, което съдът е отказал да уважи поради настъпила преклузия с мотивирано определение от з.с.з. на 02.04.2014г.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призована, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена, претендира разноски за двете инстанции.

В с.з., въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния му обхват – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

На първо място непостановяването на неприсъствено решение, когато са били налице предпоставките за това, а произнасяне с решение по общия ред от страна на първоинстанционния съд, не представлява самостоятелно основание за отмяна на решението.

Освен това в настоящия случай СлРС е приел с подробно мотивирано определение, държано в о.с.з., на което представител на ищеца не е присъствал, че макар да е изпълнена хипотезата на чл. 238 ал. 1 от ГПК, не са налице изискуемите от нормата на чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК условия, и е отказал да уважи искаенто за произнасяне с неприсъствено решение. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените съображения на първоинстанционния съд по повод липсата на такива доказателства, представени с исковата молба от ищеца, които да дадат възможност на съда да направи извод за вероятната основателност на иска.

Във въззивната жалба не са изтъкнати доводи във връзка с неправилно приложение на материалния закон. Въззивният състав счита, че правилно решаващият съд е счел иска за неоснователен поради неговата недоказаност.

Той е извършил надлежно всички процесуални действия предвидени в чл. 141 – 146 от ГПК – докладвал е исковата молба, изяснил е на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, дал вярната правна квалификация на иска, определил е подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената тежест между страните, указал е точно и конкретно коя страна кои факти и обстоятелства и с какви доказателства следва да установи, като се е произнесъл по направените в исковата молба и в становището на ищеца доказателствени искания. Допуснал е своевременните такива за събиране на относими и необходими доказателства.

РС правилно е приел доказателственото искане на ищцовата страна, заявено с писменото становище, подадено преди първото с.з., като такова, направено под условие ответницата да оспори правилността на начислените суми. По тази причина не е допуснал извършване на експертиза, тъй като възражение от ответната страна не е постъпило.

Единственото писмено доказателствено средство, представено от ищеца, върху когото лежи изцяло доказателствената тежест да докаже категорично и несъмнено твърдените от него положителни факти, от които черпи основание за претенциите си, е извлечение от сметка  4114. Този писмен документ е частен свидетелстващ, съставен и изходящ от  представилата го страна и удостоверява изгодни за нея факти. Правилно РС  при преценката му се е ръководил от общите правила, касаещи неговата материална и формална доказателствена стойност и е счел, че той не е достатъчен, за да се приеме за доказан главният иск, тъй като не са представени други годни и допустими доказателствени средства, които пряко и еднозначно да потвърдят истинността на отразените в документа обстоятелства.

Въззивната инстанция счита, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на значимите за спора факти /бездействието на ответната страна не го освобождава от това задължение/, относно това дали ответницата е потребител на топлинна енергия по смисъла на закона, дали ищцовото дружество е изпълнило задължението си през процесния период и е доставяло такава до обекта, за какви отоплителни тяла, в какво количество, на каква стойност е тя и изчислена ли е съобразно приложимата методика. Липсата на такива доказателства не може да обоснове извод за дължимост на описаната в извлечението стойност на топлинна енергия.

Поради това главният, а оттам – и обусловените от него акцесорни искове за лихви за забава и разноски по заповедното производство, се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани.

Като е достигнал до същите крайни правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, отговорността за разноските във въззивната инстанция следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите както са направени,  въззиваемата не е направила разноски и такива не й се следват.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 998/07.01.2014г. по гр.д. № 2617/13г. на СлРС.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: