Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 30.04.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №206 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р.С.С., Д.С.С. и И.С.С. против Решение №892/15.01.2014г. по гр.д.№884/2012г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Р.С.С., Д.С.С. и И.С.С. против ТБ „ОББ“ АД, Д.Й.Т., Р.С.В. и С.Т.В. иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на Решение №2384/17.03.2004г. по гр.д.№2461/2002г. на ВКС, ІV г.о. /неразделна част от което е решение на същия състав №439/04.08.2006г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №2384/; отхвърлено е като неоснователно искането на Р.С.С., Д.С.С. и И.С.С. за издаване на изпълнителен лист срещу Д.Й.Т. за „връщане“ на владението върху апартамент №*, ет.*, вх.*, ап.* в кв.“Д.“, гр.С..

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство Р.С.С., Д.С.С. и И.С.С. изцяло.  

В жалбата си въззивниците твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо място излагат съображения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд: не уважаване на искането им за отвод на съдията-докладчик; непостановяване на неприсъствено решение по отношение на първите двама ответници; непроизнасяне по искане за поправка на протокол от проведено на 25.10.2013г. открито съдебно заседание. На следващо място посочват, че съдът не взел предвид довода им, че те са били служебно конституирани като ответници в производството по гр.д.№400/1999г. без искова молба против тях. Посочват, че част от мотивите на решението на ВКС, чиято нищожност искат да се прогласи и диспозитива му са неясни и противоречиви. Районният съд не обсъдил изложените от тях доводи за нищожност, а изградил волята си на хипотези, които не са посочили. Посочват, че третия абзац в решението на ВКС е отделно решение по непредявен иск, няма СПН, установително действие и изпълнителна сила. Ответниците не били пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск, не били надлежна страна в процеса, това водело до недопустимост на иска и на постановеното съдебно решение. Твърдят, че Решението на ВКС е несъществуващо и невалидно, тъй като няма правни последици – не удостоверява изпълняемо право – необходима предпоставка за правото та ПИ. От диспозитива на решението следвало, че искът е ненадлежно предявен, което го прави недействителен и не може да породи задължението на съда да го разгледа и реши спора по същество. От това следвало, че няма решение, то следва да се приеме за несъществуващо и не подлежи на изпълнение. При издаване на изпълнителния лист в полза на Д.Т. съдът не е спазил предвидения в закона ред, не е проверил налице ли са предпоставките за право на принудително изпълнение. Налице са основанията за издаване на обратен изпълнителен лист. С оглед изложеното, въззивниците молят въззивния съд да отмени обжалваното решение на СлРС и вместо него да постанови ново по същество, с което уважи предявения иск за обявяване за нищожно Решение №2384/17.03.2004г. по гр.д.№2461/2002г. на ВКС, както и да разпореди издаването на обратен изпълнителен лист. Претендират присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответницата в първоинстанционното производство Д.Й.Т., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Намира решението на СЛРС за правилно и законосъобразно. Посочва, че Решението на ВКС не е нищожно, породило е съответните последици, като излага подробни съображения относно правилността му.  

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивницата Р.С.С., редовно призована се явява лично. Въззивниците Д.С.С. и И.С.С., редовно призовани, не се явяват, представляват се от Р.С. – пълномощник по чл.32, т.2 от ГПК – тяхна майка. Р.С. поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което обяви нищожността на атакуваното решение на ВКС. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски по делото.

Въззиваемите „ОББ“ АД, Р.В. и С.В., редовно призовани, в с.з. не се явяват и не се представляват.

Въззиваемата Д.Т. – Д., редовно призована в с.з. се явява лично. Моли съда да потвърди обжалваното решение на СлРС. Излага съображения в писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебната проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Предявеният иск за прогласяване нищожност на съдебно решение се основава на визираната в чл.270, ал.2 от ГПК, неограничена със срок, възможност и е допустим. Предмет на предявения иск е прогласяване на нищожност на Решение №2384/17.03.2004г. по гр.д.№2461/2002г. на ВКС на РБ.

Нищожността на съдебното решение е порок на решението. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. Решението на съда е нищожно, когато е постановено: от незаконен състав; еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице което не е взело участие при разглеждането на спора; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт, тъй като е постановено срещу лице, което не е подчинено на властта на българския съд; когато решението е устно или неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост; когато съдържанието на решението противоречи на основите на  българския правов ред.

Изложените от ищците в първоинстанционното производство пороци на решението на ВКС не са измежду тези, които да обуславят неговата нищожност, с изключение на твърдението за неясни и противоречиви мотиви.

Запознавайки се подробно с атакуваното решение на ВКС и това, което е неразделна част от него, с което е допусната поправка на ЯФГ, въззивният съд намира, че решението на ВКС е напълно валидно. Не е налице нито един от посочените по-горе пороци, който да води до неговата нищожност. По отношение на твърдението за напълно неясни мотиви, следва да се отбележи, че порок водещ до нищожност на решение е абсолютна неразбираемост на решение, при което волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване. В случая този порок не е налице. Мотивите на атакуваното решение са ясни и последователни, както и постановения диспозитив. Освен това ВКС е постановил и решение за поправка на ЯФГ, с мотивите на което се прави допълнително и безспорно разясняване на волята на решаващия съдебен състав, като разминаването между формираната в мотивите по един безспорно ясен начин воля и диспозитива е намерила точното си отразяване в диспозитиваната част на решението.

Всички други изложени в исковата молба и във въззивната жалба твърдени пороци на решението, чиято нищожност се иска от съда да прогласи, не водят до нищожност на решението. Голяма част от тях касаят правилността на решението, а тези относно конституирането на настоящите въззивници в производството, по което е постановено атакуваното решение на ВКС и качеството им на надлежна страна в процеса касаят въпроса за допустимост на решението. Макар и порочно, недопустимото решение поражда всички присъщи на решението правни последици и същото е действително.

С оглед изложеното предявеният иск за прогласяване на нищожност на Решение №2384/17.03.2004г. по гр.д.№2461/2002г. на ВКС на РБ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Посоченото решение е валидно и е породило съответните правни последици, в т.ч. СПН и изпълнителна сила.

С оглед неоснователността на главната искова претенция, неоснователно е и акцесорното искане за издаване на обратен изпълнителен лист срещу Д.Т. за връщане владението на апартамент №*, находящ се в бл.*, вх.“*“ в кв.“Д.“, гр.С..

Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Във връзка с въведените във въззивната жалба възражения за допуснати процесуални нарушения – неуважаване на искане за отвод на районния съдия и оставяне без уважение на искане за постановяване на неприсъствено решение по делото по отношение на двама от ответниците, следва да се отбележи, че въззивната инстанция намира същите за неоснователни. Първоинстанционното решение не е опорочено с оглед тези две процедирания на съдията-докладчик. На първо място следва да се отбележи, че съдията-докладчик мотивирано се е произнесъл по искането за отвод, като не е налице никоя от обективните пречки по чл.22, ал.1, т.1-т.5, като съдията е изложил подробни съображения и относно липсата на такива по т.6.

Правилно и законосъобразно районният съд е отказал постановяване на неприсъствено решение спрямо двама от ответниците. В случая е налице хипотезата на необходимо другарство в процеса и е недопустимо постановяване на неприсъствено решение спрямо част от ответниците и решение по същество спрямо другата част. Освен това отказът за постановяване на неприсъствено решение и продължаване на производството по общия ред не нарушава правата на ищците и не представлява процесуално нарушение. Законодателят е обвързал тази процесуална възможност, както с наличие на определени обективни предпоставки, така и с кумулативната с тях преценка на съдията, разглеждащ делото относно вероятната основателност на иска. Тази преценка е по вътрешно убеждение с оглед представените доказателства и изложените обстоятелства.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивниците не се следват разноски.

Въззиваемите не са направили претенция за присъждане на разноски и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                            

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №892 от 15.01.2014г., постановено по гр.д. №884/2012г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

                                                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.