Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  10.06.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                                    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 213 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. А.И. в качеството му на процесуален представител на „Гринбърг” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район „С.” ул. „Г.” №*, вх.*, ет.*, ап.* против решение № 108/07.02.2014 г. по гр.д.- № 2084/2014 г. по описа на СлРС, с което е признато за установено по отношение на въззивника и на В. И. П., ЕГН ********** *** II част *, че „АГРОГРАУНД ВР“ ООД със седалище и адрес на у правление гр. Н. З. обл. С., ул. „С. п.“ №*, е собственик на нива, находяща се в местността „Чолу гьоуджик“ в землището на с. Горно Александрово имот № 114015 по картата на възстановяване на собствеността на землището с площ 10 983 дка, трета категория, на нива находяща се в м. „Гръбеша“ с площ 4 792 дка, трета категория съставляваща имот № 104015 по картата на възстановената собственост на землището на с. Горно Александрово. С обжалваното решение въззивникът и В.П.П. са били осъдени да заплатят на въззиваемия „АГРОГРАУНД ВР“ ООД деловодни разноски в размер на 297,28 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Жалбоподателят твърди, че възбраната върху процесните недвижими имоти вписана в Агенцията по вписванията на 14.09.2009 г. е вписана незаконосъобразно, тъй като към документите с които е било поискано вписването й не е била приложена скица-копие от кадастралната карта в съответствие с разпоредбата на чл. 6 ал.3 от Правилника за вписванията при условие, че за местонахождението на земеделските земи има одобрена кадастрална карта. Жалбоподателят счита, че постановлението за налагане на възбрана на ЧСИ задължително е следвало да бъде съпроводено от скица на поземления имот. Посочва, че съгласно изискванията на чл. 6 ал. 3 от Правилника за вписванията към документите за вписване на възбрана следва задължително да е приложена скица-копие от кадастралната карта. Тъй като обаче към момента на вписване не е била приложена такава скица, самото вписавне се явява порочно и нищожно поради липса на фактически състав. Този порок на вписване на възбраната бил неотстраним и е бил възпроизведен в провеждането на публичната продан, в която ЧСИ отново не е поискал и не се е снабдил служебно със скица на имота, което прави и извършената публична продан нищожна. С оглед на това жалбоподателят счита,че възбраната не реализирана по предвидения от закона начин и не е могла да произведе предвиденото от законодателя правно действие. В подкрепа на тези си твърдения въззивникът е посочил, че длъжникът П. при реализиране на сделката се е снабдил надлежно със скица на продавания имот и данъчна оценка и в тези документи нямало отбелязване на вписана възбрана.

На второ място въззивникът посочва, че вписаната възбрана не е провела своето действие, тъй като продажбата на процесните ниви е била извършена на 23.11.2010 г., а длъжникът П. е бил уведомен за вписването й едва на 27.02.2012 г. с връчване на покана за доброволно изпълнение на особения му процесуален представител и по този начин не можела да се изпълни хипотезата на чл. 451 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК. Страната счита, че едва с получаване на призовката за доброволно изпълнение се завършва фактическия състав на налагане на възбраната и едва от този момент длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с имота. Едва след този момент по отношение на взискателя са недействителни сделките извършени от длъжника след получаване на призовката или съобщението от изпълнителното дело.

На следващо място, като се основава на гореизложеното въззивникът посочва, че издадените постановления за възлагане на ЧСИ са нищожни и не могат да легитимират като собственик на процесните ниви ищецът по делото, поради което той не разполага с правен интерес от завеждане на искове в настоящото производство, поради липса на активна процесуална легитимация.

С оглед гореизложеното въззивиннкът счита, че извършената продажба на с нот. Акт № 126 на 23.11.2010 г. с продавач В. П. и купувач „ГРИМБЪРГ“ ООД е действителна и е породила своите правни последици. Съответно има осъществен транслативен ефект по отношение прехвърлянето на собствеността. На това основание към момента на извършване на публичната продан през 2012 г В. П. не е бил собственик на пороцесните имоти, поради което извършената публична продан и издадените постановления за възлагане на имотите от ЧСИ Г. са незаконосъобразни и нищожни и не могат да легитимират ищеца като техен собственик. Моли се да се постанови решение с което обжалваният акт да бъде отменен като неправилен и необоснован и незаконосъобразен и да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция.

В законоустановения срок е депозиран отговор от адв. М. – пълномощник на въззиваемата страна „АГРОГРАУНД ВР“ ЕООД с него въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Въззиваемият счита, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя за нищожност на възлагателните постановления поради допуснати нарушения от ЧСИ при възлагане на процесните земеделски земи изразяващи се в липса на скици. Посочва, че никъде в ГПРК не е въведено изискване към постановление за възлагане на недвижим имот да има приложена скица като неразделна негова част, нито има изискване при обявяване на публичната продан съдебният изпълнител да прилага скица на имота. По делото се назначават вещи лица геодезист и оценител, даденото от тях заключение за оценка, както и описния протокол са достатъчни за редовността на проданта.

На второ място е посочено, че неправилно жалбоподателят отъждествява възлагателното постановление със сделка. Възлагателното постановление на ЧСИ не е сделка нито двустранни, нито едностранна. То е акт на съдебен орган и като такъв може да бъде нищожен на основанията посочени в ГПК, а именно незаконен състав, участие на лице, което няма качества на ЧСИ, липса на форма, липса на подпис и т.н., което в случая не е било налице.

Въззиваамият счита ,че са неоснователни твърденията на жалбоподателя за липса на правна легитимация и правен интерес от водена на иска заради нищожността на възлагателните постановления. Посочва, че легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права засегнати от спора. В този случай ищецът твърди, че е засегнато неговото право на собственост, легитимира се с редовно издадени документи – възлагателни постановления на ЧСИ и притежава активна процесуална легитимация за предявяване на иска. Доколко това основателно е въпрос на доказване в производството.

Въззиваемият посочва, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че искът следвало да бъде предявен по реда на чл. 53 от ЗКИР, посочва, че тази разпоредба на закона се отнася само за имота намиращи се в район с одобрена кадастрална карта, а процесните земеделски земи не се намирали в такъв район. Това твърдение на ответника не било доказано по делото, а освен това въобще не можело да се говори за непълноти или основните данни в кадастралната карта.

На следващо място въззиваемият намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения при налагане вписвани на възбраната водени до липса на завършен фактически състав и правно действие и от там до непротивопоставимост на осъществената с нот.акт сделка. В тази връзка посочва, че е несъстоятелно твърдението, че вписването на възбраната следва да бъде придружено със скица съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.3 от правилника по вписванията . Тази разпоредба установява общия ред за вписванията, но не се отнасяла за вписването на възбрани. Процедурата по вписване на възбрана била разгледана в хипотезата на чл. 23 до чл. 26 от Правилника по вписванията и в нея не се предвижда към документите да се прилага скица. От друга страна в разпоредбата на чл. 6 ал.3 от Правилника по вписванията се предвижда прилагане на скица копие от кадастралната карта, когато се отнася за имоти за които има одобрена кадастрална карта, а в конкретния случай, процесните имоти не са такива и това твърдение на ответника не е било доказано по делото, макар да е в негова тежест да го докаже.

Въззиваемият посочва, че уведомяването на длъжника за вписаната възбрана не е предпоставка за нейното действие. Самата процедура за вписване е посочена в чл. 7 и чл. 9 от Правилника по вписванията,като се предвижда реда, по който искането за възбрана се проверява от съдията по вписванията, реда по който той постановява тя да бъде вписана, самия начин за извършване на това отбелязване. В този смисъл страната счита, че е достатъчно възбраната да се подреди в актовата книга и да бъде записана във входящия регистър. Щом това бъде извършено, тя провежда своето действие и не е необходимо за провеждане на действието й да е налице и уведомяване на собственика на имота. В този смисъл, след като възбраната е била вписана на 14.09.2009г. тя е била в  сила от тази дата и е без значение дали длъжникът В. П. е бил уведомен за нея или не.

По отношение разпоредбата на чл. 451 от ГПК въззиваемият посочва,че ако в поканата за доброволно изпълнение не е посочено, че има наложена възбрана върху вещ на длъжника действието на възбрана ще настъпи от момента на налагането й.  По смисъла на закона длъжникът следвало да бъде уведомен за наложената възбрана само когато това е направено още с образуването на изпълнителното дело.

Въззиваемият посочва, че съдебният изпълнител проверява правото на собственост на д длъжника само към момента на извършване на описа на имота и не е необходимо той да го проверява и към датата на насрочване на публична продан и осъществяването й. Това свое твърдение той черпи от разпоредбата на чл. 483 от ГПК.

Въззиваемата страна изразява становище,че възбраната не лишава собственика на възбранения имот от собственост и не му отнема правото да се снабди със скица и данъчна оценка, поради което за В. П. не е било проблем да се снабди с такива документи и се е снабдил с тях не заради липсата на възбрана.

Посочено е, че възбраната не се отразява в скиците и в удостоверението за данъчна оценка, защото липса такова изискване.

На последно място въззиваемият посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил всички аргументи на ответника – въззивник в настоящото производство, с изключение на претенцията, че искът евентуално би следвало да бъде по чл. 53 от ЗКЕР.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски за въззивна инстанция..

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът се представляват от адв. И., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представляват от адв.М., който оспорва въззивната жалба. Сочи, че същата не е основателна и че по делото са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Бил е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е било поискано да се установи от съда, че ответникът по иска владее без правно основание процесния имот, собственост на ищците. При предявяването на иска по чл.108 от ЗС, в тежест на ищцата е да докаже, че притежава право на собственост, че ответникът владее имота им и че го владее без правно основание.

В настоящия случай въззиваемото дружество е установила своето право на собственост, като е представило доказателства, от които е видно, че с влязло в сила постановление на ЧСИ Павел Г. й са възложени процесните имоти, тъй като ги е спечелила в търг по изпълнително дело.

На практика няма спор, че въззивникът владее процесните имоти към датата на депозиране на исковата молба.

Спорен е между страните въпроса дали въззивникът владее процесните имоти на основание, годно да го направи собственик. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Макар по делото да е представен нотариален акт, от който да е видно, че въззивникът е закупил процесните имоти от В.П.П. на 23.11.2010 г., съдът не може да приеме, че тази покупко-продажба на недвижимите имоти е годно основание да направи купувача собственик на имотите. Това е така, тъй като още на 14.09.2009 г. е била вписана възбрана на процесните поземлени имоти в Службата по вписванията гр.Сливен с вх.Р № 13/14.09.2009 г., т. І, № 233/2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 451 ал.1 от ГПК от момента на налагане на възбраната върху вещта, длъжникът не може да се разпорежда с нея. Това означава , че той не може да я дарява , продава или по някакъв друг начин да се разпорежда с правото и на собственост. Всички извършени от него действия на разпореждане са недействителни. Длъжникът /какъвто е бил В. П./ не е можел да прехвърля право на собственост върху процесните недвижими имоти, тъй като към момента, когато е сключена сделката за покупко-продажба, възбраната над имотите не е била заличена.

В разпоредбата на чл. 400 ал.2 от ГПК е посочен редът, по който става налагането на възбраната като обезпечителна мярка. Същата, за да се счита за надлежно и законосъобразно наложена, следва да бъде вписана в нотариалните книги, като на практика се вписва обезпечителната заповед на съда. По настоящото дело са налице данни, че обезпечителната заповед, с която е била наложена възбраната на процесния имот, е вписана в Службата по вписванията гр. Сливен на 14.09.2009 г. и към момента на сключване на сделката между П. и въззивника „Гринбърг” ООД същата не е била заличена. За да породи възбраната своето действие не е необходимо тя да бъде вписана в някакъв допълнителен регистър. Всяко лице, което купува недвижим имот има възможност да извърши справка в Службата по вписванията за съответния имот и да се запознае с това дали по отношение на имота са налице вещни тежести или е вписана възбрана. В това се състои публично – оповестителният ефект от вписването и . Фактът, че ответникът по иска не се е запознал с вписаната възбрана, не легитимира сключената между него и длъжника П. сделка.

По отношение направеното от въззивника възражение за незаконосъобразност на вписаната възбрана поради противоречието и с нормата на чл. 6 ал. 3 от Правилника за вписванията , съгласно която при извършване на съответното вписване е необходимо да се представи кадастрална скица за имота , за който се прави отбелязването. Това възражение е неоснователно . Действително в разпоредбата на чл. 6 ал. 3 от Правилника за вписванията е предвидено , че когато се извършва вписване по отношение на имот, за който има одобрена кадастрална карта в службата по вписванията следва да се представи скица на имота. Тази разпоредба обаче първо касае имоти , за които има одобрена кадастрална карта ( в конкретния случай няма доказателства за това ) и второ не се отнася за случаите при които се налага възбрана от овластено длъжностно лице. Хипотезата при която съдия – изпълнител налага възбрана е разгледана в разпоредбата на чл.26 във вр. с чл. 24 във вр. с чл. 6 ал. 1 буква „ а“ и „ б „ от Правилника. Видно от цитираните разпоредби няма изискване при изплащане на постановлението на съдебния изпълнител за вписване, същият да представя скица на имотите, за които се иска вписване на възбрана. Действията на съдията изпълнител по извършване на опис и налагане на възбрана на имота са регламентирани изрично в разпоредбите на чл.483 вр. чл. 484, вр. чл. 449 ал.2 от ГПК. В тези разпоредби няма също изискване да се изисква копие от скицата на поземлените имоти спрямо, които се предприемат действия по принудително изпълнение. Недопустимо е да се прави сравнение между сделките, които се сключват между равноправни субекти в гражданския оборот и актовете, които постановява съдебният изпълнител и в тази връзка да се приеме, че постановлението на съдебния изпълнител за налагане на възбрана на процесните имоти не е провело своя оповестителен ефект, тъй като не е било съобразено с текстове касаещи действителността на правните сделки по аналогия. В тази връзка се явява неоснователен и вторият аргумент изтъкнат от въззивника за това, че възбраната не е породила своето действие, тъй като е била съобщена на длъжника след датата, на която той е прехвърлил собствеността върху процесните имоти на взискателя. Разпоредбата на чл.451 ал.1 и ал.2 от ГПК касае отговорността, която носи длъжника по изпълнението в случай, че след като му бъде наложен запор във връзка с изпълнителното производство. Освен, че той няма право да се разпорежда с запорираната съответно възбранената вещ, което задължение произтича от оповестителния характер на вписаната възбрана, длъжникът може да носи наказателна отговорност ако след съобщението за наложения запор или възбрана измени, повреди или унищожи вещта. В настоящия случай не се разглежда отговорността, която евентуално би понесъл длъжникът по изпълнението за това, че се е разпоредил с правото на собственост на възбранените имоти.

С оглед изложеното искът по чл. 108 от ЗС, предявен от въззиваемата Динева, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени и извършените деловодни разноски. Тъй като въззивната жалба е неоснователна на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на доказаните за тази инстанция , а именно 440.00 лв за адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 108/07.02.2014 г. по гр.д. № 2084/2013 г. по описа на РС – Сливен като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА „Гринбърг” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район „С.” ул. „Г.” №*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на, „АГРОГРАУНД ВР“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Н. З. обл. С., ул. „С. п.“ №*, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 440.00 лв. /четиристотин и четиридесет / лева заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  2.