Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 153

 

гр. Сливен, 28.05.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 226 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 753/19.12.2013 г. по гр.д. № 523/2013 г. на Ямболския районен съд, с което е уважен предявения от П.П.К. ЕГН ********** *** и В.П.К. *** против „Агротех импекс – 98” АД ЕИК 128050704 със седалище гр.Я., ул.”К.” № *,представлявано от П.Г. П. и Г. И.Т. иск с правно основание чл.26 ал.2 предложение 2 от ЗЗД, като прогласява нищожността на упълномощителна сделка извършена с пълномощно със заверено съдържание с рег.№ 943/2009 г. и заверени подписи с рег. № 942/2009 г. на Нотариус Чакъров рег. № 310 с район на действие СРС. Със същото решение е уважен предявения от ищците против „Агротех импекс – 98” АД иск с правно основание чл.26 ал.2 предложение 2 от ЗЗД като е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 182 том ІІ, дело № 317/25.09.2009 г. на Нотариус К. рег. № 170 с район на действие ЯРС. С решението е уважен и предявения от ищците против „Креди Агрикол България” ЕАД /предишно наименование „Емпорики банк – България” ЕОД, ЕИК 831595828 със седалище гр.С., район О., бул.”К. М.Л.” № *, ет.5 иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл. 167 ал.3 от ЗЗД като обявява недействителността на договор за ипотека обективиран в нот. акт № 163 том V, дело № 655/09.08.2010 г. на Нотариус Щърбанов в частта, в която „Агротех импекс – 98” АД е учредило в полза на кредитора „Емпорикибанк България” ипотека върху недвижими имоти в землището на с.Палаузово по отношение на П.П.К. и Ваня П.К.. С решението е отхвърлен предявения от ”Агротех импекс – 98” АД против Нотариус П.Г.К. ЕГН ********** рег. № 170 с район на действие ЯРС иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 73 от ЗННД за сумата от 20 343,28 лв. С решението са осъдени „Агротех импекс – 98” и „Креди Агрикол България” ЕАД да заплатят на П.П.К. и В.П.К. направените по делото разноски в размер на 1093 лв.

 

Подадена е въззивна жалба от ответника „Агротех импекс – 98” АД чрез процесуалния представител адв.Г.Г., с което решението е обжалвано в частта му, с която е отхвърлен предявения обратен иск срещу Нотариус П.Г.К. с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл.73 от ЗННД. Сочи се, че решението в тази част е неправилно, постановено в противоречие с материално-правните норми и е необосновано. Излагат се съображения свързани с извършената сделка, чиято недействителност е била прогласена и действията на Нотариус К. във връзка с това. Сочат се редица пропуски на Нотариуса, които са довели до сключването на тази сделка и се излагат съображения, че ако същият е действал добросъвестно като строго е изпълнявал задълженията си, то не би се стигнало до сключването на сделката. На следващо място се сочи, че самото решение е необосновано. Съдът неправилно е анализирал събраните доказателства и е достигнал до неправилния извод, че не е установена деликтна отговорност, тъй като не са установени вреди в резултат на виновно поведение и причинна връзка. Безспорно обаче е установено, че ответника по обратния иск не е изпълнил като длъжностно лице своите задължения по закон, в резултат на което е причинена вреда на дружеството-въззивник, поради това се иска отмяна на решението в тази обжалвана част и постановяване на ново, с което да бъде уважен обратния иск срещу третото лице и то да бъде осъдено да заплати исковите претенции.

В тази въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищците в производството, които сочат, че тази жалба е допустима, но решението обжалвано в частта, в която не е относима към тях, поради което те не са страна в производството и не вземат становище по основателността на тази жалба.

Постъпила е въззивна жалба и от „Креди Агрикол България” ЕАД против решението, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски като се сочи, че решението в тази част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че решението  в частта му, с която са уважени предявените от ищците П.П.К. и В.П.К. искове за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за ипотека върху същия недвижим имот са доказани и основателни. В производството банката като ответник в нито един момент не е оспорвала предявените искове, поради това във въззивната жалба се прави изрично признаване на предявените искове, като се сочи, че това признаване е в този момент, тъй като не е следвало да се пречи на другия ответник да проведе своята защита. Банката със своето поведение не е дала повод за завеждането на исковете, поради това се иска да бъде отменено решението в частта, с която банката е осъдена да заплати на ищците направените разноски или да бъде изменено решението като бъдат намалени поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тази въззивна жалба не са направени други доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от ищците на тази въззивна жалба, в която се сочи, че тя е недопустима. В разпоредбите на ГПК не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, когато самото решение не се обжалва, поради това в случая, следва да бъде проведена процедурата по чл. 248 ал.1 от ГПК и по искането Районният съд да прецени дали да измени решението си в частта за разноските, поради това се иска въззивната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

С протоколно определение от с.з. съдът е прекратил производството в частта по повод подадената въззивна жалба от  „Креди Агрикол България” ЕАД против първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноските и е върнал делото на Ямболския районен съд за произнасяне по молбата по реда на чл. 248 от ГПК.

В с.з. за въззивника се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея. 

За третото лице - ответник по обратния иск в с.з. се явява процесуален представител по пълномощие, който изразява становище, че жалбата е неоснователна. При осъществяване на сделката нотариусът е извършил всичко, което е обективно възможно  с оглед представените доказателства от страните и възможностите да извършва справки, съгласно Наредба № 32. За него не е имало обективна възможност да извърши проверка в електронния регистър дали има такива заверени пълномощни или не. Така нотариусът е извършил всички възможни проверки, но в случая, като пълномощник се е представило лице, което е извършило престъпление. Това лице се е снабдило и е изготвило неистинско пълномощно, както и е представило неистинска лична карта.  Така нотариусът не е нарушил задълженията си по закон и не следва да носи отговорност, както правилно е преценил районният съд.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Ищецът е основал претенцията си на това, че нотариусът не е спазил разпоредбите, въз основа на които при извършване на сделката е бил служебно задължен да направи справка относно действителността на представеното пълномощно.  Той би следвало да провери самоличността на явилите се лица и редовността на представените му документи и с неизвършването на тези действия и изготвянето на проекта на нотариалния акт е причинил на ищеца претендираните вреди.

Безспорно е, че в случая са настъпили вреди за дружеството, но ищецът следва да установи наличието и на останалите предпоставки от фактическия състав.  

Правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че част от основанията на претенцията касаят допуснати технически грешки в документите, които обаче са отстраними по съответния законов ред. Изготвения нотариален акт бил представен на страните като въззивникът е бил представляван от упълномощено лице. Пълномощникът е имал възможност да направи съответни възражения относно неточностите, които е считал, че има в нотариалния акт.. Безспорно е, че сделката е извършена чрез пълномощници, които са се явили при него и е безспорно също, че нотариусът е извършил проверка на документите им за самоличност.

Задълженията на нотариуса включва и задължението да провери самоличността на страните, която се удостоверява с документ за самоличност - в случая личната карта на лицето, представило се за пълномощник, който документ съгласно чл. 23 от Закона за българските лични документи е основен идентификационен документ за самоличност и който документ удостоверява съдържащите се в него данни, изброени в чл. 26, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, с които лицето се индивидуализира, включително датата на раждане и ЕГН. Свръх изискване е нотариусът да може и да е длъжен да направи извод доколко едно лице представя пред него подправени документи, които от външна, формална страна изглеждат напълно редовни.

 Констатирано е наличието на надлежно заверени пълномощни и други документи, данъчни оценки и удостоверения за наследници. Така от външна страна при изповядване на сделката нотариусът не е допуснал такива нарушения, които да ангажират неговата отговорност по чл. 73 от ЗННД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Второто възражение поддържано във въззивната жалба и едновременно с това въведено като основание за предявения иск е свързано с обстоятелството, че нотариусът не е извършил  справка в системата за електронна проверка на пълномощните.

   Съгласно чл. 9а. от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори (ДВ, бр. 20 от 2009 г., в сила от 17.09.2009 г.) нотариусът въвежда или изпраща в електронен вид незабавно в информационната система на Нотариалната камара  извлечение от пълномощно след едновременно удостоверяване на подпис и съдържание по реда на чл. 590, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Извлечението трябва да съдържа данните за упълномощителя (упълномощителите) и упълномощения (упълномощените), пълно описание на правата, условията и срока на упълномощаването и  кратко описание на имота, ако е налице в текста на пълномощното. Извлечението освен данните по т. 1 за упълномощителя и упълномощения съдържа и номера и датата на пълномощното, както и името и номера на нотариуса.

Безспорно е, че към 25.09.2009г. тази система не е функционирала, поради което  извършването на тази проверка не би довело до резултат даващ възможност на нотариуса да откаже изповядването на сделката. Представените пред него пълномощни от външна страна са редовни и след като е бил лишен от възможност да извърши електронна проверка, не може да се приеме, че е налице негово  виновно  поведение.  Така като е достигнал до тези изводи районният съд не е допуснал постановяване на неправилен и необоснован акт.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани..

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 753/19.12.2013 г. по гр.д. № 523/2013 г. на Ямболския районен съд в обжалваната част.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: