Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 158

 

гр. Сливен,  29.05.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  237   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 147/24.02.2014 г. по гр.д. № 3224/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от С.Т. П.- М. ЕГН ********** *** положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК предявен против Х.Д.И. ЕГН ********** *** за признаване на установено в отношенията между страните, че Х.Д.И. дължи на С.Т. П.-М. сума в размер на 1500.00 лв., представляваща договорен, но не заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 19.11.2010 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2610/2013 г. , по което е издадена заповед за изпълнение № 1604/23.07.2013 г.

Подадена е въззивна жалба от ищцата, с която се сочи, че решението е процесуално и материално незаконосъобразно.  Сочи се , че съдът не е събрал всички доказателства по делото и не е допуснал до разпит свидетел чрез който страната се опитвала да докаже, че са отправяни закани и че ответникът е заявил, че няма да й заплати адвокатския хонорар по делата. Това искане е било направено своевременно и в случая са допустими свидетелски показания.  Прави се искане за допускане до разпит на свидетел за доказване на тези обстоятелства. Прави се анализ на представени по делото договор за правна помощ и съдействие, като се сочи че не са попълнени редовете начин и срок на плащане, както и реда за платена сума. Така не може да се приеме, че по този договор е било извършено плащане. Сочи се , че за да се признае писмен документ за разписка следва недвусмислено да е отбелязана платената сума, получената сума и прочее, а не само да е отбелязано договорената сума и начина на плащане, а именно „в брой”. В договора не е посочен размерът на възнаграждението, което е платено в брой и се счита, че съображенията на районния съд са изцяло неправилни. При пълно обективно и безпротиворечиво обсъждане на събраните доказателства съдът е следвало да достигне до друг правен извод, поради което де иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, като бъде уважена претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Решението на районния съд е правилно, а изложените основания във въззивната жалба са изцяло неоснователни, поради което  се иска решението да бъде потвърдено и се претендират разноски за тази инстанция.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява. Постъпила е писмена молба от представителя по пълномощие, с която се поддържа въззивната жалба и се претендират разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемият не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   ВКС е приел в ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. че, разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В представеното пълномощно изрично е отбелязан размера на договореното възнаграждение и е направено отбелязване за начина на плащане – в брой. Не е посочено, че плащането ще бъде извършено в по-късен момент, нито пък има отбелязване, че е извършено частично плащане. Така от съдържанието на самия договор следва да се приеме, че заплащането на адвокатския хонорар е извършено в момента на постигането на съгласие за оказване на правни съдействие.

Правилно, законосъобразно и обосновано съдът е достигнал до извода , че отбелязването в процесния договор за правна защита и съдействие, направено при това лично от адвоката при попълване на бланковия договор, че сумата от 1 500 лв. договорена, като адвокатски хонорар е платена в брой има характер на разписка, която удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/24.02.2014 г. по гр.д. № 3224/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА С.Т. П.- М. ЕГН ********** *** да заплати на Х.Д.И. ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: