Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №147

 

гр. Сливен, 08.05.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        ВАНЯ АНГЕЛОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №238 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н.Д.А. против Решение №186/10.03.2014г. по гр.д.№139/2014г. на Сливенски районен съд, с което е изменен размера на издръжката, определена с протоколно определение от 27.01.2005г. по гр.д.№2729/2004г., която Н.Д.А. е осъден да заплаща на Г.Д.К. като майка и законна представителка на малолетното дете Димитър Николаев А., като е увеличен от 40лв. на 100лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 13.01.2014г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски на ищцата и ответника е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 86,40лв.

С подадената от ответника в първоинстанционното производство – Н.А. въззивна жалба се обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът чрез пълномощника си адв. Я. посочва, че от събраните по делото доказателства се установило, че ответникът е безработен и не получава никакви доходи. От продължителен период от време не работи и е изключително затруднен финансово. Районният съд неправилно е кредитирал показанията на свид.Тодорова, която като приятелка на ищцата била заинтересована от изхода на спора и няма никакви контакти с ответника, за да установява обстоятелства, свързани с неговия живот – в частност обстоятелството, че работи в Гърция и е добре заплатен. Показанията на свидетелката са само догадки и съдът неправилно ги е кредитирал. Счита, че изменението на издръжката е почти два пъти – прекалено драстично и противоречало с трайната практика на съдилищата. Въззивникът посочва, че определения размер на издръжката не бил съобразен с неговите възможности и е непосилен за него. Не били ангажирани и доказателства относно разходите, необходими за издръжката на детето.  Поради това, моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Алтернативно, ако приеме, че иска е основателен да отмени решението в частта, с която е увеличен размера на издръжката за горницата над 85лв. до 100лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г.Д.К., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора въззиваемата Г.К. чрез пълномощника си адв.Е.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че атакуваното решение е правилно и подробно обосновано. Съдът е определил размера на издръжката като е взел предвид нарасналите потребности на детето, възрастта му и промяната на икономическата ситуация в страната. Съдът е отчел е обстоятелството, че майката е безработна, а определеният размер няма да затрудни бащата. Посочва, че бащата не се интересува от детето, дори не го познава, а издръжка от 40лв. е смешна на фона на потребностите на детето. Показанията на свид.Тодорова не били оспорени и не били оборени от насрещни доказателства, ангажирани от въззивника. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Н.А., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв.Я., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноски.

В с.з. въззиваемата Г.К., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник адв.П., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му от 40лв. на 100лв. с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на малолетно лице, поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си.

Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на изминалия деветгодишен период от първоначално определения размер на издръжката.

Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на детето Димитър, свързани, както с неговото физическо и психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови потребности. През този продължителен период от време детето Димитър е пораснало, увеличили са се нуждите му от дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното му развитие. Детето е ученик в VІ-ти клас, като безспорно е налице необходимост от средства във връзка със закупуване на учебници, пособия, помагала и др. под. Освен това е налице посещение от страна на детето на тренировъчни занимания по баскетбол, в т.ч. и такива извън учебното заведение, които се заплащат /30лв. месечно/, което е свързано с допълнителни разходи /извън таксата/ за спортно облекло и спортни обувки. Нараснали са нуждите от средства и с оглед естественото желание на детето да посещава извън учебни занимания, да ходи по ученически лагери и екскурзии. Отчетена е и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на детето.  

С оглед изложеното настоящия състав споделя безспорно извода на районния съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на определената издръжка.

Освен това следва да се отбележи и обстоятелството, че с новия Семеен кодекс е определен минимален размер на месечната издръжка, който към момента възлиза на 85лв. /чл.142, ал.2 от СК/, а определената за детето Димитър месечна издръжка е значително под този минимум /40лв./ и се явява абсолютно недостатъчна за задоволяване нуждите на едно израстващо дете.

Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с конкретните нужди и потребности на детето Димитър, възрастта му и в съответствие с нормативно определените граници въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че са нужни около 180лв. месечно за издръжката му. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ответникът - въззивник поеме по-голямата част, а именно – 100лв., т.к. същият е работоспособен /няма ангажирани доказателства за обратното/ и е в състояние да си осигурява доход поне в размер на минималната за страната работна заплата, като няма доказано задължение за издръжка спрямо друго ненавършило пълнолетие дете. Майката – ищцата следва да поеме по-малката част от дължимата за детето издръжка, тъй като единствено тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.

С оглед възражението на въззивника, че е безработен и не може да осигурява издръжка в увеличен размер, следва да се отбележи, че това обстоятелство не го освобождава от нормативно и морално вмененото му задължение като родител да издържа своето ненавършило пълнолетие дете, като щом е работоспособен, то може да си осигурява посочения доход – поне в размер на минималната за страната работна заплата. Освен това следва да се отбележи, че ответникът – въззивник се е регистрирал като безработен едва след получаване на исковата молба за изменение на издръжката – 24.01.2014г., като няма ангажирани доказателства от негова страна /той носи доказателствената тежест/ относно своите доходи за предходен 1-годишен или поне 6-месечен период. Имайки предвид и показанията на свид.Тодорова, незаинтересована от изхода на спора, правилно районният съд е приел, че ответникът работи в Гърция и си осигурява доход поне в размер на средната за страната работна заплата. Освен това увеличението на една издръжка, която в продължение на години е под минималния размер, с 60лв. не е прекалено драстично и категорично не противоречи на установената съдебна практика, като е съобразено с конкретните потребности на детето Димитър и с посочените възможности на бащата – въззивника да я дава.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата в пълен размер направените от нея в първоинстанционното производство разноски.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени и заплати на въззиваемата направените от нея разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 150лв.  

Първоинстанционният съд не е събрал дължимата за въззивното обжалване държавна такса, като въззивният съд констатира този пропуск при постановяване на настоящото решение, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата за въззивното обжалване държавна такса в размер на 43,20лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №186/10.03.2014г. постановено по гр.д.№139/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Н.Д.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д.К. с ЕГН ********** със съдебен адрес:*** чрез адв.Е.П. сумата от 150лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Н.Д.А. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлОС държавна такса за въззивното обжалване в размер на 43,20лв.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.