Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 159

 

гр. Сливен,  29.05.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми май   през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ         ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N    242 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 151/21.02.2014 г. по гр. д. № 3823/2013 г. на СлРС, с което  е признато за установено по отношение на „Термоизол – Строй” ООД, ЕИК 200172411, със седалище и адрес на управление –гр. С., кв. „С. к.” бл. * вх. * ет. * ап. *, представлявано от управителя Г.В.В., че „Фишком” ООД, с ЕИК 119601578, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”С. К.” № *, представлявано от управителя Н.С.Ж. дължи сумата от  2968.94 лв., представляваща неплатен остатък от задължение произтичащо по фактура от 03.07.2009 г., както и обезщетение за забава на обща стойност 1256.69 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 257582013 г. на СлРС и е осъдено „Фишком” ООД да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Развиват се съображения относно характера на иска по чл. 327 ал. 1 от ТЗ и се сочи, че липсва съгласие за търговската сделка послужила като основание за издаване на фактурата. Сочи се, че фактурата не е подписана от управителя на дружеството и че тя не отговаря на изискванията, тъй като не съдържа всички необходими елементи.  Не са посочени вида на стоката и положения подпис е подправен и не е полаган от купувача. Освен това фактурата не отговаряла и на изискванията на Закона за счетоводството, поради което е негодно доказателствено средство. Обстоятелството, че не е открита документацията на ответното дружество не може да бъде тълкувано във вреда, тъй като документацията е изнесена в друг офис, който не се използва, след като е била извършена данъчна ревизия и повече тя не е била необходима за целите на счетоводното отчитане. Поради това се ска отмяна на решението като са направени и доказателствени искания, свързани с назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите: възможно ли е да съществува фактура с единадесет цифри, саботирало ли е работата на предходната експертиза ответното дружество и след посещение на счетоводството на ответника да отговори дали при ревизията през 2009 г. тази фактура е била осчетоводена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установен сключения между страните договор за извършване на СМР. Въз основа на това е била издадена и процесната фактура, като по нея  е било извършено частично плащане на 08.12.2009 г. в размер на сумата от 1000.00 лв. Тази фактура е отразена в счетоводството на ищеца, което се установява от назначената съдебно-счетоводна експертиза. От друга страна ответното дружество не е представило счетоводни документи. Страната не е оспорила обстоятелството, че подписът по фактурата не е положен от Н.Ж.. Съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ обаче се счита, че  търговецът е потвърдил действията на третото лице ако не им се противопоставил веднага след узнаването. С факта на извършеното частично плащане търговецът е потвърдил действията на лицето подписало фактурата. Поради това се счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно. В отговора страната изрично се е противопоставила на доказателствените искания направени във въззивната жалба.

В с.з. за дружеството въззивник се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба на основанията, изложени в нея. Претендира разноски.

За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Според закона за счетоводството фактурата се определя като първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, с който  в едни случаи се установява и правото на прехвърляне на собственост върху стоки. По същество фактурата, независимо от това как е издадена, е документ, удостоверяващ извършването на дадена търговска сделка, доказва нейната документална обоснованост и се използва от страните по сделката за извършване на съответните счетоводни и отчетни операции в счетоводните регистри и сметки.

   Правилно и законосъобразно съдът е преценил, с оглед и заключението на експерта, че процесната фактура № 55 от 03.07.2009 г. на обща стойност 3 968.94 лв. е отразена в регистъра на ищцовото дружество с посочен ДДС в размер на 661.49 лв., като задължение към бюджета. В ответното дружество, сега въззивник, не са представили  регистър за месеците юли, август и септември 2009 г., с обяснение че не могат да го намерят. Въззиваемото дружество е подало справка-декларация за данък върху добавената стойност с вх. № 20000983756 от 12.08.2009 г., а ответната страна не е представила регистъра „Дневник за покупките” и вещото лице не може да каже дали е упражнила правото си за ползване на данъчен кредит по процесната фактура.

При направено оспорване на верността на съставената фактура, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото. В случая не може да не се държи сметка за констатациите и изводите, изложени в заключението на вещото лице. Безспорно е, че е било извършено и частично плащане по тази фактура, която отговаря на законовите изисквания. Именно това частично плащане доказва и факта, че търговецът е узнал за сключената сделка. Съгласно чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Така обстоятелството, че фактурата не е подписана от управителя на дружеството е ирелевантно.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 151/21.02.2014 г. по гр. д. № 3823/2013 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Фишком” ООД, с ЕИК 119601578, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”С.К.” № *, представлявано от управителя Н.С.Ж. да заплати на „Термоизол – Строй” ООД, ЕИК 200172411, със седалище и адрес на управление –гр. С., кв. „С. к.” бл. * вх. * ет. * ап. *, представлявано от управителя Г.В.В. сумата от 200 /двеста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: