Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №169

 

гр. Сливен, 12.06.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №245 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №231/30.12.2013г. по гр.д.№382/2013г. на Новозагорски районен съд, с което е осъдено „ТЕРА ГРУП“ АД, гр.София да заплати на „ТЕРА ЕКО 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора сумата от 10600лв., представляваща останалата част от дължима, но незаплатена сума за извършени консултантски услуги по фактура №4/22.11.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2946лв., представляващи направени по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „ТЕРА ГРУП“ АД, гр.София, който обжалва първоинстанционното решение изцяло.

С жалбата си въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място въззивникът посочва, че районният съд неправилно и незаконосъобразно не е разгледал направеното от него своевременно възражение за прихващане с аргумента, че настоящия ГПК не дава възможност за предявяване на такова възражение. На следващо място въззивникът посочва, че районният съд е нарушил процесуалния закон, като в нарушение на императивните разпоредби на ГПК във връзка с връчването на книжата е приел, че призоваването на ответното дружество за проведеното първо съдебно заседание е редовно, като по този начин е нарушил правото му на участие в процеса, като го е лишил от възможност да участва в проведените открити съдебни заседания. Съдът неправилно и в противоречие с материалния закон и събраните доказателства е приел за доказано наличието на договорно отношение между страните по повод консултантска услуга и нейното извършване от страна на ищеца. Посочва, че представената фактура не е договор и не установява договорните отношения. Свидетелските показания били общи и не установявали наличието на договор, като свидетелите са разпитвани без възможност въззивника – ответник да присъства и да задава съответни въпроси. Ищецът е този, който е следвало да докаже извършването на работата, а такова доказване няма. Неправилен бил извода на съда, че ответника не е доказал отрицателния факт на неизпълнението, от където бил направен и грешния извод, че работата е изпълнена. В нарушение на процесуалните правила е това разпределение на доказателствената тежест. Ищецът не доказал нито кога и как е извършил услугата, нито в какво се изразява тя, нито кога и как е приета работата му, за да се приеме, че му се дължи заплащане на възнаграждение. Поради това въззивникът моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Евентуално ако приеме, че е доказано някакво вземане от страна на ищеца, моли съда да разгледа своевременно направеното от него възражение за прихващане. 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от „ТЕРА ЕКО 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „ТЕРА ЕКО 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци и моли въззивния съд да го потвърди. По отношение на направеното възражение за прихващане въззиваемото дружество посочва, че същото не е индивидуализирано, поради което правилно не е разгледано от районния съд. Счита, че не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.50 от ГПК във връзка с призоваване на ответното дружество. Счита, че процесната фактура удостоверява получаването на описаната в нея стока или услуга и осчетоводяването й в счетоводството на ответника представлява признаване на задължението, като същата е годно доказателство, че между страните са налице договорни отношения. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., дружеството въззивник „ТЕРА ГРУП“ АД, гр.София, редовно призовано, се представлява от пълномощник – адв.К., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения иск. Евентуално да разгледа и да уважи направеното от него с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Заявява, че не претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемия за въззивната инстанция и моли съда да го намали. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. дружеството въззиваем „ТЕРА ЕКО 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора, редовно призовано, се представлява от представителя по закон – управителя М.А. и от представител по пълномощие – адв. Д.Г. ***, който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения против нея отговор. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Нова Загора, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, като посочва, че адвокатския хонорар е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС, то върху възнаграждението е начислен ДДС. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд следва да я ДОПЪЛНИ с установеното от фактическа страна пред настоящата въззивна инстанция с оглед събраното допълнително доказателство – назначена и изслушана допълнителна съдебно-икономическа експертиза, както следва: За периода от 06.09.2012г. до 22.11.2012г. „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора е издало „Тера Груп“ АД, гр.София за извършени консултантски услуги пет броя фактури на стойност 34800лв. с ДДС. За периода от 27.09.2012г. до 21.11.2012г. вкл. „Тера Груп“ АД, гр.София е заплатило на „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора по банков път по горепосочените фактури 24200лв., т.е. в по-малко с 10600лв. от сумите по издадените фактури. „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора при осчетоводаване на издадените от него фактури е получените плащания от „Тера Груп“ АД, гр.София е спазило изискванията на чл.2 и чл.9, ал.1 от ЗСч. за хронологично регистриране на счетоводните операции, като всички пет броя фактури и пет броя платежни нареждания са осчетоводени по реда на тяхното издаване и постъпване. В изпълнение на ЗЗД преведените суми от „Тера Груп“ АД, гр.София за погасяване на осчетоводените и падежирани задължения в счетоводството на „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора следва да се отнесат, както следва: платежно нареждане от 27.09.2012г. за 6600лв. за погасяване на ф-ра №1/06.09.2012г. на стойност 3600лв. с ДДС и за частично плащане по ф-ра №2/24.09.2012г. в размер на 3000лв.; платежно нареждане от 10.10.2012г. за 3000лв. за частично плащане по ф-ра №2/24.09.2012г.; платежно нареждане от 01.11.2012г. за 3600лв. за частично плащане по ф-ра №2/24.09.2012г.; платежно нареждане от 07.11.2012г. за 6000лв. – за доплащане на ф-ра №2/24.09.2012г. в размер на 2400лв. и за заплащане на ф-ра №3/26.10.2012г.; платежно нареждане от 21.11.2012г. за 5000лв. за пълно заплащане на ф-ра №5/05.11.2012г. в размер на 2600лв. Остава за разпределение сума от 1400лв. – внесена в повече от „Тера Груп“ АД, гр.София. На 22.11.2012г. „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора издава на „Тера Груп“ АД, гр.София ф-ра №4 на стойност 12000лв. с ДДС, чиято стойност се намалява с надвнесените с платежно нареждане от 21.11.2012г. от „Тера Груп“ АД, гр.София 1400лв. и към 22.11.2012г. по счетоводни данни „Тера Груп“ АД, гр.София дължи на „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора сумата от 10600лв. Остатъка по сметка 411 Клиенти партида „Тера Груп“ АД, гр.София е в размер на 10600лв. към 22.11.2012г. и произхожда от частично неплатена фактура №4/22.11.2012г.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно крайните правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното решение са неоснователни.

Новозагорският районен съд е бил сезиран с иск за заплащане на неизплатена част от възнаграждение по търговски договор за извършване на консултантски услуги по сертифициране на СМР в размер на 10600лв. по издадена фактура №4/22.11.2012г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.286 и сл. от ТЗ.

По делото е установено, че страните са се намирали в договорни  отношения в периода м.септември 2012г. – м.ноември 2012г. вкл. във връзка с извършване на консултантски услуги по сертифициране на СМР на строителен обект. Така установените договорни отношения се отнасят до наличие на сключени ненаименовани, двустранни, неформални, консенсуални и възмездни договори, които са търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. По принцип търговските сделки са неформални, с изключение на изрично предвидените такива в закон /напр. банкови сделки/. В случая сключените между страните сделки, в т.ч. и процесната, са неформални. Като такива те могат да се установяват с всички предвидени и допустими доказателствени средства.

 Във връзка с тези договорни отношения се установи, че дружеството въззивник „Тера Груп“ АД, гр.София е възлагало на въззиваемото дружество „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора извършване на посочените консултантски услуги. След извършването им, дружеството изпълнител е издавало съответна фактура за дължимото възнаграждение. През посочения период са издадени пет фактури за заплащане на възнаграждение за извършени консултантски услуги с точно посочен обект на сертифицираните СМР. Фактурите, видно от заключението по назначената и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза и от допълнителната такава, допусната пред въззивния съд, са надлежно осчетоводи в счетоводството на въззивника  - ответник „Тера Груп“ АД, гр.София  и са включени в дневника за продажбите. Ответното дружество – въззивник е ползвало по тях данъчен кредит /арг. отговор на въпрос на вещото лице в с.з./. През посочения период въззивника е извършил пет броя плащания на суми в полза на въззиваемото – ищцово дружество, като при част от тях изрично е посочил точно по коя фактура е направено плащането. Освен това по делото са изслушани показанията и на двама свидетели, които във връзка с писмените доказателства установяват факта на наличие на сключен неформален договор за извършване на консултантски услуги по сертифициране на СМР.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява изпълнението от страна на ищцовото дружество – изпълнител „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора на възложената му работа – извършени консултантски услуги. За тази работа той е издал съответна фактура – в случая фактура №4/22.11.2012г. Тази фактура е приета от възложителя, като неговият представител по закон Д.П. я е подписал за получил и същата е надлежно осчетоводена в счетоводството на „Тера Груп“ АД, гр.София, като е включена в дневника за покупките за м.ноември 2012г. и е ползван по нея данъчен кредит. С приемането на посочената фактура за извършена работа е налице на практика приемане на извършената работа – съответната консултантска услуга и признаване на съответното насрещно задължение по сключения неформален търговски договор. С изпълнение на задълженията на едната страна по установения двустранен търговски договор, а именно извършената консултантска услуга, е възникнало насрещното задължение на възложителя – ответното дружество „Тера Груп“ АД, гр.София да заплати възнаграждение за извършената услуга. С приемането на фактурата без възражения, възложителят е приел извършената услуга, както и се е съгласил с посоченото във фактурата възнаграждение за извършването й. По този начин съдът приема, че е установено както наличието на договорното отношение, така и възнаграждението за съответната услуга и изпълнението й от страна на изпълнителя.

Следва да се отбележи, че въззивникът е оспорил процесната фактура №4/22.11.2012г., надлежно приета от него и осчетоводена, пред районния съд, който е открил и нарочно производство по чл.193 от ГПК. Въззивникът обаче – ответника в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест по установяване неистинността на оспорената от него фактура, носеща подписа на представителя му по закон, не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. Оспорването е останало недоказано. Макар и районният съд в решението си изрично да не е констатирал това, то правилно и законосъобразно е кредитирал въпросната фактура и се е позовал на нея при постановяване на акта си.

   От заключението по назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установи, че част от задължението по процесната фактура №4/22.11.2012г. е погасено чрез плащане от страна на въззивника. Вещото лице в заключението си подробно и точно е проследил всички извършени от въззивника плащания по съответно хронологично издаваните му фактури за извършени консултантски услуги, като е приложил стриктно правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД, имайки предвид хронологично възникване на задължението /издаването на съответната фактура/ и постъпилите плащания. По този начин безспорно се установява, че част от задължението по фактура №4/22.11.2012г. /12000лв. с ДДС/ в размер на 1400лв. е платено, тъй като то е намалено с остатъка от внесената с платежно нареждане от 21.11.2012г. от „Тера Груп“ АД, гр.София по сметка на „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора сума. По този начин се установява, че от дължимата за извършените през периода 20.10.2012г. – 20.11.2012г. консултантски услуги по фактура №4/22.11.2012г. остава дължима сумата от 10600лв. „Тера Груп“ АД, гр.София, носещо доказателствената тежест, не е доказало заплащане на останалата дължима част от възнаграждението за извършената консултантска услуга, поради което следва да се ангажира неговата договорна отговорност за заплащането му.

Своевременно, с отговора на исковата молба, ответното дружество е направило при условията на евентуалност възражение за прихващане до размера на по-малката сума между евентуално присъдената на ищеца и задължението на последния да му върне заплатени му без основание суми в размер на 12200лв.

На първо място следва да се отбележи, че абсолютно неправилно и незаконосъобразно районният съд е отказал да приеме и да разгледа това възражение. Същото е напълно допустимо съобразно правилата на гражданския процес и е направено своевременно.  

 Ответникът е направил това възражение срещу ищеца с цел да породи материалноправното действие на прихващането, при наличието на законните предпоставки по чл. 103 ЗЗД. Възражението е средство за защита срещу първоначалния иск, т. е. отбранително средство, с което процесуално действие се цели да се отблъсне иска на ищеца, без да се търси самостоятелна правна защита на вземането на ответника, в който случай решението ще има установително действие. Субективното материално право се предявява от ответника чрез изрично волеизявление /каквото е направено/, но неговата правопогасяваща функция се проявява при условие, че бъде доказано. Нормативно определените предпоставки за прихващане на насрещни вземания по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД са "изискуемост" и "ликвидност". Под понятието “ликвидност” следва да се разбира, че насрещните вземания съществуват реално, в правния мир, т. е. да са налице фактите, от които те произтичат и да е определен техният размер.

В конкретния случай е направено възражение за прихващане с парично вземане на ответното дружество от неоснователно обогатяване. Ответникът е посочил, че извършените от него в полза на ищеца парични преводи на 27.09.2012г., 01.11.2011г. /!?, вероятно се има предвид 2012г./ и 21.11.2011г. /!?, вероятно се има предвид 2012г./, с които са заплатени суми по ф-ри №1/06.09.2012г., №3/26.10.2012г. и №5/05.11.2012г. в общ размер на 12200лв. са заплатени без основание, тъй като посочените във фактурите консултантски услуги не са договаряни и не са извършени от „Тера Еко 21“ ЕООД, с.Кортен, общ.Нова Загора. Тъй като се твърди неоснователно обогатяване в хипотезата на начална липса на правно основание за имущественото разместване /чл.55, ал.1, предл. първо/ от ЗЗД, то в тежест на твърдящият го - „Тера Груп“ АД, гр.София е да докаже неоснователността на имущественото разместване – началната липса на правно основание. Доказване в тази насока от страна на „Тера Груп“ АД, гр.София не е проведено. Съдът не споделя становището на пълномощника на въззивника, че тежестта на доказване се носи от другата страна. При исковете по чл.55 от ЗЗД ищеца е този, който следва да докаже както имущественото разместване, така и неговата неоснователност, т.е. в случая страната която прави възражението за прихващане с твърдяно вземане за неоснователно обогатяване, следва да го докаже. В случая няма ангажирани доказателства, от които да се установи твърдяната липса на основание за извършените плащания. Поради това направеното от него възражение за прихващане е неоснователно и недоказано и не може да породи съответните законови последици.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че е налице неизпълнение от страна на ответното дружество – въззивник на неговото насрещно задължение по договора за заплащане в пълен размер на дължимата цена за оказаната консултантска услуга по сертифициране на СМР за периода 20.10.2012г. – 20.11.2012г. по ЛОТ 3, за което възнаграждение е издадена фактура №4/22.11.2012г., като незаплатената част е  в размер на 10600лв. с ДДС, поради което следва да бъде ангажирана неговата договорна отговорност за неизпълнение на поето задължение.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.

С оглед изложеното, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Правилно и законосъобразно районният съд е определил дължимите на ищеца разноски, възложени върху ответника, с оглед основателността на исковата претенция.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на дружеството въззивник, като то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 1017,60лв.

Пълномощникът на дружеството въззивник е направил възражение за прекомерност на заплатеното на пълномощника на въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение и искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляването му. Съдът намира това искане за неоснователно. Видно от представения от адв.Г. договор за правна помощ №08/0513 от 26.05.2014г. и фактура №383/03.06.2014г. с фискален бон към нея от 03.06.2014г., удостоверяващ заплащането в брой на уговореното възнаграждение, се установява, че размера на договореното адвокатско възнаграждение е 848лв., върху който размер е начислен ДДС в размер на 169,60лв. Договорения размер на възнаграждението /848лв./ е определено по реда на чл.7, ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Спазено е изискването на пар.2а от ДР на Наредба №1/2004г. за начисляване на ДДС върху така определения размер на възнаграждението, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Поради това съдът намира, че заплатеното на адв.Г. възнаграждение е в минималния, установен с Наредба №1/2004г. размер и не са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК за присъждането му в по-нисък размер.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №231/30.12.2013г., постановено по гр.д.№382/2013г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА „ТЕРА ГРУП“ АД, ЕИК 123724864, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“А. С.“ №* да заплати на „ТЕРА ЕКО 21“ ЕООД, ЕИК 200605154, със седалище и адрес на управление: с.К., ул.“О.“ №*, общ.Нова Загора сумата от 1017,60лв. /хиляда и седемнадесет лева и шестдесет ст./, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.