Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  54

 

гр.Сливен, 16.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Р.Г.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д.№ 247 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от М.Ю.Ч. срещу  Прокуратура на РБългария, в която се твърди, че на 19.01.2012г.  на основание чл.212, ал.2 от НПК е образувано досъдебно производство срещу ищеца за това, че на 19.01.2012г. в с. Горно Александрово, общ. Сливен се съвкупил с П.С.П. от гр. Велико Търново, като я лишил от възможност за самоотбрана и то, без нейно съгласие и я принудил към това със сила - престъпление по чл.152 ал.1 т.1 и т.2 от НК. Твърди се, че с Постановление от 20.01.12г. на РП - Сливен е взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража” за срок до 72 часа. С Постановление от 20.01.2012г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършеното престъпление. С протоколно определение от 23.01.2012г. на РС - Сливен спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Домашен арест”. Разследваното е завършило с писмено мнение за прекратяване на наказателното производство от 22.05.12г.  Досъдебното производство е завършило с внасяне на 25.06.12г. от РП Сливен на обвинителен акт в СлРС.  Било е образувано НОХД № 889 по описа на РС - Сливен за 2012г., завършило с постановяване на присъда № 361/11.04.13г., с която ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата е бил подаден протест от РП Сливен по повод на която е било образувано ВНОХД № 260/13г., по което СлОС  е потвърдил постановената първоинстанционна присъда.

Ищецът твърди още, че в резултат на гореизложените факти и вследствие на продължителното наказателно преследване и взетата мярка за неотклонение е претърпял значителни неимуществени вреди. Било е уронено доброто му име, престижа му, оформило се е отрицателно отношение към него и семейството му, както от страна на роднини и приятели, така и от страна на съселяните, което е наложило да се изсели от селото. Вследствие на взетата мярка за неотклонение, продължила една година и три месеца, е претърпял сериозни негативни последици, изразяващи се в ограниченото му право на свободно придвижване и възможността да работи. Твърди, че наказателното преследване срещу него е накърнило отношенията в семейството, честта и достойнството му и е довело до сериозни, негативни, емоционални последици – страх, несигурност, депресивност, накърнено добро име в обществото. Ищецът е станал затворен, саможив и не е желаел да контактува с никого. Съпругата на ищеца също е изживяла тежко случващото се, а приятелите и познатите са започнали да я избягват, като се налагало съпругата да работи по две смени, за да издържа семейството.

Предвид горното, от съда се иска да постанови решение, с което осъди ответника да изплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лв., представляващи неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на ответника.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в законоустановения срок е депозирал отговор по нея. В същия се твърди, че наказателното производство, противно на твърденията на ищеца, е приключило в изключително разумен срок и не е довело до съществено ограничаване на субективните права на ищеца. Твърди се, че липсват доказателства по делото за твърдените от ищеца претърпени вреди, както и липса на обосновка за претендирания размер на обезщетението от 50000лв. Възразява се по отношение на причинната връзка между твърдените вреди, техният размер и повдигнатото обвинение. Твърди се, че липсват доказателства за възпрепятстването на ищеца да работи през периода на водене на наказателното производство, тъй като липсват каквито и да било доказателства за неговата трудова ангажираност преди това. Сочи се, че претендираните вреди следва по-скоро да се свържат с миналата съдимост на ищеца, а не с обвинението по това наказателно производство.

В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба по съображенията изложени в нея. Моли за уважаване на исковата претенция изцяло. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. Прокуратура на РБ оспорва исковата молба изцяло по основателност и по обективност, като поддържа изцяло направените в отговора възражения. Счита, че следва да бъде приложен чл. 5 от ЗОДОВ.

От фактическа страна се установява следното :

На 19.01.2012г.  на основание чл.212, ал.2 от НПК е образувано досъдебно производство срещу ищеца М.Ю.Ч. за това, че на 19.01.2012г. в с. Горно Александрово, общ. Сливен се съвкупил с П.С.П. от гр. Велико Търново, като я лишил от възможност за самоотбрана и то, без нейно съгласие и я принудил към това със сила - престъпление по чл.152 ал.1 т.1 и т.2 от НК.

С Постановление от 20.01.12г. на РП - Сливен е взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража” за срок до 72 часа. С Постановление от 20.01.2012г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършеното престъпление.

С протоколно определение от 23.01.2012г. по ЧНД № 101/2012г. на РС - Сливен спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Домашен арест”.

Разследваното е завършило с писмено мнение за прекратяване на наказателното производство от 22.05.12г.  Досъдебното производство е завършило с внасяне на 25.06.12г. от РП - Сливен на обвинителен акт в СлРС.  Било е образувано НОХД № 889 по описа на РС - Сливен за 2012г., завършило с постановяване на Присъда № 361/11.04.13г., с която ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Срещу първоинстанционната присъдата е бил подаден протест от РП- Сливен по повод на която е било образувано ВНОХД № 260/13г. Постановено е Решение № 80/18.06.2013г., с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

От разпита на св.Г.Й. и св.Г.Ч. се установява, че по време на наказателното производство ищецът е променил коренно своето поведение – станал е избухлив, слабо контактен, затворен. В селото е бил обект на злостни подхвърляния и подигравки. Съселяните са се дистанцирали. Влошили са се и отношенията в семейството, като съпругата е обмисляла развод. По това време синът на ищеца е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в един Затвор с приятеля на лицето П., като е бил заплашван със саморазправа. Поради наложената мярка за неотклонение ищецът не е имал възможност да работи, което е нарушило финансовата стабилност на семейството.Поради създали се отношения с околните ищецът е напуснал селото и към момента се е установил да живее и работи в с.Г. А..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът възприе изцяло дадените показания от св. Г.Й. и св. Г.Ч., за които няма основания да се съмнява в тяхната обективност и достоверност.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Правна квалификация на претендираните права – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с цена на иска 50 000лева.

Искът е доказан по основание, но в завишен размер.

Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, изпълващо състава на  чл.152, ал.1, т.1 и т.2 предл.1 от НК в продължение на 1 година и 5 месеца. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.

Установява се от доказателствата по делото, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на тежко престъпление, както и наложената мярка за неотклонение „Домашен арест“, са причинили на ищеца, неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психични изживявания за периода от повече от 1 година и 5 месеца, през който е бил обвиняем, респ. подсъдим за престъпление от общ характер. Фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е имал пред семейството, пред близки и познати, както и пред съселяните, негативно отражение върху името на ищеца, респ. неговото самочувствие и самоуважение. Установена е и пряката причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение, наложената мярка за неотклонение и претърпените вреди, техния интензитет и трайност.

Предвид продължителността на незаконното повдигане и поддържане на обвинение от 1година и 5месеца, тежестта на престъплението предмет на обвинението, възрастта на ищеца и неговото съдебно минало, интензитета на търпените от него отрицателни емоционални изживявания и съобразявайки негативите към момента, с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 1 500 лв. би била адекватна за репариране за търпените неимуществени вреди.

В останалата част, за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 50 000лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователно се явява възражението на ответната Прокуратура за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като по делото липсват доказателства за изключителна вина на пострадалия, допринесла за настъпилите и претърпени вреди.

         С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ във вр. чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, които възлизат в размер на 18  лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р    Е    Ш   И

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. София, бул.”В.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на М.Ю.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие на повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. на  чл.152, ал.1, т.1 и т.2 предл.1 от НК.

         ОТХВЪРЛЯ претенцията над постановения до пълния претендиран размер от 50 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.“ №  ДА ЗАПЛАТИ на на М.Ю.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 18 лева – деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :