Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Сливен, 24.04.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 251 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба на взискател против извършено от ЧСИ разпределение по изпълнително дело и се движи по реда на чл. 278 вр. чл. 463 от ГПК.

В жалбата си взискателят заявява, че не е доволен от размера на разноските по изпълнението, които ЧСИ му е отредил чрез извършеноото от него разпределение от 11.04.2014г. Твърди, че освен определените му такива от 5 735, 79 лв., е следвало да му бъдат разпределени още 3 925, 28 лв., представляващи разноските му по ч.гр.д., които са му присъдени по него във връзка с издаването на изпълнителен лист, тъй като въз основа на него е образувано изп. Д. № 122/13г. Заявява, че без тези разноски не би се стигнало до извършването на всички последващи изпълнителни действия и най-вече – публичната продан, тоест – безспорно става въпрос за разноски, които са от полза на всички присъединени взискатели. Счита, че няма как да се стигне до тази продажба, ако той не бил направил всички тези, значителни по резмер разноски, за да се сдобие с изпълнителен лист, за да започне изпълнителното производство и да иска насрочването и извършването на публичната продан, от цената на която се удовлетворяват и всички останали присъединени взискатели. Поради това иска отмяна на извършеното разпределение и извършване на ново, при което му бъдат разпределени и разноските от 3 925, 28 лв., присъдени му във връзка с издаването на изпълнителен лист, както и разноските по настоящото обжалване.

Ипотекарният кредитор – „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, не е подало в срок писмен отговор на жалбата.

Тримата длъжници са подали в законовия срок отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Развиват подробни съображения във връзка с правилното приложение на разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД от страна на ЧСИ при извършването на разпределението. Молят да не бъде уважавана жалбата, претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

ЧСИ е представил писмени обяснения, в които описва хронологично действията си и заявява, че е извършил разпределението в съответствие с изискванията на чл. 136 от ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от обжалването, поради което съдът я приема за допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Изпълнително дело № 20137680400122 на ЧСИ с рег.№ 768 и район на действие района на ОС-Сливен е образувано по молба на взискателя „Бриг“ ЕООД, гр. Бургас /жалбоподател в това производство/, против длъжниците „Дик“ ЕООД, с. Самуилово, община Сливен, Д.И.К. и М.В.К., въз основа на изпълнителен лист по ч.г.р.д. № 6278/13г. на СлРС.

Изпълнителният лист е издаден съгласно чл. 417 и чл. 418 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение № 422/12.03.2013г. на СлРС, като посочените по-горе длъжници са осъдени да заплатят на „Бриг“ ЕООД, гр. Бургас следните суми – главница от 58 443 лв., ведно със законната лихва от подаването на заявлението, неустойка в размер на 6 000 лв. и разноски по делото в размер на 3 925, 28 лв., от които  1325, 28 лв. държавна такса и 2 600 лв. – адвокатски хонорар.

При образуването на изпълнителното дело взискателят е поискал възбрана, опис, оценка и публична продан  върху недвижим имот, собственост на двете физически лица – длъжници. Този имот, находящ се в с. Самуилово /ПИ № 000148 с площ 3, 391 дка/, е бил по-рано – на 06.03.2009г., ипотекиран в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, за обезпечаване на вземане на банката по кредит. Възбраната е вписана на 26.03.2013г., като за това и за всички по-нататъшни действия във връзка с принудителното изпълнение върху имота, ипотекарният кредитор е бил надлежно уведомяван от ЧСИ.

След извършването по предвидения ред на описа и оценката, имотът е бил изнесен на публична продан, като първата – от 03.09. до 03.10.2013г., приключила като нестанала, поради неявяване на купувачи, а втората – от 07.02. до 07.03.2014г., приключила с обявяването на купувач – „МЦД 02“ ЕООД, за сумата 87 700 лв., като в едноседмичния срок купувачът довнесъл сумата, останала след приспадането на дадения задатък.

След получаване на продажната цена, ДСИ пристъпил към разпределението й, което е предявил на 11.04.2014г. В него е включен и кредиторът, в чиято полза е бил ипотекиран продадения имот – „Уникредит Булбанк“ АД.

Разпределението на сумата 87 700 лв. ЧСИ извършил, като най-напред по т. 1 приспаднал задължението за МДТ от 144, 34 лв.

От остатъка от 87 555, 66 лв. първо определил в т. 2 сума за разноските на взискателя „Бриг“ ЕООД – 5 735, 79 лв.

След това, съгласно т.3 разпределил остатъка от 80 834, 81 лв. между взискателите. Тъй като първият ипотекарен кредитор- „Уникредит Булбанк“ АД имал обезпечено вземане за 213 706 лв., като приспаднал своите такси по изпълнителното дело от 3 991, 48 лв., ЧСИ определил за него целия остатък от получената продажна цена – 76 843, 33 лв., след което не останала сума за разпределение.

Сумата, разпределена на взискателя „Бриг“ ЕООД за разноски – 5 735, 79 лв., представлява както следва: - адвокатски хонорар 3 000 лв., адвокатски хонорар по подадена жалба – 450 лв., допълнителни разноски по изп. д., включително такива за вещо лица – 411, 50 лв., авансови такси платени по изп.д. -  за образуване, ПДИ, опис, възбрана, справки и др. – 132 лв., 1 508, 29 лв., 18 лв. и 96 лв /по описани фактури/.

В тази сума не е включена сумата от 3 925, 28 лв. , представляваща присъдени по ч.гр.д. № 627/13г. на СлРС разноски.

Оплакването на жалбоподателя е свързано с неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД от страна на ЧСИ, като заявява, че тази сума попада в уредбата на цитираната норма и се ползва с привилегията й, поради което следва да бъде включена в разпределението по т. 1. Доводите му са, че тя представлява направени от него разноски, които са от полза на всички присъединени взискатели.

СлОС не споделя това виждане. Действително правната норма на чл. 136 от ЗЗД регламентира привилегии, изразяващи се в право на предпочтително удовлетворение, за точно и ограничително изброени вземания, които са подредени и в низходящ приоритет. Съгласно т. 1 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД такова е вземането за разноски по обезпечението и принудителното изпълнение /както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД, каквато хипотеза не може да се обсъжда в случая/. Обвързващото и задължително условие, въведено в нормата е това да стане от стойността на имота, за който са направени и да е спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.

Приведено към настоящия случай, това правило не намира приложение по отношение на сумата, за която жалбоподателят се оплаква, че не е включена в разноските му.

Както се приема и в трайната практика на съдилищата, това право не се отнася изобщо за всички направени от кредиторите разноски по изпълнителното дело, а само за тези разноски по него, които са направени по обезпечаването и принудителното изпълнение за конкретния имот, който е продаден и поради това направилият такива разноски кредитор и само той, разполага с привилегията да удовлетвори предпочтително вземането си за тези разноски при извършването на разпределението на получената сума от продажбата на този имот.

Вземането на жалбоподателя-взискател от 3 925, 28 лв. не се ползва с привилегията на чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, тъй като не представлява направени от него в качеството му на взискател, разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение по изпълнителното дело по смисъла на този текст.

То представлява част от самия предмет на изпълняемото право, за което е издаден изпълнителния титул, за принудителното осъществяване на което е образувано изпълнителното производство. Макар присъдена като разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, сумата от 3 925, 28 лв. е представлявала такива само в заповедното производство по ч.гр.д. № 627/13г. на СлРС. По отношение на самото изпълнително производство, тази сума не представлява разноски, а самостоятелно, отделно парично вземане, наред с останалите, изброени в изпълнителния лист, чийто произход се свързва с направени в по-ранен момент и по друго дело, разноски.

По никакъв начин тя не може да се впише в категорията на вземанията по т. 1 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение – те не представляват такива, направени от взискателя за действия, от които се ползват и останалите взискатели. Неговата теза, че без тях не би било образувано изпълнителното производство, не би бил поискана възбрана на имота и не би била извършена публичната продан, ползваща и другия кредитор, не издържа критика. Разноските по заповедното производство са направени с цел кредиторът да се снабди със заповед за изпълнение и на изпълнителен лист, и доколкото касаят само и единствено неговото парично вземане, не ползват по никакъв начин други евентуални крадитори на същите длъжници. Едва след образуване на изпълнително производство може да се обсъжда въпросът за присъединавяне на други кредитори и доколко те са облагодетелствани от действията на взискателя, за които той е направил разноски в рамките на това изпълнително производство.

Така, в случая, имащите привилегирован характер разноски на жалбоподателя-взискател, направени от него точно във връзка със започването и осъществяването на  принудителното изпълнение, в действителност са тези, които ЧСИ му е разпределил – 5 735, 79 лв., които са описани подробно по-горе и включват всички такси за образуване на изп.д. и извършване на принудителни действия, разноски за адвокатско възнаграждение, за вещо лице и други подобни, свързани с продажбата на недвижимия имот /който е и ипотекиран в полза на друго лице/.

Посочените в жалбата от взискателя разноски по заповедното производство следва да бъдат събрани от длъжниците и да му бъдат надлежно изплатени до приключване на изпълнителното производство посредством осъществяване на всякакви допустими изпълнителни способи.

С оглед изложеното СлОС намира, че при извършване на разпределението ЧСИ се е ръководил от заложените в ГПК и ЗЗД правила, спазил е всички законови изисквания, поради което липсват нарушения, налагащи отмяната на разпределението.

С оглед отхвърлянето н ажалбата отговорността за разноски следва да се възложи на жалбоподателя, който следва да понесе своите и заплати тези на насрещната страна, подала отговор, в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш    И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх.№ 01728/14.04.2014г. по изп.д. № 20137680400122 на ЧСИ рег. № 768 и район на действие района на СлОС, подадена от взискателя „Бриг“ ЕООД, гр. Бургас, ЕИК 102699952, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Б., ул. „П. Е.“ № * ет. *, против извършено разпределение от 11.04.2014г., като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

ОСЪЖДА „Бриг“ ЕООД, гр. Бургас да заплати на „Дик“ ЕООД, с. Самуилово, община Сливен, Д.И.К. и М.В.К. направените разноски по делото в размер на 400 лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред БАС в седмичен срок от връчването.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: