Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №227

 

гр. Сливен, 02.10.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: 

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ      

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №252 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Я.Ф.Ч. против Решение №120/13.02.2014г. по гр.д.№*870/2013г. на Сливенски районен съд, с което е прекратен с развод гражданския брак, сключен между В.Щ.Ч. и Я.Ф.Ч., поради дълбоко и непоправимо разстройство, определено е местоживеене на малолетното дете Ф.Я. Ч. при майката В.Щ.Ч., на която са предоставени за упражняване родителските права спрямо детето; определен е режим на лични контакти на детето с бащата Я.Ф.Ч.; бащата е осъден да заплаща на майката В.Ч. за малолетното дете Ф. месечна издръжка в размер на 250лв., считано от 08.08.2013г. до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в ГР.С., ул.“Б.Т.“ №* на В.Ч.; постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Б.; осъдени са страните да заплатят окончателна държавна такса за развода, а Я.Ч. и държавна такса върху издръжката.

Решението е обжалвано частично, в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето на малолетното дете Ф., режима на лични контакти на детето с бащата относно обема и начина на осъществяване на контактите и относно определената издръжка за малолетното дете относно началната дата и размера на същата.

            В жалбата си въззивника Я.Ф.Ч. – ищец в първоинстанционното производство твърди, че решението на СлРС в обжалваните му части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд не преценил всички факти и обстоятелства с оглед интереса на детето, което е основание за възлагане упражняването на родителските права. Съдът не взел под внимание факта, че именно той е предприел и понесъл съществени промени в ежедневието и работата си във връзка с раждането на детето. Съдът неправилно кредитирал единствено свидетелските показания на водените от ответницата лица, като не кредитирал тези на водените от него свидетели, като не е направил подробен анализ на тези показания. Съдът не мотивирал защо не приема неговия довод за привързаност на детето към него и игнорирал събраните в тази насока доказателства. Не било отчетено не само обстоятелството на създадената между него и детето силна емоционална връзка, но и факта, че майката всячески препятствала контактите между него и детето. Съдът не отчел интереса на детето, който винаги е конкретен. Неоснователно не било уважено искането му за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, което е от значение при определяне режима на лични контакти с детето и довело до неправилност на решението в тази част. Определен е ограничителен за бащата режим, като е заложено в него бъдещо отчуждаване на детето от бащата. Неправилно съдът е определил свиждането да е в присъствието на майката и само на територията на ГР.С.. Неправилен е режима и по отношение на официалните празници и личните празници на детето. По отношение на издръжката, въззивникът посочва на първо място, че неправилно е определен нейния начален момент. За периода от м.08.2013г. до 31.01.2014г. посочва, че е изпълнявал задължението си за издръжка, като е изпращал парични преводи на майката, които тя е отказвала да получава. Освен това за този период са налице и постановени привременни мерки. По отношение на размера на издръжката въззивникът намира същия за многократно завишен над претендирания от исковата молба. По делото не била установена необходимост от определяне на толкова висок размер издръжка, не били съобразени конкретните нужди на детето. Между страните не е имало спор относно размера на издръжката, какъвто съдът сам създал с крайния си съдебен акт. Доказателствата, при които съдът е определил привременната издръжка и тази с крайния си акт са едни и същи и не са налице основания за определянето на двукратно завишения размер издръжка. Районният съд незаконосъобразно при определяне на БТВ на бащата е включил командировъчните пари и на тази база е определил издръжката, като не е отчел факта, че майката получава на практика два пъти по-високо от него БТВ. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да предостави на него упражняването на родителските права спрямо детето Ф., да определи местоживеене на детето при него, а на майката – подходящ режим на лични отношения и съответна издръжка. Евентуално моли съда да определи разширен режим на лични контакти на детето с бащата, да измени началния момент на присъдената издръжка и да намали размера й от 250лв. на 130лв. месечно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответницата в първоинстанционното производство – В.Щ.Ч. чрез пълномощника й адв.Б., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и моли същото да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в тази насока. Намира изложените в жалбата твърдения за неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото. 

В срока по чл.263, ал.1, вр. с ал.2 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Я.Ф.Ч., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв. Е.П. ***, която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Посочва, че за въззивника е нормално и той приема детето да живее при майката. Моли съда да определи на бащата по-широк режим на свиждане с детето. Посочва, че бащата е свикнал с обгрижването на детето и може да му осигури сигурност. Освен това следва да има баланс между двамата родители и не следва да се ограничават контактите с бащата, от когото детето има нужда още от раждането си. Моли съда да съобрази размера на издръжката с възрастта и нуждите на детето, както и с доходите на двамата родители. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата В.Щ.Ч., редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие адв. Б. от АК - Сливен, който оспорва въззивната жалба. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Излага съображения в писмена защита. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с установеното от фактическа страна пред въззивната инстанция, с оглед събраните във въззивната фаза на производството доказателства, както следва:

Въззивната инстанция в открито съдебно заседание проведе изслушване на родителите - В.Щ.Ч. и Я.Ф.Ч. и изслуша заключение на вещо лице – психолог по допусната съдебно-психологическа експертиза по искане и на двете страни.

Детето Ф.Я. Ч. е на възраст две години и десет месеца, поради което същото не е изслушано от съда, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДт.

При изслушването си, въззивникът Я.Ч. посочва, че е в състояние да поеме изцяло грижите за детето, но е съгласен детето да е при майката, като на него се определи един нормален разширен режим на лични контакти с детето. Към момента контактите с детето осъществява в детски център и навън, когато времето е хубаво. Когато на детето му се приспи след обяд го приспива в колата или навън на възглавници. Идва с голяма кола, за да е по-широко.

При изслушването си майката В.Ч. посочва, че е съгласна свиждането да не е в нейно присъствие, но да е тук в ГР.С.. Посочва, че не изключва бащата, няма да възпрепятства свижданията с него и не настройва детето против него. Към момента детето имало нужда от нейните грижи, заспивало с нея, тя го храни, когато я няма я търси и плаче. Детето повръщало по време на път.

От заключението по допусната съдебно-психологическа експертиза се установява следното: Малолетното дете Ф. има изградена положителна емоционална връзка с баща си и с майка си. Бащата и майката са привързани към детето. За дете на тази възраст са значими не продължителността на контактите, а тяхното качество и запазване на чувството за сигурност. Недостатъчната възможност за контакти носи опасност за хармоничното развитие на детето, но в различните етапи от развитието си детето само определя колко често има нужда да общува с конкретния родител. По принцип възпрепятстването на контактите с единия родител води до конфликтно развитие в различните периоди на детството. На този етап не се забелязва в детето негативна нагласа в общуването с бащата. Напротив, детето има положителна емоционална връзка с него. В интерес на детето е да се създаде сигурна и спокойна обстановка, честотата на контактите се определя от потребностите и възгледите на родителя при изпълнение на неговата роля. Ако контактите с бащата нарушават ежедневните грижи за отглеждането на детето, то това би се отразило негативно, поради ниската възраст на детето, което се нуждае на този етап от много грижи, свързани с биологичното си функциониране. Съществува опасност за балансираното развитие на детето, ако моделът на поведение „баща“ се натрапва по неподходящ и агресивен начин. На този етап детето се нуждае от сигурност, спазване на дневния му режим, възможност за игра и запознаване с нови дейности и опознаване на околния свят. Определянето на режима на отношенията е предмет на договорености между възрастните. Важното е, че е определящо качеството на контактите, а не времетраенето.  

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на въпроса за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете Ф. и местоживеенето на детето:

Въз основа на събраните пред районния и въззивния съд доказателства и след съобразяване с направеното пред настоящата инстанция изслушване на родителите, въззивният състав споделя напълно правните изводи на районния съд относно въпроса на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Ф., които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените във въззивната жалба оплаквания в тази насока са неоснователни.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на детето, категорично споделя извода на районния съд, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо малолетното дете Ф. е майката В.Щ.Ч.. На първо място съдът взе предвид ниската възраст на детето /две години и десет месеца/ и установената от свидетелските показания и заключението на вещото лице – психолог силна емоционална привързаност на детето към майката, като съществуващия баланс в отношенията между майката и детето, с оглед неговото психическото здраве и спокойствие, не следва да се нарушава. Прецени факта, че от момента на раждането до настоящия момент майката е родителят, който полага непосредствените грижи за детето и същото не е било отделяно от нея, т.е. не е живяло отделено от нея. Съобрази и условията за живот при двамата родители, които са безспорно подходящи и при двамата. Установи се, че в жилището на майката има създадени много добри условия за оглеждане на детето. Съдът взе предвид и служебната ангажираност на всеки един от двамата родители, която безспорно има значение при решаване на въпроса за упражняване на родителските права и прецени, че с оглед ангажиментите на бащата през половината от всеки месец, свързана с отсъствието му от страната, докато майката живее и работи в ГР.С. с редовно 8-часово работно време и има възможност да разчита на помощ от страна на своите родители. Тези факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на детето, което е в много ниска възраст, безспорно водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на детето, с оглед неговите потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо детето Ф. е майката.

С оглед изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на детето Ф. е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като се определи местоживеенето на детето при нея. Майката има необходимия родителски потенциал, отнася се с отговорност към родителските си задължения. Тя полага всички необходими грижи за детето, свързани с отглеждането и възпитанието му. От друга страна и самия въззивник – бащата Я.Ч. при изслушването си пред настоящата инстанция посочва, че е съгласен майката да продължи да упражнява родителските права и детето да живее при нея.

Решението на СлРС в тези части е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение режима на лични отношения на бащата с детето:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В случая следва да се отчете и необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с бащата чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка между тях. Независимо от това, на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето.

            В конкретния случай, при определяне режима на лични отношения на бащата с детето, съдът съобрази обстоятелството, че родителите живеят в различни населени места - бащата в гр. Сопот, а майката в гр. Сливен и с оглед установеното по време на изслушването на родителите приема, че настоящия, изпълняван като привременна мярка, режим, аналогичен с постановения с атакуваното съдебно решение от районния съд, е неподходящ най-вече за детето. Факта, че и през двата почивни дни през две последователни седмици /последните в месеца, с оглед служебните ангажименти на бащата, правилно съобразени от районния съд/, през които бащата има право да взема детето без приспиване с ограничението да е на територията на ГР.С., контактите на практика се осъществят в детски центрове или паркове. Касае се за продължително време от 10ч. до 17 ч., през което време се налага детето да се храни, преобува /смяна на пелени/ и да спи /следобеден съд/, освен игрите и забавленията. Според настоящия състав е неприемливо и категорично не в интерес на детето контактите с бащата да се осъществяват единствено и само по необходимост на вън, без реална възможност детето да бъде заведено в по-спокойна домашна обстановка /бащата живее в друго отдалечено населено място/, дори и само за част от това време. Особено неприемливо е този начин на осъществяване на контактите през предстоящите есенни и зимни месеци. Безспорно, за детето е без значение мястото на осъществяване на контакта, тъй като за него е важно самото общуване с родителя, то преживява нещата емоционално, но именно възрастните са тези, които следва да мислят и да осигурят една сигурна и спокойна среда, в която детето общува и съпреживява със съответния родител. На тази възраст, както изтъкват страните и вещото лице, детето има много физиологични и биологични нужди /храна, сън, сухи и чисти дрехи и т.н./, които следва да му се осигурят от родителите, в т.ч. и във времето на осъществяване на контактите с бащата, които безспорно следва да се поддържат и развиват, с оглед силната емоционална привързаност на детето към него и факта, че с времето и с оглед пола на детето нуждата от общуването с бащата ще нараства.

Освен това определеният с привременните мерки по-ограничен режим на лични отношения с бащата е осъществяван вече в продължение на повече от половин година и тъй като страните не са искали промяна на този режим от настоящата инстанция, същият ще продължи да действа до влизане в сила на настоящото решение, то съдът приема, че е минал достатъчно дълъг период от време, в който детето да се адаптира към новото положение и да установи необходимата емоционална връзка с бащата. С оглед този период от време за адаптация, съдът намира, че не е необходимо за в бъдеще време контактите да се осъществяват в присъствието на майката.

Съдът отчете факта, че по делото няма установени, а и наведени съображения за лоши родителски качества на бащата, респ. че същият представлява източник на опасност за детето. Напротив, от свидетелските показания, експертизата и изслушването на родителите се установи, че той, също като майката, притежава необходимия родителски капацитет и годност да отглежда детето. Установена е емоционална привързаност на детето към бащата и чувство за сигурност в негово присъствие.

Поради всичко изложено съдът намира ,че следва да определи по-широк режим на лични отношения съобразно чл. 59, ал.3 СК на детето с бащата, като даде възможност за преспиване на детето при бащата и в тази насока съобрази заявеното от вещото лице при изслушването й в съдебно заседание, че за приспиването на детето е необходимо същото да чувства сигурност и спокойствие при този, който го приспива, а такова според настоящия състав безспорно е налице спрямо бащата.

Поради това въззивният съд намира за подходящ следния режим на лични отношения на малолетното дете Ф. с бащата: всяка трета и четвърта събота и неделя от месеца, от 09,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден с приспиване; коледните празници /24-26 декември/ всяка нечетна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и Велика събота/ всяка година 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му. Разбира се следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Освен това личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

Първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения следва да бъде отменено, като вместо него се постанови горепосочения режим.

Относно издръжката, която съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК, вр. с чл.143 от СК следва да бъде определена за детето, независимо от исканията на страните:

При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на детето /2 години и 10 месеца/, съобрази нуждите му с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна и облекло и в съответствие с нормативно определените граници прецени, че са нужни около 230лв., от които бащата следва да поеме по-голямата част - 130лв. Съдът взе предвид факта, че двамата родители са работоспособни, полагат труд по трудово правоотношение и прецени получаваните от тях месечни трудови възнаграждения. Като прецени трудовото възнаграждение на бащата, съдът не включи в него получаваните командировъчни пари, тъй като техния характер и цел на осигуряването им от работодателя е напълно различен от тези на трудовото възнаграждение. Районният съд в тази насока е направил погрешни изводи, които въззивния съд не споделя. Съдът взе предвид и факта, че бащата няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от майката, която поема грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето.

Относно началния момент на така определената издръжка, следва да се посочи, че районният съд не го е определил правилно. Възраженията, направени във въззивната жалба са основателни. В случая са налице постановени с протоколно определение от 31.01.2014г. по гр.д.№*870/2013г. на СлРС привременни мерки, в т.ч. дължима от бащата месечна издръжка, считано от подаване на исковата молба – 08.08.2013г. и определен краен момент – влизане в сила на решението относно упражняване на родителските права. Поради това определената с крайния съдебен акт издръжка следва да се присъди от този краен за привременните мерки момент, т.е. от момента на влизане в сила на решението относно упражняване на родителските права. Като е определил един по-ранен момент – 08.08.2013г. /подаване на исковата молба/, от който е постановена и привременната издръжка, на практика е налице застъпване, припокриване на периода и би се получило двойно плащане на издръжка за този период, тъй като привременната издръжка не е прекратена. Така районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в тази насока.

С оглед изложеното относно размера и началния момент на дължимата от бащата издръжка, първоинстанционното решение в тази му част следва да се отмени над определения размер от 130лв. и относно началния момент на дължимостта й и да се постанови ново, с което се определи началния момент на дължимата от бащата издръжка от 130лв., считано от влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права.

Първоинстанционното решение, в частта относно прекратяването на сключения между страните брак с развод, относно фамилното име на съпругата след развода и ползването на семейното жилище не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

Във връзка с така определения размер на дължимата от бащата издръжка, дължимата от него държавна такса върху издръжката възлиза на сумата от 187,20лв., като решението на районния съд в тази част, с която Я.Ч. е осъден да заплати държавна такса за издръжката над размера от 187,20лв. до определения размер от 360лв. следва да се отмени.

Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, на въззивника следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 352,60лв., с оглед частичната основателност на въззивната жалба, а на въззиваемата – разноски в размер на 141,67лв., с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ Решение №120/13.02.2014г., постановено  по гр.д.№*870/2013г. на Сливенски районен съд в частта, с която е определен режим на лични контакти между бащата Я.Ф.Ч. и детето Ф.Я. Ч., родено на ***г.; в частта, с която е осъден бащата Я.Ф.Ч. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете Ф.Я. Ч., родено на ***г. чрез неговата майка и законна представителка В.Щ. Б. с ЕГН ********** месечна издръжка над размера от 130лв. до определения размер от 250лв. и относно началния момент на дължимостта на издръжката – 08.08.2013г., както и в частта, с която Я.Ф.Ч. е осъден да заплати по сметка на СлРС държавна такса върху издръжката над размера от 187,20лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:  

 

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Я.Ф.Ч. с ЕГН ********** с детето Ф.Я. Ч. с ЕГН **********, както следва: всяка трета и четвърта събота и неделя от месеца, с приспиване, от 09,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден; коледните празници /24-26 декември/ през всяка нечетна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и Велика събота/ всяка година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

 

ОПРЕДЕЛЯ  началния момент на дължимост на присъдената издръжка, считано от влизане в сила на решението относно упражняването на родителките права спрямо детето Ф.Я. Ч. до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №120/13.02.2014г., постановено  по гр.д.№*870/2013г. на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА В.Щ. Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Я.Ф.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 352,60лв., представляваща съразмерна част от направените във въззивното производство разноски.

 

ОСЪЖДА Я.Ф.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Щ. Б. с ЕГН ********** *** сумата от 141,67лв., представляваща съразмерна част от направените във въззивното производство разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.