Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 177

 

гр. Сливен, 23. 06. 2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 256    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 134/22.01.2014 г. по гр. д. № 302/2012г. на Елховския районен съд, с което  са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от  Х.Н.Х. ЕГН ********** *** против ЗПК „Прогрес” Булстат/ ЕИК 838149084 със седалище и адрес на управление с. Бояново, представлявана от председателя Д.Ж.П. ЕГН ********** и П.Т.Ж. ЕГН********** ***  положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Х.Н.Х. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Бояново, общ. Елхово, в бившия стопански двор на селото, а именно: краварник със ЗП от 899 кв.м. построен в ПИ № 266008 в м.”До село” по плана за земеразделяне с площ от 5510 кв.м. при граници на имота: имот №226001 – стопански двор и № 000662 – полски път на Община Елхово, като е отхвърлено искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 68, т. VІ, рег. № 4178, дело № 808/2007 г. по описа на Нотариус К. Костадинов с рег. № 451 и район на действие РС – Елхово. Със същото решение е признато за недоказано на основание на чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 193 от ГПК направеното от П.Т.Ж. оспорване истинността на посочени писмени документи и на основание на чл. 183 от ГПК – са изключени от доказателствата по делото представените в заверен вид писмени документи – баланс на ЗПК „Златен клас” – с. Бояново и списък на ДМА. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се сочи, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и несъвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Излагат се подробни съображения относно процедурата за разпределение на имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че разпределението на имуществото на заличеното ТКЗС е извършено в отдалечен период от време. Поддържа се, че са налице законовите изисквания за извършено разпореждане с имуществото на ТКЗС. Решението на районния съд не е съобразено със съдържанието на предварителния договор от 12.03.2005 г., с който въззивникът е закупил процесния имот и с този договор обектът на прехвърлителната сделка е  индивидуализиран в достатъчна степен и изрично е отбелязано, че е заплатена стойността на имота и е предадено владението. Този предварителен договор е сключен от легитимни лица и при спазване на процедурите по ЗСПЗЗ. Поради това изводът на съда за неговата нищожност е погрешен. С оглед на направения анализ се сочи, че е безспорно установено, че собствеността върху процесния недвижим имот е на въззивника. Ето защо се иска изцяло отмяна на  решението и вместо това да бъде постановено ново, с което да бъде уважена претенцията като се претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.Т.Ж., в който се твърди, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно. Сочи се, че напълно правилни са изводите на съда за липсата на годни придобивни основания по смисъла на чл. 77 от ЗС, които биха могли да легитимират въззивника като собственик на имота. Представеният предварителен договор от 12.03.2005 г. е нищожен и изводите на съда в тази насока са напълно законосъобразни, излагат се съображения за това. Сочи се, че изводът на съда за недоказаност на придобивна давност в полза на въззивника също са правилни.В производството въззивникът не е доказал нито владение нито ползване, не е доказал дори държане по отношение на имота. Излагат се съображения и по отношение основателността на претенцията, като се достига до извода, че тя  не е доказана. Поради това се иска да се постанови решение, с което да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното и се претендират разноски за тази инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба, развити са идентични съображения относно неправилността на първоинстанционния акт и се претендират разноски.

В с.з. за първата въззиваема страна не се явява представител.

За втория въззиваем се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. В писмена защита развива съображения относно нищожността на предварителния договор поради липса на форма и липса на представителна власт на лицата, които са го подписали като представители на лицата по чл. 27 от ЗСПЗЗ.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното отхвърляне на иска.

   Основните възражения във въззивната жалба са свързани с направения от РС краен извод за нищожността на сключения предварителен договор за продажба на процесния имот. На първо място съдът е приел, че липсва представителна власт на посочените в този договор пълномощници на общото събрание. Действително по делото не се установява този договор да е сключен по време на мандата на комисията по §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 98 от 31.07.1997г./ В законовия текст изрично е посочено, че общото събрание на лицата по чл. 27 може да определи физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/. Ако лице или група лица по чл. 27 ал.1 не желаят да получат определена вещ от имуществото Общото събрание на лицата по чл. 27 ал. 1 може да упълномощи писмено лица, които да я продават. В случая не са представени доказателства, че лицата подписали предварителния договор са упълномощена по този ред да извършват продажбата на това имуществото.

В жалбата се твърди, че със сключването на този предварителен договор ищецът е придобил собствеността и му е предадено владението върху краварника предмет на делото.

Предварителният договор не прехвърля собственост и не представлява разпореждане с имущество, а е източник на облигационни отношения, обвързващи страните да се извърши продажба в предвидената от закона форма. Поради това ищецът – въззивник не е станал собственик на имота въз основа на този договор.

Той обаче се позовава и на обстоятелството, че с договора му е предадено и владението на имота и с изтичането на предвидената в закона давност е станал собственик на това основание.

Лицето, което е получило владението върху недвижим имот по предварителен договор /обещание/ за продажба, не може да присъедини владението на този, който му е предал имота при сключването на договора, тъй като по смисъла на чл. 82 ЗС може да бъде присъединено само владение на праводател, т. е. само когато се установи наличие на основание за настъпване на правоприемство по отношение на владението. Предварителният договор не представлява подобно основание, тъй като с този договор се поема само задължение за бъдещо прехвърляне на собствеността. Договорът не съдържа изявление /съгласие/ за преминаване на владението от патримониума на обещателя в патримониума на другата страна по договора. Договарянето за предаване на владението при сключване на предварителния договор касае владението като едно фактическо състояние /предава се само упражняването на фактическата власт/, но не и с намерение за своене. Този договор не е основание /за разлика на хипотезата на универсално правоприемство при наследяване/ да се приеме, че е налице правоприемство и по отношение на субективния елемент на владението.

Дали ищецът е бил добросъвестен или не, следва да се разреши с оглед разпоредбите на чл. 70 ЗС. Според този текст, за да стане добросъвестен ищецът - въззивник, е необходимо той да владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната форма за сключването на сделката е опорочена. Макар и тази добросъвестност според втората алинея на същия текст да се предполага, това предположение не може да се разпростре и дотам, че да обхване и незнанието на купувача, че предварителният му договор не е годно основание за придобиване на правото му на собственост. Това се подразбира от третата алинея на същия чл. 70 ЗС, където за в случаите на сключен предварителен договор, без да се поставя нарочно условие купувачът да не е знаел, че този предварителен договор не е годно основание за придобиване на правото на собственост, приравнява купувача с добросъвестния владелец само досежно правата по чл. 71 и 72 ЗС. С оглед на това следва да се приеме, че за да установи добросъвестно владение на ищеца, съдът следва да установи и сключването на договор между ищеца и неговия продавач във формата, предвидена в чл. 18 ЗЗД респективно тази по §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ , или придобиването на имота на друго основание, годно да го направи собственик. Така след като владелецът по предварителен договор е недобросъвестен и не отговаря на критерия за добросъвестност по чл.70 ал.1 от ЗС, то придобиването на имота по давност следва да стане при условията на чл. 79 ал.1 от ЗС, а този срок към настоящия момент не е изтекъл.

На последно място, ако от тълкуването на съдържанието на договора се изведе извод, че не се касае за предварителен договор, а за окончателен такъв, то този договор е нищожен по смисъла на закона. Това е така, тъй като в §29 от ЗСПЗЗ е изрично е предвидено, че продажбата на недвижими имоти се извършва с писмен договор, с нотариална заверка на подписите на страните. В случая представения предварителен договор, макар и като препис, е без нотариална заверка на подписите и следователно той се явява нищожен поради липса на форма. Така, след като районният съд е стигнал до същите крайни изводи, то неговият акт не страда от пороците посочени във въззивната жалба, а решението се явява законосъобразно и обосновано.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 1200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/22.01.2014 г. по гр. д. № 302/2012г. на Елховския районен съд.

 

ОСЪЖДА Х.Н.Х. ЕГН ********** *** да заплати на П.Т.Ж. ЕГН********** *** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: