Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 04.07.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на  четвърти юни, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 271 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на юриск. Р., пълномощник на „ЕВН България електроснабдяване“ АД и „ЕВН България електроразпределение“ АД, двете със седалище: гр. П., ул. „Х. Г. Д.в“ № *, против решение № 260/26.03.2014г. по гр.д. № 5314/2013г. на СлРС, с което въззивниците са осъдени да възстановят доставката на електроенергия до недвижим имот, представляващ имот № 1747 в стопанския двор на с. Глуфишево, общ. Сливен, собственост на малолетния М. Ж.Х., ЕГН ********** и непълнолетния Д.Ж.Х., ЕГН **********, представлявани от законната им представителка Т.Д.Х., ЕГН **********, тримата от гр. С., кв. „Д.“ № *-*. С обжалваното решение въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемите 455.00 лв. деловодни разноски за първа инстанция.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, не е законосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуални правила, като страната посочва, че обжалваното решение не отразява действителната правна обстановка. То не почивало на факти, а на ретроспективни догадки на съда. Въззивниците посочват, че от събраните пред първа инстанция доказателства не можело да се установи твърдението на ищците, че притежавания от тях имот някога е бил самостоятелно присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН“. Страната счита, че съдът е подходил бланкетно към спора, грешно е възприел същността му, игнорирал е съществени за правния спор доказателства, включително и приетата по делото съдебнотехническа експертиза, съгласно която липсвали каквито и да било данни, от които да може да се направи извода, че сградите в имот № 1747 са били някога присъединени към електроразпределителната мрежа като самостоятелни обекти със самостоятелно измерване. Въззивниците посочват, че мотивите на първоинстанционния съд не кореспондират с дадената правна квалификация на исковете. По делото били липсвали каквито и да е доказателства за наличието на облигационна връзка между ищците и ответниците по делото. Моли се да се постанови решение, с което обжалваното да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Претендират за извършени от страните разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. С. – пълномощник на въззиваемите, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че събраните по делото доказателства недвусмислено показват, че притежавания от тях имот е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, че неправомерно бил изключен от нея и че следва да бъде възстановено електрозахранването му. Това се установява от приетата по делото съдебнотехническа експертиза, фактурите за доставена енергия до обекта преди възстановяване на доставката, както и фактурите за начислени такси за достъп до електроразпределителната мрежа след преустановяване на доставката на електроенергия. Страната още веднъж посочва, че ищците са били добросъвестни и са заплащали всички начислени такси и цени своевременно. Посочват също, че не са налице нито едно от условията за преустановяване на снабдяването на клиента с електрическа енергия от страна на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД. Страната счита, че тъй като по делото не са се установили основателни причини за прекъсване на електроснабдяването и не се установило прекъсването му да е станало по вина на клиента, то същото следва да бъде възстановено от въззивниците. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски на страната.  

В съдебно заседание въззивниците  не се представляват.

В съдебно заседание въззиваемите не се явяват. Представляват се от  законния си представител тяхната майка Т.Х., както и от процесуален представител по пълномощие адв. С., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор, моли да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.   От представените два броя фактури и касови бонове се установи, че за месеците Март и Април 2014 г. на въззиваемите по техния клиентски номер 1001363579 по договор №  ECSZ-SL 52672 са били начислявани суми за  достъп до разпределителна мрежа от „ЕВН България“ и същите са били своевременно заплащани от въззиваемите. От тези фактури е видно, че на въззиваемите не е била начислявана дневна и нощна електроенергия и същите не са ползвали такава.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 10.04.2014 г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.04.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По същество спорът, който е между страните, касае липсата или наличието на договорни отношения между тях, по силата на които ответниците по иска да са били задължени да осигурят достъп до електроразпределителната мрежа и да доставят електроенергия на ищците, за което същите да заплащат дължимите такси и разноски. При условие, че бъде установено, че между страните са налице договорни отношения за доставка на електроенергия, следва да бъде изследван въпросът дали са били налице предпоставки, при които ответниците по иска да имат право едностранно да прекратят доставянето на електроенергия на ищците.

Ответниците по иска твърдят, че никога ищците не са били присъединени като самостоятелни обекти към електроразпределителната мрежа. Те твърдят, че ищците, за да се присъединят към мрежата следва да направят това при условията на Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителни електрически мрежи, а именно като подадат писмено искане в разпределителното предприятие, приложат  определените документи и заплатят  съответната такса.

В разпоредбата на чл. 4 ал. 1 т. 4 от Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи е посочено, че се прави искане за присъединяване на обект към електрическата мрежа при обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на ел.енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа. За да бъде приложима тази хипотеза страната, която се позовава на разпоредбата следва да докаже, че противната страна е собственик на обект, който се отделил от друг, за който е имало изградена електроразпределителна мрежа и че този новият обект е обект, който ще получава по-ниско напрежение електричество съгласно разпоредбата на чл.14 ал. 1, раздел ІІІ от Правилата за измерване, поради което следва да му се изгради и нова мрежа за доставка.

От представените по делото доказателства обаче съдът намира, че между страните са съществували договорни отношения, по силата на които ответниците са доставяли електроенергия на ищците и същите са заплащали дължимите суми. Този извод на съда се основава на  представените по делото фактури за заплатена електроенергия, в които е посочено, че както праводателят на ищците СД „Микро  - S“, така и самите ищци са имали договор за доставка на електроенергия съответно номера на договора за доставка за СД „Микро  - S“ е SL 50943, а за ищците е ECSZ-SL 52672. Ищците са имали партиден номер при ответниците. В продължение на няколко години на тях им е била доставяна ел.енергия, която те коректно са заплащали.

От показанията на разпитания по делото свидетел Х. – служител на „ЕВН ЕР“, както и на представената по делото декларация за демонтиране на средство за търговско измерване от 27.03.2008 г. се установява, че първоначално електромерът, който е поставен на точката на измерване е бил в имота на ищците. Свидетелят заявява, че електромерът е бил преместен в имота заедно с таблото. Той заявява също така, че не знае как електромерът и таблото са били преместени, нито от кога, нито къде са били преди това. Съдът счита, че това е твърде специфична дейност и няма как същата да бъде осъществена от друго лице извън кръга на служителите на ЕВН. Свидетелят посочва, че е отчитал електромера продължително време, като е влизал в имота на Желязко /ищците/. Тъй като в двора имало кучета и той се страхувал от тях, е докладвал в КЕЦ на ЕВН ЕР Сливен за тази трудност при отчитането на електромера и прекият му началник е разпоредил да се монтира друг електромер в съседния имот. Свидетелят е посочил, че самата подмяна на точката на отчитане е станала по устно нареждане на неговия началник. Съдът кредитира тези показания и счита, че от тях става пределно ясно, че причината да се премести точката на отчитане от имота на ищците на друго място не е обстоятелството, че той се е отделил от друг имот, за който е имало изградена система за електроснабдяване. В този смисъл съдът счита, че не следва да кредитира заключението на вещото лице изготвено пред първоинстанционния съд в частта, с която същото е посочило, че имотът на ищците с № 1747 през 2008 г. е бил отделен от имот № 1748, при което отделяне меренето и границата за доставка на ел.енергия са останали в имот с № 1748. Още повече, че в съдебно заседание вещото лице е отговорило, че тези твърдения изложени в заключението се основават на писмо, което ответниците са изпратили на ищците и че на практика те не почиват на други обективни данни.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 4 ал. 1 т. 4 от Наредба № 6/2014 г. и че ищците не се явяват собственици на нов обект отделен от друг, за който да е необходимо да се проведе процедура за присъединяване към електропреносната мрежа и съответно да се заплатят предвидените за това такси.

Като вземем предвид посоченото по-горе следва да разгледаме и въпроса дали са налице хипотезите на някои от разпоредбите на чл. 57, 58 или чл.68 от ОУ на ЕВН България и дали едностранно прекъсване на електроснабдяването от ЕВН е законосъобразно. Съдът намира, че тези хипотези не са налице и електроснабдяването на имота на ищците следва да бъде възстановено.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и изцяло отхвърляне на въззивната жалба следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемите. Пред въззивна инстанция същите са доказали разноски в размер на 450.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, с която сума следва да бъдат  задължени въззивните дружества.

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 260/26.03.2014 г. по гр.д. № 5314/2012 г. по описа на Свивенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЕВН „БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“АД и ЕВН „БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД двете със седалище и адрес на управление гр. П., район Централен, ул.“Х. Г.Д.“ № * да заплатят на малолетния М. Ж.Х. ЕГН********** и непълнолетния Д.Ж.Х. ЕГН **********, представляван от тяхната майка и законна представителка Т. Д.Х. ЕГН ********** – тримата от гр. С., кв.“Д.*-* сумата от  450.00 /четиристотин и петдесет/лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.