Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Сливен, 19.05.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов гр. д.  N 273 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

        Производството е по реда на чл. 435 ал. 1 и сл.от ГПК.

       

        Постъпила е жалба от ТД на НАП гр. Бургас чрез юрисконсулт С.Д. против постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. Д. №  2082230400071 на ДСИ при Районен съд - Сливен.

        В жалбата се твърди, че  прекратяването на изпълнителното производство е незаконосъобразно и неправилно.  ДСИ е приел, че частните вземания на НАП са погасени като не е направил справка дали точната сума по изпълнителния лист е платена, а освен това не е представен документ за удостоверяване на плащането.Удостоверенията от НАП, които са изададени по реда на чл. 87 ал. 6 от ДОПК, не следва да бъдат кредитирани като доказателство за погасени задължения по частни държавни вземания, тъй като в тях не се описва сумата, която е погасил длъжникът. Поради това не може да се направи извод, че длъжникът е заплатил сумата по издадения изпълнителен лист.

        В мотивите си ДСИ изразява становище, че жалбата е неоснователна. Седмодневния срок предвиден в разпоредбата на чл. 436 ал. 1 е преклузивен. Навежда доводи за недопустимост на жалбата поради неспазване на 7-дневния срок.

        Длъжникът изразява становище, че жалбата е неоснователна. На първо място ЕТ е заличен от ТР, поради което делото следва да бъде прекратено. Изразява становище, че вземането е погасено по давност, тъй като не са били предприети принудителни действия, които да прекъсват давността и поради това се иска да бъде оставено в сила постановлението на ДСИ.

       

        От фактическа страна се установява следното:

        Изпълнителното производство е било образувано по повод молба и издаден изпълнителен лист от 28.09.2007 г., с което длъжникът е бил осъден да заплати  на НАП юрисконсулстко възнаграждение в размер на 687.00 лв. С постановление от 26.03.2014 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство като е приел, че длъжникът е изплатил изцяло задълженията по изпълнителното дело, което е установил от постъпили разпореждания и удостоверения от ТД на НАП. Това постановление е било съобщено на взискателя  на 28.03.2014 г. и на 02.04.2014 г. е постъпила жалба.  ДСИ, при администрирането на жалбата, е установил, че към нея не е приложена държавна такса за СлОС и с разпореждане е дал указания на жалбоподателя да  внесе дължимата д.т. като това е станало на  03.04.2014 г. Липсват данни по делото кога това разпореждане е било връчено на взискателя, но той е внесъл дължимата такса на 17.04.2014 г.

       

        Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящшият състав намира жалбата за основателна.

        На първо място  взискателят е спазил указания в чл. 436 от ГПК едноседмичен срок за обжалване на прекратяването на принудителното изпълнение, като този срок за него започва да тече от деня на съобщаването. На второ място в случая се касае за частно държавно вземане по смисъла на чл. 162 от ДОПК. ДСИ е изискал по делото справки от НАП относно вземанията по отношение на едноличния търговец и за това е получил съответно удостоверение, касаещо обаче не частни, а публични вземания. Настоящото вземане, като частно, е присъдено с решение на  окръжен съд и касае заплащане на  юрисконсулстко възнаграждение, за което е издаден изпълнителен лист. По делото длъжникът не е представил разписка от взискателя, надлежно заверена или писмо от банка, от което да се вижда че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена, нито пък е извършил такова плащане по изпълнителното дело, поради което производството не може да бъде прекратено на основание на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК така както е стопил ДСИ.  Неоснователни са и възраженията на длъжника, че едноличният търговец е заличен и не съществува в ТР, тъй като по принцип ЕТ съвпада с физическото лице като на физическото лице се предава едно особено качество, позволяващо му да извършва търговска дейност. Едноличният търговец е физическото лице, което извършва търговска дейност със своя регистрирана фирма.    Ето защо постановлението следва да бъде отменено и делото върнато на ДСИ.

 

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ постановление от 26.03.2014 г. по изп.д.№ 71/2008 г. на ДСИ при Сливенски районен съд, с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнителното дело, поради изплащане на задължението от страна на длъжника.

       

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: