Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 26.05.2014 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на…двадесет и шести май……………..…………………………

през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                  Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря………………и с участието на прокурора………………...като разгледа докладваното от …….…съдията Сн. Бакалова……… гр. дело № 274 по описа за 2014година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на  М.Н.З. против отказа на ДСИ при СлРС да конституира като длъжник в изпълнителното производство Р.С.С., формулиран в разпореждане от 11.04.2014г. по изп. дело № 68/2014 по описа на ДСИ –Сливен.

В жалбата си твърди че така постановеното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като прехвърлянето на правото на собственост на част от процесния имот е станало в хода на висящността на спора и на основание чл. 226 ал.3 от ГПК, постановеното решение по спора при всички случаи съставлява пресъдено нещо и по отношение на приобретателя. Тъй като това е така, той следва да бъде конституиран като длъжник в образуването изпълнително производство и то да бъде проведено спрямо него, като бъдат предприети изпълнителни действия въз основа на издадения изпълнителен лист.

Съдебният изпълнител в съответствие с разпоредбата на чл.436 ал.3 предложение последно от ГПК е изложил мотиви по обжалваните действия.

Съдът намира подадената жалба за допустима. В чл. 435 от ГПК са определени лицата и действията на СИ, които могат да бъдат обжалвани. За взискателя това са отказа на СИ за извърши исканото изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. В случая се касае за отказ да бъде извършено определено действие – да бъде конституирана страна в изпълнителното производство.

Разгледана по съществото си жалбата е основателна.

Производството по изпълнително дело № 68/14 по описа на ДСИ при СлРС е образувано по молба на М.Н.З. против длъжниците Й.С.З., С.П.Н., С.П.Н. и Р.С.С.. Като изпълнителен титул е представен издаден изпълнителен лист от 21.01.2014г. по в.гр.д. № 646/12 по описа на СлОС, с който е разпределено ползването на дворно място с идентификатор № 67338.520.83 с площ 461 кв.м., находящо се на адрес гр. С., ул. „Ж. в.“ № *, по вариант втори от техническата експертиза, представляващ неразделна част от решението, като М.  Н.З. следва да ползва частта означена със син цвят на скицата.

В молбата си за образуване на производството взискателя е посочил че преди приключването на делото – на 02.07.2013г., съсобственика Т.Д.Д. е прехвърлила на Р.С.С. правото на собственост, което притежава от процесния имот в размер на 1/3 идеална част, с нотариален акта № 70, том II, рег. № 2268, дела № 189/2013г . на нотариус Райна Стойнева, рег. № 524 на НК.

До длъжника Д. е били изпратена покана за доброволно изпълнение на 18.02.2014г, получена на 19.02.2014г. Същата е подала молба от 20.02.2014г., с която е описала прехвърлянето на имота и поискала производството да продължи срещу С., като длъжник.

До Р.С. е била изпратена покана за доброволно изпълнение на 18.02.2014г., която е получена от него на 21.02.2014г. Последният е подал молба от 24.02.2014г., в която е посочил че на 12.02.2014г. е съставен протокол от инж. Б., за трасиране, означаване и координиране на граници от скицата за режима но ползване на ПИ 67338.520.83 и че спазва определения от съда режим на ползване. Моли производството по делото да бъде прекратено.

С обжалваното Разпореждане от 11.04.2014г., ДСИ е отказал да конституира новите собственици Т.Д.Д., Р.С.С. и Стоянка Стоянова З., като страни в изпълнителното производство. Отказал да е продължи изпълнителните действия за принудително изпълнение на режима на ползване.

Разпореждането е незаконосъобразно. Страните в изпълнителното производство се конституират с факта на предприемане на действия по принудително изпълнение – изпращане на поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 от ГПК до длъжника. В този смисъл, Р.С. е бил конституиран като длъжник с изпращането на ПДИ до него на 18.02.2014г. Последващият отказ от 11.04.2014г., формулиран в разпореждане, да бъде конституиран е незаконосъобразен, тъй като конституирането му е вече факт. След предприемането на изпълнителни действия по отношение на него, спрямо него производството може да бъде само прекратено.

Конституирането му като страна е законосъобразно. Установено е че след постановяването на въззивното решение и преди постановяването на касационното решение, ищцата Т.Д. е прехвърлила притежаваното от нея идеална част от дворното място на С..  Решението е постановено и влязло в сила по отношение на Д..

В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ или имот. В това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ, с оглед на което производството не се определя като спорно и исково, а като съдебна администрация. Независимо от това, постановеното в това производство решение на общо основание формира сила на присъдено нещо, при което въпросът за начина на ползване на общата вещ може да бъде пререшаван само при настъпило изменение на фактическото положение (Решение № 1032 от 30.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4289/2007 г., II г.). Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика (Решение № 97/09.07.2013г. по гр.д.№ 866/12 на ВКС, постановен по чл. 290 от ГПК). От изложените разрешения в практиката на ВКС следва извода че в производството по чл. 32 ал.2 от ЗС са приложими разпоредбите на чл. 226 ал.1 и съответно ал. 3 от ГПК, като в случая силата на пресъдено нещо се състои не в разрешаването на правен спор, а в широк смисъл в установяване на задължително фактическо  положение между страните, с което те са длъжни да се съобразяват, което е непререшимо при липса на промяна в обстоятелствата и което се ползва с изпълнителна сила.

С обжалваното разпореждане е отказано и конституиране на Стоянка Стоянова З., като страна в изпълнителното производство. Разпореждането в тази си част също е незаконосъобразно, тъй като искане от или срещу това лице по настоящото изпълнително дело не е отправено. 

Обжалваното  разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на ДСИ. Следва да бъде съобразено обстоятелството доколко са необходими действия по принудително изпълнение с оглед представения протокол за трасиране на място на границите от скицата, представляваща част от съдебното решение.  

По гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 11.04.2014г. по изп. дело № 68/2014 по описа на ДСИ –Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :