РЕШЕНИЕ №

Гр. Сливен,  17.12.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретар М.Т. като разгледа  докладваното от  съдията Христина Марева гр. дело № 275 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

Предявени са при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на паричен заем и сумата от 5 287.47 лв. – обезщетение за забава.

В исковата молба на Й.Н.Й. се твърди, че на 20.11.2005г. между него и ответното дружество - „АУТО ДГ“ ООД, е сключен договор за заем, с който ищецът предоставил на ответното дружество – „АУТО ДГ“ ООД, паричен заем в размера на сумата от 35 000 лв. със срок за връщане на заема – 20.11.2012г.

Въпреки отправената нотариална покана и до момента ответното дружество не е върнало сумата по договора за заем.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата от 35 000 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на паричен заем и сумата от 5 287.47 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.11.2012г. до 15.05.2014г.

В отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК, подаден чрез законния представител – управителя Д. Б., ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни с възражение, че след постигането на съгласие за сключване на договора, ищецът не е изпълнил задължението си да предаде в заем уговорената сума.

Ищецът в съдебно заседание лично и чрез представителя си по пълномощие адв. М., поддържа така предявените искове.

Ответното дружество „АУТО ДГ“ ООД, представлявано от управителя Д. Б., поддържа отговора, с който оспорва основателността на предявените искове поради обстоятелството, че сумата в договора за заем, който представя ищецът, реално не е била предадена от него. В писмени бележки по съществото на спора поддържа възражението, че договорът е привиден. Същевременно от доказателствата – представени от ищеца, не се установява факта на предаване на уговорената сума, като дружеството чрез посочените представители не е имало действителна воля да се обвърже от договореното в представения писмен договор за заем.

Въз основа на събраните по делото доказателства – относими към релевантните за спора факти, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства по делото.

На 20.11.2005г. между ищеца Й.Н.Й. като заемодател и ответното дружество – „АУТО ДГ“ ООД като заемател, е сключен договор за паричен заем в размер на 35 000лв. Паричният заем е следвало да бъде върнат до 20.11.2012г. в дома на заемодателя срещу разписка.

При неизпълнение на задължението за връщане на сумата е уговорена и неустойка за забава в размер на 1% от сумата за всеки ден просрочие през първите 10 дни и по 2 % за всеки следващ ден. Вместо така уговорената неустойка, обаче, по делото ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва, който за посочения период – 20.11.2012г. – 15.05.2014г. е в размер на  5 287.47 лв.

Ответното дружество чрез законния си представител не оспорва отрицателния факт, че сумата по договора за заем не е върната на уговорения падеж, като основният фактически спор е, дали ищецът като заемодател е предал на ответното дружество в заем сумата от 35 000лв.

По този въпрос от анализа на доказателствата съдът следва да приеме, че сумата от 35 000 лв. реално е била предадена на ответното дружество.

Предаването на сумата от 35 000 лв. е удостоверено в самия договор и същият служи като разписка – документ, изходящ от заемателя, относно реалното предаване на сумата. В чл. 1 от договора е посочено дословно, че „Заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), която сума заемателят се задължава да върне в срок до 20.11.2012г.“ Дори да се приеме извън всякакви граматически правила и семантиката на изразите, че с този текст договарящите са имали предвид някакво бъдещо поведение на заемодателя, в края на договора страните изрично са посочили, че са обвързани от договора с факта на подписването му, в който момент се предава и сумата от 35 000 лв.

Договорът е подписан от всички страни и участници по него, не е оспорена неговата истинност и до доказване на противното съдът е обвързан да приеме същия като годно доказателство относно посочените в него съглашения и факта на предаване в заем на сумата от 35 000 лв.

Твърдението от името на ответното дружество е, че договорът е сумата реално не е предадена и договорът е привиден, в която насока по делото се позовава на собствените си счетоводни записвания и е поискано събирането на гласни доказателства.

От заключението на в.л. Б. Б. се установява, че в счетоводните регистри на „АУТО ДГ“ ООД няма осчетоводено задължение по договор за заем от 20 ноември 2005г. с падеж 20 ноември 2012г., такова задължение не е намерило отражение в отчетения от дружеството финансов резултат за съответния период и няма открита партида в счетоводните сметки за отразяване на задължение към ищеца като кредитор по договор за заем. Макар изводът на вещото лице да е, че счетоводството и търговските книги на ответното дружество са водени редовно, дружеството не би могло да се позовава на собствените си счетоводни записвания за опровергаване съдържанието на изходящи от неговите законни представители частни писмени документи, нито за установяване на тяхната привидност.

Поисканите свидетелски показания са допустими при условията на чл. 165, ал. 2 ГПК, но не при наличието на изявления от името на страната, която се стреми да опровергае изходящото от свое име волеизявление или да установи неговата привидност. Свидетелските показания са недопустими при липсата на писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно.

Подобна вероятност за симулация не се създава по делото от останалите доказателства. Напротив. По реда на чл. 192 ГПК по делото са изискани справки и преписи на документи – представени във връзка с ревизия на ответното дружество „АУТО ДГ“ ООД. От представените във връзка с това декларация от името на ищеца и препис от процесния договор за заем – представени пред ТД на НАП – Бургас – ОО – Сливен за установяване произхода на средствата, е видно, че оспорващата страна (ответното дружество) се е ползвала от изявленията на ищеца, вкл. и своите за предаване на сумата от 35 000 лв. в заем.

На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 240 от ЗЗД:

Искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер.

От събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на 25.11.2005г. на ответното дружество в заем сумата 35 000 лв. Договорът за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД е реален, неформален договор и се счита сключен с предаването на заемателя на предмета на договора – в случая сумата 35 000 лв. За действителността на този договор не е необходима писмена форма за валидност, но такъв е бил сключен съгласно неопроверганите волеизявления в него, изходящи от името на ответното дружество. Представения писмен договор служи като доказателство освен за предаването на сумата от 35 000 лв., но и относно основанието – срещу поемане на задължение за връщане на изрично уговорен падеж като краен срок – 20.11.2012г., с настъпването на който вземането на ищеца е станало изискуемо и ликвидно.

Възраженията, че изразеното в договора съгласие и волеизявление за обвързване на договорната отговорност на ответното дружество „АУТО ДГ“ ООД за връщане на сумата е привидно, не се доказа по делото. Заключението на вещото лице относно липсата на счетоводно отразяване на задължение на дружеството към ищеца по договор за заем по изложените по-горе съображения при анализа на доказателствата, не изпълва условията на чл. 165, ал. 2 ГПК за допустимост на гласните доказателства. Успоредно с това се установи, че в хода на ревизионна производство пред ТД на НАП – Бургас ответното дружество се е ползвало от волеизявления на ищеца като насрещна страна за установяване произход на средствата в размер на 35 000 лв., поради което съдът прие за несъмнено доказан факта на реалното предаване на сумата от 35 000 лв. срещу задължение на ответното дружество да я върне на уговорения падеж.

По изложените съображения предявеният иск за заплащане на сумата от 35 000 лв. следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Искът относно акцесорното задължение също е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Кредиторът, в чиято полза е уговорена мораторна неустойка за парично задължение, разполага с възможността да търси или плащане на неустойката или заплащане на обезщетение за забава в размера на законната лихва, с който се съизмеряват и настъпилите за кредитора вреди. Изискуемостта на задължението на ответното дружество е настъпила съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД с изтичането на крайния уговорен срок, от който момент ответното дружество е в забава за изпълнение на задължението за връщане на получената в заем сума. Размерът за посочения период, който не се оспорва, е  5 287.47 лв., какъвто е посочен в исковата молба.

Изход на производството и обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащането на държавна такса, представляват основание по чл. 78, ал. 6 ГПК за осъждане на ответното дружество да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 1 611.50 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 3 000 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение.

Насрещната претенция на ответника за заплащане на разноски – депозит за в.л., според изхода на делото е неоснавателна.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА „АУТО ДГ“ ООД, ЕИК 119534987, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „К. Ф.“*-* да заплати на Й.Н.Й., ЕГН ********** сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща неизпълнено задължение за връщане на паричен заем по договор от 20.11.2005г., както и сумата от 5 287.47 лв. (пет хиляди двеста осемдесет и седем лева и 47 ст.)  – обезщетение за забава за периода от 20.11.2012г. до 15.05.2014г. в размер на законната лихва върху главницата от 35 000 лв., както и сумата от 3 000 лв. (три хиляди лема), представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ответника „АУТО ДГ“ ООД, ЕИК 119534987 за заплащане на деловодни разноски в размер на 200 лв. – депозит за възнаграждение на в.л. като неоснователна

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: