Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 11.06.2014 г.

 

                      В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на единадесети юни през двехиляди и четиринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                           МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                          МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора Красимир МАРИНОВ и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 276 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е охранително, с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР, и се движи по реда на чл. 542 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 262/27.03.2014г по гр.д. № 258/14. на СлРС, с което е допусната промяна на бащиното име на Л. П. Т., родена на ***г., с ЕГН ********** от майка П.М.М. ЕГН ********** и баща П.И.Т. ЕГН ********** от „П.“ на „П.“, като същата носи имената Л. П. Т. и е отхвърлено искането за допускане промяна в бащиното и фамилно име на детето Л. П. Т., родена на ***г., с ЕГН ********** от „П.“ на „П.“ и от „Т.“ на „Т.“, като неоснователно.

Малолетната жалбоподателка /чрез своите родители и законни представители/ - молител в първоинстанционното производство, твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявява, че съдът е допуснал промяна на бащиното име на детето от П. на П. и е постановил то да носи имената Л. П. Т., като на практика е отхвърлил направените искания,а е формирал сам волята си и е постановил това решение, като сам е определил как да се нарича детето. Твърди се, че този акт е незаконосъобразен, тъй като с молбата не е искана такава промяна, каквато е постановил съдът, а друга и той е излязъл извън предмета на делото, с което е сезиран.

Също така в жалбата се твърди, че важни обстоятелства налагат допускане на исканата промяна. Собственото име на бащата на детето е променено с влязло в сила съдебно решение от П. на П.. При  промяната на бащиното име, обаче, следва да се зачита формирането му преди промяната, когато бащиното име на детето, по желанието и съгласието на двамата родители, било определено на „П.“, подати което и следва да се постанови промяната му на „П.“. Твърди с, че при преценката на предпоставките за допускане на промяната съдът следва да съобрази функцията, която традиционно се приписва на бащиното и фамилното име, а именно – да удостоверяват произхода на лицето, връзката му съсъ съответния родител и принадлежността към съответното семейство. Въпреки, че в закона е посочено, че бащиното и фамилното име на едно лице се образува от собственосто, съответно – фамилното име на бащата и се вписва с наставката –ов – ев и окончание, съобразно пола на детето, при изброени изключения, съдът е следвало да се ръководи от по-широк кръг обстоятелства и мотиви, зачитайки волята на родителите. Твърди се още, че е налице силна тенденция на промяна на начинана образуване на имената в българското общество и администрирането на този процес не би бил добра съдебна практика. Родителите правели избора на имената на своите деца с оглед собственото си индивидуално  разбиране за традиции и мода, Л. и грижа, както и с желание да бъдем приобщени към онези общества, които ни се струват по-развити. Заявява се, че системата за формирането на имената е подложена на постоянни промени и се влияе от извънезикови фактори, като родителите се опират на многобройни мотиви, свързани с тяхното светоусещане и самосъзнание, с това „кое е модерно и кое не е“ и с това, че в българското общество има голямо влияние на европейските страни и някои български имена са добили „европейско“ звучене. Тези процеси на поевропейчване на имената не били нещо ново и през годините нормативните забрани не спирали родителите да искат да дават двойни и тройни имена на децата си, както и да избират начините за формиране на бащините и фамилните им имена. Твърди се, че при навлизането на многобройни имена с чуждо звучене стои въпросът за адаптацията им по отношение на начина на формиране на бащиното и фамилното име, както и, че е правилно съдът да отчита тази свобода на родителите да избират името и да определят модерни начини на формиране на бащиното и фамилното име като израз на тяхната воля, усещане за модерност и приобщаване към определени европейски ценности и култура. Съвременните родители имали право да търсят ново звучене на имената на децата си и в момента имало теннденция, мода, новородените да получават  бащиното си  име  като своя баща, но без наставката –ов, -ев. Така в конкретния случай община Сливен не е имала проблам с формирането на името на детето Л. и го е записала в акта за раждане Л. П. Т., зачетена е волята на родителите и не е нарушена законова забрана. Следователно това трябвало да се приложи и при промяната на собственото име на бащата и съдът трябвало да промени името на детето на Л. П.Т., като само замести името на бащата след съдебната му промяна. Твърди се, че напълно необосновано съдът не е сторил това. В обобщение жалбоподателят заявява, че очевидно така формираното име на детето отговаря в най-голяма степен на семейните традиции и усещането за идентичност и принадлежност към тяхната малка общност, както и на усещането им за естетика и мода. Понеже очевидно те давали приоритет на европейската идентичност и това демонстрират с избора си, съдът следва да се съобрази с него, а не е бил сезиран да с това сам да формира бащиното име на детето. С оглед изложеното от окръжния съд се иска да постанови решение, с което отмени постановеното от СлРС решение и вместо това постанови ново, с което уважи молбата за промяна на иманата на молителката от Л. П. Т. на Л. П.Т..*** не е подала писмен отговор.

В с.з. жалбоподателката, чрез своите родители и законни представители, редовно призована, се представлява от майка си П.М. и баща си П.Т., както и от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, /надлежно упълномощен от законните представители/, който поддържа жалбата по изложените съображения и моли съда да я уважи, като отмени решението и допусне промяната на бащиното и фамилното име както е поискана с молбата.

В с.з. за заинтересуваната страна Община Сливен, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази становище.

За контролиращата страна ОП-Сливен, редовно призована, се явява представител, който счита жалбата за неоснователна и иска решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд намира жалбата за редовна и допустима, отговаряща на законовите изисквания, същата е подадена в предвидения срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – частично недопустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл. 19 от ЗГР от заинтересуваното малолетно лице Л. П. Т., чрез неговите родители и законни представители, с която е поискано от съда да допусне промяна на бащиното име на молителката – от „П.“ на „П.“ и на фамилното име – от „Т.“ на „Т.“.

С решението си СлРС е допуснал промяна на бащиното име на молителката от „П.“ на „П.“, каквото не е било нейното искане. Действително, той се е мотивирал с разпоредбата на чл. 13 от ЗГР, която определя начина на образуване на бащиното име от собственото име на бащата на лицето, но при произнасянето си по конкретна молба, той е длъжен да остане в рамките на търсената защита. Тоест, в случая, пределите на правораздавателната власт на решаващия съд се простират до това да уважи или не искането за промяна по начина, по който то е отправено, а именно – да се допусне ли промяната на бащиното име от „П.“ на „П.“. Като е допуснал промяна, различна от поисканата, СлРС е постановил свръхпетитум и в тази част решението му е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Тъй като обаче съдът се е произнесъл и по молбата, с която е бил сезиран, то в тази част решението му е допустимо, а разгледано по същество – законосъобразно и правилно.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на молбата за допускане на промяна в бащиното и фамилното име на молителката, съответно – от „П.“ на „П.“ и от „Т.“ на „Т.“.

Изложените в жалбата оплаквания са напълно неоснователни.

Вярно е, че производството е едностранно, безспорно и е предназначено да съдейства на гражданите, но само по себе си това не означава, че промяна на името е допустима и основателна винаги по желание и според личната преценка и предпочитания на молителя. Съставът и образуването на името на физическото лице, както и предпоставките за промяната му, са посочени в ЗГР и такава се допуска само след съдебна преценка за наличието им. /опр. по гр.д. № 447/12г. ІІІ г.о.ВКС/

В случая не се касае за искане за промяна на собствено име, което най-отчетливо индивидуализира и отличава едно лице от останалите, и открива по-голяма свобода на личния избор на родителите, а за промяна на бащиното и фамилното име. При тази хипотеза също се изисква наличие на точно, изчерпателно и ограничително изброените от закона предпоставки за възникване на субективното потестативно право да се иска промяната им – да са осмиващи, опозоряващи, или обществено неприемливи, респективно – да са налице важни обстоятелства, които да налагат промяната.

Молителката се позовава на последното, относително определено законово основание – „важни обстоятелства“.

По отношение на бащиното име съдът без колебание приема, че като такова следва да се счете допуснатата промяна в собственото име на бащата на молителката – от „П.“ на „П.“. При промяната на бащиното име обаче, ограничението на чл. 13 от ЗГР задължително се спазва. Тази разпоредба императивно разписва начина на формиране на бащиното име на лицето – от собственото име на бащата, с наставка –ов или –ев и окончание, съобразно пола на детето.

Изключения са предвидени само в две посоки – когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания, или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. В случая няма съвпадение между установените по делото обстоятелства и някоя от хипотезите, разрешаващи пренебрегването на общото правило. Нещо повече – в молбата по чл. 19 от ЗГР не е посочено ясно и точно никое от тези конкретни и лимитативно изброени основания – изтъкват се само „важни обстоятелства“ като причина да се иска допускане на промяната, но основания за самата промяна по желания начин, извлечени от правната норма, не са инвокирани.

Въпреки това съдът, с оглед по-пълната защита на правата на гражданите, изследва наличието на всяко от тях и намира следното:  Освен, че промененото собствено име на бащата е обичайно срещано в РБ и няма затруднения при формиране от него на бащино име за лице от женски пол, не се установи религиозна или етническа традиция на семейството на молителктата. Родителите са се идентифицирали като български граждани с български произход, няма сведения за различна от официалната православна религиозна принадлежност, или за липсата въобще на такава, които обстоятелства да се конфронтират с така предписания начин на образуване на бащиното име. Що се отнася до изключението, дефинирано от правната норма като „семейни традиции“, съдът не счита, че и такова е доказано – единственото въведено в молбата твърдение е, че родителите са „наричали и представяли пред своите близки и познати“  2- годишното си дете като „Л. П.Т.“, което не може и по най-свободните критерии да се приеме за семейна традиция, тъй като последната /според българския тълковен речник/ представлява ценности, умения и практики, които отразяват специфични същностни характеристики за даден род, и които той съхранява във времето и ги предава от поколение на поколение.

Изискванията на правната норма на чл. 13 от ЗГР, определяща принципа на образуване на бащиното име – с посочените наставки и окончание съобразно пола на детето, и възможните изключения - са императивни и не могат да се променят по волята на лицето. Може да се отбележи още, че аргументът, че след като първоначално в акта за раждане на детето, „по желание и съгласие на двамата родители“ бащиното му име било вписано като „П.“, това следвало да се зачете и понастоящем, като „П.“ механично бъде заменено с „П.“, е безпочвен. Този довод не издържа на критика по горните съображения – фактът, че веднъж е допуснато в правния мир евентуално незаконосъобразно формиране на бащиното име, не дава основание да се допусне повторно образуването му в разрез със законовите изисквания. А дори да се приеме, че за предшестващото собствено име на бащата са съществували предпоставките за прилагане на изключителния режим, това не води автоматично до прилагането му и за настоящото име – преценката се извършва за всеки конкретен случай самостоятелно.

Така, след като не се установява наличие на законово основание за промяна на бащиното име на молителката от „П.“ на „П.“, такава не следва да се допуска.

Молбата в тази част, като неоснователна, следва да се отхвърли.

По отношение на фамилното име съдът не може да бъде убеден в наличието на обективни важни причини. Посочените такива в молбата са субективни – простото желание на родителите на малолетната молителка - и имат „козметичен“ характер. Молбата се обосновава с благозвучие и аргументацията се свежда до хипотетично бъдещо лесно възприемане в чужбина и адаптация и реализация на детето там.

Казаното по-горе за образуването на бащиното име важи и за образуването на фамилното име – то се извършва в съответствие с императивната разпоредба на чл. 14 от ЗГР, която въвежда сходно правило и аналогични изключения, които не са налице и за фамилното име на молителката. Няма причини то, след като веднъж е било формирано по предвидения от цитираната норма начин на „Т.“, да бъде променено на „Т.“. Обратното – евентуалната промяна би довела до дезинформация при идентифицирането на лицето, поради неспазване на правилата за окончанията за род.  Изключенията, въведени от законодателя, по напълно идентични с гореизложените съображения, не могат да се приложат и за фамилното име.

Развитата в жалбата аргументация, отнасяща се до „съвременните родители“, „светоусещането им за „кое е модерно и кое не““, „процесите на поевропейчване“ и „модата новородените да получават бащините си имена без наставка“, и че всичко това, според жалбоподателя, води до правото на родителите  „да определят модерни начини за формиране на бащиното и фамилното име на детето си“, въззивният съд намира за несъстоятелна. Освен, че тя отново касае субективни естетически и повърхностни съображения, в нея не се съдържа обективно основание, санкционирано от правната норма, за промяна на фамилното име по заявения начин. Т.н. „модни тенденции“  и начинът на формиране на имената на други деца в актовете им за раждане, не представляват принципно основание да се дерогира в конкретния случай правната норма и съдът определено не може своеволно да счете за неприложима една разпоредба, само защото страната я намира за остаряла и неотговаряща на съвременните модерни изисквания според нейните виждания.

По повод изтъкнатите мотиви, че чрез промяната детето ще се приобщи към европейските ценности и култура, и ще се адаптира и реализира по-лесно в чужбина, съдът припомня на лицето, че ако и когато напусне Република България и отиде в друга държава, може да се възползва от съответното законодателство за промяна на имената си, ако не иска да бъде свързвано с българския си произход и желае да се разграничи от националната си принадлежност и идентичност.

Към настоящия момент този състав счита, че няма законово основание да се допусне исканата промяна и на фамилното име.

Така молбата е изцяло недоказана и неоснователна, и следва да се остави без уважение.

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата се явява неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено в отхвърлителната си част, тъй като районният съд правилно е привел констатираните факти към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

                            

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                              

 

                             

 

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 262/27.03.2014г по гр.д. № 258/14. на СлРС, в частта, с която е допусната промяна на бащиното име на Л. П. Т., родена на ***г., с ЕГН ********** от майка П.М.М. ЕГН ********** и баща П.И.Т. ЕГН ********** от „П.“ на „П.“, като същата носи имената Л. П. Т., като НЕДОПУСТИМО.

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 262/27.03.2014г по гр.д. № 258/14. на СлРС, в останалата му част като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.                                                                 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: