Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 178

 

гр. Сливен,  12.06.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 284    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 239821.03.2014г. по гр.д. № 4079/2013г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Макс Колект” ООД, с ЕИК 175332042 със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район Т., ул. „К. Б. І” № *, ет.* ап.* срещу И.М. К., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.”, бл. * вх. * ап.*, иск за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 145.95 лв., представляваща 24.90 лв. главница, отразена във фактура № 6000099229 от 01.03.2011г., сумата от 115.00 лв., представляваща неустойка съгласно нов договор DЕ440020080310001 от 08.03.2010г. за услугата мобилен достъп до интернет, ведно със законната лихва, считано от входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 125.00 лв. по ч.гр.д. № 2824813г. на СлРС като неоснователен и недоказан и е осъдено дружеството да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Постъпила е въззивна жалба от дружеството – ищец, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Договорът за прехвърляне на вземане има действие от момента на сключването му. Страни по този договор са цедентът и цесионерът, като знанието или съгласието на длъжника не са необходимо условия за валидността на договор. Единственото ограничение е, че длъжникът следва да бъде уведомен от стария кредитор за прехвърляне на вземането. Законно обаче няма изискване уведомяването да бъде лично от стария кредитор, а то може да стане от него, както и или от упълномощено лице. Сочи се съдебна практика относно това принципно положение. В жалбата са наведени доводи, че няма въведени ограничения относно формата за уведомяване на длъжника. Уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД има за цел да стабилизира правата в лицето на цесионера, което означава, че длъжникът не може валидно да изпълни другиму, дори и на стария кредитор. По делото обаче е представено подадено уведомление с обратна разписка, от което е видно, че то е получено лично от въззиваемия и поради това изводите на Районния съд, с което е отхвърлена претенцията са неправилни и се иска отмяна на постановения от него съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да бъде уважена подадената жалба. Направено е доказателствено искане за приемане като писмени доказателствени средства по делото, договор за продажба и прехвърляне на вземане и пълномощно от 30.01.2013г. По това искане съдът се е произнесъл в закрито заседание.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна. Направените от съда правни изводи са обосновани и намират опора в материално правните норми. По безспорен начин е било установено, че не е извършено надлежно съобщаване на цесията от цедента на ответника. Релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението извършено от цесионера – новия кредитор. Направено е и възражение, че твърдението, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с исковата молба е неоснователно поради обстоятелството, че исковата молба е подадена от новия кредитор и няма характер на съобщение за самото прехвърляне. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанцонното решение.

В отговора не са направени доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски.     

 

В с.з. за въззвникът, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба и се претендират разноски.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и претендира разноски.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като намира че следва да бъде допълнена по следния начин:

С определение от 14.01.2014г. СлРС е приел и приложил към делото ч.гр. дело №2824/2013г. на СлРС.  Към това дело е приложено пълномощно от 30.01.2013г. и уведомление до длъжника за извършено прехвърляне на вземания с обратна разписка, която е била връчена лично на длъжника на 21.06.13г.

        

        Въз основа на тази фактическа обстановка настоящият състав намира следното:

        Жалбата е основателна. Безспорна е установената от ВКС и задължителна практика, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. За да премине това вземане от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането. С постигането на такова цесионерът става носител на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 99 ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор.

Освен това установеното в  чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.

Целта на съобщаването по  чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за извършената промяна на носителя на вземането и съответно да знае, че следва да престира на цесионера. По този начин се гарантира длъжника срещу опасността да изпълни на лице, което вече не е кредитор. По отношение на формата на съобщаването законът не поставя изисквания - то може да е с писмо, факс, телефон, може и да е устно, стига да може да бъде доказано. В конкретния случай е безспорно, че е налице упълномощаване т.е. цедента е избрал да съобщи на длъжника чрез пълномощник, който е сторил това с изпращането уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, което е с обратна разписка, която е била връчена лично на длъжника на 21.06.13г. Така следва да бъде прието, че е налице валидно уведомяване и са изпълнени изискванията на закона.

С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен, а решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 525 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 239821.03.2014г. по гр.д. № 4079/2013г. на Сливенския районен съд като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М. К., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.”, бл. * вх. * ап.*, дължи на „Макс Колект” ООД, с ЕИК 175332042 със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район Т., ул. „К. Б. І” № *, ет.* ап.* сумата от 145.95 лв. за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1714/ 08.08.2013 г.  по ч.гр.дело № 2824/2013 г. на СлРС .

 

ОСЪЖДА И.М. К., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.”, бл. * вх. * ап.* да заплати на „Макс Колект” ООД, с ЕИК 175332042 със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район Т., ул. „К. Б. І” № *, ет.* ап.* сумата от 525 /петстотин двадесет и пет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: