Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  31

 

гр.Сливен, 01.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря И.К.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д. № 287 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от И.Г.Г. срещу съпрузите Л.К.Б. и А.С.Б., и срещу съпрузите С.А.В. и В.А.В., в която се твърди, че между ищеца и първият ответник съществува облигационно правоотношение, породено от сключен между тях, на 01.04.10г., договор за заем на сумата от 14 000 евро. Твърди се, че съгласно договора срокът за връщане на заетата сума е 31.08.2010г., като до настоящия момент сумата не е върната. Твърди се, че сумата е получена от първата ответница с цел погасяване на друг заем, във връзка със семейни отношения.

Ищецът твърди още, че междувременно, въпреки съществуването на валидно вземане, първите двама ответници, в увреда интереса на кредитора, са продали, на 27.03.13г., на своята дъщеря С.В. и нейния съпруг В.А.В. недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда, с площ от 114 кв.м., находяща с в гр.К., ул.”Н.” № *. Твърди се, че към момента на продажбата е съществувало ликвидно, изискуемо вземане на ищеца за което длъжниците, както и третите за облигационното правоотношение лица – купувачи по договора, са знаели и същото е извършено с цел увреда на кредитора. Още повече, че длъжниците не разполагат  с друго имущество извън процесния имот, с което да погасят задължението си.

Предвид горното от съда се иска да постанови решение, с което обяви за недействителен, спрямо ищеца - кредитор, сключения договор за покупко-продажба на имот, материализиран в нот.акт № 8, том 2 от 27.03.13г. по описа на Служба по вписвания – Котел.

Исковата молба е връчена редовно на ответниците, които в законоустановения срок не са депозирали отговор по нея.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа изцяло исковата претенция и моли за пълното й уважаване.

В с.з. ответниците, чрез процесуален представител оспорват основателността на исковата претенция, като навеждат конкретни възражения. Молят за отхвърляне на исковата претенция. Представят по делото писмени бележки.

От фактическа страна се установява следното :

Съгласно подписания на 01.04.2010г. договор за заем И.Г.Г. е предоставил на Л.К.Б. заем в размер на 14 000 евро за срок до 31.08.2010г. Заемната сума е предоставена с цел погасяване на друг заем на заемателя за семейни нужди.  Страните, на стр. 2 от Договора,  са договорили, че процесния договор служи като разписка за дадената от заемодателя и получена от заемателя сума.

Процесния договор не е оспорен от ответниците.

Представени са доказателства по делото, че отв. Л.К.Б. и отв. А.С.Б. са съпрузи и родители на отв. С.А.В., която е придобила процесния имот по време на брака си с ответника В.А.В..

Дадената в заем сума не е върната нито на уговорения падеж 31.08.2010г., нито към настоящия момент.

На 27.03.2013г. продавачите Л.К.Б. и А.С.Б. Продават на купувачите В.А.В. и С.А.В. следните недвижими имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – СИО и представляващи: Сграда с идентификатор 39030.501.1084.1 по кадастралната  карта и кадастралните регистри на ГР.К., общ.Котел, обл.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-95/29.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на сградата ГР.К., п.к.8970, Н. № *, застроена площ: 114 кв.м., брой етажи – 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; стар идентификатор; няма, номер по предходен план: няма и Сграда с идентификатор 39030.501.1084.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ГР.К., общ.Котел, обл.Сливен, одобрен със Заповед № РД-18-95-/29.12.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на сградата ГР.К., п.к.8970, Н. № *, застроена площ: 37 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: няма,  като сградите са разположени в общински поземлен имот с идентификатор 39030.501.1084 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ГР.К., общ.Котел, обл.Сливен,  одобрени със Заповед № РД-18-95/29.12.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот : ГР.К., п.к.8970,  Н. № *, площ: 332 кв.м., трайно предназначение на територията – Урбанизирана: начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м); стар идентификатор: няма, номер на предходен план: 1084; квартал 24, парцел ХІІ, при съседи: 39030.501.1085, 39030.501.2097, 39030.501.1083, 39030.501.1086.

От разпита на св. И. Р.Р. проведен в о.с. ня 26.01.2015г. и на 23.03.2015г. се установява знанието за дълга и неговата дължимост от отв. А. К. Б..

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, които съдът кредитира изцяло.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Искът е допустим, предявен от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от предприетата защита и е насочен спрямо длъжници и приобретателите по увреждащата сделка.

 Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната доктрина за това, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора - ищец.

Съгласно разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, за да бъде упражнено надлежно предвиденото в нея потестативно право на кредитора,следва да са налице няколко предпоставки: да е установено качество у ищеца на кредитор на единия от ответниците; последният да е извършил правно действие /сделка/, с което се е разпоредил със свое имущество; от това действие да се уврежда интересът на кредитора - в т.ч. с намаляване на имуществото, което би могло да служи за удовлетворяване на вземането; знание у длъжника за увреждането. Допълнителна предпоставка при възмездните действия /сделки/ е наличието на знание и у приобретателя /лицето, с което е договаряно/.

В развилото се пред съда производство е установено наличието на изискуемите предпоставки. Ищецът се е легитимирал материално-правно като кредитор на първия ответник, като вземането му не е било погасено към момента на изповядването на процесната сделка, нито същото е отречено със сила на пресъдено нещо /в т.см. реш. по чл. 290 от ГПК № 552/15.07.10 г. по гр.д.№ 171/09 г. ГК ІV г.о. на ВКС/. Възникването на вземането предхожда увреждащото кредиторът действие на длъжника – първи ответник Л.К.Б..

          Съобразявайки ТР № 5/29.12.2014г., съдът е изследвал характера на дълга – личен или за семейни нужди. В чл.1, ал.2 от процесния Договор е уговорено, че заемната сума се дава на заемателя за погасяване на друг негов заем. Уговорени са в чл. 5, ал.2 от Договора санкции за използването на заемната сума не по предназначение. В проведеното на 15.12.2014г. о.с.з., както и в представената писмена защита, процесуалния представител на ищеца заявява, че заемната сума  е взета и използвана с цел обслужване на Договор за банков ипотечен кредит към „УниКредит Булбанк“ от 04.09.2006г. до 27.03.2013г., който е бил обявен от банката за предсрочно изискуем. Ипотеката, като обезпечение на банковия кредит, е била учредена  върху  процесните имоти с ипотекарни длъжници – първите трима ответници Л. К. Б., А. Ст. Б. и С. Ат. В.. Посоченото се потвърждава от представената по делото справка от Имотен регистър, СлВп – Котел. Предвид това, че процесните сгради, са били придобити и отчуждени в режим на СИО, то съдът приема, че поетият дълг със сключването на Договора от 01.04.2010г. има семеен характер. Двамата съпрузи отговарят солидарно за поетото задължение, като увреждащата сделка е с общо в режим на СИО, имуществено право.  

         Със сделката е намалено имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечаване на задълженията му /чл. 133 от ЗЗД/ и поради това на кредитора е причинено увреждане /реш. по чл. 290 от ГПК № *5/01.06.11 г. по гр.д.№ *50/10 г. ГК ІІІ г.о. на ВКС/. В тази връзка следва да се отбележи, че като увреждащо действие следва да се тълкува всеки правен или фактически акт, с който би се осуетило или затруднило осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, като такива последици са налице дори когато имотът е продаден по действителната му цена.

Тъй като процесната сделка е сключена като възмездна такава, законодателят е въвел допълнителна предпоставка за знание у купувача за увреждането. Презумпцията на  чл. 135, ал.2 от ЗЗД в случая не е оборена от ответната страна и следва да намери приложение по отношение на първите двама ответници и тяхната дъщеря – трети ответник. По отношение обаче на четвъртия ответник В.А.В., зет на първите двама ответници, презумпцията за знание е неприложима. В хода на делото не са ангажирани доказателства от които да се направи несъмнен извод за знание за увреждане при сключване на сделката от отв. В.А.В.. Липсата на знание у ответника В.В. обосновава уважаване на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, но само до размер от 1/2 / една втора/ идеална част от недвижимите имоти, предмет на увреждащата сделка. До пълния претендиран размер искът като неоснователен следва да се отхвърли.

В случая е без значение дали длъжниците притежават друго имущество, с което да се удовлетвори кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може да бъде преодоляна като бъдат изплатени задълженията към кредитора.

Неоснователно е възражението на ответниците че предявения иск е погасен по давност, тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД се погасява с изтичането на петгодишна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, като началото на давностния срок тече от момента на извършване на увреждащото действие, което в случая е сключването на разпоредителната сделка на 27.03.2013г. За самото вземане давността е също 5 годишна и считано от сключване на договора 01.04.2010г. до предявяване на иска 21.05.2014г. също не е изтекла 5-годишната погасителна давност.

С оглед изхода на делото и правилата на чл. 78 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените и доказани деловодни разноски, в размер на 1010 лева.

На ответника са дължими разноски, съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И

 

ОБЯВЯВА на осн. чл.135 от ЗЗД ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо И.  Г.  Г. с ЕГН ********** *** сключения на 27.03.2013г. между Л.К.Б. с ЕГН **********, А.С.Б. с ЕГН **********, С.А.  В.  с ЕГН ********** и В.А.В. с ЕГН **********, всички с адрес ***  ДОГОВОР за покупко – продажба на недвижим имот, по отношение на 1/2 /една втора/ идеална част от следните недвижими имоти : Сграда с идентификатор 39030.501.1084.1 по кадастралната  карта и кадастралните регистри на ГР.К., общ.Котел, обл.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-95/29.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на сградата ГР.К., п.к.8970, Н. № *, застроена площ: 114 кв.м., брой етажи – 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; стар идентификатор; няма, номер по предходен план: няма и Сграда с идентификатор 39030.501.1084.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ГР.К., общ.Котел, обл.Сливен, одобрен със Заповед № РД-18-95-/29.12.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на сградата ГР.К., п.к.8970, Н. № *, застроена площ: 37 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: няма,  като сградите са разположени в общински поземлен имот с идентификатор 39030.501.1084 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ГР.К., общ.Котел, обл.Сливен,  одобрени със Заповед № РД-18-95/29.12.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот : ГР.К., п.к.8970, Н. № *, площ: 332 кв.м., трайно предназначение на територията – Урбанизирана: начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м); стар идентификатор: няма, номер на предходен план: 1084; квартал 24, парцел ХІІ, при съседи: 39030.501.1085, 39030.501.2097, 39030.501.1083, 39030.501.1086, който договор е обективиран в НА вх. Рег. № 336/27.03.2013г., Акт № 8, том ІІ, дело № *6/2013г. на СлВп - Котел.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

         ОСЪЖДА  Л.К.Б. с ЕГН **********, А.С.Б. с ЕГН **********, С.А.  В.  с ЕГН ********** и В.А.В. с ЕГН **********, всички с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.  Г.  Г. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1010лева – деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА  И.  Г.  Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  НА Л.К.Б. с ЕГН **********, А.С.Б. с ЕГН **********, С.А.  В.  с ЕГН ********** и В.А.В. с ЕГН **********, всички с адрес *** сумата в размер на 80 лева – деловодни разноски.

 

         Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :