Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 17.06.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 290 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от Г.Т.Г. ЕГН ********** *** 30-Б-24 против решение № 332/17.04.2014г. по гр.д. № 3040/2013г. на СлРС в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата С. Г. Т., ЕГН ********** и В. Г.Т., ЕГН **********, на майка им Е.З.Г., ЕГН **********,*** М. № * й е определено местожителството на децата да бъде на адреса на майката, в частта, с която на бащата Г.Т.Г.,***-* и е определен режим на лични контакти с децата С. и В. всяка събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Решението е обжалвано и в частта, с която Г.Г. е осъден да заплаща за малолетното си дете С. месечна издръжка в размер на 100.00 лв. и за малолетното дете В. месечна издръжка в размер на 90.00 лв. 

Във въззивната жалба се посочва, че решението в тази част е неправилно, тъй като след проведеното последно заседание по делото на 18.03.2014г. съществено се е променило отношението на майката към децата и те не желаят да живеят при нея. Жалбоподателят посочва, че между детето С. и майката възникват скандали като след последния на 27.03.2014г. децата са били изгонени и са били оставени пред дома на въззивника в негово отсъствие. От този момент майката е нямало никакъв контакт с детето С., а е приемала единствено детето В.. С оглед на това се моли да бъдат и предоставени упражняването на родителските права спрямо децата С. и В. на бащата Г.Т. и при него да бъде тяхното местоживеене. Моли са на майката да се определи режим на лични контакти с децата всяка събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и тя да бъде осъдена да заплаща за децата месечна издръжка в минимален размер, считано от 17.04.2014г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. Страната претендира деловодни разноски.

В законно установения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от Е.З.Г., чрез пълномощника и адв. Х., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата посочва, че не е гонила децата, а те са имали уговорка да се видят с баща си и са настоявали тя да ги заведе при него. Посочено е, че лицата не са оставали сами, тъй като веднага след това бащата се е прибрал и ги е поел. Въззиваемата счита, че не отговаря на истината твърдяното във въззивната жалба, че децата не желаят да живеят с майка си. Тя счита, че бащата ги задържа при себе си с обещанието да ги вземе със себе си на морето, където работи през лятото. Страната счита, че не са настъпили съществени промени в обстоятелствата, при които първоинстанционният съд е преценил, че родителските права върху децата ще се упражняват от майката.

В съдебно заседание въззивникът Г. се явява лично, като и с мл.адв. Р., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата Г. в съдебно заседание се явява лично, както и с адв. Х., която оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законсъобразно.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

Няма спор  по делото, че до настоящия момент, както и преди да бъде прекратен брака между страните, основните ежедневни грижи и възпитание са били полагани от майката, която се е грижела за децата и при отсъствие на баща им през по-продължителен период от време.

По делото са разпитани свид. Х. и К. и съдът счита, че следва да кредитира показанията им, защото вторият свидетел, като пряк съсед на въззивемата има лични ежедневни наблюдения от отношенията между нея и децата и е незаинтересован от изхода на делото. По отношение на свид. Х. съдът счита , че същата е дала безпристрастни показания, въпреки че е сестра на въззиваемата Г.. Казаното от нея кореспондира с казаното от детето С., както и от изявленията на свид.К.. От показанията на тези двама свидетели се установи, че между майката и децата С. и В. са съществували близки и хармонични отношения до момента, в който двамата родители са започнали своя бракоразводен  процес. От този момент, между майката – въззиваемата Г. и по-голямото дете – С. са започнали епизодични разногласия. В повечето случаи, когато майката е правила забележка на детето С., същото се е разстройвало и веднага е започвало да звъни на своя баща, който е проявявал определена протекция по отношение на него. От показанията на свидетелите, както и от изготвения социален доклад се установи, че когато децата живеят при майка си – въззиваемата Г., същата работи от 08.00 часа до 17.00 часа, след което се прибира в дома си и е изцяло ангажирана с тяхното отглеждане и възпитание. Във времето, когато тя е на работа те се намират под надзора на нейната майка и на баба й. Когато децата са при баща им той лично упражнява надзор над тях и се грижи за ежедневните им нужди, като по негови думи може да разчита на помощта на родителите си. През летния сезон – от м.юни, бащата пребивава в к-с „Слънчев бряг“, където има магазинче за сувенири и наето жилище. В този период от време децата, когато са при него, играят с други деца на продавачи – техни приятели. Свид. К. посочва, че взаимоотношенията между майката и детето С. преди раздялата със съпруга й са били много добри, но след това детето С. е станало изнервено, обиждало братчето и майка си, като ги наричало „простак, малоумен“ и при направена забележка от майка й веднага звъняло на баща си и го викало на помощ.

От изготвения по делото Социален доклад се установи, че жилищните условия в жилището на бащата находящо се в гр. Сливен кв.„Д. „ напълно задоволява нуждите на двете деца и хигиената в него е много добра. Същото се отнася и за жилището на въззиваемата Г. ***. В Социалния доклад е посочено, че по време на бракоразводното дело за определен период от време детето С. е било подлагано на натиск от страна на майка си и близките и относно това да направи избор между родителите си, но към момента не е ограничавано в контактите си с двамата родители.

В съдебно заседание беше изслушано детето С., което посочи, че желае да бъде при баща си, тъй като майка й само я тормози и нагрубява, купува на брат и повече неща, развежда го на повече места, глези го, а нея не. Детето счита, че майка му само се чуди как да го дразни, не се съмнява в това, че е обичано от майка си, но се чувства успокоена при баща си, който винаги я изслушва. Психологът, който присъства  в съдебно заседание изрази становище, че детето С. по време на изслушването е било неспокойно, но макар да  е разбирало поставените въпроси е отговаряло с думи, които не са негови. Според психолога в думите на детето са се усещали думи казани от родителите му. Според него, при изготвяне на първия социален доклад, е имало момент в който майката е въвличала детето в конфликта между родителите, но това е било преодоляно и не трябва да се дава прекалена тежест на изслушването на детето по отношение на въпроса за това кой от двамата родители ще упражнява родителските права.

По делото беше установено, че в края на м. март 2014 г., след като децата са били получили обещание от баща им да бъдат взети в кв.„Д.“ и той е закъснял за уговорката, а по телефона е казал, че няма възможност да ги вземе в същия ден, а ще ги вземе след ден-два и след като децата са продължили да настояват да са при баща си, майката ги е качила в такси и ги е оставила пред жилищния блок в който живее бащата в кв.„Д.“, за който по-голямото дете е имало ключ. След като децата са се качили по стълбите на блока, майката е изчакала и е видяла че след недълъг период от време, около две минути, след тях се е върнал и в жилището се е качил и баща им.

По делото е представен и препис-извлечение от протокол от 15.05.2014 г. от заседание на Педагогическия съвет проведено на 15.05.2014 г., в който е отразено, че е взето решение по искане на бащата Г. на детето С. да бъде оформен срокът до 01.06.2014 г. Това е станало с цел детето да може да замине при баща си в к.к. Слънчев бряг“.

И двамата родители, изслушани в съдебно заседание, излагат готовност да отглеждат децата и заявяват, че считат себе си за по-пригодни родители, които да възпитават и отглеждат децата. Всеки от тях счита е в интерес на децата същите да бъдат оставени за отглеждане на техните грижи. Бащата – въззивникът Г., счита че децата, когато са при него са по-спокойни, а майката Г. счита, че докато баща им е на морето той е прекалено ангажиран да отглежда децата и те предпочитат да са там, защото им е по-забавно, но че тя може да полага практически по-добри грижи за тях. Въззиваемата Г. заявява, че обича децата си.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника  на 17.04.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 25.04.2014г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Обжалваното първоинстанционно решение касае предоставянето на упражняването на родителските права спрямо децата С. и В. на майка им Е.Г., определянето на лични контакти между децата С. и В. с баща им Г.Г. и присъдената издръжка за двете деца, която следва да бъде заплащана от бащата.

В трайната практика на ВКС са посочени обстоятелствата, които следва да бъдат разгледани от съда, за да прецени той кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права при развод. Тези обстоятелства са посочени в постановление №1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Върховния съд и са задължителни за съдилищата при правораздавателната им дейност. По-съществените от тях са следните: възпитателски качества на родителите; морален лик на родителите,; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът на децата; тяхната възраст; възможност за помощ от трето лице; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот“.

От данните по делото съдът счита , че от гледна точка на жилищно-битови и материлни условия на живот двете деца са задоволени изцяло както при своя баща, така и при своята майка. Данните за тяхното социално обкръжение са оскъдни, но от разпитаната по делото свид. Х. е видно, че те са заобиколени от близки, които са заинтересовани от благополучието им, от тяхното здраве, добро образование и възпитание. Няма никакви съмнения, че и двамата родители са силно привързани към децата си, както и те към тях, както и че съществува взаимна привързаност между двете деца. И при двамата родители съществува възможност за подпомагане от трети лица – баби и дядовци на децата.

Съдът намира, че не са на лице данни за морална укоримост на родителите, за наличие на морално падение у тях, алкохолизъм, престъпни антиобщесствени прояви и т.н. Съдът намира също така, че и двамата родители са отговорни към своите деца и имат добри възпитателски качества. Майката се е грижела основно за децата от тяхното раждане до момента, в който е настъпил разрив в брака им . През този период от време не е имало никакви съмнения в нейната пригодност да отглежда и възпитава децата, вкл. и сама, когато бащата се е налагало да работи сам на морето. Има данни по делото , че бащата също е готов по всякакъв начин да се грижи за децата си, било във ваканциите, било и в учебно време, тъй като по данни на свид. К. през цялата учебна година той всяка сутрин е взимал децата и ги е водил на училище и след това ги е прибирал.

Съдът обаче намира, че в интерес на децата, с оглед на тяхното възпитание и устойчивост в психическото им развитие е те да бъдат при своята майка и тя да упражнява родителските права спрямо тях. Очевидно е, че в момента децата и по-конкретно по-голямото дете С. са силно разстроени от развода между родителите. Същото дете се намира и в деликатната възраст на пубертета, което до известна степен обяснява и неговото чувствително емоционално състояние - чувството на пренебрегнатост, на ощетеност, на ненужно обвинение и т.н. В интерес на децата обаче е, те да имат постоянство в живота си. Съдът счита, че тази ситуация, в която те се намират, при която няма изясненост на положението кой къде трябва да е  и кой каква отговорност следва да носи, води до това, че децата съобразно своите настроения принуждават родителите си да са ту при единия, ту при другия. Фактът, че бащата очевидно е по-склонен да удовлетвори техните желания не означава непременно, че той е по-добрият родител.

От друга страна, в цитираното по-горе Постановление № 1/1974г. е посочено, че майката по-принцип е по-пригодна от бащата за отглеждане и възпитаване на деца от женски пол и наравно пригодна с бащата за отглеждане и възпитаване на момчета, особено това е важно, когато момичетата са в пубертетна възраст. В това Постановление е посочено, че и при по-ниска възраст на децата – малкото дете В. е на 7 години, майката отново се счита, че е по-пригоден родител да упражнява родителските права. При това положение, като се вземе предвид и казаното по-горе, както и факта, че не се намериха никакви обстоятелства, които да посочат, че майката е непригоден родител за отглеждане и възпитаване на децата, съдът намира, че тя е по-пригодната от двамата родители и че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на нея.

С оглед на това, че не следва да се измени първоинстанционното решение в частта за предоставянето на родителските права, съдът намира, че то не следва да бъде изменено и по отношение на присъдените издръжки за децата, както и по отношение на режима за лични контакти между децата и баща им. Още повече, че в този случай е видно, че децата въобще не са ограничавани в срещите и контактите им с техния баща.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 332/17.04.2014г. по гр.д. № 3040/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.