Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 27.05.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми  май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 293 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на ТД „Държавен резерв“ – гр. Б. ул.„А.“ № * против постановление от 21.03.2014 г. на ДСИ при РС - Сливен по изп.д. № 2054/2002 г. по описа на РС – Сливен, с което е прекратено производството по изп.дело на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочено е, че на 29.01.2013 г. като взискател по делото е поискал пълно имуществено проучване на длъжника „Гъбарници-Сотиря“ ООД – с. Сотиря, общ. Сливен. С нова молба от 17.03.2014 г. отново е било поискано извършване на пълно проучване на собствеността на длъжника. С оглед на това страната счита, че не е на лице хипотезата на чл. 433 ал1. Т. 8 от ГПК и тя като взискател своевременно е поискал извършването на изпълнителни действия по делото. Страната счита, че последното изпълнително действие по делото е от 2013 г. с оглед извършените справки от ДСИ в НАП, КАТ и т.н. Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК предоставя бездействие на взискателя за определен срок от време, но при нея се изключва бездействие от страна на съдия-идзпълнителя. В конкретния случай, тъй като съдия изпълнителя дава указания за внасяне на такси за извършване на имуществено проучване не може да се говори за осъществено бездействие от негова страна по изпълнителното дело. С оглед на изложеното страната счита, че не е на лице хипотезата на чл. 433  ал.1 т. 8 от ГПК поради което моли обжалваното постановление да бъде отменено.

         Длъжникът по изпълнителното дело „Гъбарници-Сотрия“ ООД не е изложило становище по жалбата.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата е допустима , но по същество неоснователна , тъй като в продължение на повече от две години по изпълнителното дело не са били искани и не са били извършени принудителни изпълнителни действия.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело 2054/2002 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано на 25.03.2002 г. по молба на Държавна агенция държавен резер0в и военновременни запаси ТД „Държавен резерв“ – Бургас.

         С молбата е бил депозиран Изпълнителен лист от 12.02.2002 г. с длъжник „Гъбарници – Сотиря“ ООД – с. Сотиря. Изпълнителното дело е било за събиране на връчено вземане. Като принудително действие по него е била наложена възбрана на недвижим имот находящ се в м.“ Мандрата“ – с. Сотиря , била са извършени описи, оценки и публични продани за периода от 13.05.2002 г. до 26.02.2008 г. Постъпилата от публичната продан сума е била разпределена и приведена на взискателя на 29.05.2008 г. това е последното действие част от принудителното действие по опис и продажба на недвижимия имот по изпълнителното дело. След тази дата взискателят не е поискал налагане на запор, на възбрана и извършване на опис или продажба на имущество собственост на длъжника.

         На 01.02.2013 г. и 19.03.2014 г. взискателят поискал от ДСИ да извърши  справки за имуществото притежавано от длъжника „Гъбарници – Сотиря“ ООД. За извършване на това действие били заплатени надлежните такси.

         На 21.03.2014 г. ДСИ постановил прекратяване на изпълнителното дело № 2054/2002 г. на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, а именно поради непоискано изпълнително действие в продължение на повече от две години от взискателя по делото.

Постановлението на ДСИ било връчено на взискателя по изпълнението на 04.04.2014 г. Процесната жалба била депозирана на 11.04.2014 г. – в рамките на законоопределения едноседмичен срок .

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява , когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка . В конкретния случай взискателят с пасивното си поведение по събиране на вземането е причина да се прекрати производството . Безспорно е от събраните доказателства , че последното изпълнително действие поискано от страната е извършването на публична продан на  недвижим имот собственост на длъжника постъпилата сума от която е била преведена на взискателя на 29.05.2008 г. От тогава , до момента на постановяване на обжалвания съдебен акт за прекратяване на изп.производство – 21.03.2014г. са изминали повече от 2 години т.е. изискването на законодателя по отношение на изтеклия срок е налице . Следва да се има предвид и факта, че с настъпване на основанието по чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона , при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия – изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване . Началото на срока се поставя от последното изпълнително действие осъществено по искане на взискателя. Не е принудително изпълнително действие обаче искането на взискателя за проучване на имущественото състояние на длъжника. То представлява подготовка на насочване на изпълнението, а не е фактическо изпълнително действие, с което пряко се цели събиране на вземания, с които да се удовлетвори взискателя. Действие по проучване на имуществото на длъжника не прекъсват изтичането на двугодишния срок.

         В този смисъл е освен трайната практика на СлОС и практиката на съдилищата в  страната, както и съдебната теория. Това становище е застъпено и в коментара на ГПК на издателство ИК „Труд и право“ 2012 г. стр. 974 – 975 и решение № 680/19.05.2011 г. по гр.д. № 846/2011 г. на ОС – Варна.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на ТД „Държавен резерв“ – гр. Б. ул. „А.“ № * против Постановление от 21.03.2014г. на ДСИ при РС Сливен  по изп.д. № 2054/2002 г. за прекратяване на изпълнителното дело като НЕОСНОВАТЕЛНА .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.