Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 182

 

гр. Сливен,  19.06.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 297    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 265/27.03.2014г. по гр.д. № 834 от 2013 г. на СлРС с което е осъдена Община Сливен булстат 000590654 и адрес гр. С., бул. „Ц. О.” № *, на основание на чл. 49 ал.1от ЗЗД да заплати на С.Д.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 800 лв. представляваща причинени имуществени вреди – заплащане на медицинска услуга, за щета причинена от падане на Н. *** ведно със законната лихва считано от 01.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.  Със същото решение е осъдена Община Сливен да заплати на ищцата и сумата от 6 200 лв. представляваща причинени неимуществени вреди, болки и страдания от счупване на ляв крак в областта на тазобедрената става причинено от падането на Н. *** и осъдена общината да заплати на ищцата направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ответната община, в която се твърди, че решението в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди е неправилно, постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необосновано. Присъденото от СлРС обезщетение не съответства на степента, характера и продължителността на претърпените болки и страдания, съдът не е изложил мотиви относно определянето на сумата 6 200 лв. като конкретен размер на обезщетението. Излагат се съображения относно начинът по който се определя обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД и се достига до извода, че обезщетението не отговаря на претърпените от ищцата болки и страдания. Не се установило какви лекарства е приемала пострадалата в периода след болничното лечение.  На лице са артрозни изменения, които също влияят върху здравословното състояние. Не е проведено своевременно рехабилитация. Съдът не е направил разграничение на болките и страданията,които ищцата безспорно търпяла в следствие на предходните й заболявания на опорно-двигателния апарат. Поради това се иска постановяване на решение, с което да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и размера на присъдените разноски, като се претендирани разноски за тази инстанция.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Решението на съда е мотивирано, задълбочено са обсъдени събраните в хода на делото доказателства. Доказано е, че всички здравословни проблеми са възникнали в следствие на падане по заледена улица, която не е била почистена така, че да е възстановена безопасната проходимост на улицата, което се потвърждава и от свидетелските показания. Излагат се съображения относно липсата на съпричиняване. Присъдения размер на обезщетението не покрива всички неблагоприятни последици от нараняването, тъй като пострадалата дълго време е търпяла болки и страдания и е необходим дълъг период за нейното възстановяване. Започналатапо-късно рехабилитация е свързана с обстоятелството, че тя е била възможна едва след зарастване на операцията. Представени са писмени доказателства, а именно епикризи, които моли да бъдат приети като писмени доказателства.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

 

В с.з. за въззивната община се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за тази инстанция.

Въззиваемата, редовно призована, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба на основанията, които са изложени в отговора.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

По силата на чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на тротоарните пространства като част от общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение. През зимния сезон, когато се образуват натрупвания от сняг и заледени участъци в резултат на валежите и ниските температури, грижа на собственика е да ги отстранява и обезопасява пътищата своевременно, каквато грижа в случая не е положена.

Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. както имуществените, така и неимуществените вреди.

В случая искът за обезщетение за имуществени вреди срещу Община Сливен е доказан както по своето основание, така и по отношение на претендирания размер, с оглед събраните по делото писмени доказателства.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост от съда на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица установени по делото обстоятелства, като вида и характера на увреждането, претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност, негативни изживявания, стрес и невъзможност да се води пълноценен живот за определен период от време.

 С оглед ангажираните по делото доказателства, въззивният съд намира, че размерът на присъдената сума за репариране на неимуществените вреди в размер на 6 200 лв отговаря на тези критерии. Законът в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изразът "всички вреди" дава обхват на нормата по отношение на вредите, които са настъпили, както и на тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Всички неимуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането. В случая пострадалата дълго време е търпяла болки и страдания и е необходим дълъг период за нейното възстановяване, което е видно от представените по делото медицински документи. Безспорно е също, че заболяванията  й са започнали след получената травма и не са повлияни от предишни заболявания.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени. Въззивната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в размер на 1000 лева за тази инстанция. Съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7 ал.2 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 5000 до 10 000 лв. / какъвто е настоящият случай/  са  580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. или в случая 640 лева. При това положение действително е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и възражението се явява основателно.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 265/27.03.2014г. по гр.д. № 834 от 2013 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Община Сливен булстат 000590654 и адрес гр. С., бул. „Ц. О.” № *,  да заплати на С.Д.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ лева представляваща адвокатско възнаграждение за тази инстанция съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

      

       Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                   

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: