Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.06.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 300 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

                Депозирана е въззивна жалба от мл.адв. Р., пълномощник на И.В.С., ЕГН ********** ***, против решение № 341/22.04.2014 г. по гр.д. № 4398/2013 г. на СлРС, с което А.И.Г. ЕГН ********** *** *, е осъден да заплати на въззивницата С. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от главницата, считано от датата на увреждането 11.01.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 103.58 лв. представляваща разноски по делото. С обжалваното решение предявения от С. иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е бил отхвърлен до пълния претендиран размер от 3000 лв. като неоснователен. Въззивницата е била осъдена да заплати на въззиваемата Г. 309.17 лв. разноски по делото. Решението е обжалвано в отхвърлителната част, както и в частта на присъдените в полза на Г. разноски. Посочено е, че в тази част решението е неправилно. Въззивницата счита, че предявеният иск в размер на 3000 лв. следва да бъде изцяло уважен, тъй като от извършената съдебно-медицинска експертиза и от разпита на свидетелите се установило, че ищцата е получила лека телесна повреда и силна уплаха, стрес, срам и унижение вследствие на инцидента. И макар физическото възстановяване да е продължило 2-3- седмици нанесените психически тр[i]авми са довели до това, че въззивницата е прекратила трудовото си правоотношение с „Дентален център – 1“ ЕООД. Посочено е, че определеният от съда размер на обезщетението противоречи на практиката на съдилищата. Жалбоподателят счита, че съдът неоснователно е приложил разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД и е намалил приетото за установено обезщетение от 800 лв. на 500 лв. Счита, че съдът е приел твърде висока степен на съпричиняване без да са налице събрани доказателства от производството. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в тази част и да бъде изцяло уважен предявения  иск в пълния  му размер от 3000 лв. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Х. пълномощник на въззиваемата Г., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено, е че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД като е приел, че е налице съпричиняване. Въззиваемата заявява, че не са доказани твърденията на ищцата, че вследствие на нейните преживявания е напуснала работата си в Денталния център. Посочено е, че тя е изпитвала съвсем леки болки, които са отшумели за 2-3- седмици и че определеното обезщетение в размер на 800 лв. представлява справедлив паричен еквивалент на установените по делото морални изживявания на ищцата. Въззиваемата счита, че въззивницата изключително много е допринесла за причинените й травми, тъй като с поведението си е провокирала ответницата по иска да изяви агресия. Страната посочва, че степента на съпричиняване е отчетена справедливо и в съответствие с доказателствата по делото. Не са направени доказателствени искания. Моли се решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание въззивницата С., редовно призована, се представлява от мл. адв. Р., който поддържа депозираната от страната въззивна жалба, моли тя да бъде уважена като първоинстанционното решение бъде отменено в отхвърлителните части и бъде изцяло уважен предявения иск. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата Г., редовно уведомена в съдебно заседание се явява лично, както и с адв. Х., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 22.04.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.04.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл. 52 във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на неимуществени вреди във връзка с причинени непозволени увреждания от ответницата на ищцата. Няма никакво съмнение по отношение на това, че е доказано по делото непозволено увреждане, което се изразява в това, че ответницата Г. е причинила лека телесна повреда на ищцата С. в качеството й на длъжностно лице „счетоводител“ в „Дигитален център I – Сливен“ ЕООД, изразяваща се във временно разстройство за здравето, неопасно за живота. По делото е представено решение № 120/2013г. по ВНД № 385/2013г. по описа на СлОС, с което Г. е призната за виновна, че на 11.01.2012г. в „Дигитален център I – Сливен“ ЕООД, гр. Сливен е причинила лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на длъжностно лице И.В.С., счетоводител в „Дигитален център I – Сливен“ ЕООД при или по повод при изпълнение на служба, престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 във вр. с чл. 130 ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда  последствията относно това дали е извършил деянието, неговата противоправност и дейността на дееца. С оглед на гореизложеното пред гражданския съд ищцата е следвала да докаже причинените вреди, които твърди, че е получила и причинната връзка с деянието. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че вследствие на полученото телесно увреждане ищцата е търпяла болки и страдания, изразяващи се в преживян силен стрес при самото стълкновение между страните, вследствие на което е получила уплах и чувствала срам и унижение в един доста продължителен период от време. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и С. дълго време след получаване на травмите, ищцата не е искала да ходи сама по коридорите, било я страх, че е възможно отново да я набият и това продължило няколко месеца. Според свидетелката С. инцидента е провокирал  подтиснато състояние у ответницата, което се изразявало в чувство на тъга, чувство на унижение, липса на желание за социални контакти и плач. Според медицинската експертиза, изготвена по делото, контузиите, които е получила ищцата, изразяващи се в кръвонасядания в областта на гръбните повърхности на дланите на ръцете и предната повърхност на дясното бедро, контузията на главата с оскубване на косата и болки в областта на гърба, са отшумяли приблизително за около две, три седмици. Твърдението на ищеца за това, че е напуснала работа поради инцидента с Г. не се доказа.

При така установените болки и страдания, претърпени от въззивницата С., съдът счита, че по справедливост следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лв. Ищцата е била много стресирана от инцидента. Било е засегнато личното й чувство за чест и достойнство. Много продължителен период от време е продължавала да съпреживява отново инцидента и да се опасява от настъпване на нови такива. Освен чисто физическите страдания, в много голяма степен тя е преживяла психически стрес, който следва да бъде надлежно овъзмезден.

Съдът счита, че в конкретния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, а именно да приеме, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите и да намали дължимото обезщетение. В конкретния случай вредите са били причинени, чрез действия на ответницата, които се изразявали в блъскане на ищцата във вратата на кабинета на Г., в скубане и натискане в шкафче, както и ритане. За да е налице съпричиняване на вредите би следвало С. със своето телодвижение да е допринесла за засилване на ефекта от ударите, които е получавала от Г.. Такова поведение не е налице у С.. Обстоятелствата, които са довели до загубване на самоконтрол у Г. не могат да бъдат приети като действия, които водят до засилване на ефекта на получените вреди. С оглед на това съдът намира, че не следва присъденото обезщетение да бъде намаляно по размер.

С оглед уважаване на главния иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен и иска за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 11.01.2012г. до окончателното изплащане.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на страните.

Пред първоинстанционния съд ищецът е доказал разноски в размер на 620.00 лв. Тъй като искът е уважен частично, нему се следват разноски в размер на 310.00 лв. С първоинстанционното решение са му присъдени разноски в размер на 103.58 лв., поради което с настоящото решение  следва да му се присъдят допълнителни разноски за първа инстанция в размер на 206.42 лв.

За въззивна инстанция на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200.00 лв., с оглед уважената част на иска.

За пред първоинстанционния съд на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 184.75 лв. /доказани са разноски в размер на 369.50 лв./ Тъй като с обжалваното решение са присъдени на страната разноски в размер на 309.17 лв. първоинстанционното решение следва да бъде отменено за сумата над 184.75 лв.

За въззивна инстанция на ответницата не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са доказани по делото. 

С оглед разпоредбата на чл. 78 ал.6 от ГПК, както и на обстоятелството, че ответницата е била осъдена да заплати за първа инстанция държавна такса в размер на 50.00 лв., същата следва да бъде осъдена да заплати допълнителна държавна такса за първа инстанция в размер на 10.00 лв. /при общо дължима такса в размер на 60.00 лв./ За въззивната инстанция въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 30.00 лв.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 341/22.04.2013 г. по гр.д. № 4398/2013 г. по описа на Сливенския районен съд в частта, с която

 

е отхвърлен предявеният от  И.В.С., ЕГН **********,***, против А.И.Г., ЕГН **********,*** иск за присъждане на обезщетение за причинени вследствие непозволено увреждане неимуществени вреди за разликата над уважения 500.00 /петстотин лева/ лв. до размер на 1500.00 /хиляда и петстотин лева/ лв.

 

в частта, с която  И.В.С., ЕГН **********,*** е осъдена да заплати на А.И.Г., ЕГН **********,*** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 309.17 /триста и девет лева и седемнадесет стотинки/ лв. за сумата над 184.75 /сто осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/  лв.

 

като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.С., ЕГН **********,***, сумата от още 1000.00 /хиляда/ от общо 1500.00 /хиляда и петстотин лева/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 11.01.2012г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.С., ЕГН **********,***, сумата от още 206.42 /двеста и шест лева и четиридесет и две стотинки/  лв. деловодни разноски за първа инстанция.

 

 

ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса за първа инстанция в размер на още 10.00 лева / от общо 60.00 /шестдесет лева/ /.

 

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.С., ЕГН **********,***, сумата от 200.00 /двеста лева/ лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт сумата от 30.00 /тридесет лева/ лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.