Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N   

гр. Сливен, 25.06.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и пети юни  през двехиляди и четиринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                        М. БЛЕЦОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  въз.гр.д.  N 307 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 261/26.03.2014г. по гр.д. № 2940/13г на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Й.Й.М., Й.Й.М. и С.Й.М. против С.К.М. искове по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР за приемане за установено, че е налице погрешно нанасяне на кадастралната граница в кадастралната карта на с. Гавраилово, община Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-36/02.06.2006г. на АК, по отношение на имоти с идентификатори №№ 14275.501.321 и 14275.501.319, касаещ площ от 79 кв.м., както и, че към момента на влизане в сила на действащата кадастрална карта ищците са собственици на площта от 79 кв.м., заснета в границите на имота на ответницата и са присъдени разноските на ответницата в размер на 550 лв.

Въззивна жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло цитираното решение като неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на материалния закон. Въззивниците твърдят, че без подкрепа от събраните доказателства, съдът е приел, че спорният участък правилно е заснет като част от имота на ответницата и не е налице грешка в кадастралната карта. Неправилно се е позовавал на експертизи, изготвяни по други дела, приложени към настоящото, което противоречи на процесуалните правила, регламентиращи случаите, начина и реда за допускане на експертиза и приемане на заключение от съда по конкретен спор. Въззивниците правят анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като считат, че от тях пряко и недвусмислено следва изводът за основателността на претенцията им. Заявяват, че РС е извел напълно погрешни изводи от тези доказателства, без да се е мотивирал за това. Молят въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което уважи исковете. Претендират разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба. Твърди, че тя е неоснователна, оспорва всички изложени оплаквания, като заявява, че фактическите констатации на съда са обосновани и кореспондиращи със събраните доказателства, а правните изводи съответстват на материалноправните разпоредби. Предвид това моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба. Не претендира разноските за тази инстанция. Не е направила нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., от въззивниците, редовно призовани, се явява лично пор. № 1, за всички се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и поддържа изложените в отговорите доводи. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение. Не претендира разноски.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Въззивният съд счита, че при неточно формирана фактическа обстановка първоинстанционният съд е приложил неправилно и материалноправните разпоредби, регулиращи спорните правоотношения и е достигнал до погрешни правни изводи, които не споделя.

При условията на активно субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР /изм./ – сега чл. 54 ал. 2 от ЗКИР след изменението с ДВ бр. 49 от 2014г.

Настоящият въззивен състав намира, че същите са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, която е посоченото в исковата молба от 15.08.2013г. от ищците правно основание на претенцията им, непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Предявен е именно установителният иск за собственост, резултатът от който може да даде основание за извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър. Административният орган може да издаде заповед или да откаже да стори това, но заповедта му няма конститутивно действие, тя не създава право на собственост. Поради това е предвиден и специалният иск по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР /сега аналогичен чл. 54 ал. 2 от ЗКИР/, разглеждането на който става по общия исков ред, тъй като решението по него има преюдициално значение по отношение на административната процедура по самото евентуално допускане на поправката на някой от посочените в правната норма документи. С оглед приетото от съда в това производство, при уважаването на иска следва да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се извърши и изменение на плана от съответния овластен административен орган.

И в двата случая ищците имат интерес от предявяване на иска, най-малкото заради процесуалното поведение на ответницата, отричаща претендираното от тях право. Освен това през 2009г., на основание чл. 54 ал. 1 от ЗКИР /изм./, по молба на първия ищец, е била издадена Заповед № КД-14-20-515/23.12.2009г. на началника на СГКК, с която е било одобрено изменението на КК, касаещо двата имота, като спорното място било нанесено в имота на ищците, но с решение № 39/31.03.2010г. на АС-Сливен тази заповед е била отменена, именно с мотива, че се касае за спор за материално право, което е довело до предявяване на настоящата искова молба.

Искът по чл. 53 ал. 2 пр. 2 от ЗКИР /изм./ има за предмет установяване правото на собственост към минал момент – този към влизане в сила на кадастралната карта – м.04.2006г.

Предмет на това право е част от ПИ в с. Гавраилово, община Сливен, с идент. № 14275.501.319 по действащата към момента КК от 2006г., който е идентичен с парцел ІV-264 в кв. 11 и по-късно – VІ-539 в кв. 11 по плана на с. Гавраилово от 1937г.,  с имот с пл. № 539 в кв 11 по плана от 1966г. и с имот пл.сн. № 319, кв. 23  по КРП от 2001г.

Установено е безспорно, че тримата ищци са съсобственици по силата на договор за покупко-продажба от 25.04.1985г., сключен в надлежна нотариална форма, и по наследяване /като произходът и съотношението на правата им помежду им са ирелевантни за спора/, на целия недвижим имот, тогава представляващ парцел VІ-539 в кв. 11 по плана на с. Гавраилово от 1937г, целият с обозначена площ 1610 кв.м.

От юг /югоизток/ този имот граничи с имота, чийто собственик понастоящем е ответницата, представляващ ПИ с идент. № 14275.501.321 по действащата КК от 206г., съответно – п-л V-264 в кв. 11, по-късно – ІV-361 и V-360 в кв. 11 по плана от 1937г., имот с пл.сн. № 360в кв. 11 по плана от 1966г. и имот с пл.№ 321 в кв. 23 по плана на селото от 2001г.  Собствеността върху имота, с обозначена площ от 1030 кв.м., й е призната с констативен н.а. от 28.12.2001г. въз основа на завещание.

Спорният участък от 79 кв.м. се намира в южната за ищците и северна за ответницата част на имотите им, по цялото протежение на границата между тях.

За с. Гавраилово, община Сливен, са действали кадастрални и регулационни планове съответно от 1937г., 1966г., 2001г. и 2006г.

По плана на селото от 1937г., одобрен със Заповед № 2641/03.08.1937г., имотната граница между двата имота е заснета като права линия и спорният участък е принадлежал към северния имот – този на ищците.

По плана от 1966г., одобрен със Заповед № 183/30.03.1966г., имотната граница отново е заснета като права линия, която продължава и до съседния имот №361, регулационната линия съвпада с имотната граница, спорният участък попада в имота на ищците. Така отразеният имот на ищците съвпада с описания в нотариалния акт от 1985г. по площ и местонахождение.

По плана от 2001г., одобрен със Заповед № РД-15-175/14.03.2001г., имотната граница между двата имота – тогава 319, кв. 23 /на ищците/ и 321, кв. 23 /на ответницата/, отново е заснета като права линия, която продължава и до съседния на тях имот пл.№ 320, като регулационната линия съвпада с имотната граница. Тъй като заповед № РД-15-175/14.03.2001г. на кмета на община Сливен била оспорена от ответницата, с влязло в сила решене по адм.д. № 103/01г. на СлОС тя била отменена в частта, с която спорното място от 79 кв.м. се предавало към имота на ищците -  пл.сн. № 319.

През 2002г., със заповед от 10.09.2002г. на кмета на община Сливен било допуснато ново изменение на ПУП за двата имота, в частта му „План за регулация“ и вътрешните регулационни линии били променени, като спорният участък бил предаден към имота на ответницата – пл.сн. № 321. Заповедта била оспорена пред съда от страна на ищците и с влязло в сила решение по адм.д. № 208/03г. на СлОС тя била отменена като незаконосъобразна.

В КП и в ПР от 2001г. е отразен, с геодезични знаци за материализирана ограда, участък от 82 кв.м. между двата имота, който е заснет със знак за общност към имота на ищците – 319, тоест – според този план спорният участък е част от имот пл. № 319, за който е отреден УПИ ХV-319. Единствено в плана за застрояване спорният участък е отразен  като част от УПИ ХХ-321, кв. 23. В община Сливен обаче няма преписка за предаване по регулация на този участък към имота на ответницата, нито е правена оценка, нито са уреждани регулационните отношения между страните.

Тъй като заповедта на кмета на община Сливен от 10.09.2002г., с която е направен опит за промяна на ПУП, като се предаде спорният участък към имота на ответницата, е била отменена с влязло в сила решение на СлОС по адм.д. № 208/03г., то това изменение не е приложено в плана и предвижданията за двата имота са останали такива, каквито са били по плана, одобрен със Заповед № РД-15-175/14.03.2001г.

Така до изработването и приемането на КК от 2006г., по действалият план от 2001г. границата между имотите на страните не е била изменяна. Няма административна преписка за нейното изменение и съответно няма отразено такова.

При изработване и одобряване със Заповед № РД-18-36/02.06.2006г. на КК за първи път спорният участък /с площ от 82 кв.м., замерени на място/, е отразена като принадлежяща към ПИ с идент. № 14275.501.321 – имота на ответницата. Отразяването не съвпада с границата между имотите на страните по предходните планове.

 През 2007г. ответницата е предявила реивиндикационен иск по чл. 108 от ЗС против ищците да  бъде признато за установено, че тя е собственик на процесния участък между двата имота /обозначен с площ от 79 кв.м./ и те да бъдат осъдени да й предадат владението върху него. Този иск е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 24/07г. на СлОС.

Към момента на място ПР /плана за регулация/ от 2001г. не е приложен.

При покупката на имота на ищците през 1985г. от първия от тях, границите му, описани в н.а. са съвпадали с тези по действащия тогава РП от 1966г. и спорният участък е попадал в очертанията им. Преди придобиването на имота свекърът на ответницата е бил заградил процесния терен, но след покупката първият ищец  го разградил. Той и семейството му са ползвали мястото. Тъй като между тях от една страна и ответницата и нейните праводатели от друга, съществували непрекъснати спорове за това място, около 2001г. ответницата поставила бетонни колове с мрежа, като по този начин приобщила спорния участък към своя имот и го ползвала за себе си. Малко по-късно първият ищец премахнал мрежата, но при кадастралното заснемане като вътрешна имотна граница била отразена тази, материализирана на място чрез останалите колове. Няколко години след това – около 2012г., ответницата отново поставила мрежа там.  

С оглед горните фактически констатации въззивният съд счита, че искът е доказан и основателен и следва да бъде уважен.

Несъмнено е, че първият ищец е придобил през 1985г. на валидно правно основание правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се от север спрямо имота на ответницата. Към този момент в имота, съгласно представената в нот. производство скица,  представляващ п-л VІ-359 в кв. 11 по плана от 1966г., е бил включен спорният участък, намиращ се по протежението на южната му граница – северна за имота на ответницата, поради което вещното му право се е разпростирало и върху него.

Това правно положение не се е променило до настоящия момент, тъй като фактическото такова, макар да е в разрез с него, не е могло успешно да доведе до промяна в правото на собственост.

Липсват причини да се приеме, че ищците са загубили правото си на собственост върху спорната част от имота, респективно, че такова е възникнало в патримониума на ответниците. Не е налице нито деривативен начин на преминаване на вещното право, нито е доказано и придобиването му чрез оригинерния способ на давностното владение, най-малкото поради факта, че за недобросъвестното владение, каквото само е възможно в този случай, не е изтекъл законоустановения 10 годишен период, с който правната норма свързва възникването на такава последица, през който фактическото упражняване на властта да е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно. Аналогичност между установените факти и правопораждащия състав на правната норма не бе доказана непререкаемо – обратното – между страните са съществували отявлени и непрекъснати фактически и правни спорове, придружени с физически и правни действия, нарушаващи несмущаваността на владението и прекъсващи течението на срока.

В случая приложение намира и постановката на ТР №3/93г., че новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни, а ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранен, докато се установи приложен план, тоест – важи положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. Ако се приеме, че предвижданията по плана от 2001г. не са приложени – то те са приложени по предходния КРП от 1966г., съгласно който регулационната линия съвпада с имотната граница и спорният участък попада в имота на ищците.

Поради казаното дотук е явно, че е допусната грешка в кадастралната карта на с. Гавраилово от 2006г., изразяваща се в погрешно нанасяне на вътрешната регулационна разделителна линия, дължащо се на неправилно отразяване като имотна граница на материализираната фактическа граница, която не съответства на действителния обем на правото на собственост на всяка от страните.

Така е налице грешка в кадастралната основа, която подлежи на поправяне по съдебен ред, с оглед успешно проведеното от страна на ищците доказване на правнозначимия факт – че към релевантния момент - влизане в сила на плана от 2006г., те са били собственици на участък с приблизителна площ от 79 кв.м., намиращ се по протежението на границата между имот идент. № 14275.501.319 и имот идент. № 14275.501.321, която погрешно е отразена на одобрената КК.

Ето защо субективно съединените искове са основателни и следва да се уважат.

Като е достигнал до обратните изводи, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени.

В частта за разноските актът на РС също следва да бъде отменен.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на ответницата - въззиваема и тя следва  да понесе своите, както са направени, и заплати тези на ищците - въззивници в размер  на 580 лв. за първоинстанционното и 83, 50  лв. за въззивното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р       Е       Ш       И    :

                       

 

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № № 261/26.03.2014г. по гр.д. № 2940/13г на СлРС като НЕПРАВИЛНО и вместо него

 

 

П  О  С  Т  А  Н О  В  Я  В  А :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР /изм./ по отношение на Й.Й.М. ЕГН **********, Й.Й.М. ЕГН **********, С.Й.М. ЕГН **********, тримата със с.а. гр. С., ул. „В.“ №*, чрез адвокат Ц.Б. и С.К.М. ЕГН ********** ***, че е допусната грешка в действащата кадастрална карта на с. Гавраилово, общ. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-36/02.06.2006г. на изпълн. директор на АГКК – Сливен, изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ с идентификатор № 14275.501.319 и ПИ с идентификатор № 14275.501.321, като не е отразена действителната южна имотна граница на ПИ № 14275.501.319 и погрешно е нанесена вътрешната регулационна разделителна линия между него и ПИ № 14275.501.321 по материализирана на място фактическа граница,  която не съответства на действителния обем на правото на собственост на всяка от страните, като действителната граница съответства на регулационната и имотна граница между двата имота по КРП от 1966г. на с. Гавраилово, община Сливен, И 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Й.Й.М., Й.Й.М. и С.Й.М. са били собственици към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Гавраилово, община Сливен от 2006г. на участък с площ от 79 кв.м., намиращ се по протежението на границата между имот идент. № 14275.501.319 и имот идент. № 14275.501.321, на юг от нанесената в КК южна граница на ПИ № 14275.501.319.

 

ОСЪЖДА  С.К.М. да заплати на Й.Й.М., Й.Й.М. и С.Й.М. направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 580 лв. за първата и 83, 50 лв. за въззивната инстанция.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: