Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №191

 

гр. Сливен, 30.06.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №308 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В.Д.А. и Л.И.В. – А. против Решение №954/07.02.2014г. по гр.д.№283/2012г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявения като частичен от В.Д.А. и Л.И.В. – А. против М.С.Ч., Я.Н.Ч. и С.Н.Ч. иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на част от дадената от ищците в качеството им на купувачи на продавачите – М.С.Ч. и съпругът й Н.Т.Ч., поч. на 18.06.2010г., по договор от 22.12.2009г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ВТ7425МВ продажна цена от 31000лв., както следва: 800лв. от М. К. Ч., 200лв. от Я.Н.Ч. и 200лв. от С.Н.Ч., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2011г. и  на ответниците са присъдени разноски по делото.

Въззивниците – ищци в първоинстанционното производство В.Д.А. и Л.И.В. – А. обжалват посоченото решение изцяло като неправилно и необосновано. На първо място посочват допуснати от районния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна правна квалификация на предявения иск, оттам и неправилни указания относно подлежащите на доказване обстоятелства и погрешно разпределяне на доказателствената тежест. Считат, че правната квалификация на предявения от тях иск е чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД, а не дадената от районния съд – чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Районният съд допуснал процесуални нарушения във връзка с недопускане на исканите от тях гласни доказателства, както и не е изслушал ищеца след даване ход по същество в последното с.з. Намират за незаконосъобразен и необоснован извода на районния съд, че договорът между страните все още не е развален.  Посочват, че същият е развален с връчването на нотариалните покани по реда на чл.47, ал.2 от ГПК, евентуално, ако съда не приеме това – с връчването на исковата молба. Посочват, че съобразно практиката на ВКС с исковата молба може да се развали всеки двустранен договор. Евентуално, ако съдът не възприеме и това, правят нарочно изявление с въззивната жалба за разваляне на договора за продажба на МПС. Въззивниците посочват, че развалянето на договора е извършено от изправната страна, продавачът е неизправната такава по договора, като не е изпълнил своето задължение да прехвърли валидно правото на собственост върху процесното МПС, тъй като всъщност няма такова. Продажбата не е нищожна, но не може да породи правни последици. Поради това ответниците дължат връщане според чл.55, ал.1 от ЗЗД на това, което е получено по сделката. От приложената по делото декларация и от отговора по чл.131 от ГПК на ответницата Ч. се установило, че действително платената цена е 31000лв., която следвало да се върне съгласно принципа на неоснователното обогатяване. В частта относно разноските намират решението за неправилно, поради недоказаност на заплащането на уговореното за платимо по банков път адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното молят съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендират присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещните страни – ответници в първоинстанционното производство М.С.Ч., Я.Н.Ч. и С.Н.Ч. чрез пълномощника им адв. М..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемите оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемите намират постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Развиват подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Посочват, че районният съд е дал правилна правна квалификация с доклада си, с която ищците се съгласили, както се съгласили и с разпределената доказателствена тежест. Във връзка с представената по делото декларация посочват, че тя е автентична – издадена от ответницата М.Ч., но във връзка с друго правоотношение, нямаща връзка с процесния договор. Посочват, че въззивниците – ищци не установили, че друг, а не ответниците са собственици на автомобила. Поради това всяка покана за разваляне на договора би била неоснователна, независимо кога е направена.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, се явяват лично. Заявяват, че поддържат подадената въззивна жалба и молят за уважаването й по изложените в нея подробни съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемите пред въззивната инстанция и молят за намаляването му до минималния размер по Наредба №1/2004г.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват,  представляват се от пълномощник – адв.М., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е предявен като частичен за връщане на платената по договор за покупко-продажба на МПС продажна цена, поради отпадане на основанието, с оглед извънсъдебното разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответниците – продавачи, в размер от 1200лв. от пълния размер от 31000лв., платима от ответниците, както следва: 800лв. от М.С.Ч. и по 200лв. от Я.Н.Ч. и С.Н.Ч.. С оглед изложените в исковата молба и допълнителните такива обстоятелства, на които се основава исковата претенция и направеното до съда искане, въззивният съд квалифицира предявеният като частичен иск, като такъв по чл.55, ал.1 предл. трето от ЗЗД, вр с чл.189, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, като е квалифицирал иска по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД – неоснователно обогатяване при начална липса на основание, е дал неправилна правна квалификация на иска. В случая платената по договора за продажба на МПС цена не е платена при начална липса на основание, нито при неосъществено основание. Плащането на цената е станало на основание сключения договор за продажба, който е напълно действителен – сключен в изискуемата от закона форма – писмен с нотариална заверка на подписите на страните. Следва да се отбележи, че продажбата на чужда вещ не прави договора нищожен, а дава възможност на купувачите при условията на чл.87 от ЗЗД да го развалят и да претендират съответните престации, съгласно разпоредбите на чл.189 – чл.192 от ЗЗД. В случая не е налице и втората хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД – неосъществено основание, тъй възникването на правното основание на имущественото разместване  не е било поставено в зависимост от някакво бъдещо несигурно събитие, чието осъществяване е станало невъзможно. В случая, с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, в т.ч. и твърдението за извънсъдебно разваляне на договора, правната квалификация на иска е чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, вр . с чл.189, ал.1 от ЗЗД – връщане на полученото на отпаднало основание – развален договор, поради притежание на продадената вещ изцяло на трето лице.

Следва да се отбележи, че подлежащите на установяване обстоятелства при така дадената от въззивния съд правна квалификация са същите, като тези, указани от районния съд при доклада му по чл.146 от ГПК, като съдът е дал възможност на страните за ангажиране на доказателства, съобразно правилно разпределената им доказателствена тежест. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

Подлежащите на установяване обстоятелства /указани на страните от СлРС/ са следните: наличието на сключен договор за продажба на процесното МПС; наличие на права на трети лица върху МПС, изключващи изцяло правата на купувачите; добросъвестност на купувачите, като е достатъчно само твърдението й /купувачите да не са знаели за правата на третите лица при сключване на договора/, като в случай, че ответниците твърдят обратното, те трябва да го докажат, но в случая такова твърдение от тяхна страна няма; развалянето на договора от страна на купувачите, като в случая се твърди извънсъдебно разваляне, респ. с подаване на исковата молба; имущественото разместване – в случая плащането на продажната цена по договора и пълната стойност на полученото – пълния  размер на платената продажна цена; неоснователността на това разместване – отпадането на основанието за плащане на цената, поради разваляне на договора от страна на купувачите, поради неизпълнение на насрещните задължения на продавачите за предаване правото на собственост върху процесното МПС; липсата на връщане на полученото от страна на ответниците, като при твърдение за връщане, ответниците следва да го докажат.

Безспорно от събраните по делото доказателства, а и безспорно признато от страните е първото, подлежащо на установяване обстоятелство – наличието на сключен валиден договор за покупко-продажба на процесното МПС.

От събраните пред районния съд писмени доказателства /материалите, съдържащи се в досъдебно производство №25450/2010г. по описа на СРП/ се установява, че процесния лек автомобил /пренабити последни четири цифри от номера на рамата/ е собственост на трето лице – „Миркат“ ООД, гр.София. В тази насока въззивният съд споделя напълно правните изводи на районния съд. По този начин, с оглед липсата на право на собственост у продавачите, същите не могат да изпълнят основното си задължение по договора за покупко-продажба – да прехвърлят правото на собственост върху автомобила на купувачите. Налице е добросъвестност у купувачите – те не са знаели за правата на третите лица върху автомобила при сключване на договора. Твърдение и доказване на обратното от страна на ответниците, носещи доказателствената тежест няма. По този начин ищците – купувачите като добросъвестна и изправна страна по договора за покупко-продажба имат право да развалят договора, поради неизпълнение от страна на продавачите. Тъй като не се касае за продажба на недвижим имот, то по аргумент разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗЗД развалянето на договора става извънсъдебно.

В случая, съдът приема, че развалянето на договора не е станало с отправянето на приложените по делото нотариални покани, тъй като няма доказателства развалянето, което трябва да бъде в писмена форма /чл.87, ал.1 от ЗЗД/ да е получено от ответниците – продавачи по договора. Нито една от нотариалните покани не е връчена лично на продавачите. Нотариусите са отбелязали връчване по реда на чл.47 от ГПК, което според настоящия състав не може да се приеме за надлежно връчване, тъй като същите не са получени от адресатите, волеизявлението за разваляне на договора не е достигнало до тях и развалянето не може да породи действие. Съдът е съгласен обаче с възражението на въззивниците, че развалянето на договора е станало с връчване на преписа от исковата молба на ответниците, която съдържа волеизявление за разваляне на договора.

С развалянето на договора за покупко-продажба на МПС от изправната срещу неизправната страна, отпада основанието, на което е извършена престацията на продажната цена. Самото плащане на продажна цена се установява от сключения договор с нотариална заверка на подписите, съдържащ нарочно изявление за плащане на продажната цена. По този начин пратената продажна цена се явява дадена на отпаднало основание /разваления договор за продажба/ и тъй като лицата, развалили договора – купувачите, вече са изпълнили своето задължение по него – платили са продажната цена спрямо неизправната цена - продавачите, то даденото от отпаднало основание следва да бъде върнато. По делото няма доказателства, а и твърдения от страна на ответниците, носещи доказателствената тежест, да са върнали полученото по разваления договор.

Основният- спорен въпрос е размера, т.е. стойността на полученото по разваления договор за покупко-продажба /полученото на отпадналото основание/. Твърдението на ищците – въззивници е че реалната продажна цена по договора от 22.12.2009г. за продажба на процесното МПС е 31000лв., а не посочената в договора такава от 1000лв. Доказателствената тежест по отношение на това обстоятелство – установяване на действителната продажна цена по договора, се носи от ищците, както правилно и изрично им е указал районния съд с доклада си по чл.146 от ГПК. Те са страната, която следва в процеса с пълно и пряко доказване да установят по безспорен начин твърдяната от тях действителна продажна цена, както и заплащането й на продавачите, за да се ангажира отговорността им за връщането й на отпаднало основание – разваления договор за продажба на МПС. Годни доказателства в тази насока обаче от тяхна страна няма ангажирани.

Ищците се позовават на представеното по делото заверено копие на декларация без дата, която те считат, че е обратно писмо и установява твърдяната от тях продажна цена. Според настоящия състав, това доказателство не е изискуемото от закона обратно писмо и то не установява по безспорен начин действителната продажна цена, т.е. действителната стойност на договора за покупко-продажба. На първо място тази декларация няма дата и така, както е съставена не може по безспорен начин да се свърже с процесния договор за продажба на МПС от 22.12.2009г. В нея автомобила не е идентифициран по никакъв начин, извън общото родово наименование „колата“, не е посочена и датата на договора за продажба на „колата“, за която се декларира получаване на посочената в декларацията сума, извън факта, че и самата декларация няма дата. Освен това тази декларация е само от М.Ч., посочена като продавач. В нея не фигурира като продавач Н.Ч.. Следователно не е налице съвпадане и по отношение на страните по декларацията и по процесния договор за покупко-продажба, освен изложените съображения за неидивидуализиране на предмета и датата на договора, за който декларацията се отнася. Следва да се отбележи, че представения оригинал на декларация, носещ подписите на продавач и купувач и съдържащ дата /върху която е правена корекция и не е установена точната такава/, не е допуснат и не е приет като доказателство по делото с изрично мотивирано определение от СлРС от с.з. от 27.09.2013г.

С оглед изложеното, съдът приема, че тази декларация няма характера на обратно писмо и с нея не се установява по безспорен начин действителната стойност на договора за продажба на МПС от 22.12.2009г. Други годни доказателства в тази насока няма ангажирани. Правилно и законосъобразно районният съд не е допуснал гласни доказателства за установяване на това обстоятелство, с оглед разпоредбата на чл.164, т.3 и т.5 от ГПК и липсата на годно „обратно писмо“, правещо вероятно твърдението за уговорена продажна цена в размер на 31000лв., вместо посочената в договора 1000лв. Поради това съдът приема, че стойността на полученото от ответниците на отпаднало основание по разваления договор за покупко-продажба на МПС от 22.12.2009г. е 1000лв. и това е сумата, с която ответниците са се обогатили без основание и следва да върнат на ищците.

Тъй като единият от купувачите по договора от 22.12.2009г. – Н.Т.Ч. е починал и иска е насочен срещу неговите наследници по закон, то сумата от 1000лв. следва да бъде върната на ищците от ответниците по следния начин: 4/6 от М.Ч. /тя има ½ ид.ч. в лично качество като продавач при СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг и 1/6 ид.ч. в качеството й на наследник - съпруга на Н.Ч./, т.е. тя следва да върне на ищците сумата от 666,67лв., а ответниците Я.Ч. и Станислав Ч. - по 166,66лв. всеки /всеки от тях има в качеството си на наследник по закон – низходящ по 1/6 ид.ч. от наследството на починалия Н.Ч./.

С оглед изложеното предявеният като частичен иск е основателен само до посочените размери спрямо всеки един от тримата ответници и до тези размери следва да се уважи, а в останалата му част до претендирания такъв от 1200лв., от които 800лв. – спрямо М. Ч. и по 200лв. спрямо Я.Ч. и С.Ч., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Тъй като районният съд е отхвърлил изцяло предявените против тримата ответници искове, като неоснователни и недоказани, то решението в отхвърлителната му част до посочените размери следва да се отмени и постанови ново, с което ответниците бъдат осъдени да върнат на ищците дадената на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на МПС от 22.12.2009г. продажна цена от 1000лв., както следва: 666,67лв. – от М.Ч. и по 166,66лв. от Я.Ч. и Станислав Ч..

Първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част над посочените размери до претендираните по частичния иск такива, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Върху главниците следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2011г.

По отношение на разноските в първоинстанционното производство следва да се отбележи, че с влязло в сила определение от 17.04.2014г. районният съд е изменил решението си в тази част по повод молба по реда на чл.248 от ГПК.

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

На ищците следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 142,08лв., съразмерно с уважената част от иска.

По отношение разноските, направени от ответниците и присъдени им от районния съд, както бе посочено е налице произнасяне на СлРС по реда на чл.248 от ГПК с определение от 17.04.2014г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това в тази насока – дължимите на ответниците разноски за първата инстанция въззивният съд не следва да се произнася с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

На въззивниците следва да се присъдят съразмерно разноски пред настоящата инстанция за платена държавна такса в размер на 20,83лв., с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

На въззиваемите с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба се дължат съразмерно разноски пред настоящата инстанция. В случая такива са доказани само по отношение на М.Ч., която по договор за правна защита и съдействие от 14.04.2014г. е заплатила в брой на адв.М. за процесуално представителство по делото пред въззивната инстанция сумата от 1200лв. За другите двама въззиваеми Я.Ч. и С.Ч. няма ангажирани доказателства за направени от тях пред въззивната инстанция разноски и такива не следва да им се присъждат.

По отношение на тези разноски в съдебно заседание въззивниците са направили възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от въззиваемите на адв.М. и претендиран като разноски по делото. Искането по чл.78, ал.5 от ГПК е своевременно и основателно. Настоящата инстанция намира заплатеното от въззиваемата М.Ч. на адв.М. възнаграждение в размер на 1200лв. за прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото следва да се присъди в по-нисък размер, като съдът го определя в размер на 314лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ/, вр. с т.3 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното на въззиваемата М.Ч. следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция по съразмерност в размер на 52,33лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №954 от 07.02.2014г., постановено по гр.д. №283/2012г. по описа на Сливенски районен съд в частите, с които:

- е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН ********** като частичен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД против М.С.Ч. с ЕГН ********** за заплащане на дадената от тях в качеството на купувачи на продавачите – М.С.Ч. и съпругът й Н.Т.Ч., починал на 18.06.2010г. по Договор от 22.12.2009г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ВТ 7425 М продажна цена в размер на 31000лв. до размера от 666,67лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2011г. до окончателното й изплащане;

- е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН ********** като частичен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД против Я.Н.Ч. с ЕГН ********** за заплащане на дадената от тях в качеството на купувачи на продавачите – М.С.Ч. и съпругът й Н.Т.Ч., починал на 18.06.2010г. по Договор от 22.12.2009г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ВТ7425ВМ продажна цена в размер на 31000лв. до размера от 166,66лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2011г. до окончателното й изплащане;

- е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН ********** като частичен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД против С.Н.Ч. с ЕГН ********** за заплащане на дадената от тях в качеството на купувачи на продавачите – М.С.Ч. и съпругът й Н.Т.Ч., починал на 18.06.2010г. по Договор от 22.12.2009г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ВТ7425ВМ продажна цена до размера от 166,66лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2011г. до окончателното й изплащане, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА М.С.Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.В. Т., ул.“М.“ №* и с настоящ адрес: гр.С., кв.“С.К.“ * да заплати на В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН **********,*** сумата от 666,67лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./, представляваща нейната част от дадената й от купувачите В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН ********** продажна цена по Договор от 22.12.2009г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ВТ 7425 ВМ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2011г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Я.Н.Ч. *** да заплати на В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН **********,*** сумата от 166,66лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест ст./, представляваща неговата част от дадената от купувачите В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН ********** продажна цена по Договор от 22.12.2009г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ВТ 7425 ВМ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2011г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА С.Н.Ч. *** да заплати на В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН **********,*** сумата от 166,66лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест ст./, представляваща неговата част от дадената от купувачите В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН ********** продажна цена по Договор от 22.12.2009г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ВТ 7425 ВМ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2011г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №954 от 07.02.2014г., постановено по гр.д. №283/2012г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.С.Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.В. Т., ул.“М.“ №* и с настоящ адрес: гр.С., кв.“С.К.“ *-*, Я.Н.Ч. *** и С.Н.Ч. *** да заплатят на В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН **********,*** сумата от 142,08лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска и сумата от 20,83лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА В.Д.А. с ЕГН ********** и Л.И.В. – А. с ЕГН **********,*** да заплатят на М.С.Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.В. Т., ул.“М.“ №* и с настоящ адрес: гр.С., кв.“С.К.“ *-* сумата от 52,33лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване с оглед нормата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.