Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   186

 

гр. Сливен, 19.06.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №310 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И.К.И. против Решение №257/25.03.2014г. по гр.д.№2211/2013г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че И.К.И. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД част от сумите, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №609/11.04.2013г. по ч.гр.д.№1129/2013г. на СлРС, както следва: 683,29лв. – главница, представляваща стойността на доставена питейна вода за обект в гр.К., ул.“Х. С.“ №* за периода от 31.01.2010г. до 31.12.2012г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2013г. до окончателното й изплащане; 137,07лв. – мораторна лихва до 01.02.2013г. и разноски в заповедното производство в размер на 26лв., като е отхвърлен като неоснователен иска за главницата над уважения до пълния претендиран размер от 723,10лв.; на ищцовото дружество са присъдени съответна част от направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство И.К.И. частично – в частта, с която иска е уважен и в частта относно разноските.

В жалбата си въззивникът И.К.И. твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част, с която положителния установителен иск е уважен, е незаконосъобразно и неправилно, необосновано, като анализът на фактите по делото е едностранчив, непълен и необоснован. Посочва, че в карнетата е посочено, че за периода от 08.02.2011г. до 09.10.2011г. за всеки месец е ползвана вода от 20 куб.м., което е невъзможно. Посочва, че през този период той е бил в чужбина, никой не е живял в имота и не може потреблението да е точно толкова. Освен това в карнета нямало поставен подпис срещу показанията. На 09.11.2011г. било отразено, че водомера е сменен и ползваното количество вода било 3 куб.м., което всъщност било показанието на самия нов водомер, следващия месец били отчетени 7 куб.м. вода, а след това по 10 куб.м., което било наполовина от приетата даденост за 2011г. Посочва, че за периода от м.януари 2011г. до м.ноември 2011г., когато е сменен водомера, нямало действително отчетени показания и не е установено реално ползваната вода. Такава всъщност през този период не била ползвана, тъй като той бил в чужбина. Въпреки отсъствието му, имало техническа възможност инкасатора да прави ежемесечна проверка, каквато през цялата 2011г. не била правена. С оглед изложеното, моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част, както и относно разноските, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, съобразно доказателствата по делото.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът И.И., редовно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, редовно призовано, се представлява от пълномощник адв. Конарев, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

С оглед събраните пред районния съд гласни доказателства, следва да се отбележи, че въззивният съд кредитира показанията на свидетеля Слав Василев – инкасатор в водоснабдителното дружество, отговарящо за имота на въззивника, от които се установява, че през 2010-2011г. в имота на въззивника са живели 4 човека – квартиранти, които отказвали да подписват карнетата. През този период водомера бил повреден и свидетелят е начислявал вода по 5 куб.м. на човек. Водомера е сменен на 01.11.2011г. и от тогава се отчитал редовно.  

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена питейна вода за периода 30.01.2010г. – 31.12.2012г. за обект в гр.К., ул.“Х. С.“ в размер на 723,10лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и за мораторна лихва в размер на 137,07лв., начислена до 01.02.2013г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Подадената въззивна жалба е неоснователна.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото водоснабдително дружество следва да установи по безспорен начин следните обстоятелства: че в обекта, собственост на ответника И.И.,*** през процесния период 01.01.2010г. – 31.12.2012г. е доставяна питейна вода, като установи точното доставено и консумирано количество.

Между страните не се спори, че процесния обект, за който е начислена процесната сума е собственост на ответника – въззивник И. и за него има открита самостоятелна партида в ищцовото водоснабдително дружество, като представените по делото фактури /квитанции/ се отнасят за него.

Ответникът – въззивник в настоящото производство, с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, е въвел основно възражение за недължимост на сумите по предявения иск - неустановяване на действително потребеното количество питейна вода в имота.

От събраните пред районния съд писмени /преписи от фактури и карнета/ и гласни /показанията на свид. Слав Василев/ доказателства се установяват по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на питейна вода в имота, собственост на ответника И. през процесния период; количествата на доставената вода, начислени по правилата на Общите условия на дружеството за повредения водомер, според брой обитатели на имота; единичната и обща цена на доставените количества вода и другите оказани услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/.

Във връзка с направените с въззивната жалба възражения за неправилно начисляване на потребените количества питейна вода през 2011г., следва да се отбележи, че през периода 2010г. – м.ноември 2011г. водомерът, отчитащ потребената в обекта на въззивника вода, е бил повреден. Това се установява, както от писмените доказателства, така и от свидетелските показания. До подмяната на водомера количествата потребена вода са начислявани съобразно разпоредбата на чл.24, ал.2, вр. с чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия на водоснабдителното дружество, т.е. според брой обитатели в имота /по 5 куб.м. за всеки обитател/. От показанията на свид.Василев, кредитирани от съда, се установява, че в имота са живели през 2010 и 2011г. 4 души, поради което съдът намира, че начисляването на потребеното количество вода по цитирания ред е правилно. Следва да се отбележи, че за 2010г. начисляването е било вместо за 4 човека, за 2-ма човека – по 10куб.м. на месец, въпреки установеното обитаване от 4 човека в имота. Обстоятелството, че собственика на имота е в чужбина /по негови недоказани твърдения/, не означава, че в имота не живее никой и не се употребява вода. Напротив, от показанията на свид.Василев се установи, че през целия процесен период в имота са живели квартиранти. Неподписването на карнетата се дължи на отказ на обитаващите имота да подпишат. Липсата на посочени реални показания в карнетата се дължи на повредата на водомера и начисляването според броя обитатели. След подмяната на водомера, видно от карнетата, е налице ежемесечно отчитане на водомера и вписване на реални негови показания.

Следва да се отбележи, че индивидуалния водомер в имота е собственост на абоната, като негово задължение е монтажа на такъв /чл.18, ал.3 от Общите условия на ВиК оператора/. При повреда на индивидуалния водомер, задължение на потребителя, в случая въззивника, е да предприеме своевременно необходимите действия за подмяната му с изправен такъв. Тъй като през един продължителен период от време повредения водомер в имота на въззивника – потребител на ВиК услуги не е бил подменен с изправен такъв, то както бе отбелязано, правилно ВиК операторът е начислявал потребеното количество питейна вода по реда на чл.24, ал.2, вр. с чл.23, ал.5, т.1 от Общите си условия. Начисляването на оспорените количества питейна вода по посочения ред се дължи единствено и само на бездействието на потребителя – въззивника И..

Въззивника – ответник в първоинстанционното производство И. не е навел твърдения и респ. не е доказал извършване на плащане на задълженията за този период, извън сумата от 39,81лв., платена след предявяване на исковете, поради което следва да се ангажира неговата договорна отговорност за изпълнение на задължението за заплащане стойността на потребените количества питейна вода и оказани ВиК услуги.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан до размера на сумата от 683,29лв., представляваща цена на доставена и консумирана питейна вода за обект в гр.К., ул.“Х. С.“ за периода от 30.01.2010г. до 31.12.2012г., след приспадане на платената в хода на процеса сума от 39,81лв.

От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 01.02.2013г. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на главницата, се дължи и съответно обезщетение за забава. Съгласно заключението на допуснатата и изслушана пред районния съд съдебно-икономическа експертиза обезщетението е в размер на 139,31лв. към 01.02.2013г.1 при претендиран размер от 137,07лв. Тъй като не е налице изменение на размера на акцесорната искова претенция и диспозитивното начало в гражданския процес, то следва да се уважи акцесорната претенция в претендирания размер, както правилно и законосъобразно е процедурал районният съд. Следва да се отбележи, че тъй като плащането на сумата от 39,81лв. е направено след подаване на исковата молба в хода на делото, то обезщетението за забава се дължи върху целия размер на главницата към 01.02.2013г.

Върху посочената като дължима главница в размер на 683,29лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.04.2013г. до окончателното й изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Следва да се признае дължимост и на разноските, направени от ищцовото дружество в заповедното производство в размер на 26лв.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцовото дружество направените от него в първоинстанционното производство разноски в пълен размер, тъй като заплащането на част от главницата, довело до отхвърляне на част от главния иск, е направено след подаване на исковата молба в хода на производството.

В отхвърлителната част решението на Сливенски районен съд не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

Претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция не е направена от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №257 от 25.03.2014г., постановено по гр.д. №2211/2013г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваната част. 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                      

          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.