Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 200

 

гр.Сливен, 17.07.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на  втори юли, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 316 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв.  Д. в качеството му на пълномощник  на „РЕМО-ТЕХ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Н.З., кв. „И.“ против решение № 68/04.04.2014 г. по гр. д. № 703/2013 г. на Новозагорския районен съд. С обжалваното решение въззивникът „РЕМО-ТЕХ“ ООД е осъден да заплати на  „РОВЕ ГРУП“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“ , жк „С. град“, ул. „ПРОФ.Х.В.“ № *, офис *, сумата от 16 920.00 лв. представляваща неизплатено възнаграждение дължимо по Договор за охрана № 1/ 01.06.2011 г. за обект „Производствено предприятие „РЕМО ТЕХ“, включващо производствен цех, складова база и административна сграда. Въззивникът е бил осъден да заплати законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. С обжалваното решение е било оставено без уважение направеното възражение за прихващане от  „РЕМО ТЕХ“ ООД на сумата 16 920.00 лв. от сумата 61 200.00 лв., представляваща стойност на 260 бр. ролки с размер 159х600 и 353 бр. ролки с размер 159/670, претендирани като причинени вреди на дружеството. Въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на  2 430.00 лв.

         Във въззивната жалба се сочи, че решението е необосновано и неправилно, като при постановяването му са допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Решаващият съд бил постановил акта си при неправилно установена фактическа обстановка. Страната счита, че неправилно съдът е приел, че договорената между страните охрана е обхващала само делничните дни. Този негов извод не бил подкрепен нито от писмените доказателства /Договор за охрана/ , нито от гласните доказателства събрани в тази посока. Страната посочва, че подсилена охрана се е налагало да бъде осигурявана инцидентно и тя е била допълваща на денонощната редовна охрана. Въззивникът счита, че неправилно съдът е отхвърлил възражението му за недължимост на възнаграждението на ищеца, поради немарливо изпълнение на договорните му задължения. Немарливостта на ищцовото дружество се състояла в това, че е допуснало чуждо на структурата му лице – свид. Б., да се представя от негово име и да извършва дейност по ангажиране на охрана от негово име, както да получава заплащане за това.Това било в противоречие с разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗЧОД. Жалбоподателят счита, че недопустимо е бил въведен в заблуждение относно действителното качество на свид.Б. и че в крайна сметка с охраната на обекта се разпореждало лице, което няма право по специалния ЗЧОД да извършва тази дейност и няма отношение към договорните отношения свързващи страните. Именно тъй като е създал смесване между строго регламентираните отношения между страните и неформални връзки с лице без представителна власт и без право да се намесва в охраната на обекта, ищецът е изпълнявал немарливо своите договорни отношения. На второ място страната прави оплакване за това, че съдът  неоснователно е отхвърлил възражението за прихващане на ищцовата претенция с насрещно парично задължение на ищеца към ответника в размер на 61 200.00 лв. Посочено е , че тази сума представлява обезщетение за вреди, които са били причинени на ответника като неправомерно са му били отнети 260 бр. ролки 159/600 и 353 бр. ролки 159/670.Страната посочва, че отговорността на ищеца в този случай произтича от договора за влог, който съществува между страните и по този начин отговорността следва да бъде разгледана във връзка с разпоредбите на чл. 79 вр. с чл. 250 от ЗЗД. Въззивникът посочва, че при непрекъснат 24-часов режим на охрана липсва времеви отрязък, който да е извън отговорността на охранителя – ищец. Страната счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 253 ал. 2 от ЗЗД или да се приеме, че ищецът като влого-приемател следва да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин, като носи пълна имуществена отговорност за полученото освен ако докаже, че загубата се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, а кражбата не е такова обстоятелство.  Изказано е твърдение, че при посегателство върху охраняваното имущество охранителят носи пълна имуществена отговорност и че ако твърди обстоятелства, които изключват отговорността му , следва да ги докаже активно и пълно. В конкретния случай решаващият съд бил разместил неправомерно тежестта на доказване и е вменил на ответника задължения, които той няма.

         Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен, поради това, че ищецът не е изпълнявал добросъвестно задълженията си и с това е нанесъл вреда на ответника, поради което не му се дължи заплащане. При условията на евентуалност ако съдът прецени, че ответникът дължи сумата в размер на 16 920.00 лв. се моли да бъде извършено прихващане с насрещно вземане на ответника в размер на 61 200.00 лв. Моли се да бъдат присъдени деловодни разноски.

         В законно установения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. С. пълномощник на въззиваемата страна „РОВЕ ГРУП“ ООД. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че съдът правилно е приел, че се касае за денонощна охрана и че твърдението на въззивника, че съдът е приел че охраната обхваща само „делничните дни“ е извадено от контекста на съдържанието.

Страната счита, че няма немарливо изпълнение на задълженията на ищцовото дружество, действията на свид. Б. не сочат на немарливо изпълнение на задълженията на ищеца, а единствено за подсилване на охраната в почивните дни, което е в интерес на ответника. В този смисъл ответникът е бил доволен от извършената работа, поради което е изразил готовност и е плащал допълнително положения труд. Въззиваемата страна посочва, че няма виновно изпълнение на задълженията на четиримата  охранители и че твърдението за кражба се установява с влязъл в сила съдебен акт, а всички останали твърдения са само предположения. В тази насока посочва, че няма приемо-предавателен протокол, в който да е посочено в какво състояние се приема обекта и че няма съставен протокол съгласно изискванията на чл. 6 от Договора за охрана, в който е посочено, че приемането и предаването на обекта за охрана се извършва чрез приемо-предавателен протокол. Това е било по вина на ответника, а никой няма право да черпи права от виновното си поведение. Страната посочва, че от установеното пълно видеонаблюдение не се установява извършването на кражба на 18 т. желязо, за което би бил необходим 20-тонен тир. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество „РЕМО-ТЕХ“ ООД се представлява от адв.Д.. Същият поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея и моли да бъде уважена. Претендира разноските по делото.

Въззивната страна „Рове груп“ ООД в съдебно заседание се представлява от адв.С., който оспорва въззивната жалба и поддържа своя отговор по нея. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира  разноски за двете инстанции.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 25.04.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.05.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на разглеждане в настоящото дело е претенцията на ищеца „РОВИ ГРУП“ ООД против ответника „РЕМО-ТЕХ“ ООД за заплащане на сумата от 16 920,00 лв. дължима по сключен между страните договор за охрана. За установяване на основателността на тази претенция следва да бъдат взети предвид единствено отношенията на страните по сключения между тях Договор за охрана №1 от 01.06.2011г. От съдържанието на Договора е видно, че ищецът „РЕМО-ТЕХ“ ООД е приел да организира и осъществява със свои служители денонощна охрана на обект „Производствено предприятие „РЕМО-ТЕХ“ ООД, включващо производствен цех, складова база и административна сграда“. За извършваната от него дейност изпълнителят е следвало да получава месечно възнаграждение за 4-ма души охранители в размер на 1800 лв. без ДДС. В договора страните са приели, че изпълнителят е длъжен да осигури охраната на обекта със свои служители, да се грижи за опазване на повереното му за охрана имущество, да съхранява предоставените от възложителя вещи и документи, свързани с осъществяване предмета на настоящия договор /чл. 15 от Договора/. Страните се уговорили, че приемането и предаването на обекта се извършва чрез приемо-предавателен протокол подписан от представители на страните по договора и представляващ неразделна негова част /чл. 6 от Договора/. В чл. 20 от Договора е посочено,че изпълнителят е длъжен да възстанови за своя сметка липсите и вредите, настъпили в следствие виновното неизпълнение на задълженията от страна на неговите служители, като характерът и размерът на вредите е следвало да се установи чрез констативен протокол съгласуван от страните по договора, съпоставен с тези по чл. 6 подписан от представителите на страните.

Няма спор по делото, че част от дължимите суми не са били заплатени от възложителя – ответник в производството. Неговият аргумент за неплащане на дължимата сума е, че изпълнителят немарливо е изпълнявал своите задължения. Твърденията за немарливост са в две посоки. На първо място се твърди, че поради немарливо изпълнение на задълженията от изпълнителя са настъпили щети за възложителя изразяващи се в липса на метални ролки за лентови транспортьори находящи се в складовете и производствените помещения на ответника на стойност над 60 000,00 лв. Втората посока, в която се твърди, че е на лице неизпълнение на договорните отношения от страна на изпълнителя е, че трето на договорните отношения лице – свид. Б., е наемал допълнителни охранители, които да осъществяват подсилена охрана през празничните и почивни дни, като се е представял за служител на ищцовото дружество.

Съдът намира, че изложените съображения на въззивника касаещи немарливо изпълнение на договорните отношения от страна на въззиваемото дружество са неоснователни поради следните съображения:

Не може да се приеме за установено по делото, че в следствие на немарливо и некачествено извършване на охранителната дейност за ответника по иска – въззивник в производството, са настъпили значителни имуществени вреди изразяващи се в липса на метални ролки на стойност над 60 000,00лв. За да може да бъде установено наличието на липса на някакъв материал, то същият трябва да бъде съпоставим с момента в който е бил приет за охраняване. В настоящия случай, страните подробно са договорили, че изпълнителят на охранителната дейност ще носи отговорност за настъпилите липси, но при две условия. Първото е, че ще бъде предаден охраняваният обект с приемо-предавателен протокол, по който точно ще бъдат посочени движимите и недвижими вещи, които се предават за охраняване и второто условие е, при установяване на липси да се състави протокол подписан от двете страни, който да съпостави наличните към момента на съставянето му вещи с тези, които са описани в първоначалния приемо-предавателен протокол и по този начин да се установи, каква точно е липсата. Страните не са съставили съвместно нито първоначален приемо-предавателен протокол, нито протокол, с който да се установи наличното имущество към определена дата и по този начин да се констатира наличие на липса. Има твърдения по делото, че са налице липси на метални ролки на значителна стойност, но тези твърдения са подкрепени от писмени и устни доказателства изхождащи само от едната страна – ответника по иска, която ги ползва. С оглед на това съдът счита, че тези доказателства не могат да бъдат кредитирани като безпротиворечиви и като такива, които безспорно установяват наличието на липси в ответното дружество.

По отношение твърдението за немарливо изпълнение на задължения поради вмешателство  в охранителната дейност от трето лице – свид.Б., съдът намира същото за неоснователно. От събраните по делото доказателства е безспорно, че свид. Б. е имал отношение единствено за осигуряване на допълнителни дежурства, които са били за почивните и за празничните дни, и които дежурства не касаят изпълнението на основния договор между страните. Няма как от събраните доказателства да се прецени дали действително управителят на ответното дружество е бил наясно със статута на свид. Б. в ищцовото дружество, но това обстоятелство в крайна сметка е вън от настоящия спор, тъй като касае наличието на изпълнени или неизпълнени договорни отношения по допълнително сключваните при необходимост устни договори за допълнителна охрана.

Съдът не констатира наличие на други обстоятелства, които да водят до извода, че ищцовото дружество не е изпълнявало своите задължения, поради което не му се дължат ежемесечните вноски. Очевидно е, че възложителят е бил доволен от неговата дейност, тъй като не е прекратил първоначалния договор в момента, в който той е изтекъл, а се е възползвал от опцията за продължаване на договора с още една година.

В настоящия случай е неоснователно аналогията която ответната страна прави за наличие на договор за влог. По дефиниция – чл. 250 от ЗЗД, с Договор за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. В настоящия случай не са предадени само движими вещи и те не са предадени за съхранение у влогоприемателя. Касае се за договор за охрана и за него са неприложими автоматично разпоредбите в ЗЗД касаещи договора за влог.

Съдът счита, че исковата претенция е основателна за сумата от 16 920,00 лв. с оглед извършената пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза.

По делото не са на лице предпоставките за извършване на прихващане между дължимите суми за охрана и стойността на липсите у ответника. Прихващане може да се осъществи, когато са налице две насрещни ликвидни и изискуеми вземания, които са установени по размер. В настоящия случай не е безспорно доказано наличието на липса у ответника, нейния размер, както и че тя се дължи на виновно поведение изразяващо се в неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца. С оглед на това не може да бъде извършено прихващане по делото.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 810,00 лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 68/04.04.2014 г. по гр. д. № 703/2013 г. на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „РЕМО-ТЕХ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Н.З., кв. „И.“ да заплати на „РОВЕ ГРУП“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“ , ж.к. „С. град“, ул. „ПРОФ.Х.В.“ № *, офис *, сумата от 810,00 лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.