Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   198

 

гр. Сливен, 03.07.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:     

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        М. БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №320 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №334/17.04.2014г. по гр.д.№1390/2013г. на Сливенски районен съд, с което на основание чл.30 от ЗН е намалено завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г., направено със саморъчно завещание от 17.11.2011г. в полза на И.К.Г. с ¼ от ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-*-* със застроена площ 60,50кв.м., с идентификатор №67338.524.16.1.20; с ¼ от ½ ид.ч. от правото на собственост върху лек автомобил м.“Форд фиеста“ с рег.№ СН 7300СН и с ¼ ид.ч. от сумата по банковите влогове на наследодателя към датата на смъртта му в размер на 17625,53лв. /9000 евро първоначален депозит и 38,73 евро олихвяване и 84,18лв. по втора сметка/; възстановена е запазената част на М.Т.Б. и И.Т.Т.  от наследството на Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г. с ¼ от ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-*-* със застроена площ 60,50кв.м., с идентификатор №67338.524.16.1.20; с ¼ от ½ ид.ч. от правото на собственост върху лек автомобил м.“Форд фиеста“ с рег.№ СН 7300СН; осъдена е И.К.Г. да заплати на М.Т.Б. и И.Т.Т. сумата от 1037,20лв., представляваща направени по делото разноски; допуснато е извършването на съдебна делба по отношение недвижимия имот, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-*-* със застроена площ 60,50кв.м., с идентификатор №67338.524.16.1.20, ведно с прилежащо избено помещение №20, заедно с отстъпено право на строеж и 1,09% ид.ч. от общите части на сградата при квоти от правото на собственост: 1/16 ид.ч. за М.Т.Б., 1/16 ид.ч. за И.Т.Т. и 14/16 ид.ч. за Б.П.Д.; допуснато е извършването на съдебна делба по отношение на следната движима вещ:  лек автомобил м.“Форд фиеста“ с рег.№ СН 7300СН при квоти от правото на собственост:  1/16 ид.ч. за М.Т.Б., 1/16 ид.ч. за И.Т.Т. и 14/16 ид.ч. за П.Н.Д.; отхвърлени са като неоснователни предявените от М.Т.Б. и И.Т.Т. против И.К.Г. и К. Б.Д. искове за делба на недвижим, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-*-* със застроена площ 60,50кв.м., с идентификатор №67338.524.16.1.20 и на движима вещ - лек автомобил м.“Форд фиеста“ с рег.№ СН 7300СН; ищците М.Т.Б. и И.Т.Т. са осъдени да заплатят държавна такса в размер на 200лв. за двата отхвърлени иска за делба.

            Въззивната жалба е подадена от И.К.Г. и Б.П.Д. – ответници в първоинстанционното производство, като И.Г. обжалва посоченото решение на СлРС в частите, с които е намалено завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г., направено със саморъчно завещание от 17.11.2011г. в полза на И.К.Г. с ¼ от ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-*-* със застроена площ 60,50кв.м., с идентификатор №67338.524.16.1.20; с ¼ от ½ ид.ч. от правото на собственост върху лек автомобил м.“Форд фиеста“ с рег.№ СН 7300СН и с ¼ ид.ч. от сумата по банковите влогове на наследодателя към датата на смъртта му в размер на 17625,53лв. и е възстановена запазената част на М.Т.Б. и И.Т.Т. от наследството на Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г. с ¼ от ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот и лекия автомобил и в частта относно осъждането й да заплати на ищците разноски в размер на 1037,20лв. Въззивникът Б.Д. обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която е допусната съдебна делба между него и ищците по отношение на недвижимия имот, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-*-* със застроена площ 60,50кв.м., с идентификатор №67338.524.16.1.20 при посочените квоти.

Въззивниците – ответници в първоинстанционното производство И.К.Г. и Б.П.Д. обжалват първоинстанционното решение в посочените части като неправилно и незаконосъобразно. Считат, че съдът неправилно е определил стойността на наследствената маса, неправилно включил в нея банковите депозити и неправилно е определил размера на запазената част на ищците. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал свидетелските показания на свид. Д. и П. и неправилно не е уважил възражението на ответницата И.Г. за предаване в брой на първоначалната починала ищца Т. Т. на сумата от 5000лв., представляващи стойността на нейната запазена част от наследството на Б. Г.. Считат, че от свидетелските показания това обстоятелство било установено. Въззивниците считат, че съдът неправилно е кредитирел показанията на свид.Г., които са противоречиви и не е отчел нейната заинтересованост,  отрицателни факти. С оглед изложеното молят съда да отмени решението на СлРС в посочените части и да постанови ново, с което да отхвърли исковете за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част от него в полза на М.Т.Б. и И.Т.Т., като неоснователни. Претендират присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещните страни – ищците в първоинстанционното производство М.Т.Б. и И.Т.Т. чрез пълномощника им адв. Н.П.. С отговора на въззивната жалба, въззиваемите М.Б. и И.Т. оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Развиват подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемите намират постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъоборазно и молят съда да го потвърди.

 

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивницата  И.К.Г., редовно призована не се явява и не се представлява.

Въззивникът Б.П.Д., редовно призован, в с.з. не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника му адв. С., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че решението е незаконосъобразно в частта, с която е допусната съдебна делба по отношение на недвижимия имот, тъй като същият е еднолична собственост на Б.Д.. Намаляването на завещателното разпореждане не водило до връщане на имуществото в наследствената маса. Счита, че в този случай възстановяването на запазената част следва да е по стойност. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззиваемите М.Т.Б. и И.Т.Т., редовно призовани в с.з. не се явяват, представляват се от пълномощник адв.Н.П., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззиваемата К.Б.Д., редовно призована, в с.з. не се явява и не се представлява. Няма изразено становище по подадената въззивна жалба.

Въззиваемият П.Н.Д., редовно призован се явява лично. Изразява съгласие с жалбата. Предоставя на съда да постанови решение съгласно закона.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните части, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищците накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

            Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно и субективно активно и пасивно съединяване на искове за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част от наследство с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и допускане на съдебна делба по отношение на недвижим имот и движима вещ – МПС, влизащи в наследството, с правно основание чл.34 от ЗС, вр. с чл.69, ал.1 от ЗН.

Решението на Сливенски районен съд е обжалвано в частта относно намаляне на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част на ищците М.Т.Б. и И.Т.Т. от наследството на Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г. и в частта относно допускането на съдебна делба по отношение на недвижим имот с идентификатор №67338.524.16.1.20, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-*-* със застроена площ 60,50кв.м.

За уважаване на иска за възстановяване на запазена част от наследството е необходимо да бъдат налице следните предпоставки: наследодателят да е оставил наследници със запазена част към момента на откриване на наследството; право на запазена част от наследството, независимо от нейния размер; накърняване на запазената част в резултат на безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя посредством завещания или дарения; приемането на наследството по опис в случай, че наследникът иска да реализира правото на възстановяване на запазена част от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон. Тази последна предпоставка в настоящия случай е неприложима, тъй като ищците целят да реализират правото си по чл.30, ал.1 от ЗН спрямо лице, което е наследник по закон – призован към наследяване – преживяла съпруга от една страна, а от друга – се касае за универсално завещание, докато разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН се отнася да завети и дарения, т.е. до частни разпореждания.   

По делото безспорно е установено обстоятелството, че първоначалната ищца Т. Б.Т., починала на 09.08.2013г., е наследник с право на запазена част от наследството на Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г. – негова дъщеря и като такава, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗН, има право на запазена част от наследството му. Размерът на запазената част се определя по правилата на чл.29 от ЗН. В случая наследодателят Б. Г. е оставил наследници по закон: съпруга – ответницата И.К.Г. и две деца – К. Б.Д. и Т. Б.Т.. Следователно разполагаемата част от наследството на Б. Г. е ¼ ид.ч. /чл.29, ал.3, изр. трето от ЗН/, а запазената част е ¾ ид.ч., като запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, т.е. тримата наследници по закон имат равни части от запазената част от наследството на Б. Г. /по ¼ ид.ч./. Следователно първоначалната ищца Т. Т., починала след предявяване на иска и нейните наследници – новоконституираните ищци М.Т.Б. и И.Т.Т. имат запазена част от наследството на Б. Г. в размер на ¼ ид.ч. В тази насока правните изводи на районния съд са напълно правилни и законосъобразни.

По делото е представено саморъчно завещание, направено от Б. Х. Г. от 17.11.2011г., вписано в СлВП – Сливен под вх.№5620/12.09.2012г., рег.№65, том IV, с което завещава на съпругата си И.К.Г. цялото си движимо и недвижимо имущество. При тези данни, следва да се приеме, че завещанието от 17.11.2011г. има универсален характер, тъй като с него наследодателят се разпорежда с цялото си имущество. Ето защо, не е необходимо да се образува наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Образуване на такава маса е необходимо само тогава, когато е завещано определено имущество, за да се определи чистия актив, тъй като само от този актив могат да се облагодетелствуват заветниците. В случаите по чл. 16, ал. 1 ЗН, назначените наследници са отговорни за задълженията на наследодателя, обременяването на недвижимите имоти и движимостите от него, ипотеки и залози, които преминават върху тях като продължители на личността на наследодателя. Затова, при универсалните завещания намаляването им, за да се възстанови запазената част, следва да се извърши направо в дробната част съгласно разпоредбите на чл. 29 ЗН.

Както бе посочено по-горе, възстановяване на запазена част е искала само дъщерята Т. Т. и съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗН нейната запазена част се равнява на ¼.

При това положение, с извършеното завещателно разпореждане по направеното саморъчно завещание от Б. Х. Г. в полза на И.К.Г., разпореждайки се с цялото си имущество, което притежава към момента на смъртта си, е била накърнена запазената част на първоначалната ищца Т. Т., респ. на нейните наследници по закон, конституирани в производството М.Т.Б. и И.Т.Т. в размер на ¼ ид.ч. от имуществото на наследодателя. Ето защо, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН във връзка с чл. 29, ал.3, изр. трето от ЗН, следва да се възстанови запазената част на ищците, в качеството им на наследници по закон на наследник със запазена част, като се намали с 1/4 идеална част извършеното завещателно разпореждане от общия наследодател със направеното саморъчно завещание от 17.11.2011г.

Следва да се отбележи, че при напълно правилно и законосъобразно определяне запазената част на ищците от наследството на общия наследодател Б. Х. Г., районният съд безпредметно е образувал наследствена маса и е остойностил запазената част на ищците. В тази насока е неправилен извода му, че се касае за завет, като в действителност е налице универсално завещание, при което както бе отбелязано и в която насока е безспорна установената съдебна практика намаляването на универсалното завещателно разпореждане, за да се възстанови запазената част следва да се извърши направо в дробната част съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН.

Неправилно районният съд при намаляването на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част на ищците с правилно определената дробна част е индивидуализирал и изброил отделни обекти от наследствената маса. В случая това е неправилно, тъй като завещателното разпореждане е общо, а не частно и изброените вещи напълно възможно е да не изключват наличието на други вещни права в патримониума на наследодателя, т.е. в наследствената маса. Този начин на процедиране при универсално завещание е неправилен. Поради това въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са изброени вещите, по отношение на които е намалено завещателното разпореждане и е възстановена запазената част на ищците от наследството на Б. Х. Г., като вместо него съдът намали общо със съответната дробна част цялото завещателно разпореждане и възстанови като дробна част запазената им част от наследството като цяло /а не като отделни изброени вещи/. 

Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на въззивницата И.Г., че е предала лично и в брой на първоначалната ищца Т. Т. сумата от 5000лв., представляваща стойността на нейната запазена част от наследството на Б. Г.. В тази насока въззивният съд споделя напълно извода на районния съд. На първо място следва да се отбележи, че и двамата свидетели на ответницата И.Г., впоследствие са конституирани като страни в производството – ответници по исковете за делба. Безспорно дадените от тях показания запазват качеството си на такива, тъй като към момента на даването им не е имало несъвместимост на процесуалните роли, но по отношение и на двамата – П.Д. и Б.Д. е безспорно налице заинтересуваност от изхода на делото. На следващо място следва да се отбележи, че от тези показания не е установен безспорно факта на предаване на твърдяната сума от 5000лв. на Т. Т.. Техните показания, преценени с оглед показанията на останалите свидетели и писмените доказателства не установят по безспорен начин този факт. Освен това не установяват и твърдението, че сумата е предадена на Т. Т. именно като стойност на нейната запазена част от наследството на Б. Г.. Свид. П.Д. при разпита си е посочил, че баба И. решила да даде някаква определена сума на Т. около 5000лв. като дарение. Основанията за предаване на парична сума може да са много и различни, касаещи различни отношения между Г. и Т. Т., като свидетелят посочва една от възможностите – дарение и то от ответницата Г., но не и от наследодателя, но по никакъв начин не се установява твърдението, че това е заплащане на нейния дял от наследството. Друг е въпроса, че такова остойностяване на дела й при направеното общо завещание не може и не следва да се прави. Съдът посочи по-горе начина за определяне на запазената част на Т. Т., като възстановяването й става без образуване на наследствена маса.  

По заявената от ищците в първоинстанционното производство претенция за делба на недвижимия имот - апартамент, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-*-*:

Общият наследодател на страните Б. Х. Г., починал на 09.08.2011г., е притежавал процесния недвижим имот в режим на СИО с ответницата И.Г.. След смъртта му бездяловата собственост се трансформира в дялова такава при равни квоти – от по ½ ид.ч. Ответницата с договор за покупко-продажба от 17.09.2012г., сключен във формата на нотариален акт №153, том II, рег.№2860, дело №266/2012г. на Нотариус Райна Стойнева с рег.№524 и район на действие СлРС е продала процесния имот на ответника Б.П.Д..

Предвид даденото по-горе разрешение за основателността на заявената претенция по чл. 30, ал. 1 ЗН, налице е съсобственост между ищците и ответника Б.Д. спрямо този недвижим имот - за ищците, в качеството им на наследници по закон на Т. Т., упражнила правото си на възстановяване на запазената си част от наследството на Б. Г., а за ответника Д. като приобретател от наследник по направеното в негова полза общо завещателно разпореждане. При това положение е напълно правилен и законосъобразен извода на районния съд за основателност на иска за делба на посочения недвижим имот при следните, правилно определени от районния съд, квоти: по 1/16 ид.ч. за ищците и 14/16 ид.ч. за ответника Б.Д.. Квотите са определени по следния начин: наследодателката на ищците има възстановена ¼ ид.ч. от наследството на Б. Г., т.е. от ½ ид.ч. от имота, т.е. 1/8 ид.ч. от него. Новоконституираните ищци, като низходящи на Тоня Т., починала в хода на процеса имат по ½ ид.ч. от нейното наследства, в случая – по ½ ид.ч. от нейната 1/8 ид.ч. от имота, т.е. по 1/16 ид.ч. Ответника Б.Д. притежава останалите 14/16 ид.ч. от имота по силата на посочения договор за покупко-продажба от 17.09.2012г. Поради това делба по отношение на недвижимия имот следва да се допусне при посочените квоти от правото на собственост.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение в тази, обжалвана част, с която е допусната съдебна делба по отношение на недвижимия имот между ищците и ответника Б.Д. при посочените квоти е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Решението в частта, с която ответницата И.Г. е осъдена да заплати на ищците направените от тях разноски в размер на 1037,20лв. е правилно и законосъобразно с оглед изхода на делото – основателност на иска по чл.30 от ЗН и извършване на посочените и присъдени разноски във връзка с този иск. Решението в тази част също следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение в останалите му части, с които е допусната съдебна делба по отношение на движимата вещ – МПС между ищците и ответника П.Н.Д. и са отхвърлени исковете за делба по отношение на недвижимия имот и движимата вещ – МПС срещу И.К.Г. и К. Б.Д., не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на въззивното производство – неоснователност на жалбата /частичната отмяна на решението на СлРС се дължи на неправилно формулиране на диспозитивите във връзка с уважаването на иска по чл.30, ал.1 от ЗН и неправилното изброяване на обекти от наследствената маса, но не и с оглед неоснователност на иска по чл.30, ал.1 от ЗН/, на въззивниците не се дължат разноски, като те следва да понесат своите разноски, така, както са направени и да заплатят на въззиваемите И.Т. и М.Б., направените от тях разноски в доказания размер от 800лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №334 от 17.04.2014г., постановено по гр.д. №1390/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която са посочени отделни имущества от наследствената маса при намаляване на завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г., направено със саморъчно завещание от 17.11.2011г. в полза на И.К.Г., с ¼ от както следва: от ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-*-* със застроена площ 60,50кв.м., с идентификатор №67338.524.16.1.20; от ½ ид.ч. от правото на собственост върху лек автомобил м.“Форд фиеста“ с рег.№ СН 7300СН и от сумата по банковите влогове на наследодателя към датата на смъртта му в размер на 17625,53лв. /9000 евро първоначален депозит и 38,73 евро олихвяване и 84,18лв. по втора сметка/ и в частта, в която тези имущества са посочени при възстановяване на запазената част на М.Т.Б. и И.Т.Т. от наследството на Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1, вр. с чл.29, ал.3 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г., направено със саморъчно завещание от 17.11.2011г. в полза на И.К.Г. *** с ¼ /една четвърт/ ид.ч.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М.Т.Б. с ЕГН ********** *** 9-А-1 и И.Т.Т. с ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на Т. Б.Т., починала на 09.08.2013г. от наследството на Б. Х. Г., починал на 09.08.2012г. в размер на ¼ /една четвърт/ ид.ч.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №334 от 17.04.2014г., постановено по гр.д. №1390/2013г. по описа на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части.

 

ОСЪЖДА И.К.Г. *** и Б.П.Д. *** да заплатят на М.Т.Б. с ЕГН ********** *** 9-А-1 и И.Т.Т. с ЕГН ********** *** направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 800лв.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.