Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 11.07.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №322 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Образувано е по две въззивни жалби против Решение №391/09.05.2014г. по гр.д.№742/2014г. на Сливенски районен съд, с което е изменен размера на издръжката, определена с протоколно определение от 08.08.2012г. по гр.д.№2582/2012г. на СлРС, която П.А.Д. е осъден да заплаща на Г.П.А. със съгласието на нейната майка П.И.Р., като е намален от 220лв. на 180лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 07.02.2014г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като иска до пълния му размер е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноски на страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковата претенция.

            Първата въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство П.А.Д. чрез пълномощника му адв.Д.Д., който обжалва посоченото решение в отхвърлителната част – тази, с която е отхвърлен иска за намаляване на издръжката до претендирания размер от 85лв.

            Втората въззивна жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство Г.П.А. със съгласието на нейната майка и законна представителка П.И.Р. чрез пълномощника адв.Д.С., която обжалва посоченото първоинстанционно решение в неговата уважителна част, с която е намален размера на издръжката от 220лв. на 180лв.

С подадената от ищеца в първоинстанционното производство – П.А.Д. въззивна жалба се обжалва посоченото първоинстанционно решение частично, в частта, с която е отхвърлен иска за намаляване на издръжката до претендирания размер от 85лв. Въззивникът П.Д. намира решението в обжалваната отхвърлителна част за неправилно и необосновано. Счита, че районният съд неправилно не е определил издръжката на детето в стойностен израз, като не е посочил какви част от нея следва да осигури и другият родител, който също има такова задължение. Издръжката следвало да бъде определена в минималните за нуждите на детето размери, тъй като неплащането й е съпроводени не само с морални, но и редица други последици за дължащият я. Решението на СлРС е необосновано, тъй като не съдържа преценка на необходимите за живота на ответницата средства с оглед специфичните й нужди, като не отчита и получаваните от нея социални плащания, които са с траен характер. Счита, че родителят следва да осигурява само необходимите за развитието на детето средства, но не и да заплаща разходи, които са полезни, но не и необходими. В случая, съдът е включил такива разходи, като тези за плуване и тенис, както и тези за поставяне на медицински ботокс, което е елемент от естетическата хирургия, но не променя състоянието на ответницата. Можело да се търси друга алтернатива. Въззивникът Д. посочва, че при първоначалното определяне на издръжката е имал фирма и изградено търговско предприятие, поради което се е съгласил с издръжка в размер на 220лв., но от дейността му печалба не е останала, а само значителни публични задължения, поради което е прекратил дейността се и е започнал работа по трудово правоотношение с минимално заплащане. Няма доказателства, че извършва работа, от която да кумулира допълнителни доходи, извън тези от трудовия договор. В тази насока съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, които не установяват този факт. Първоинстанционният съд не взел предвид и факта, че се грижи за друго дете, за което също следва да осигури средства за развитието му. Това дете също през изминалия двегодишен период от време е пораснало и са се увеличили нуждите му. С оглед изложеното въззивникът Д. моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в частта, с която е отхвърлен иска му за намаляване на издръжката от 180лв. до претендирания размер от 85лв. и да постанови ново, с което да уважи иска в пълният му размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            С подадения в срок отговор на тази въззивна жалба, насрещната по жалбата страна Г.П.А. със съгласието на нейната майка и законна представителка П.И.Р. чрез пълномощника адв.Д.С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че атакуваното решение е правилно и обосновано в обжалваната от Д. част. Счита, че е равносилно на цинизъм посоченото във въззивната жалба от Д., че алтернатива на тениса и другите физически натоварвания не е търсена, както и становището, че здравният й статус е относително стабилен. Посочва, че нуждите й от издръжка са много големи и издръжката от 220лв. й е била недостатъчна, като се налагало родителите на майка й да работят на две и три места, за да й помагат. Счита, че разходите са необходими, не само за възстановяване на състоянието й до възможност да се придвижва без чужда помощ, но и да съхрани постигнатото във физическото си развитие до момента. Счита, че Д. укрива доходите си, което затруднява доказването им по официален път. Посочва, че майка й също има друго дете, за което се грижи и не е било необходимо съдът да разширява мотивите си и в тази насока. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от Д. част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Втората въззивна жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство Г.П.А. със съгласието на нейната майка и законна представителка П.И.Р. чрез пълномощника адв.Д.С., която обжалва посоченото първоинстанционно решение в неговата уважителна част, с която е намален размера на издръжката от 220лв. на 180лв. Въззивницата намира решението в тази част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че липсва категорично установяване на размера на дохода на ищеца. По делото били събрани доказателства относно получавани доходи извън трудовото правоотношение от страна на ищеца – както от работодателя му, така и от продължаващ частен бизнес. От друга страна необходимите й средства за издръжка са много повече от 220лв. Намаляването на издръжката било сериозен удар върху възможността да се обслужват всичките й нужди, които с оглед заболяването й били големи. След месец й предстояло поставяне на ботокс в долните крайници, което било един вид патерица, подпомагаща движението й, като били необходими около 1000лв., в т.ч. 800лв. за ботокса, транспортни разходи и разходи по прегледа. С оглед умерената умствена изостаналост имала нужда от допълнителни частни уроци, а с оглед заболяването си – от допълнителни физически натоварвания, свързани също с допълнителни разходи, доказани по делото. Поради това моли съда да отмени решението на СлРС в обжалваната от нея част и да постанови ново, с което да остави предходно определената издръжка от 220лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Против тази жалба е постъпил отговор от насрещната страна Павлин Д., който оспорва жалбата на Г.А., като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Посочва, че въззивницата е направила смешение между необходимите и полезни разноски, които мотивирали по-голям от законово допустимия размер на издръжката. Тези разноски са морален ангажимент на родителя, но не и предпоставка за съдебно произнасяне. Посочва, че въззивницата получава социални помощи в размер на около 350лв., които са достатъчни да удовлетворят специфичните й медицински и медикосанитарни нужди. Поставянето на ботокса не влияело върху здравния статус на ответницата, поради това и не се осигурява от социалните плащания.

В с.з., въззивникът П.Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв.Д., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Оспорва въззивната жалба на другата страна, като неоснователна.

В с.з. въззивницата Г.А., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник адв.С., която поддържа подадената от нея въззивна жалба и моли за уважаването й. Оспорва въззивната жалба на другата страна като неоснователна.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването, с оглед подадените две въззивни жалби от двете страни по спора – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във всяка една от двете въззивни жалби оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете чрез намаляване на размера й от 220лв. на 85лв. с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката – съществено изменение а нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За уважаване на искането за изменение на издръжката следва да е налице изменение на което и да е от двете обстоятелства при които е определена издръжката. В случая ищеца – дължащият издръжката, се позовава на такова изменение на обстоятелствата по отношение на възможностите му да дава определената издръжка.

Следва да се посочи, че се касае за издръжка на непълнолетно лице, поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си.

Въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че е налице изменение на обстоятелствата, свързани с възможностите на задълженото лице да дава издръжка. Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти в тази насока, свързани с намаляване доходите на ищеца. Съдът е преценил, че от определяне на размера на издръжката от 220лв. по споразумение между страните в момент, в който ищецът е развивал частен бизнес в сферата на мебело-производството до настоящия момент, в който тази частна дейност официално е прекратена и ищеца работи по трудово правоотношение с официално БТВ в размер на 340лв. е налице промяна във възможностите му да дава така определената издръжка, което е обусловило и предявяването на иска.

По жалбата на П.Д.:

 Въззивният съд намира изложените в жалбата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната от Д. отхвърлителна част за неоснователни.

Районният съд при определяне намалянето на издръжката правилно е преценил на първо място потребностите на детето Г., свързани не само с нейното възрастово, духовно и емоционално израстване и развитие, но и специфичните й потребности с оглед хроничното й вродено заболяване „ДЦП. Спастична диплегия“, придружено с „Лека умствена изостаналост“.

Съдът категорично не споделя твърденията на въззивника Д., че разходите за плуване и тенис не са необходими, като имало и други рехабилитационни възможности. Видно от приетите като доказателства по делото медицински документи безспорно се установява последователната и трайна препоръка на лекуващите лекари за поддържащата рехабилитационна терапия извън типичната такава и задължително плуване, тенис и дори терапевтична езда. Тази терапия с оглед състоянието на ответницата е необходима, а не прищявка. Най-меко казано не е редно родител да говори за необходими и полезни средства, респ. разходи, когато се касае за здравословното състояние на детето му. Съдът намира за напълно неуместно разделянето на разходите на тези две категории и определяне на издръжка за поемане само на квалифицираните от въззивника Д. необходими разходи. В тази насока съдът не приема и твърдението, че поставянето на ботокс в долните крайници, даващо възможност на детето да се придвижва само и да постигне и задържи състояние на относителна самостоятелност в придвижването, с оглед заболяването си, е естетическа прищявка и не влияе върху състоянието на детето. Правилно районният съд при определяне размера на необходимата за ответницата издръжка е взел предвид и този ежегоден разход за поставяне на ботокс.

Съдът не споделя възраженията на въззивникът Д., че първоинстанционният съд не е взел предвид социалните плащания. Напротив, видно от мотивите на атакуваното решение, СлРС е отчел тези плащания в общ размер от 359,50лв. и е посочил, че те служат за задоволяване на нуждите на ответницата във връзка със заболяването й – за поставяне на медицински ботокс, рехабилитация, занятия по плуване, тенис и други под. Въззивният съд напълно споделя този извод на СлРС, като следва да се посочи, че извън средствата, необходими за покриване на специфичните разходи, във връзка със заболяването на ответницата ДЦП, са необходими безспорно и средства с оглед нейното физическо и психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови потребности, в т.ч. средства за храна, облекло и други разходи. Във връзка с тези разходи следва да се отбележи, че са необходими значителни разходи за специални ортопедични обувки на ответницата – поне по един чифт за всеки сезон, като цената на чифт е 190лв.

Извън тези разходи, са необходими и средства, свързани с обучението на ответницата – средства за учебници, пособия, помагала, както и за належащи частни уроци, с оглед умерената й умствена изостаналост. Отчетена е и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на детето. 

 Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с конкретните нужди и потребности на ответницата, въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че получаваните по реда на ЗСПД и ЗИХУ социални плащания /в общ размер от 359,50лв. месечно/ са само за покриване на основните разходи, свързани с медикаменти, терапия, рехабилитация, във връзка с основното заболяване на ответницата ДЦП. За останалите естествени потребности на ответницата, съдът намира, че са необходими още поне 320лв. за издръжката на ответницата. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ищецът – въззивника Д. поеме по-голямата част, а именно – 180лв.

Съблюдавайки трайната съдебна практика, съобразно която материалните възможности на родителя се определят не само от конкретно установеният му доход, но и от възрастта, квалификацията, здравословното и имотно състояние, съдът приема, че ищеца може да осигури издръжка за ответницата в определения размер. Съдът споделя в тази насока извода на районния съд, че освен установеното и то към м.ноември 2013г. /преди повече от 6 месеца, като липсва актуално доказателство за получаваното трудово възнаграждение/ трудово възнаграждение, ищецът получава и други суми от работодателя си във връзка с полаган при него труд, както и продължава да развива частна дейност във връзка с производство на мебели, видно от кредитираните свидетелски показания. При определяне на размера на дължимата от него издръжка както районния съд, така и настоящия, отчете факта, че ищеца има задължения, свързани с отглеждането и издръжката на друго ненавършило пълнолетие дете, но с оглед възможностите му, определени по посочените по-горе критерии, намира, че може да заплаща на ответницата издръжка в размера от 180лв.

Майката на ответницата – П.Р., следва да поеме по-малката част от дължимата за детето издръжка, тъй като единствено тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.

По отношение въззивната жалба на ответницата Г.А.:

Въззивният съд намира и тази въззивна жалба, с оглед изложените в нея оплаквания за неоснователна. 

Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за трайно намаляване на възможностите на ищеца да заплаща определената издръжка в размер на 220лв., с оглед доходите си. Налице е изменение на обстоятелствата, свързани с възможностите на ищеца да дава определната издръжка и обуславя частичната основателност на исковата претенция по чл.150 от СК. Този извод се базира на събраните по делото писмени доказателства.

По отношение на размера на дължимата за ответницата издръжка, въззивният съд изложи по-горе подробни мотиви, които не е необходимо отново да повтаря с оглед жалбата на ответницата. Размерът на издръжката е определен, като съдът отчете от една страна подробно посочените нужди и потребности на ответницата, както от медицинско, така и от чисто житейско естество, като взе предвид и получаваните от нея месечни социални плащания.

     С оглед всичко изложено, е налице съвпадане на крайните правни изводи на настоящия въззивен състав с тези на първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на страните направените от тях в първоинстанционното производство разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковата претенция.

Двете страни са претендирали присъждане на разноски пред въззивната инстанция, но с оглед изхода на процеса и неоснователността и на двете въззивни жалби, то съдът не следва да присъжда разноски на никоя от страните във въззивното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №391/09.05.2014г. по гр.д.№742/2014г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                    

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                      

                                                                                        2.