Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 18.07.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юли, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 326 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

                Депозирана е  въззивна жалба от адв. С.С. пълномощник на В.Н.А. управител на „ВАМАНД„ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А.“ № *, против решение на № 295/04.04.2014 г. по гр.нд. № 1848/29013 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлен предявения от въззивника против С.А.А. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 400 щатски долара представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца ведно със  законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба. С обжалваното решение е бил отхвърлен и предявен иск от въззивника против въззиваемия с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД предявен при условията на евентуалност за заплащане на сумата от 2 400 щ.долара или левовата им равностойност представляваща получена сума , с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца получена на отпаднало основание ведно със законната лихва за забава.

         В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Страната заявява, че не споделя редица от правните изводи на първоинстанцинния съд. На първо място счита, че неправилно съдът е приел, че В.А. е превела на ответника процесната сума, в качеството си на физическо лице, а не на управител на търговското дружество. Ноторно било известно, че WESTERN UNION е фирма за експресни парични преводи за обслужване на физически лица, поради което било невъзможно преводът да бъде осъществен от името на търговското дружество.

Въззивникът счита, че неправилно съдът е коментирал в решението си, че е можело да бъде предявен иск по КТ. От друга страна посочва, че съдът е можел да квалифицира предявените искове не като такива по чл. 59 от ЗЗД и евентуално чл. 55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, а така както счете , че е правилната квалификация и в този смисъл е посочено, че съдът не обвързан с квалификацията на иска, която е дадена от страната в исковата молба. Въззивникът счита, че е неправилен изводът на съда за това, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че изпратените на ответника средства не са били свързани с осъществени от него разходи по превоза на товара, а именно за командировъчни, гранични такси, гориво и други. Страната счита, че успешно е доказала всички предпоставки, които са необходими за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и моли да бъде уважен предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. А. – пълномощник на С.А.А., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, посочено е, че между страните безспорно е било установено наличието на трудови правоотношения, във връзка с което отговорността на работника следва да бъде търсена по реда на КТ, тъй като имуществената отговорност на работника по КТ е специална по отношение на общата отговорност по ЗЗД. От друга страна страната посочва, че съдът не може да допълва обстоятелствата в исковата молба вместо ищеца  и без той да е направил такива твърдения в исковата молба няма как съдът да квалифицира иска като предявен по КТ. На последно място страната е посочила, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че ответникът е получил процесните суми, което е било в доказателствена тежест на ищеца. С оглед на това посочва, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Страната не е направила доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна не се представлява. В писмено становище пълномощникът й адв. С. заявява, че поддържа въззивната жалба, че оспорва депозирания отговор по нея и моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемият А., редовно уведомен в съдебно заседание се представлява от адв. А., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли тя да не бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 14.04.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.04.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По отношение възражението за неправилна правна квалификация на предявените искове, направена от въззивника с въззивната жалба, съдът намира същото за неоснователно. Действително съдът е този, който следва да даде правна квалификация на предявените искове, но за да направи това той изхожда от твърденията на ищеца и от направеното искане в петитума на исковата молба. В първоначално предявения насрещен иск се твърди, че докато е бил на курс ответникът е получил по негово настояване на три пъти парични средства. В твърденията на ищеца не е посочено, че тези парични средства, които са били искани от ответника са били във връзка с неговите трудови правоотношения с ищеца. В допълнително депозираната искова молба отново е посочено, че под различни предлози, които обаче не са уточнени, ответникът по иска е искал да му бъдат изпратени парични суми и е получил такива. Страната е заявила, че не може да уточни дали основанието на което е изпратила сумите е във връзка с трудовата дейност на ответника. Искането, което е отправено до съда е ответникът да бъде осъден да му заплати равностойността на 2400.00 щатски долара, с която той се е обогатил за сметка на представляваното от В.А. юридическо лице, без правно основание или при условията на евентуалност да възстанови съответната сума поради неосъществено основание. При така направени твърдения, правилно съдът е приел, че предявените искове са по чл. 59 от ЗЗД и по чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и именно тях е разгледал. Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД предвижда, че в от горните случаи, който се е обогатил без основание за сметка на другиму, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е субсидиарна и това следва от текста на чл.59 ал.2 от ЗЗД, съгласно който правото да се предяви иск по ал.1 възниква тогава, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. За да се уважи иска е необходимо да бъдат установени няколко предпоставки. Първата е наличност на обедняване на ищеца, втората е наличност на обогатяване на ответника, да е налице причинна връзка между тях и да липсва правно основание за обедняването, съответно обогатяването на страните. В настоящия случай от данните по делото е видно, че не е доказано обедняване за сметка на ищеца. Действително има осъществени няколко парични превода, които са получени от ответника, но същите са извършени от В.А., в качеството на физическо лице, а не от юридическото лице „ВАМАНД“ ЕООД, което е ищец по иска. При това положение, след като не е установена първата предпоставка по иска, същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан. Тъй като правните изводи на настоящото инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението в тази част следва да бъде потвърдено.

По отношение предявения иск по чл.55 ал1 предл.3 от ЗЗД съдът намира същия за неоснователен. В разпоредбата на закона е казано, че който е получил нещо при отпаднало основание е длъжен да го върне. Първото, което следва да докаже ищеца по такъв иск е на какво основание е дал някакви парични средства на ответника. Основание по настоящото дело не е доказано и не може да бъде преценено дали то е отпаднало. От друга страна не е доказано и обстоятелството ищецът да е правил парични преводи на ответника. Както бе посочено по-горе, парични преводи са правени от В.А., в качеството на физическо лице, но не и от фирмата – ищец по иска. С оглед на това искът се явява неоснователен.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна. Тъй като въззиваемият е представляван от особен процесуален представител, дължимите разноски следва да бъдат изчислени съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За дължимостта на възнаграждение на особен представител на въззивната инстанция е налице съдебна практика на ВКС./определение № 383/18.11.2013г. по ч.гр.д. № 4333/2013г. на ВКС/. Тъй като цената на предявения иск е била в размер на 3784.56 лв., съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. във вр. с чл. 9 от Наредба № 1/2004г. дължимото възнаграждение на особения процесуален представител е в размер на 494.92 лв. Същото следва да му бъде изплатено изцяло, тъй като той се е явил и в съдебно заседание. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на особения процесуален представител сумата от 494.92 лв.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 295/04.04.2014 г. по гр.д. № 1848/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОПРЕДЕЛЯ на адв. Л.П.А. *** адвокатско възнаграждение в размер на 494.92 /четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ лв. по в.гр.д. № 326/2014г. по описа на Сливенския окръжен съд, в качеството й на особен представител на ответника С.А.А., ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА „ВАМАНД“ ЕООД с ЕИК 200923331 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А.“ № * да заплати на адв. Л.П.А. ***, сумата от 494.92 /четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/лв. представляваща адвокатско възнаграждение за особен процесуален представител в производството по в.гр.д. № 326/2014г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.