Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   210

 

гр. Сливен, 18.07.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        ВАНЯ АНГЕЛОВА        

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №337 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение №44/19.03.2013г. по гр.д.№759/2012г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като недоказан предявеният от С.Г.К. против Д.Д.Д. иск за заплащане на сума в размер на 10000лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането – 22.11.2010г.; отхвърлен е като недоказан предявеният от Д.Д.Д. против ЗК „Лев инс“ АД, гр.София обратен иск за заплащане на сума в размер на 10000лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от С.Г.К., ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането – 22.11.2010г. до окончателното изплащане и е осъден Д.Д.Д. да заплати държавна такса в размер на 400лв. в полза на съдебната власт.

Въззивните жалби са подадени от Д.Д.Д. и от С.Г.К..

Въззивникът Д.Д.Д. – ответник по главния иск в първоинстанционното производство, обжалва посоченото решение само в частта относно осъждането му да заплати държавна такса в размер на 400лв.

Въззивницата С.Г.К. – ищца по главния иск в първоинстанционното производство,  обжалва решението на НЗРС в частта, с която е отхвърлен предявения от нея против Д.Д.Д. главен иск за заплащане на сума в размер на 10000лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания.

Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен като недоказан обратния иск, предявен от Д.Д. против ЗК „Лев инс“ АД.

            Настоящото производство се развива след постановяване на Решение №128/13.06.2014г. по касационно гр.д. №6451/2013г. на трето гражданско отделение на ВКС на РБългария, с което е отменено въззивното решение на Сливенски окръжен съд по въззивно гр.д. №329/2013г. от 01.08.2013г. на и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В мотивите на отменителното решение на ВКС е посочено, че въззивното решение е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не са отчетени характера и доказателствената сила на протокола за ПТП от 22.11.2010г. и не са събрани доказателства – автотехническа експертиза, които съдът събира и служебно за изясняване на спора. Делото е върнато на въззивния съд с указания за назначаване на експертизата и произнасяне по основателността на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД след обсъждане на всички събрани доказателства с отчитане на характера и доказателствената им сила.

Въззивникът Д.Д.Д. – ответник по главния иск в първоинстанционното производство, обжалва посоченото решение само в частта относно осъждането му да заплати държавна такса в размер на 400лв., като намира решението в тази част за незаконосъобразно. Посочва, че тъй като с решението на районния съд е отхвърлен предявеният спрямо него иск, то той не дължи държавна такса, а съобразно разпоредбата на чл.78 от ГПК е следвало да му се присъдят направените от него разноски. Моли съда да отмени решението в тази му част и да му присъди направените по делото разноски.

По тази въззивна жалба няма депозирани отговори от другите страни.

Въззивницата С.Г.К. – ищца по главния иск в първоинстанционното производство,  обжалва решението на НЗРС в частта, с която е отхвърлен предявения от нея против Д.Д.Д. главен иск за заплащане на сума в размер на 10000лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, като намира същото за незаконосъобразно в тази му част. Счита, че предявеният от нея иск е доказан по основание и размер. Налице били увреждания, които са в пряка връзка с настъпилото ПТП. По делото бил приет като доказателство протокола за ПТП, неоспорен от страните и ако той е създал съмнения у съда, то той е следвало да даде указания на страните в тази насока или да назначи служебно техническа експертиза за изясняване на делото от фактическа страна. Съдът обаче приел делото за изяснено и приключил съдебното дирене. Счита, че претенцията й е доказана и следва да бъде уважена. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова, в частта, с която е отхвърлен иска й за заплащане на сумата от 10000лв., представляваща неимуществени вреди и постанови ново, с което да уважи предявения от нея иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба, подадена от С.К. от другите страни, отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, подаден Д.Д., се оспорва жалбата като неоснователна. Д. счита, че претенцията на ищцата била недоказана с оглед вината му и степента на увреждането. Не било доказано, че противоправно поведение на ответника е причинило телесните увреждания на ищцата. От друга страна посочва, че претендирания размер на обезщетението бил завишен с оглед претърпените болки и страдания. Решението на районния съд било обосновано, като задълбочено били обсъдени всички факти и събрани доказателства.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „Лев инс“ АД – трето лице помагач, се оспорва същата като неоснователна и се моли съда да я остави без уважение. Застрахователното дружество счита, че правилно съдът е приел, че не са събрани доказателства, които да установяват по безспорен начин, че противоправното поведение на ответника е довело до вредоносния резултат. Протокола за ПТП бил оспорен от него с отговора на исковата молба. От друга страна същият не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. Ищцата, носеща доказателствената тежест, не установила наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Намира обжалваното решение за правилно  и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата С.К., редовно призована не се явява, представлява се от пълномощник адв.Х. ***, който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като представя списък на разноските.   

В с.з. въззивникът Д.Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от пълномощника му адв.А. ***, която излага съображения относно неоснователността и недоказаността на предявения от С.К. иск по чл.45 от ЗЗД. Счита, че ищцата не е доказала размера на претендираните неимуществени вреди, поради което иска й останал недоказан. Посочва, че при евентуално уважаване на главния иск съдът следва да уважи предявения от Д. против застрахователя обратен иск в същия размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. третото лице помагач ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, редовно призовано не се представлява. Постъпила е молба от процесуален представител по пълномощие – адв.Божинов, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, евентуално да вземе предвид прекомерно завишения размер на претенцията, като некореспондираща с твърдените болки и страдания. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивницата и искане за намаляването му до минималния размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд ДОПЪЛВА установената при първоинстанционното разглеждане на делото фактическа обстановка с установеното пред въззивната инстанция, с оглед събраното допълнително доказателствено средство – назначена съдебна авто-техническа експертиза, както следва:

  Механизмът на ПТП от 22.11.2010г., настъпило по път II-55, км.108,500 посока с.Новоселец, общ.Нова Загора е следният: Лек автомобил м.“Рено“ с ДКН СН 2760 НС се е движел по пътя от с.Млекарево за с.Новоселец със скорост на движение около 84км/ч при сухо време и суха пътна настилка. Опасната му зона за спиране при определената скорост на движение е била около 81 м. В същия момент, в дясната част на дясната лента е бил спрян лек автомобил м.“Вартбург“с ДКН СН 7112 СН, който е аварирал от недостиг на гориво. В случая водачът не е използвал предупредителен триъгълник и не е обезопасил автомобила. Технически правилно е водачът да включи аварийните светлини. Също е имал техническата възможност да изведе автомобила извън платното за движение в десния банкет, който към мястото на ПТП бил с ширина 2м. В зоната на прав участък срещу автомобила м.“Рено“ се е движел неизвестен лек автомобил. Поради обстоятелството, че автомобилите са се движели в тъмната част на денонощието, насрещно движещият се автомобил е намалил видимостта за водача на автомобила м.“Рено“. Когато автомобила м.“Рено“ е бил на не по-голямо разстояние от 51м. от задната част на автомобила м.“Вартбург“, водачът му е възприел намиращия се върху дясната част на дясната лента паркиран лек автомобил. При това движение е настъпил удар между задната лява част на л.а. „Вартбург  и предната дясна част на л.а. „Рено“. След удара автомобилът „Рено“ е продължил движението си напред и надясно, като се е завъртял частично около вертикалната ос в посока по часовниковата стрелка. „Автомобилът м.“Вартбург“ е продължил движението си напред и надясно, завъртайки се около вертикална ос в посока по часовниковата стрелка, а след това и около надлъжната ос. В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания и материални щети по автомобилите. Техническите причини, довели до възникване на удара са следните: 1. Технически неправилните действия на водача на авариралия автомобил в тъмната част на денонощието, без да подсигури автомобила с авариен триъгълник и без включени аварийни светлини. Технически правилното е той да спре извън платното, за което е имало достатъчно място върху десния банкет. 2. Движението на автомобила м.“Рено“ с технически несъобразена скорост съобразно видимостта пред автомобила при къси светлини на фаровете. Технически правилно е водачът на „Рено“ да намали скоростта при разминаване. Невъзприемането на спрелия на платното лек автомобил „Вартбург“ е резултат от неспособността на окото да възприема тъмни обекти спрямо светлите, каквито са фаровете на насрещно движещ се автомобил. От техническа гледна точка, водачът на автомобила „Рено“ не е бил заслепен. Водачът на „Рено“ е подбрал скорост при движение по време на разминаване, която е била технически неправилна, съобразно видимостта му. Водачът на „Рено“ се е движел с технически несъобразена скорост съобразно осветеността пред автомобила. Водачът на „Рено“ е имал техническата възможност за предотврати ПТП като се съобрази с намалената видимост пред автомобила в процеса на разминаване с насрещния автомобил. Водачът на „Вартбург“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като при настъпилата авария спре извън платното за движение, постави обезопасителен триъгълник, както и да включи аварийни светлини.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните, подробно, обосновано и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

По отношение на допуснатия и приет като доказателство по делото констативен протокол за ПТП от 22.11.2010г., следва да се посочи, че същият безспорно е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила, обвързващ съда, както относно авторството, така и самото удостоверително изявление. Протоколът за ПТП е бил своевременно оспорен от третото лице помагач ЗК „Лев инс“ АД с отговора на исковата молба, като районният съд е допуснал процесуално нарушение като не е открил нарочно производство по оспорването му. Този порок е констатиран и отстранен от настоящата въззивна инстанция, която с нарочно определение от 18.06.2014г. е открила производство по оспорване на протокола за ПТП по реда на чл.193 от ГПК, като е указала на оспорващата страна – третото лице помагач, че то носи доказателствената тежест за установяване неистинността на оспорения официален документ. Носещата доказателствената тежест страна не ангажира доказателства, с които да установи неистинността на документа /оспорено е съдържанието му/, поради което оспорването не е доказано. Съдът следва да зачете доказателствената сила на протокола за ПТП, приет като доказателство по делото по установения процесуален ред. Следва да се отбележи и че от събраното пред настоящата инстанция доказателство – заключението по назначената от съда авто-техническа експертиза се установи по безспорен начин установеното от служителите на МВР в оспорения протокол за ПТП от 22.11.2010г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционният съд е бил сезиран е за заплащане на обезщетение в размер на 10000лв. за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, с правно основание чл.45 от ЗЗД.

По делото е допуснато привличане и е конституирано трето лице помагач на страната на ответника на ЗК“Лев инс“ АД, гр.София, срещу което лице е предявен и регресен иск с правно основание чл229 от КЗ и цена 10000лв.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

По въззивната жалба на С.К.:

Съдът намира въззивната жалба на С.К. за частично основателна.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

На първо място безспорно по делото е установено извършването на деянието от страна на ответника по главния иск в първоинстанционното производство  – причинено от Д. на 22.11.2010г. в землището на с.Новоселец, общ.Нова Загора по път II-55 пътно-транспортно произшествие, при което са причинени две леки телесни повреди на ищцата С.К..

От протокола за ПТП, ползващ се с задължителна доказателствена сила и от заключението по назначената от настоящата инстанция авто-техническа експертиза се установява противоправността на деянието на Д.. Установено е, че една част от причините, довели до ПТП се дължат именно на неправилните и противоправни /в нарушение на разпоредбите на ЗДвП/ действия на Д., изразяващи се в движение на управлявания от него автомобил м.“Рено“ с технически несъобразена скорост, съобразно видимостта пред автомобила при къси светлини на фаровете и неправилно подбрана скорост на движение по време на разминаване с друг автомобил с включени фарове. С това си поведение Д. е нарушил разпоредбите на чл.20 от ЗДвП, което го прави противоправно. В тази насока следва да се отбележи, че е издадено и влязло в сила наказателно постановление №20/14.01.201г. на Началника на РУП – Нова Загора. От тези доказателства /протокола за ПТП и наказателното постановление/ се установява и вината на ответника Д.. По отношение на вината следва да се отбележи, че важи законоустановената презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД, че тя се предполага до доказване на противното. Тежест на ответника е да обори тази законова презумпция. В случая не е проведено надлежно пълно обратно доказване по отношение на презумирания факт от страна на ответника Д..

Във връзка с установените от заключението по назначената съдебна авто-техническа експертиза причини за настъпилото ПТП /причини, свързани с противоправно поведение от страна и на двамата водачи на участвалите в произшествието два автомобила/, следва само да се отбележи, че разпоредбата на чл.53 от ЗЗД установява солидарна отговорност при множество деликвенти, поради което в случая пострадалото лице – ищцата е избрала и е насочила претенцията си за обезвреда само спрямо единия деликвент – ответника Д., който следва да я обезщети за всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането – въпросното ПТП, независимо от наличието и на друг деликвент.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-медицинска експертиза, се установява и причинната връзка между деянието и причинените на ищцата по главния иск увреждания /леки телесни повреди/.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от ответника Д. - причинено пътно-транспортно произшествие на 22.11.2010г., ищцата е получила увреждания на здравето, изразяващи се в: контузия в областта на главата с наличие на травматичен оток на меките тъкани в челната област с клинични данни за сътресение на мозъка и контузия в шийния отдел на гръбначния стълб в областта на пети и шести шийни прешлени. В резултат на тези увреждания се установи, че С.К. е търпяла болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищцата, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата, установена от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите.

С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /чл.45 от ЗЗД/. Ответника по главния иск следва да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, в случая – неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на С.К. в резултат на деликта са причинени две леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съдът взе предвид възрастта на ищцата /21-годишна/, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – главоболие, гадене, световъртеж, обърканост, болезненост и затруднения в движението на шията в продължение на 2-3 седмици. Съдът взе предвид факта, че ищцата се е възстановявала в продължение на около един месец, през който период тя не можела да се обслужва сама, поради световъртежа и болките, пречела й светлината, като била на легло и майка й и сестра й се грижели за нея, в т.ч. помощ за ходене до тоалетна, къпане и др. под. /свидетелските показания и съдебно-медицинската експертиза/.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 3000лв. 

Третото лице помагач на страната на ответника – ЗК „Лев инс“ АД, гр.София с отговора на исковата молба /подаден в срок по пощата/ е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Съдът намира това възражение за основателно и доказано.

Безспорно от заключението по допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява, че в медицинските документи не се откриват  сведения за наличие по тялото на ищцата на увреждания или следи от действието на предпазен колан в лекия автомобил и при наличие на поставен изправен предпазен колан ищцата не би следвало да получи нараняването в челната област на главата, а само това в шийната област в резултат на прекомерното и рязко прегъване на шията напред. От свидетелските показания не може да се приеме за установено обстоятелството, че ищцата е била с поставен колан, тъй като свид.Г. не дава категорични показания в тази насока, като следва да се отчете и нейната заинтересованост – баба на ищцата, а свид. Тодорова – майка на ищцата не е била в автомобила в момента на ПТП и не може да свидетелства за този факт, като изказва само предположения и свои заключения, небазирани на лични и непосредствени впечатления. Поради това, имайки предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът приема, че ищцата не е била с предпазен колан, поради което е получила и нараняването в областта на челото в резултат на удар в предната седалка. По този начин тя не е изпълнила нормативно вмененото задължение по чл.137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищцата със своето поведение – неизползване на обезопасителния колан е допринесла за увреждането и приема, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като дължимото обезщетение за причинените на ищцата вреди следва да се намали с 30%.

По-горе съдът определи дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането /ПТП от 22.11.2010г./ след преценка на всички относими и установени с годни доказателства от ищцата обстоятелства в размер на 3000лв. С оглед наличието на съпричиняване това обезщетение следва да се намали с 30 на сто, като на ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 2100лв. До този размер искът като основателен следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 10000лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 22.11.2010г., с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.

С оглед изложеното и частичната основателност на иска по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 2100лв., при изцяло отхвърлен от районния съд иск, въззивният съд следва да отмени решението на Новозагорски районен съд, в частта, с която иска е отхвърлен до размера от 2100лв. и вместо него да постанови друго по същество, с което да уважи иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2100лв.

В частта, с която е отхвърлен главния иск над размера от 2100лв. до пълния претендиран размер от 10000лв. решението на НЗРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение на жалбата на Д.Д.Д.:

Въззивникът Д. обжалва първоинстанционното решение само в частта относно осъждането му да заплати държавна такса в размер на 400лв. Жалбата е неоснователна.

Тази държавна такса е определена от районния съд въз основа на предявения от Д. против третото лице помагач обратен иск. Следва да се отбележи, че тази държавна такса /в правилно определен размер/ е била дължима от Д. още с предявяването на обратния иск, но районният съд по опущение е пропуснал да я събере. Поради това правилно съдът с крайния си акт отстранява този пропуск, като с оглед извода за неоснователност на регресния иск и отхвърлянето му, правилно е възложената дължимата и несъбрана държавна такса върху Д. – ищец по регресния иск, за предявяването на който е въпросната държавна такса.

Следва да се отбележи и че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която обратния иск е отхвърлен и поради това решението е влязло в сила. Макар и според въззивния съд решението в тази част да е недопустимо, тъй като с оглед отхвърлянето изцяло от районния съд на главния иск, то съдът не е следвало да разглежда и да се произнася по евентуално предявения обратен иск, обусловен от уважаването на главния иск, но с оглед липсата на жалба в тази част и влизането в сила на решението, въззивният съд не следва да разглежда и да се произнася по този регресен иск, по който има произнасяне на първоинстанционния съд, т.е. не е налице хипотезата на чл.271,ал.2 от ГПК.

С оглед изхода на спора, на ищцата по главния иск в първоинстанционното производство С.К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 63лв., поради което те следва да й се присъдят.

Ответникът по главния иск в първоинстанционното производство Д.Д. не е претендирал разноски за първата инстанция и такива правилно не са му присъдени от районния съд.

По отношение на разноските във въззивното производство:

На въззивницата С.К. следва да се присъдят съразмерно разноски пред настоящата инстанция за внесен депозит за вещо лице /150лв./ и адвокатско възнаграждение /500лв./, с оглед представения списък за разноски, в размер на 136,50лв., с оглед частичната основателност на нейната въззивна жалба. Пълномощникът на третото лице-помагач е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК, което макар и своевременно направено, по същество е неоснователно. Договорения между въззивницата К. и пълномощника й адв.Х. размер на адвокатското възнаграждение  /500лв./ е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ бр.28/28.03.2014г., действаща към момента на сключване на договора от 11.07.2014г. за правна защита и съдействие. Поради това същото не следва да се присъжда в по-нисък от договорения размер, който съдът взе предвид при определяне на направените пред въззивната инстанция разноски и съответната им част, подлежаща на заплащане от другата страна, с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

На въззивника Д. не следва да се присъждат разноски пред настоящата инстанция с оглед неоснователността на подадената от него въззивна жалба.

На третото лице помагач не се дължат разноски пред настоящата инстанция, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника по главния иск Д.Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху уважения размер на главния иск в размер на 84лв., тъй като ищцата по главния иск е била освободена от заплащане на държавна такса при предявяване на иска.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №44 от 19.03.2013г., постановено по гр.д. №759/2012г. по описа на Новозагорски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от С.Г.К. с ЕГН ********** *** Загора против Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** Загора иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания до размера от 2100лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането – 22.11.2010г. до окончателното изплащане, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

 ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** Загора да заплати на С.Г.К. с ЕГН ********** *** Загора на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 2100лв. /две хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – причинено на 22.11.2010г. пътно-транспортно произшествие по път II-55, км.108,500, посока с.Новоселец, общ. Нова Загора, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 22.11.2010г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №44 от 19.03.2013г., постановено по гр.д. №759/2012г. по описа на Новозагорски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** Загора да заплати на С.Г.К. с ЕГН ********** *** Загора сумата от 63лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска и сумата от 136,50лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** Загора да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху уважения размер на иска по чл.45 от ЗЗД в размер на 84лв.

 

Решението е постановено при участието на ЗК „Лев инс“ АД, гр.София като трето лице – помагач на страната ответника по главния иск Д.Д.Д..

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.