РЕШЕНИЕ № ______________

гр. Сливен, 13.02.2015г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 338 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са в условията на обективно, евентуално съединяване от И.В.Р. против М.Р.Р. искове за разкриване относителната симулация на договор за продажба на недвижим имот, като прикриващ договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане – главен, и за унищожаването на същия договор като сключен при крайна нужда с правна квалификация по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД на главния и по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД – на евентуалния.

Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:

Ищецът е единствена законен наследник на В.Г. Р.,***, поч на 20.05.2014г.

Наследодателят на ищеца живеел сам в собствения си недвижим имот, находящ се в м."Моллова гора" в гр.Сливен, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.408.130 по кадастралната карта на гр.Сливен, целият с площ от 1865кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи: имоти №, № 67338.408.109; 67338.408.131, 67338.408.132, 67338.408.129, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 67338.408.130.1 със застроена площ от 51 кв.м.,на 2 етажа, с начин на трайно ползване: Друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 67338.408.130.2 с площ от 24кв.м.на един етаж, с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 67338.408.130.3 с площ от 23 кв.м., с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 67338.408.130.4 с площ от 13кв.м., на един етаж, с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 67338.408.130.5 с площ от 27 кв.м., с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда.

През 2010г. наследодателят на ищеца – В.Г. Р., заболял от рак на простатата жлеза. По това време установил близки отношения с племенницата си М.П. Г., като поискал от нея тя да се грижи за него. Последната го водила по лекари и след като е установено злокачественото образувание, два дни преди насрочената операция наследодателят на ищеца й дарил 1/2 ид.ч.от имота си с нот.акт № 148, т. ІІ, нот.д.№ 169/2010г. на нотариус Р.С..

Общото съгласие на страните по това прехвърляне е било да се полагат грижи за дарителя. След операцията М. Г. се е грижила за В.Г. Р. до 10.10.2010г., когато последният пожелал за него да се грижи брат му. По тази причина М.Г. му е върнала дарения й имот с нот.акт № 84, том 16, вх.№ 4963 от 13.10.2010г. След това за В.Р. е започнал да се грижи брат му. Това продължило около един месец и половина, през което време наследодателят на ищеца лежал в болница след операция. След като живял известно време при брат си, В. Р. се върнал да живее на вилата си. Здравословното му състояние продължило да се влошава, тъй като той отказал да прави химиотерапия. Той бил инвалидизиран II група инвалидност за общо заболяване, като последната му инвалидизация е за 95% неработоспособност пожизнено. Получавал пенсия за инвалидност в размер на 244лв.

На 21.06.2013г.наследодателят на ищеца сключил договор за продажба, по силата на който продал на ответницата целия си поземлен имот, описан по-горе, с нот.акт № 142, т.ІV, нот.д.№ 605/2013г. на нотариус Е.Ш.. Като продажна цена на договора е записана сумата 9800лв., при данъчна оценка на целия имот в размер на 44 303лв.

Твърди се, че В. Р. е дал имота си на ответницата, за да го гледа, но много скоро след това започнал да се оплаква, че не само не получавал необходимите грижи, но че ответницата го биела и гонела от вилата, търсил е друго жилище и е искал да развали договора. Продавачът В. Р. не е получил посочената в нотариалния акт продажба цена от 9800лв. и ответницата споделила пред ищеца, че е намерила у баща му незначителна сума. Не установил значителни суми на името на баща си и при справки в няколко банки.

Твърди се, че договорената цена е крайно занижена в сравнение с реалната пазарна цена на имота, а продавачът е имал нужда от парични средства т.к. е имал ниска пенсия и нужда от средства за лекарства и грижи.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на страните, че сключеният с нот.акт № 142, т.ІV, нот.д.№ 605/2013г. на нотариус Е.Ш. № на 21.06.2013г. договор за продажба на недвижим имот с ид. № 67338.408.130 в гр. Сливен, ведно с постройките в него прикрива действителен договор за прехвърляне правото на собственост върху същия имот срещу задължение за издръжка и гледане и евентуално, ако отхвърли този иск, то съдът да постанови решение с което да унищожи същия договор като сключен при крайна нужда.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответницата, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че договорът за покупко – продажба е действителен като такъв и е платена уговорената с него цена и с получените средства е покрил разходите си за прегледи и лекарства, храна вода и месечни сметки. Цената е уговорена като по-ниска в сравнение с данъчната оценка, предвид обстоятелството, че прехвърлителят си е запазил пожизнено правото на да ползва и да живее в имота. Не се оспорва обстоятелството, че ответницата е полагала грижи за наследодателя на ищеца, но те не са свързан със сключения договор, т.к. са полагани още от 2011г. Към момента на сключване на договора прехвърлителят не се е намирал в крайна нужда и е могъл да се издържа с получаваните от него доходи.

В с.з. ищецът се явява лично и с представител по пълномощие – адв. Ел. Х. ***, която от името на доверителя си поддържа предявените искове. В писмено становище по същество се аргументира, че е доказан предявения като главен иск по чл. 17, ал. 2 от ЗЗД за разкриване относителната симулация на процесния договор за покупко-продажба като прикриващ алеаторен договор с поемане на задължение от страна на купувача за осигуряване на издръжка и гледане на прехвърлителя докато е жив. Позовава се изцяло на показанията на свидетелите, които са допустими по искане на ищеца, тъй като не е страна по договора и симулативната сделка е насочена срещу него. Изтъква доводи за основателност и на евентуално съединения иск за унищожаване на договора като сключен пир крайна нужда, в която насока изтъква ниската цена като явно неизгодни условия и същевременно – състоянието на наследодателя на ищеца на крайна нужда предвид ниския размер на пенсията и влошеното му здравословно състояние.

Ответницата – редовно призована се явява лично и с представител по пълномощие – адв. М. М. от АК – Сливен, която от името на доверителката си оспорва предявените искове с оглед твърденията в отговора на исковата молба, които счита за доказани.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към подлежащите на доказване от страните обстоятелства, на които се основават предявените искове се установява от фактическа страна следното:

Ищецът И.В.Р. е син и единствен законен наследник на В.Г. Р.,***. починал на 20.05.2014г., на 78години, който приживе е бил собственик на недвижим имот, находящ се в м."Моллова гора" в гр.Сливен, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.408.130 по кадастралната карта на гр.Сливен, целият с площ от 1865кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м/, при съседи: имоти №№ 67338.408.109; 67338.408.131, 67338.408.132, 67338.408.129, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор 67338.408.130.1 със застроена площ от 51 кв.м.,на 2 етажа, с начин на трайно ползване: Друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 67338.408.130.2 с площ от 24кв.м.на един етаж, с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 67338.408.130.3 с площ от 23 кв.м., с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 67338.408.130.4 с площ от 13кв.м., на един етаж, с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 67338.408.130.5 с площ от 27 кв.м., с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда.

Няма спор между страните, че наследодателят на ищеца не е притежавал друг имот и през последните години от живота си е живял в този имот.

Видно от приложените по делото епикризи през м. Август 2010г. наследодателят В. Р. се е разболял от рак на простата жлеза. По повод на заболяването си се е обадил на св. М.Г. (негова племенница) да потърси помощ и тя го е придружавала до различни болници за изследвания, при които се е установило злокачественото заболяване. По повод на това е бил приет за оперативно лечение в МБАЛ „Д-р И. *** и опериран – на 27.08.2010г.

Следваща операция и болнично лечение са проведени на В. Р. в периода от 15.05.2013г. – 22.05.2013г. – видно от приложената епикриза, когато е постъпил за смяна на цистостомен катетър.

С експертно решение № 3091/11.09.2013г. на ТЕЛК – Сливен на В.Г. Р. е определена намалена рапотоспособност – 95% без чужда помощ, заради общо заболяване „“Сриктура на уретрата. Хронична ретенция на урината. Дефинитивна цистома. Карцином на простатата жлеза. Ш – 3, Т – 0, М – 0, голяма постоперативна вентрална херния, артериална хипертония – ІІ гр. умерена“.

Видно от анамнезата в същото решение на ТЕЛК В. Р. се води на диспансерен учет в КОЦ – Стара Загора с последна консултация на 09.08.2013г.

Отново е проведно оперативно лечение – видно от приложената епикриза, относно постъпването на наследодателя В. Р. в УО при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ от 14.10.2013г. до 20.10.2013г.

Непосредствено – само два дни преди първата операция (на 27.08.2010г.) наследодат. В. Р. чрез договор за дарение, сключен на 25.08.2010г.  с нот.акт № 148, т. ІІ, нот.д.№ 169/2010г. на нотариус Р.С. е прехвърлил  ½ ид.ч. от имота си на св. М. Г., за да си осигури нейните грижите – необходими му заради заболяването, лечението и възстановяването след операцията. Макар да е била такава уговорката, по решение на В. Р. договорът за прехвърляне на правото на собственост е бил сключен като дарение, което, както свидетелката посочва, същата е приела с оглед уговорката да се грижи за него. По време на лечението и непосредствено след изписването от болницата  св. М. Г. е била непрекъснато с него, за да полага грижи и това е продължило до началото на м. октомври 2010г., когато се влошили отношенията помежду им. Заради влошените отношения св. М. Г. е преустановила полагането на грижи, а с оглед на уговорката им и поради преустановяване на грижите, е върнала също с договор за дарение – обективиран с върнала с нот.акт № 84, том 16, вх.№ 4963 от 13.10.2010г. обратно дарения й имот.

От този момент и до втората операция, която се е наложила за смяна на катетъра (в периода 15.05.2013 – 22.05.2013г.) не е имало, кой да се грижи за наследодателя В. Р., който е бил наглеждан спорадично от съседи и е посещаван от брат си – св. Д. Н., за да му оставя продукти. В показанията на нито един от свидетелите, независимо от коя от страните са посочени, не се съдържат данни за полагани от ответницата или друго лице постоянни грижи в дома му.

След втората операция (при проведено болнично лечение в периода 15.05.2013 – 22.05.2013г.) В. Р. е живял за около седмица - докато се възстанови, при брат си, след което е пожелал отново да се върне да живее във вилния си.

Непосредствено след това е започнал подготовката за сключване на процесната сделка, като за целта В. Р. е предоставил на ответницата пълномощно (от 05.06.2013г. – приложено по делото) за снабдяване с документи – необходими за сключването й.

 На 21.06.2013г.наследодателят на ищеца сключил договор за продажба, по силата на който прехвърлил на ответницата правото на собственост върху целия си поземлен имот, описан по-горе, с нот.акт № 142, т.ІV, рег. № 5677, нот.д.№ 605/2013г. на нотариус Е.Ш.. Правото на собственост е прехвърлено срещу заплащане на цена, като в договора е записана сумата 9800лв. С посочена в нотариалния акт данъчна оценка в размер на 44 303.50 лв. Със същия договор наследодателят на ищеца си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота.

Спорните факти по делото са свързани с действителните отношения между В. Р. и ответницата – довели до склюването на сделката, в която насока съгласно чл. 165, ал. 2, пр. Посл ГПК – съдът допусна събирането на гласни доказателства за установяване на твърденията, че процесната сделка е привидна и прикрива постигнато сълашение за прехвърляне на собствеността върху имота срещу поемане на задължение за издръжка и гледане на наследодателя на ищеца.

Безпротиворечиви са твърденията на св. Т.И. и св. Л.Н. за това, че през м. Август – септември 2013г., наследодателят на ищеца си е търсил квартира и се е оплакал, че е изгонен от дома си от ответницата и не получава грижите, които са му обещани заради прехвърления имот и същевременно не са му платени пари за прехвърления имот.

В показанията на всички свидетели, независимо от коя от страните са посочени като такива, наследодателят на ищеца се описва като болен, човек, чиито доходи са в размер на получаваната от него месечна пенсия от 244 лв. месечно (съгласно  удостоверение № П – 1649/18.02.2014г. на НОИ – ТП – Сливен) и същевременно, нуждаещ се от допълнителни грижи за обслужване на ежедневните му нужди, заради заболяването си, изискващо оперативно лечение, последвано от тежки възстановителни процеси.

Общото в показанията и на двете групи свидетели е, че след извършената втора операция и по време – съвпадащо с това на прехвърляне на имота – на 21.06.2013г., за наследодателя на ищеца е започнала да се грижи интензивно ответницата: Св. Д. Н. посочва, че след втората операция и завръщането на брат му във вилния имот (В. Р. е бил изписан на 22.05.2013г. и е живял при св. Д. Н. около 20 – 25 дни) е преустановил посещенията си, след като е научил, че ответницата е отишла да го гледа. Св. Д. Т. посочва, че „След първата операция никой не го е гледал, чак на третата година дойде М. (т.е. 2013г.) Св. Ц. М. също посочва, че след втората операция е искал помощ от племенницата си (отв. М.Р.), Св. Й. Н.а също посочва, че „С М. (Р.) се познаваме от две години, защото бях забелязала една жена да слиза по пътеката с пълни чанти. Често минаваше и не я познавах тогава.

Категорично установеният факт, чрез показанията и на двете групи свидетели , че ответницата е заживяла в имота на наследодателя на ищеца, за да се грижи за него от лятото на 2013г. – когато е сключен процесния договор, опровергава същевременно твърдението в отговора на ответницата, че се е грижила за В. Р. още от 2011г. Същото твърдение е наведено за опровергаване наличието на мотив и причинно следствена връзка между прехвърленото право на собственост и полагането на грижи, в която насока следва да се приеме, че от страна на ответницата не е изпълнена успешно възложената доказателствена тежест.

Различията в показанията на свидетелите се концентрират основно в качеството на полагане на грижите от страна на св. М. Г. и ответницата М. Р., както и причината за влошаване на отношенията помежду им. Според групата свидетели – посочени от ищеца, това се дължи на грубото отношение на ответницата, а според показанията на групата свидетели посочени от ответницата – на лошия характер и грубост от страна на наследодателя В. Р.. Няма съмнение обаче с оглед показанията на свидетелите, че независимо дали основателно или не, наследодателят на ищеца е търсил начин да развали договора именно с оглед недоволството от полаганите за него грижи – в тази връзка са показанията на св. Т. И.. Л. Н.., св. Д. Т..

Съществената разлика в показанията на двете групи свидетели е свързана със спорния фактически въпрос – дали наследодателят на ищеца е получил посочената в нотариалния акт сума от 9 800 лв. като цена на договора за покупко-продажба.

В подкрепа на твърдението, че цената по договора е платена са единствено косвените показанията на св. Д. Т., който обаче посочва сума, която е значително по-малак от посочената в н.а. (2 300лв. – 2 700лв.), както и показанията на св. Ц. М., които обаче са вътрешно противоречи: „Тя му дала пари и той й прехвърлил имота, за да може да го гледа. ...Племенницата му настояваше да го гледа, защото все пак й е прехвърлил имота.“ От тези показания – неточни и вътрешно противоречиви, наред с обстоятелството, че не е доведена за разпит св. Г. Ст. В., за която се твърди, че е предоставила сумата, за да се плати цената посочена в н.а., във връзка с чл. 161 ГПК съдът следва да приеме за оборена доказателствената сила на нотариалния акт, относно плащането на сумата от 9 800 лв. Освен от неточността, вътрешното противоречие на показанията и неосигуряването на свидетел – допуснато от съда, отрицателния факт, че посочената цена в договора не е платена, следва и от останалите обстоятелства по делото, които се установяват несъмнено: нуждата на наследодателя на ищеца от грижи и средства, неговото тежко заболяване, установеното обстоятелство макар и с косвени, но все пак – безпротиворечиви и съвпадащи показания на св. Л. Н. и св. Т. И., че наследодателят на ищеца си е търсил квартира и се е оплакал, че е изгонен от дома си и не получава грижите, които са му обещани заради прехвърления имот и същевременно не са му платени пари за прехвърления имот.

От основното заключението на в.л. Р. Ж. Х. се установява, че пазарната цена на процесния имот, определена на базата на състоянието му, търсенето и предлагането, предвид факта, че е обременен с тежест е в размер на 28 880лв.

С допълнителното заключение по същия въпрос относно реалната цена на имота, но определена съобразно чл. 23 от Норми за данъчна оценка на недвижими имоти – Приложение №2 към ЗМДТ, се установява, че при коефициент съобразно броя на годините, за които е учредено правото на ползване – 5, е в размер на 28 302лв., а при максимален коефициент (т.е. минимален коефициент, определящ максимално високата оценка на недвижимия имот обременен с право на ползва) – 0.900 е 32 490лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни извод:

Предявеният иск за разкриване относителната симулация на процесния договор сключеният с нот.акт № 142, т.ІV, рег. № 5677, нот.д.№ 605/2013г. на нотариус Е.Ш. на 21.06.2013г. договор за продажба на недвижим имот с ид. № 67338.408.130 в гр. Сливен, ведно с постройките в него, като прикриващ действителен договор за прехвърляне правото на собственост върху същия имот срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, е доказан и основателен и следва да се уважи.

Основателността на предявения иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на относителната симулация на договор е обусловена от установяването по делото, че същия договор е сключен привидно, без страните да желаят настъпването на предвидените в него последици и същевременно желаят настъпването на други правни последици, за настъпването на които е постигнато съгласие по всички съществени елементи на дисимулирания договор.

Ищецът по делото И.В.Р. е единствен законен наследник на прехвърлителя по сключеният с нот.акт № 142, т.ІV, рег. № 5677, нот.д.№ 605/2013г. на нотариус Е.Ш. – В.Г. Р.,***. починал на 20.05.2014г. Наследникът на прехвърлителя по догодвора за продажба на недвижимия имот е трето лице за сделката, която като намаляваща имуществото на наследодателя е насочена срещу него, поради което и съгласно чл. 165, ал. 2, пр. посл. ГПК  разкриването на симулацията на договора и установяването на съглашението по дисимулираната сделка не попада под ограничението за допустимост на свидетелски показания.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и задължението за издирване на действителната воля на страните чрез тълкуване на подписаните от страните споразумения, обсъдени в съвкупност със събраните свидетелски и писмени доказателства, твърденията и дадените в хода на процеса обяснения, съдът намира, че по делото се установи несъмнено липсата на намерение за страните да се обвържат от последиците на сключение с нот.акт № 142, т.ІV, рег. № 5677, нот.д.№ 605/2013г. на нотариус Е.Ш. на 21.06.2013г. договор за покупко – продажба, които са подписали, за да прикрият действителното съглашение помежду си, засягащо престацията на приобретателя.

На първо място съдът намира, че следва да обсъди конкретните клаузи на договора – обективирани в нотариалния акт.

Според вписаните в нотариалния акт условия наследодателят В. Р. е прехвърлил правото на собственост в полза на ответницата М. Р. срещу заплащането от нейна страна на сумата от 9 800 лв. – размер, който е само с 200 лв. по – малък от размера, изискващ заплащане на цената по банков път.

Макар неизгодния характер на договора по същността си да е предпоставка за уважаване на евентуално предявения иск за унищожаване на същия договор като сключен при крайна нужда, съдът намира, че уговорената приблизително пет пъти по-ниска цена в сравнение с посочената в самия нотариален акт данъчна оценка (44 303.50лв.) и почти три пъти по-ниска от пазарната цена на имота – обременен със запазеното право на ползване за прехвърлителя (28 880лв.), нарушавайки принципа за еквивалентност на престациите, разколебава посоченото от страните правно основание за сключване на възмездния договор.

Границите на установената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне се определят съгласно същата разпоредба от повелителните норми на закона и изискването за съответствие с добрите нрави. По същността си това означава, че отклонението от съществените критерии, определящи основанието на договора, следва да е обусловено или от повелителните норми на закона и/или от други обективни обстоятелства, които сочат на неговата, правна, обществена и нравствена търпимост.

При липсата на изрична повелителна норма на закона, която да ограничава възможността на страните да постигнат съгласие по възмездна сделка при съществено и обективно неравностойни престации, последното следва да е обусловено от други обстоятелства, изясняването на които да сочат на съответствие с възмездния характер на сделката и посоченото правно основание за сключването й.

По делото е безспорно, а и се установи от представените писмени доказателства, че прехвърлителят В. Р. е страдал от злокачествено (раково) заболяване – карцином на простатата жлеза, което е налагало оперативно лечение, свързано с реално настъпили усложнения и тежки възстановителни периоди, утежняващи възможността му за самообслужване и обгрижване на ежедневните нужди.

Съдът намира за несъмнено с оглед на всички обстоятелства – установени по делото, че полагането на грижи от страна на ответницата М.  Р. е действителната уговорена насрещна престация срещу прехвърленото право на собственост върху целия имот от страна на наследодателя на ищеца.

По делото с оглед данните от показанията на свидетелите относно твърденията за реално заплащане на уговорената цена, съдът намира, че е опровергана доказателствената сила на нотариалния акт в тази насока. Наред с липсата на равностойност и еквивалентност на престациите, установения отрицателен факт, че цената не е платена, заедно с всички останали обстоятелства по делото говорят, че между страните е било постигнато действително съглашение правото на собственост върху имота да бъде прехвърлено срещу поемането на задължение за полагане на грижи. Последното като непосочено в нотариалния акт се явява прикрито, а с оглед безспорно установената  нужда от грижи за прехвърлителя и реално осъщественото изпълнение насочено за задоволяването им се явява съществено за определяне на действителното основание за сключване на договора.

Възможностите на наследодателя на ищеца за компенсиране на настъпилите дефицити в качеството му на живот са били ограничени в рамките на получаваната от него пенсия в размер на 244 лв. и притежавания от него имот недвижим имот, находящ се в м."Моллова гора" в гр.Сливен, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.408.130 по кадастралната карта на гр.Сливен, целият с площ от 1865кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи: имоти №, № 67338.408.109; 67338.408.131, 67338.408.132, 67338.408.129, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 67338.408.130.1 със застроена площ от 51 кв.м.,на 2 етажа, с начин на трайно ползване: Друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 67338.408.130.2 с площ от 24кв.м.на един етаж, с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 67338.408.130.3 с площ от 23 кв.м., с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 67338.408.130.4 с площ от 13кв.м., на един етаж, с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 67338.408.130.5 с площ от 27 кв.м., с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда.

Именно този стремеж да си набави необходимите грижи са били в основата на мотива му да прехвърли ½ ид.ч. от правото на собственост в полза на св. М. Г. – също негова племенница, като след влошаване на отношенията и преустановяване изпълнението на действително уговорената престация – полагане на грижи, същата добросъвестно е върнала в патримониума на прехвърлитея и полученото право на собственост върху имота.

Последвалото прехвърляне на правото на собственост със сключения на 21.06.2013г. с нот.акт № 142, т.ІV, рег. № 5677, нот.д.№ 605/2013г. на нотариус Е.Ш. съвпада като момент, както с настъпилата отново необходимост от допълнителни грижи след поставянето на катетър при проведено болнично лечение в периода от 15.05.2013г. – 22.05.2013г., така и с появата на ответницата М. Р. в имота, за да полага грижи за прехвърлителя, което се изяснява и като основно съглашение за сключения договор. В показанията на нито един от свидетелите не се съдържат данни, от които да се направи извод, че ответницата като племенница е била привързана и загрижена за прехвърлителя по други причини и в друг момент от живота му. Полагането на грижи е започнало непосредствено след сключването на договора и по делото не се установиха обстоятелства, въз основа на които да е възможно да се направи извод, че това поведение  е в изпълнение единствено на неин нравствен дълг. Съвпадението на момента на заболяване с момента на прехвърляне на сделката и появата на ответницата да полага грижи, сами по себе си опровергават и твърдението в отговора на исковата молба, като аргумент за липса на обвързаност на престациите, че ответницата е полагала грижи за прехвърлителя още от 2011г.

Това съвпадение, наред с оборената доказателствена сила на нотариалния акт, че цената по договора е платена, при косвените данни за споделеното от наследодателя с две от свидетелките относно действителните уговорки за прехвърляне на имота, вероятността за което се подкрепя от устойчиво проявения във времето поведение на насведодателя на ищеца да прехвърля правото на собственост върху имота си на лица, които едновременно с това започват да полагат необходимите му грижи, съдът намира за убедителни досежно симулативния характер на договора за продажба на имота с нот.акт № 142, т.ІV, рег. № 5677, нот.д.№ 605/2013г. на нотариус Е.Ш., като прикриващ дисимулираната действителна сделка за  прехвърляне на правото на собственост срещу поемане на задължение от страна на ответницата като приобритател за полагане на грижи.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е доказан и основателне предявения като главен иск за разкриване на относителната симулация на договора за продажба на недвижим имот, като прикриващ действителното съглашение по алеаторен договор и следва да го уважи с произтичащите от това последици.

С оглед основателността на предявения иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът не следва и не дължи произнасяне по евентуално съединения иск за унижощаване на същия договор като сключен при крайна нужда.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски пред настоящата инстанция: 1560 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 443.35 лв. – платени държавни такси, 250 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.Р., ЕГН **********,***, съдебен адресат – пълномощника адв. Е. ***, с адрес на адвокатска кантора: гр. С., ул. „В.“ № *, вх. *, офис № * и М.Р.Р., ЕГН **********,***, че сключеният от В.Г. Р.,***, починал на 20.05.2014г. като прехвърлител и М.Р.Р. като приобретател договор с нот.акт № 142, т.ІV, рег. № 5677, нот.д.№ 605/2013г. на нотариус Е.Ш., за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в м."Моллова гора" в гр.Сливен, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.408.130 по кадастралната карта на гр.Сливен, целият с площ от 1865кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи: имоти №, № 67338.408.109; 67338.408.131, 67338.408.132, 67338.408.129, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 67338.408.130.1 със застроена площ от 51 кв.м.,на 2 етажа, с начин на трайно ползване: Друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 67338.408.130.2 с площ от 24кв.м.на един етаж, с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 67338.408.130.3 с площ от 23 кв.м., с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 67338.408.130.4 с площ от 13кв.м., на един етаж, с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 67338.408.130.5 с площ от 27 кв.м., с начин на трайно ползване: Селскостопанска сграда срещу заплащане на цена от 9 800лв. е СИМУЛАТИВЕН като прикриващ ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ ДОГОВОР за прехвърляне на правото на собственост върху същия имот срещу поето от М.Р.Р. задължение за полагане на грижи за прехвърлителя В.Г. Р..

 

ОСЪЖДА М.Р.Р., ЕГН ********** да заплати на И.В.Р., ЕГН ********** направените от него деловодни разноски пред настоящата инстанция както следва: 1560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева) за заплатено адвокатско възнаграждение, 443.35 лв. (четиристотин четиридесет и три лева и 35 ст. – платени държавни такси, 250 лв.(двеста и петдесет лева) – възнаграждение за вещо лице.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на М.Р.Р., ЕГН ********** спрямо И.В.Р., ЕГН ********** за заплащане на деловодни разноски, като неоснователна.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: