Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 11.07.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       М. БЛЕЦОВА        

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №341 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №321/14.04.2014г. по гр.д.№4030/2013г. на Сливенски районен съд, с което са осъдени Г.Д.И., Б.Л.И. и Д.Г.Д. да заплатят на Г.Д.А. на основание чл.50, ал.1 от ЗЗД сумата от 587,16лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на наводнение на апартамента на ищцата, ведно със законната лихва за забава, считано от 24.10.2013г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 1000лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан и на страните са присъдени разноски по делото, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Въззивната жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното производство Г.Д.И., Б.Л.И. и Д.Г.Д., като с нея се атакува решението в осъдителната му част и в частта относно разноските.

В жалбата си въззивниците – ответници в първоинстанционното производство Г.Д.И., Б.Л.И. и Д.Г.Д. чрез пълномощника си адв. М. твърдят, че първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част е незаконосъобразно. Считат, че неправилно районният съд е възприел за безспорно доказано, че причината за увредените боя и мазилка в жилището на ищцата е наводнение, в следствие на теч на сифона на ваната или неправилно уплътняване на ваната в банята на ответниците. Този извод не бил подкрепен от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице, което само изказало предположение и хипотези относно произхода на теча, но не е категорично становище. Съдът неправилно е възприел и кредитирал свидетелските показания на свид. Йорданов, като не е коментирал показанията на свид. Чавдаров. Съдът не установил правилно фактическата обстановка и направил въз основа на нея погрешни правни изводи. Въззивниците считат, че вредите в жилището на ищцата се дължат не на теч от тяхното жилище, какъвто не е установен, а на вреди от общите части на ВиК инсталацията, в която насока обаче не са събирани доказателства. От въззивния съд искат отмяна на решението на СлРС в обжалваните части и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения против тях иск като неоснователен и недоказан. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – Г.Д.А..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Г.Д.А. чрез пълномощника си адв.Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на СлРС за правилно и законосъобразно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение. Посочва, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал кои факти се нуждаят от доказване. Счита, че по делото безспорно се установило, че течът в нейния апартамент е от повреда в жилището на ответниците. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците Г.Д.И., Б.Л.И. и Д.Г.Д., редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник адв.М.,  която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.  

В с.з. въззиваемата Г.Д.А., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник – адв.Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционният съд е бил сезиран е за заплащане на обезщетение в размер на 1000лв. за имуществени вреди от вещи – вреди, настъпили в резултат на теч от жилището на ответниците, с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна, като собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, отговарят без вина. Отговарят само, защото са собственик и защото вещта се намира под надзор на лицето. Разпоредбата на чл.50 от ЗЗД урежда отговорност за вреди от какви да е вещи, т.е. това са вещите, посочени в чл.110 от ЗС. Отговорността по чл.50 от ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. За ангажиране отговорността на ответника по този иск, следва да се установят следните обстоятелства: настъпилите вреди – вид, характер, размер; обстоятелството, че вредата е настъпила от самата вещ, а не от поведението на пострадалия и качеството на ответника – собственик на вещта, респ. лице, под чийто надзор е същата.

В случая по делото не се спори относно обстоятелството, че ответниците са собственици на апартамента, находящ се над жилището на ищцата. Като такива те носят безвиновната отговорност за обезщетяване на вредите, причинени от тази вещ.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че се установява причиняването на имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в увреждане на боя и мазилка в жилището на ищцата. Установява се от заключението на вещото лице, разпита му в съдебно заседание и кредитираните свидетелски показания, че тези вреди са резултат от теч в жилището на ответниците, находящо се над това на ищцата. Именно в резултат на теч от него са жълтите петна по тавана и стените в кухнята, коридора, банята и тоалетната в жилището на ищцата. Вещото лице в заключението си и при разпита в съдебно заседание е посочило, че тези увреждания се дължат на теч, респ. наводнение от жилището на ответниците. По този въпрос вещото лице е категорично. В случая е без значение дали теча е бил активен по време на изготвяне на заключението или се касае до минало наводняване. При всички случаи причината е теч, респ. наводняване в жилището на ответниците. Вещото лице е изключило възможността вредите да са в резултат на наводнение в по-горен апартамент от този на ответниците, както и да се дължат на авария на ВиК тръбите по водопровода, нито в резултат на увреждане на общите части, като напукване на плоча, каквато сградата няма /панелна конструкция/. Следва да се отбележи, че за ангажиране на отговорността по чл.50 от ЗЗД на собственика на вещта, според трайната съдебна практика не е необходимо да се установи категорично причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Дали това е теч от сифона на ваната или резултат от неправилното й уплътняване или се дължи на теч по друга причина, е без значение за отговорността на ответниците. Важното в случая е че безспорно е установено, че вредите в жилището на ищцата са причинени в резултат на теч, респ. наводнение в жилището на ответниците.

За да се освободят ответниците от отговорност е следвало да се установи причиняване на вредите от случайно събитие, непреодолима сила или че са причинени изключително и изцяло от трети лица. Такова доказване в производството не е проведено от носещата доказателствената тежест по отношение на тези, изключващи отговорността обстоятелства – ответниците.

От заключението на вещото лице се установява точния размер на причинените на ищцата вреди – 587,16лв., които на основание чл.50 от ЗЗД ответниците, като собственици на апартамента, надодящ се над този на ищцата, причинил процесните вреди, следва да обезщетят.

С оглед изложеното предявеният иск е основателен и доказан до размера на сумата от 587,16лв., до който размер следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран такъв от 1000лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.   

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната му част, като правилен и законосъобразен.

В отхвърлителна част над присъдения размер от 587,16лв. до пълния претендиран такъв от 1000лв. решението на СлРС е влязло в сила, поради необжалването му.

Районният съд правилно е определил и дължимите на страните разноски, съразмерно с уважената част, респ. отхвърлената част от исковата претенция, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

По отношение на разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса – неоснователност въззивната жалба, на въззивниците не се дължат разноски.

Въззиваемата Г.А. е претендирала разноски пред тази инстанция с отговора на въззивната жалба, но не е доказала извършването на такива, поради което  разноски не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №321 от 14.04.2014г. по гр.д.№4030/2013г. на Сливенски районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване с оглед нормата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                    2.