РЕШЕНИЕ

гр. Сливен, 27.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 343 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата И. Петров П. е предявила осъдителен иск спрямо ЗАД „АРМЕЕЦ“ за заплащане на обезщетение за претърпени в ПТП неимуществени вреди в размер на 70 000лв., както и законната лихва върху обезщетението за забава считано от 21.02.2014г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ на главния иск с цена 70 000лв. за неимуществени и по чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД относно обезщетението за забава-

Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:

На 21.02.2014г. ищцата се обадила на свой познат – Д.П.Д. с молба да й покаже основните части и механизми на автомобила, както и основните понятия, свързани с управлението му. Качили се в неговия автомобил – „Рено, Меган“ с рег. № СН 6300 АК от ж.к."Сини камъни", за да отидат в района на летището. Ищцата се е возила на предната дясна седалка, а водач е бил собственикът на горепосочения автомобил – Д.Д.. В района на разклона за летището водачът на автомобила предприел маневра – извършване на ляв завой, без да се убеди, че няма насрещно движещи се автомобили. При извършване на маневрата настъпил удар между автомобила, в който е била ищцата и насрещно движещия се автомобил. Ударът настъпил в дясната част на автомобила, от което са се отворили въздушните възглавници, предната дясна врата и ищцата изпаднала от автомобила на асфалта. Изгубила съзнание. Когато се осъзнала разбрла, че се намира на земята, но не можла дори да помръдна. По-късно била откарана в болница, където й е извършена операция в коремната област и била на лечение в болницата 14 дни.

Вследствие на удара са й причинени множество средни телесни повреди по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, изразяващи се в: тежка съчетана травма, обхващаща главата и гръдния кош, корема и таза, която е протекла в началото с клинично изявена картина на травматичен и хеморагичен (следкръвоизливен) шок, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;   контузия в дясната половина на гръдния кош със счупване на II, III, IV и V ребра по паравертебралната /успоредна на прешлените на гръбначния стълб/ линия, което е довело до трайно затрудняване движенията на снагата; в резултат на силния удар отстрани отдясно на гръдния кош, счупването на четири ребра и контузията на десния бял дроб съм получила и тотален пневмоторакс (свободен въздух в гръдната кухина), което на практика изключило десния бял дроб от процеса на дишане и по този начин е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; в резултат на силния удар и притискане отстрани отдясно на коремната кухина получила и три линейни разкъсвания на капсулата и паренхима на десния дял на черния дроб, както и повърхностно разкъсване на капсулата на далака в областта между него и дебелото черво, които увреждания са станали причина за излив на значително количество свободна кръв в коремната кухина (хемоперитонеум) – състояние, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на костите на таза в областта на вътрешната стена (дъното) на главолечната ямка на дясната тазобедрена става, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник; счупване на пубиса (срамната кост); сътресение на мозъка, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; Преди настъпване на ПТП не е страдала от никакви заболявания и е била изключително жизнена и здрава, като се има предвид и възрастта ми. Изпълняваля в пълен обем и трудовите си задължения при работодателя.

След настъпване на ПТП настъпили съществени промени в нейното здравословно състояние. В продължение на около три месеца от настъпване на ПТП не могла да се обслужвам сама и имала нужда от чужда помощ, включително и при посещение на тоалетна, при лягане и изправяне – оказана от близки. В момента продължава да изпитва болки в дясната тазобедрена става при движение, слабост в десния долен крайник, обща отпадналост, болки в гръдния кош при елементарни физически усилия. Вследствие на инцидента получла стрес и от тогава избягва да пътува с автомобил, тъй като до тогава не е имала каквото и да е друго ПТП и за нея преживяното е било истински шок. В редките случаи, когато се налага да пътува с МПС, изпитва панически страх и опасения, че автомобила всеки момент ще претрпи ПТП. Това продължава и към днешна дата. Окончателно взела решение да се откажа от курсовете за водач на МПС. След изписването от МБАЛ ,Д-р Ив. Селимински" до настоящия момент продължавам да е в болнични.

За  произшествието е образувано ДП №346/2014 год. на Районна прокуратура - Сливен, в хода на което се установило, че вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила - Д.П.Д., който на 21.02.2014 год. в гр. Сливен, на път II - 53, на разклона за летище „Сливен" при управление на МПС - л.а. Рено Меган с рег. № СН 6300 АК нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил ная ищцата средна телесна повреда - престъпление по чл.343 ал.1, б."б" от НК, изразяваща се в подробно описаните по-горе увреждания.

С постановление на Районна прокуратура - Сливен от 27.05.2014 год. на основание чл.343 ал.2 от НК, вр.чл.24 ал.1, т.9 от НК досъдебното производство е прекратено. Постановлението е влязло в законна сила.

Към датата на настъпване на ПТП - 21.02.2014 год. собственикът на автомобила Д.П.Д. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица № 11113002646737 за срок 08.11.2013 год. - 07.11.2014 год. със ЗАД „АРМЕЕЦ“.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати обзещетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., заедон със законната лихва върху размера на обезщетение от, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове с възражения, чието правно основание е в чл. 45 от ЗЗД във вр. с и чл. 25, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, ч. 137а, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. При липсата на съдебен акт на наказателния съд (присъда, съгласно чл. 300 ГПК), който да установи категорично дали е извършено деянието, противоправността на деянието, както и вината на твърдения извършител, ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието и отговорността на водача на л.а."Рено, Меган Сценик" с рег. № СН 6300 АК и твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на застрахования при ЗАД "АРМЕЕЦ" водач на л.а. "Рено, Меган Сценик" с рег. № СН 6300 АК, което да е в причинна връзка с претърпените от ищцата вреди. Твърди се, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на „Опел, Астра" без регистрационен номер - И. М.И..

Оспорва се факта, че л.а."Рено, Меган Сценик" с рег. № СН 6300 АК е управляван от Д.Д. и се твърди, че към момента на настъпване на ПТП същия е бил управляван от ищцата И.П..

Алтернативно (евентуално) е направено възражение за съпричиняване с твръднетието, че И.П. е пътувала без предпазен обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП което, е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици и настъпилите неимуществени вреди, които не биха настъпили въобще или биха били в лека степен, ако ищцата е била с поставен предпазен обезопасителен колан. Степента на съпричиняване е определена на 50 %.

Претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно на претърпените болки и страдания и с претърпяното от И.П., вследствие на получените травми от процесното ПТП. Същото не е съобразено и със съдебната практика, нито със социално – икономическата обстановка в страната.

В с.з. за ищцата се явява лично и с представител по пълномощие – адв. Хр. Г. ***, който от името на доверителката си поддържа предявените искове при посочените в исковата молба обстоятелства, които счита, че се доказват със събраните по делото доказателства.

Ответното дружество редовно призовавано – се представлява в с.з. от представител по пълномощие – юрисконс. Симеонов, който поддържа възраженията за неоснователност и липса на категорични доказателства по делото относно наличието на виновно поведение от страна на застрахования деликвент и наличието на причинно –следствена връзка между неговото поведение и настъпилите за ищцата неимуществени вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение и с оглед критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

На 21.02.2014г. е била в автомобил „Рено, Меган“ с рег. № 6300 АК – собственост на правоспособния водач на МПС – св. Д. Д., когото ищцата е помолила да й покаже устройството на автомобила. В същия ден е бил мъглив, с намалена видимост до около 20 – 30 метра по пътя към летище „Сливен“ в посока – гр. Ямбол. Достигайки зоната на летището, водачът на л.а. „Рено, Меган“ е взел решение да извърши маневра завой на ляво за да навлезе в зоната към летището. В същия момент в посока Сливен на същия път се е движил л.а. „Опел, Астра“ – управляван от св. Ив. И.. Водачът на л.а „Рено, Меган“ е предприел маневра – завой на ляво, пресичайки пътя на л.а. „Опел, Астра“, без да спре, за да го пропусне. Скоростта на движение на л.а. „Опел, Астра“ е била около 118 км/ч, при която скорост опасната зона за спиране на автомобила е 115 м. Л.а. „Рено, Меган“ е навлязъл в опасната зона на л.а. „Опел, Астра“, като в момента на пресичане на осовата линия и мястото на на пресичане, скоростта на завиващия автомобил е била около – 37 км/ч. Водачът на л.а. „Опел, Астра“ е възприел, пресичащия пътя му л.а. „Рено, Меган“ на 31 м. (в този смисъл са и показанията на свидетелите – водач на ла. „Опел, Астра“ и пътниците в него) от мястото на удара, което е значително по-малко от определената дължина на опасната зона за спиране на л.а. „Опел, Астра“. В следствие на това е настъпил удар между челната част на л.а. „Опел, Астра“ и страничната дясна част на л.а. „Рено, Меган“, като от силата на удара са насптъли материални щети по двата автомобила и телесни увреждания за водача и пътника, намиращи се в купето на л.а. „Рено, Меган.“

Техническата причината за възникване на ПТП е навлизането на л.а. „Рено, Меган“ в опасната зона на л.а. „Опел, Астра“. Водачът на последния не е имал възможност да предотврати възникването на ПТП при така установения механизъм. Включително при 90 км/ч, каквато е максимално разрешената скорост за пътища в извъннаселени места, опасната зона за спиране е 75 м. (закл. на в.л. У.). При движение с позволената скорост, както изяснява експерта, би настъпил удар, но в задната дясна част на л.а. „Рено, Меган“.

В момента на удара и двата автомобила са се намирали в лентата за движение на л.а. „Опел, Астра“ и косо един спрямо друг. В резултат на удара и двата автомобила са продължили движението си при странично плъзгане напред и надясно спрямо посоката на движение на л.а. „Опел, Астра“. В следствие на така настъпилия удал автомобилът „Рено, Меган“ е продължил движението си напред и надясно със значителна ротация по часовниковата стрелка, а л.а. „Опел, Астра“ напред и надясно при незначителна ротация.

Заключението на комплексната експертиза – изготвена от инж. Хр. У. и д-р Й. С. е, че на ищцата са нанесени наранявания от тъпи и тъпо-ръбести предмети, като тяхното разположение в различни анатомични области – глава, гърди, корем, таз, свидетелстват, че травмиращата сила е действала на широка повърхност, а локализацията им в дясната част на тялото и техните характеристики свидетелства за това, че посоката на удара е била от дясната страна на ищцата с посока отдясно на ляво. Поради страничната посока на действие на травмиращата сила отдясно на ляво, наличието на предпазен колан не би повлияло на промяна в степента на уврежданията.

От заключението на експерта д-р Й.С. се установява, че в следствие на ПТП от 21.02.2014г. ищцата И.П. е претърпяла следните телесни увреждания: Контузия в областта на главата с клинични и амнестични данни за сътресение на мозъка; тежка съчетана травма, протекла в началото с картина на травматичен и хеморагичен шок; контузия на гръдния кош в  дясната половина с рентгенологични данни за счупване на 2-ро, 3-то, 4-то и 5-то ребра в дясно по паравелтибралната (успоредна на прешлените на гръбначния стълб) линия; контузия на десния бял дроб с развитие на тотален пневмоторакс (наличие на свободен въздух в гръдната кухина) в дясно; контузия в областта на корема с 3 лине4арни напарявания на паренхима на десния дял на черния дроб и далака с наличие на хиперитонеум (свободна кръв в коремната област), което е наложило прилагане на оперативно лечение в спешен порядък; контузия на дясната половина на таза с рентгенологични данни за счупване на дъното на десния ацетабулум (главочната ямка на таздобездрената става) и счупване на пубиса (срамната кост) в близост до лонното съчленение.

От удара в областта на главата ищцата Ис. П. е получила сътресение на мозъка без изпадане в комоционна кома, което състояние е било продължително и свързано със сравнително бавно възстановяване на съзнанието, преминаващо през различни степени на разстройство на здравето, което не е било опасно за живота й. Временна опасност за живота й, обаче, е възникнала в следствие на: тежката съчетана травма, протекла в началото с травматичен и хеморагичен шок; контузията на десния бял дроб – довела до развитие на тотален пневмоторакс в дясната половина на гръдния кош, което е предизвикало неговия колапс и по този начин – изключване от дихателния процес; контузията на коремната област с травматично разкъсване на капсулата и част от паренхима начерния дроб и далака, довели до излива на свободна кръв в коремната кухина. Останалите травми са довели до трайни затруднения на движенията на ищцата: контузията на дясната половина на гръдния кош със счупване на ребра, както е посочено, е довело до затруднение движенията на снагата за период не по-кратък от 6-8 седмици, в случай, че не е имало усложнения, а счупването  на дъното на дясната главочна ямка на тазобедрената става и на дясната срамна кост, поради тясната анатомична и функционална връзка с десния крак е затруднявало движенията на ищцата за 3 – 5 месеца при нормален ход на оздравителния процес.

Към настоящия момент ищцата е почти напълно възстановена от уврежданията, като са добре личащи белезите от оперативните интервенции с лека болезненост при натиск в дясно от лонното съчленение. Поради възрастта на ищцата е вероятно пълното възстановяване, като е възможно получаване на сраствания в дясната половина на гръдния кош и коремната кухина, но към настоящия момент ищцата няма оплаквания от такъв характер.

Във връзка с търпените от ищцата болки и страдания от показанията на св. Ружа П. – сестра на ищцата и св. Т.В. – нейна снаха, се установява, че в първите дни след инцидента е било необходимо преливане на кръв, като ищцата не е можела да диша самостоятелно. Около месец и половина след получаване на травмите е била напълно неподвижна, била е с поставен катетър и памперси, което е наложило всички грижи за личната хигиена да се поемат от св. Р. П., а след нея – св. Т. В., като последната е получавала възнаграждение за положените грижи.

Възстановяването е било съпроводено със силни болки и пристъпи на депресия, довели до съществени нарушения на съня – с продължителност около два часа. Почти два месеца след началото на възстановителния процес за ищцата е станало възможно да се придвижва само с проходилка, което е налагало оказването на чужда помощ при самообслужване. Усложненията в полагането на грижи за ищцата са били свързани с това, че допреди ПТП самата тя е полагала грижи за своята майка, с която живеят в едно домакинство. Това е наложило св. Р. П. да осигури заплащане на св. Т. В. освен за личните грижи – необходими в обслужването на ищцата и нейната майка, но така също и за домакинството. Приблизително още 10 дни е било наложително св. Т. В. да живее в дома на ищцата, за да полага необходимите грижи, след което е било необходимо около 20 дни да посещава дома й три пъти на ден за оказване на помощ при необходимост от по интензивни или натоварващи движения в обслужването и обгрижването на ищцата и нейната майка. Самостоятелното придвижване извън дома е било напълно невъзможно и посещенията в болницата за консултация са налагали ползването на такси. Освен ограниченията и затрудненията в обслужването си за ежедневните лични грижи и за домакинството, възстановявянето на ищцата е било свързано и с приема на назначено медикаментозно лечение и хранителен режим.

Същественият спор по делото относно фактическите обстоятелства е свързан с механизма на възникване на ПТП, наличието на виновно поведение на водачите и най-вече със за спора за това, кой е управлявал л.а. „Рено, Меган“ в момента на възникване на ПТП – ищцата или св. Д. Д..

С оглед данните от показанията на групата свидетели – водача (св. Ив. И.) и пътниците (св. Д. Д. и св. В. М.) в другото МПС – „Опел астра“ (без рег. № - взет за пробно каране от авто-къща) с участието на което е възникнало ПТП, представителят на ответното дружество поддържа твърдение, че водач на МПС „Рено, Меган“ с рег. № 6300 АК е била самата ищца.

В подкрепа на това твърдение, са показанията на свидетелите, че са видели ищцата да управлява автомобила (св. В. М.), а св. Д. Д. - в дясната част на автомобила отпред (на мястото на пътника) да вдига ръце, за да се предпази („..в момента, в който се завъртя (автомобилът – б.а.)...“ – пок. На св. Ив. И.); няколко секунди след удара свидетелите са стигнали до МПС „Рено, Меган“, в което на предната дясна седалка са намерили св. Д. Д. (замаян, неадекватен, „..стоеше като препариран…“) неподвижен. Същевременно в показанията им няма данни за деформации и отваряне на лявата врата – твърди се, че лявата половина на МПС „Рено, Меган“ е била „недокосната“ и е била отворена предната – дясна врата, но ищцата се е намирала на земята – няколко метра зад автомобила.

Възприятията, които свидетелите изнасят в показанията си, предвид обстоятелството, че непосредствено след удара е започнало въртеливо движение на автомобила „Рено, Меган“ и същевременно са се отворили въздушните възглавници на МПС „Опел, Астра“, не позволяват възприемането на показанията им като достоверни и категорични по въпроса за авторството и поведението на водача на автомобила на МПС „Рено, Меган“.

От показанията на св. Д . Д. се установява възможната причина, поради която е бил намерен на предната дясна седалка – непосредствено след преустановяване на движението на автомобила: поради невъзможност да отвори лявата врата на автомобила, св. Д. се е преместил на дясната седалка, за да излезе през дясната предна врата, в който момент е бил намерен и от останалите свидетели – участници в ПТП.

Съдът следва да кредитира показанията на св. Д. Д., т.к. същите се подкрепят от данните събрани в хода на образуваното досъдебно производство, техния анализ и изводите, следващи от заключенията на експертите.

За установяване механизма на възникване на ПТП и изясняване на обстоятелствата в тяхната причинно следствена връзка, съдът назначи съдебно-техническа, комплексна и тройна експертизи с участието на различни експерти, от чиито обяснения се налага несъмненият извод, че водач на МПС „Рено, Меган“ е бил св. Д. Д., като освен това се изяснява и причината, поради която водачът и пътниците в МПС „Опел, Астра“ са възприели местоположението на св. Д. Д., като дясно-седящ в предната част на автомобила.

За  произшествието е било образувано ДП № 282/21.02.2014г., пор. №346/2014г. на Районна прокуратура - Сливен, в хода на което се установило, че вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила - Д.П.Д., който на 21.02.2014 год. в гр. Сливен, на път II - 53, на разклона за летище „Сливен" при управление на МПС - л.а. Рено Меган с рег. № СН 6300 АК нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил ная ищцата средна телесна повреда - престъпление по чл.343 ал.1, б."б" от НК, изразяваща се в подробно описаните по-горе увреждания.

Данните относно механизма на възникване на ПТП и причиняване на уврежданията на ищцата са възприети от експертите изключително от данните по приложеното ДП № 282/21.02.2014г., пор. № 346/2014г. на РП – Сливен, започнато срещу неизвестен извършител, за това, че на 21.02.2014г. в гр. Сливен, на път ІІ - 53, на разклона за летище „Сливен“, при управление на МПС, нарушил правилата за движение и по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на И.П. *** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, като досъдебното поризводство е прекратено с постановление от 27.05.2014г. на РП – Сливен на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК и чл. 343, ал. 2 НК.

Според първоначалната комплексна експертиза получените от ищцата травми отговарят добре да са получени от нея, ако при ПТП в момента на удара се е намирала на предната дясна седалка на л.а. „Рено, Меган“, във връзка с който извод, съдът назначи допълнителна експертиза за изясняване на обстоятелствата, които потвърждават или изключват този извод.

Във връзка с това съдът постави на експертите задача да изяснят деформациите  по л.а. „Рено, Меган; да се изясни движението на телата във вътрешността на купето на автомобила в момента и след настъпване на удара до настъпването на покой на автомобила и на телата; да се изясни начинът, по който тялото на ищцата е изпаднало от автомобила и възможните и вероятни начини за преместване на тялото на св. Д. Д. от мястото на водача – на мястото на пътника на предната дясна седалка.

Експертите установяват, че деформациите на автомобил „Рено, Меган“ във вътрешността на автомобила са по дясната странична повърхност и арматурното табло.

Първото направление на движение на телата в автомобила е напред и надясно в резултат на ударния процес между автомобилите и началния момент на проникване един в друг – със сила на въздействие 14470 N  за водача и 10 150 N за дясно-стоящия пътник, който според експертите е ищцата. Второто направление е под действието на центробежната инерционна сила – 2 606 N за водача и 1 785 N за пътника, чието направление е навън от масовия център. Следващо направление е под действието на инерционната сила получена от движението на автомобилите с големина 370 N за водача и 260 N за пътника. Последното действие е под действието на силата на тежестта и е насочено надолу.

Изследвайки движението на телата в автомобила по така установеното направление и сила експертите посочват, че счупването на четирите ребра в дясната половина на гръдния кош на ищцата по паравертебралната линия (успоредна на гръбначния стълб) е характерна за действието на сравнително широка травмираща повърхност и е в следствие на удара на тялото на ищцата от вътрешната страна в дясната предна врата на автомобила. Увреждането има характер на високоенергийна травма с нараняване на белия дроб и развитие на тотален пневмоторакс и колпас с пълно изключване на дихателния процес.

Разкъсването  на десния дял на черния дроб на три места се дължи на силен удар и натиск в дясната половина на тялото на ищцата и е в резултат на същия удар – причинил счупването на ребрата, като посоката на травмиращата сила е била отстрани и от дясно на пострадалата.

Увреждането на слезката в областта на връзката, която я прикрепва към дебелото черво се дължи на инерционни сили и преразтягане в резултат на удара отстрани и от дясно.

Счупването в областта на дясната тазобедрена става е получено в същия момент и в резултата на същата травмираща сила, причинила останалите описани по-горе увреждания, като според устройството на ставата и конкретните счупвания са възможни само при удар отстрани и от дясно върху трохантерния масив на бедрената кост с посока от дясно и отвън на вътре, каквито условия за такъв страничен удар са създадени в момента на сблъсъка между двата автомобила и местоположението на ищцата в на предната дясна седалка на л.а. „Рено, Меган“.

Единствено за травмата на главата експертите допускат възможност да  бъде причинена както в следствие на първоначалния удар, така и при изпадането на ищцата от автомобила.

При липсата на точни данни за местоположението на тялото на ищцата след изпадането му от автомобила, експертите обосновават извод, според който то е изпаднало в момент, в който автомобилът се е намирал на около 7-8 метра от мястото на началния контакт между двете МПС и в следствие на ротационното придвижване на л.а. „Рено, Меган“ и под действието на инерционната центробежна сила. Друг фактор, който отчитат експертите е отварянето на дясната врата в следствие на настъпилата деформация, каквито данни за отваряне и деформации няма по делото за лявата врата.

В момента на изпадане на тялото на ищцата от автомобила са действали комплексно преносната инерционна сила от движението на автомобила, центробежната сила и силата на тежестта, като определяща е центробежната.

Ударният процес в асфалтовата повърхност е предимно на базата на действието на силата на тежестта, която предвид сравнително ниската височина е значително по-малка в сравнение с тази на описаните по-горе сили, действали в момента на удара.

При тези данни експертите заключават, че в следствие на удара на тялото на ищцата (със сравнително ниско тегло) в земята, единствената травма, която би могло да е получена е контузията в областта на главата, довела до лекостепенно сътресение на мозъка.

В следствие на установения динамичен анализ преместването на телата напред и надясно в резултат на ударната сила, то само в етапа на изместването им на 39 градуса надясно спрямо надлъжната ос биха изместили водача към дясната врата. Дори комплексното действие на силите не би изместило тялото на водача от седнало положение на предната лява седалка до седнало положение на предната дясна седалка. Изместването е предимно в горната част на тялото, като след удара тялото се връща на седалката с преимуществено положение предимно към дясната страна. Следователно пълното изместване от лявата на дясната седалка е възможно само при волевото му осъществяване от водача. Описания начин на движение на тялото на водача обяснява и причинените увреждания в тялото на св. Д. – също предимно в дясната половина на тялото, но в значително по-малка степен от тези на ищцата. Това придвижване на тялото на водача под действие на силата на удара (напред и надясно), обяснява и възприемането му от свидетелите – пътниците и водача на л.а. „Опел, Астра“, в момента на удара с местоположение в дясната част на автомобила.

Поради степента на вероятност в отговорите на експертите – инж. У. и д-р Й. С., дадени в заключението по първоначалната комплексна и и допълнителна експертиза, същата е оспорена и по искане на ответника съдът назначи тройна – също комплексна експертиза в друг състав: проф. Д.т.н. инж. Ст. К., инж. В. Ш. и д-р С.С., които в заключението си по същите въпроси потвърждават напълно изводите на инж. У. и д-р Й. С..

Както в заключението си, така и в обясненията си в с.з. експертите са категорични, че според характера и тежестта на нараняванията на ищцата, същите са получени при местоположението и в момента на удара на предната дясна седалка. В случай, че се е намирала на мястото на водача на л.а. „Рено, Меган“, експертите са категорични и подробно обосновават извода, че биха били с тези, с интензитета на нараняванията, които е получил св. Д.. Съответно последния би имал по-тежки наранявания, ако се е намирал на предната дясна седалка.

Тежестта на уврежданията на ищцата съответстват на масивен удар в вътрешната страна на автомобила, под чиято сила настъпват вътрешните разкъсвания и, каквато сила няма и не биха могли да бъдат причинени с такава тежест при изпадането на ищцата от автомобила. Травмите на ищцата са причинени със сила на въздействие над 15 пъти по-голямо от земното ускорение, като при изпадане на тялото и при удара в земята въздействието е не повече от 2 до 3 пъти ускорението от земното притегляне. Същевременно поради местоположението на травмите в дясната част на тялото на ищцата, експертите са категорични, че за тяхната тежест е без значение дали е ползван предпазен колана, при наличието на какъвто би имало други – характерни наранявания, но не и с по-малка или ограничена тежест.

В своето заключение експертите посредством начина на въздействие на инерционните сили върху телата на водача и на пътника в л.а. „Рено, Меган“ експертите доказват, че ищцата е изпаднала от автомобила, т.к. се  е возила и в момента на удара се е намирала на предната дясна седалка – корпусът на тялото на водача минава покрай волана в дясно и се спира в предното табло, като е възможен контакт с волана и скоростния лост, при което настъпва поради съпротивлението значително намаляване на неговата вътрешна относителна скорост, с което се обясняват и по-малките наранявания. Съответно значителните травми са получени от пътника на дясната седалка от сблъсъка им с вътрешната повърхнина на предната дясна врата и таблото – непосредствено до тялото, което е било без колан.

След завъртането на автомобила по часовниковата стрелка центробежната сила за тялото на водача е основно напред, като за предностоящия пътник силата категорично е повече надясно и напред. При лабилност и отваряне на вратата тялото ще се изхвърли по направление на скоростта по вектор – насочен надясно и назад спрямо посоката на движение на автомобила след това, което отговаря и на данните относно местоположението на тялото на ищцата върху платното за движение. Моментът на излитане на тялото съответно зависи от момента на отваряне на вратата, като ако тя не се отвори, то задължително ще е прилепнало до дясната врата и ъгъла на таблото.

Освен посоката и силата на въздействие на силите върху тялото на водача, (които обясняват възприемането му от свидетелите на мястото на дясно-стоящия пътник в момента на удара), излитането му през дясната врата е невъзможно и поради наличието на препятствия, каквито са много – вкл. тялото на дясно-стоящия пътник.

Изводът на експертите, че ищцата се е намирала на мястото на дясностоящия пътник се доказва освен от анализа на движение на телата под действие на различните инерционни сили във вътрешността на автомобила, но също и с интензитета на уврежданията.

Предвид обстойния анализ на данните от петимата експерти, съдът приема несъмнено, че водач на МПС „Рено, Меган“ с рег. № СН 6300 е бил св. Д. Д., като травматичните увреждания на ищцата са причинени именно с оглед местонахождението й на мястото на предностоящия пътник в автомобила.

Няма спор и по делото се установява от представените писмени доказателства, че за посочения автомобил към 21.02.2014г. собственикът е сключил с ответното ЗАД“АРМЕЕЦ“ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № 11113002646737 със срок на действие от 08.11.2013г. – 07.11.2014г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло.

Правното основание на предявените искове е по чл. 226, ал. 1 КЗ, съгласно която разпоредба за пострадалия съществува възможност да претендира обезщетение за причинените вреди пряко от застрахователя, ангажирайки неговата гаранционно-обезпечителна отговорност въз основа на сключения с деликвента договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Пасивната материална и процесуална легитимация на ответното дружество е несъмнена с оглед сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № 11113002646737 със срок на действие от 08.11.2013г. – 07.11.2014г. за водача на МРС „Рено, Меган“ с рег. № СН 6300 АК с участието на който несъмнено е възникнало ПТП на 21.02.2014г. на път ІІ – 53, Сливен – Ямбол, в което ПТП на ищцата са били нанесени телесни увреждания.

За настъпилото ПТП е образувано ДП № 282/21.02.2014г., пор. № 346/2014г. на РП – Сливен, започнато срещу неизвестен извършител, за това, че на 21.02.2014г. в гр. Сливен, на път ІІ - 53, на разклона за летище „Сливен“, при управление на МПС, нарушил правилата за движение и по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на И.П. *** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, като досъдебното производство е прекратено с постановление от 27.05.2014г. на РП – Сливен на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК и чл. 343, ал. 2 НК.

Прекратяването на наказателното производство в досъдебната фаза налага установяването на деянието, това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца изцяло в рамките на настоящото производство, с които въпроси са свързани и възраженията на ответното дружество, чието правно основание е в чл. 45 от ЗЗД във вр. с и чл. 25, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, ч. 137а, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

При липсата на съдебен акт на наказателния съд (присъда, съгласно чл. 300 ГПК), който да установи категорично дали е извършено деянието, противоправността на деянието, както и вината на твърдения извършител, ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието и отговорността на водача на л.а."Рено, Меган Сценик" с рег. № СН 6300 АК от името на ответното дружество се твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на застрахования при ЗАД "АРМЕЕЦ" водач на л.а. "Рено, Меган Сценик" с рег. № СН 6300 АК (св. Д. Д.), което да е в причинна връзка с претърпените от ищцата вреди. Твърди се, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на „Опел, Астра" без регистрационен номер - И. М.И..

Възражението относно липсата на противоправно поведение от страна на водача на МПС „Рено, Меган“ с рег. № СН 6300 АК и настъпването на ПТП изцяло по вина на водача на МПС „Опел, Астра“, без регистрация, е неоснователно.

Несъмнено се установи от заключението на в.л. инж. Хр. У. по данните от ДП № 282/21.02.2014г., пор. № 346/2014г. на РП - Сливен, възприето напълно и от останалите експерти – инж. В. Ш. и проф. д-р на т.н. ин Ст. К., че  причината за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а. „Рено, Меган“, който е предприел маневра – завой на ляво, която освен, че е била е била забранена в участъка на произшествието, но е извършена в нарушение на задължението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП на водача, завиващ наляво на път с двупосочно движение да пропусне насрещно  движещите се превозни средства. От заключението по експертизата се установява, че в момента на удара скоростта на движение на л.а. „Рено, Меган“ е около 37-8 км.ч., достигането на която според експертите се изключва при спряло положение на завиващия автомобил непосредствено преди извършване на маневрата (или навлизане от банкета, както твърди в показанията си св. Д. Д.). С извършването й л.а. „Рено, Меган“ е навлязъл в опасната зона за спиране на насрещно движещия се л.а. „Опел, Астра“ на 31 метра от мястото на удара, което разстояние въпреки намалената поради мъгливото време видимост е позволявала възприемането на насрещно движещия се автомобил „Опел, Астра“. Последното обстоятелство освен от заключението на експертите следва и от безпротиворечивите показания на свидетелите – водача и пътниците в „Опел, Астра“, които са възприели навлизащия косо в тяхната лента за движение автомобил „Рено, Меган“. Опасната зона за спиране на л.а. „Опел, Астра“ при установената скорост от 118 км/ч. е около 115 м., поради което и независимо от своевременното използване на спирачната система за водача на ла. „Опел, Астра“ е било невъзможно да предотврати настъпването на ПТП.

Предвид обстоятелството, че ПТП е възникнало на път в извъннаселено място, където ограничението на скоростта е 90 км/ч., на експертите се постави задача за определяне дължината на опасната зона за спиране при движение с тази скорост, като заключението е, че и при тази скорост би възникнало ПТП, т.к. опасната зона за спиране е 75 м. Експертът – инж. Хр. У. е категоричен, че при конкретно установеното движение на двата автомобила и при тази скорост ще възникне ПТП, като ударът би бил в задната част на л.а. „Рено, Меган“.

С оглед принципа установен в разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от КЗ относно пълното съответствие на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за изплащане на обезщетението – дължимо от деликвента за всички настъпили вреди, следва, че независимо от гаранционно обезпечителния характер на отговорността на застрахователя, възраженията обосновано с твърдения за независимо съпричиняване на вредите от поведението на трето лице, за чиято гражданска отговорност застрахователя не се е задължил, са непротивопоставими на пострадалия във връзка с правото му по чл. 226, ал. 1 от КЗ.

Следователно, ПТП на 21.02.2014г., в което е пострадала ищцата, е възникнало в условията на независимо съпричиняване от поведението както на водача на л.а „Рено, Меган“, така и на л.а. „Опел, Астра“, който се е движил с  превишена скорост. Макар последният да не е имал възможност и при движение с позволена скорост да предотврати възникването на ПТП, съблюдаването й би довело до удар в друга част на л.а. „Рено, Меган“, което има отношение само към характера и степента на съучастие в причиняването на телесните увреждания. Независимо от това двамата водачи съгласно закона – чл. 53 ЗЗД, ще отговарят солидарно спрямо ищцата, но степента на независимо съпричиняване има значение само във вътрешните отношения между солидарно отговорните длъжници (респективно техните застрахователи), каквито възражения са непротивопоставими спрямо правото на ищцата да получи обезщетение.

Респективно и независимо от установеното в настоящото производство противоправно поведение и на друг водач на МПС „Опел, Астра“, доколкото е несъмнено, че поведението на водачът на ла. „Рено, Меган“ е противоправно, възражението на застрахователя е недоказано относно твърдението, че вина за настъпилото ПТП има само водачът на ла. „Опел, Астра“ и е неоснователно по изложените по-горе възражения.

Неоснователността на обсъденото по-горе възражение следва и от опровергаването на друго твърдение на ответника, целящо да изключи отговорността на застрахователя, следващо от принципа, че никой не може да черпи облаги от собственото си противоправно поведение.

Ответникът е оспорил твърдението, че л.а."Рено, Меган Сценик" с рег. № СН 6300 АК е управляван от Д.Д. и твърди, че към момента на настъпване на ПТП същия е бил управляван от ищцата И.П., поради което липсва основание съгласно чл. 45 ЗЗД ищцата да претендира обезщетение за вреди възникнали в следствие на собственото й противоправно поведение.

Без да е необходимо преповтарянето на анализа на данните – изложен в мотивите относно обстоятелствата, на които се основават предявените права и възражения, следва да се посочи, че категоричното заключение на експертите – инж. Хр. У., д-р Й. С., инж. В. Ш., проф. д-р на т.н. инж. Ст. К. и д-р Ст. С., е, че в момента на възникване на ПТП ищцата е била дясно стоящ отпред пътник в л.а. „Рено, Меган“. Това заключение е обосновано както с оглед тежестта на причинените й травми настъпили в следствие на интензитета и посоката на въздействието на ударната, инерционната, и центробежната сили и тази тежестта на телата, но така също и с оглед механизма на изпадането й от автомобила под тяхното въздействие.

Следователно с поведението си ищцата не е допринесла за настъпването на ПТП и за причинените й вреди следва да бъде ангажираната отговорността на деликвента, респективно – тази на застрахователя, който следва да заплати обезщетение за всички причинени на ищцата вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица в следствие на настъпилото ПТП и, доколкото настъпването им не е в причинно-следствена връзка с нейното противоправно поведение.

С оглед доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищцата увреждания и болките и страданията свързани с тях и тяхното лечение, съдът намира, че размера, в който се претендира обезщетението за тези вреди – общо 70 000 лв. е съобразен с установените от закона и възприети в практиката критерии за справедливост.

Отговорността на застрахователя определена в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е гаранционна и обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

В тази насока е задължителна и следва да бъде съобразена съдебната практика по т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съгласно които понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди.

Обстоятелството, че общия размер, който се претендира, е обоснован с различни размери за всяка една от причинените травми, не обвързва съда да приеме, че се касае за обективно съединени искове. Каса е се за един иск – за неимуществени вреди, с общ фактически състав, като в рамките на предявения размер, съдът е длъжен да извърши преценка на отделните обстоятелства и да определи размера на обезщетението както с оглед на конкретните увреждания, така с оглед степента на претърпените болки и страдания като последица от едновременното причиняване на различните травматични увреждания.

Безспорно е, че в следствие на ПТП на 21.02.2014г. на ищцата са причинени следните увреждания: Контузия в областта на главата с клинични и амнестични данни за сътресение на мозъка; тежка съчетана травма, протекла в началото с картина на травматичен и хеморагичен шок; контузия на гръдния кош в  дясната половина с рентгенологични данни за счупване на 2-ро, 3-то, 4-то и 5-то ребра в дясно по паравелтибралната (успоредна на прешлените на гръбначния стълб) линия; контузия на десния бял дроб с развитие на тотален пневмоторакс (наличие на свободен въздух в гръдната кухина) в дясно; контузия в областта на корема с 3 линеарни наранявания на паренхима на десния дял на черния дроб и далака с наличие на хиперитонеум (свободна кръв в коремната област), което е наложило прилагане на оперативно лечение в спешен порядък; контузия на дясната половина на таза с рентгенологични данни за счупване на дъното на десния ацетабулум (главочната ямка на таздобездрената става) и счупване на пубиса (срамната кост) в близост до лонното съчленение.

От посочените увреждания единствено контузията в областта на главата довела до сравнително леко комоционно състояние без изпадане в кома не е застрашавало живота на ищцата, като останалите са създали временна и сериозна опасност за живота й. Контузията на дясната половина на гръдния кош със счупване на ребра е довело до затруднение движенията на снагата за период не по-кратък от 6-8 седмици, а счупването  на дъното на дясната главочна ямка на тазобедрената става и на дясната срамна кост, поради тясната анатомична и функционална връзка с десния крак е затруднявало движенията на ищцата за минимум 3 месеца при нормален ход на оздравителния процес.

Естеството и степента на травматичните увреждания са причинили трайно обездвижване на ищцата, а в последствие –ограничение движения на снагата и долните крайници, като няма съмнение както с оглед данните от заключението на вещото лице, така и с оглед показанията на разпитаните свидетели, че болките и страданията са били значителни по интензитет и с голяма продължителност във времето. Претърпяването им е обусловено освен от тежестта на счупванията и нараняванията на вътрешните органи, но и от наложилото се лечение за възстановяване до степен на възможно самостоятелно придвижване само с патерици. Освен силните болки за дълъг период, ищцата е търпяла дълго във времето и наложилите се от увреждането ограничения в обслужването си в ежедневния бит. Такива практически в началото на лечението за ищцата е било невъзможно да извършва, в последствие – затруднено и само с чужда помощ при придвижване извън дома и задължително с патерици, което е свързано освен с физически и битов, но и със значителен емоционален и психически дискомфорт. Освен субективно негативните преживявани от причиненото увреждане и лечение, изискващо оперативна интервенция, следва да бъдат отчетени настъпилите промени в начина на живот, като ищцата е била лишена от възможността за пълноценно социално общуване.

С оглед гореизложеното съдът намира, че за уврежданията, създали временна опасност за живота й и причинили за значителен период от време ограничения в движението на снагата и долните крайници – счупване на ребра и счупването  на дъното на дясната главочна ямка на тазобедрената става и на дясната срамна кост, а така също и най-съществените болки и страдания, дължимото обезщетение е 50 000 лв. Същото следва да се увеличи с 20 000 лв., тъй като освен това, се касае за тежка съчетана травма със значително увреждане на вътрешните органи с хеморагичен шок, невъзможност за самостоятелно дишане в първите дни след инцидента и свободен излив на кръв в коремната област, наложило спешна оперативна интервенция. Към това следва да се съобрази и травмата на главата, която съдът намира, че справедливо увеличава размера на дължимото обезщетение с още 10 000 лв. или общо дължимото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания в следствие на уврежданията е 80 000 лв.

Възражението за съпричиняване е обосновано с твърдението, че И.П. е пътувала без предпазен обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП което, е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици и настъпилите неимуществени вреди, които не биха настъпили въобще или биха били в лека степен, ако ищцата е била с поставен обезопасителен колан, като степента на съпричиняване според ответника е не по-малко от 50 %.

Несъмнено се установява, че ищцата И.П. като дясно-стоящ пътник в л.а. „Рено, Меган“ е имала противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на задължението й по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП да ползва обезопасителен колан.

Въпросът, който се поставя във връзка с това поведение е дали то е в причинно следствена връзка с настъпилите вреди, при което следва да намери приложение принципа за намаляване на обезщетението – установен в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

От установените по делото данни в заключението на комплексната и тройната експертизи следва, че възражението е основателно само с оглед на контузията на главата, която е възможно и най-вероятно е получена при изпадането й на асфалта, което би било предотвратено при ползване на обезопасителен колан.

Само с оглед на този принос на поведението на ищцата като пострадала за претърпените от нея болки и страдания в следствие на претърпените увреждания, налагат намаляване на дължимото обезщетение с не повече от 10 %, поради което общият претендиран размер на обезщетението от 70 000 лв. се явява съобразен освен с принципа за справедливост установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но и с наличието на противоправно поведение и принос от страна на ищцата.

Съгласно чл. 223, ал. 2, пр. посл. във вр. с чл. 224, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 84, ал. 2 ЗЗД и при липсата на данни за нарушение на задължението на деликвента да уведоми свое временно застрахователя, последния дължи обезщетени в размера на лихви за забава върху дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, считано от деня на причиняването им до окончателно изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателна претенцията на ищцата за присъждане на деловодни разноски. Такива са заплатени от нея в размер на 5 000 лв., който размер не надвишава двукратния минимален размер установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на степента на фактическа и правна сложност на делото

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда дължимата по делото държавна такса и изплатените от бюджетните средства възнаграждения на вещи лица в размер на 300 лв.

Води от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, общ. С., р-н „С.“, ул. „С. К.“ № * да заплати на И.П.П.,***, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Ц. О.“ № *, чрез адв. Хр. Г. *** сумата 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на причинени средни и леки телесни увреждания в ПТП на 21.02.2014г. на път П – 53 на разклона за летище „Сливен“, в следствие нарушение на правилата за движение от водача на МПС л.а. „Рено, Меган“ с рег. № СН 6300 АК, заедно със законната лихва върху сумата от 70 000 лв., считано от 21.02.2014г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907 да заплати на И.П.П., ЕГН ********** сумата 5 000 лв.  (пет хиляди лева), представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907 да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен дължимата по делото държавна такса в размер на 2 800 (две хиляди и осемстотин лева) и 300 лв. (триста лева) разноски за в.л.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907 за заплащане на деловодни разноски като неоснователна.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: