Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен,  22.07.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 345 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

Образувано е по въззивна жалба на Л. Алексиева С. ЕГН ********** *** 20-В-43. Предмет на обжалване е решение № 386/08.05.2014 г. по гр.д. № 2269 от 2013 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от Л. Алексиева С. ЕГН ********** *** 20-В-43 против сдружение с нестопанска цел „Лекари на света“ – клон Сливен, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.“Д. Г.“, ул.“Д. Р.“ № * иск за обявяване за недействителни разпоредбите на чл. 6 изречение 1 от трудов договор № 8/23.05.2012 г. и чл. 5 от допълнително споразумение от 18.12.2012 г. към трудов договор, поради противоречието им със закона и неговото заобикаляне. С обжалваното решение е бил отхвърлен предявения от въззивницата С. против въззиваемото сдружение иск за заплащане на 2 470,81 лв. представляващи неплатена част от трудово възнаграждение за периода от 28.05.2012 г. до 22.07.2013 г. ведно със законната лихва, считано от19.08.2013 г.

         Въззивницата счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, че същото е неправилно и необосновано. Страната посочва, че съдът неправилно е формулирал своите изводи въз основа на събраните по делото доказателства, че не е налице противоречие със закона при определяне на трудовото й възнаграждение, като е приел, че въпреки идентичността на длъжностните характеристики, между жалбоподателката и лицето, което  е замествала – Я.А. обема на функциите, които са извършвали не е бил един и същ. Страната счита, че въпреки, че на титуляра на работното място А. с пълномощно са й били възложени допълнителни функции, на практика това не е довело до увеличаване на задълженията й спрямо тези, които са посочени в длъжностната й характеристика. За упълномощаването тя е можела да получава друго възнаграждение, а по-високото й  трудово възнаграждение не е свързано с дейността извършена по пълномощието. Въззивницата твърди, че допълнителните функции на А. не са й били вменени при условията на чл. 259 от КТ, а чрез издаване на пълномощно. Във връзка с това, след изтичане срока на пълномощното, нейната заплата не е била намалена. Ето защо, страната счита, че увеличението, което А. е получила не е било във връзка с допълнителни функции, които е изпълнявала по даденото й пълномощие.

Въззивницата посочва, че тъй като в правилата касаещи кариерното израстване при работодателя не съществуват разпоредби относно случаите, при които служителите се назначават по заместване, за нея не е следвало да се приложат общите правила съгласно които е необходимо да е изпълнявала трудовата си функция поне 2 години, за да получи увеличение на заплатата си, а поради самия факт на заместване на титуляра е следвало да бъде назначена с трудово възнаграждение, което е било определено за него. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок, посочен в чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М. – пълномощник на „Лекари на света“. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна счита, че правилно първоинстанционния съд се е съобразил с вътрешните правила, които са съществували в дружеството на работодателя относно определяне на трудовото възнаграждение. Във връзка с това се е установила разлика между трудовото възнаграждение на заместваното и заместващото лице. Заместваното лице е било с по-дълъг стаж на същата длъжност в предприятието на ответника, а освен това е изпълнявало трудови функции в повече от описаните в длъжностната му характеристика. Освен това заместваното лице Я.А. е била получила по-добра оценка за работата си. Страна посочва, че никога не е твърдяла, че А. е замествала координатора т.е. не е направила твърдение, че е била извършена процедура по чл. 259 от КТ. Тя просто е изпълнявала повече задължения от тези, които са й били вменени по трудова характеристика. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Страната не е претендирала деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивницата С. не се явява. Представлява се от адв.П., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата страна „ЛЕКАРИ НА СВЕТА“ клон Сливен се представлява от пълномощника си адв.М., която оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира заплащането на деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни писмени доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като депозирана в законен срок от лице с правен интерес. Разгледана по същество същата е неоснователна.

         Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за обявяване за недействителни на клаузи в трудовия договор, сключен между ищцата и ответника, както и на допълнително споразумение, сключено между тях, които клаузи касаят размера на договореното трудово възнаграждение между страните. Твърдението на ищеца е че, тъй като е замествала служител, който се е намирал на редовно трудово правоотношение то е следвало да получава трудовото възнаграждение, което е получавал той. А като не е получавала такова възнаграждение била нарушена императивна разпоредба на КТ и по-точно бил нарушен текста на чл.68 ал.2 от КТ.

         В разпоредбата на чл.68 ал.2 от КТ е посочено, че работниците и служителите по срочен трудово договор по ал.1 имат същите права и задължения каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост  от притежаваната квалификация или придобитите умения. При анализ на този текст следва да се направи извод, че ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобити умения работниците и служителите по срочен трудов договор може да не се ползват със същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. В конкретния случай не сме изправени пред такава хипотеза. Анализът на текста обаче посочва, че за да се ползват с еднакви права и задължения работниците по срочния договор трябва да изпълняват същата или сходна работа в предприятието с други лица, които са по трудов договор за неопределено време и е необходимо да се прецени дали те са в по-неблагоприятно положение, като се направи сравнение с работниците, които са по трудов договор за неопределено време. В настоящия случай от една страна това означава да се прецени дали ищцата и служителката, която тя е замествала са изпълнявали съща или сходна работа в предприятието на ответника. От друга страна следва да се прецени дали ищцата е била поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение със служителката, която е замествала. При преценка на първото обстоятелство се налага извода, че основно двете служителки – ищцата и заместваната Я.А., са изпълнявали една и съща работа, но Я.А. е изпълнявала и допълнителни функции, които макара да не са й били вменени по трудовия договор са й били възложени от работодателя с пълномощно за периода от 28.05.2012г. до 22.07.2013г. Макар упълномощаването по принцип да е безвъзмездна сделка съдът намира, че извършваните във връзка с него действия допълнително са мотивирали работодателя да даде едно по-голямо трудово възнаграждение на А.. Ищцата в нито един момент от своята трудова дейност не е изпълнявала задължения, които да са вън от преките й вменени трудови задължения.

         Съдът намира, че при съпоставяне на условията, при които титулярката на работното място Я.А. е постъпила на работа с тези, при които е постъпила на работа заместващото я лице – ищцата С., те в никакъв случай не са по-неблагоприятни за ищцата С.. При постъпването си на работа А. е получавала възнаграждение в размер на 825,90 лева, видно от изготвената експертиза по делото, а при първоначалното си постъпване на работа въззивницата С. е получавала възнаграждение в размер на 855,61 лева, което е повече от първоначалното възнаграждение на титуляра. Законодателят няма предвид, че работникът или служителят по срочен трудов договор буквално следва да встъпи в правата, които имат лицата, които са на постоянен трудов договор. Смисълът на закона е работниците по срочен трудов договор и работниците по трудов договор за неопределено време да са със съпоставими права. В този случай работодателят не е поставил в по-неблагоприятно положение ищцата С.. Тя се е ползвала със същите права и задължения, каквито са имали всички първоначално назначени служители от работодателя. Тя не е имала възможност да претендира повишаване на възнаграждението си, тъй като не са били изминали две години от първоначалното й назначаване, което се свързва с вътрешната политика на работодателя за кариерно израстване на служителите му. Всеки един работодател има право да определи система, по която неговите служители да израстват в своята кариера и да бъдат финансово стимулирани за усилията, които полагат във връзка с изпълнение на трудовите си задължения.

         С оглед изложеното съдът намира, че не са налице условията за обявяване за недействителни на клаузите от трудовия договор и допълнителното споразумение между страните, касаещи договореното трудово възнаграждение. Те не противоречат на закона или на колективния трудов договор, нито ги заобикалят.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Тъй като страните не са претендирали разноски такива не следва да се присъдят.

         По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 386/08.05.2014 г. по гр.д. № 2269 от 2013 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.