РЕШЕНИЕ №                                 

гр. С., 28.11.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря  К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 348 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск от С.П.С. за разваляне на сключения между него и съпругата му в качеството им на прехвърлители – договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот в полза на ответника С.Ж.М. срещу задължението от негова страна да им предостави грижи и издръжка, който иск е с правна квалификация по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД

Договорът е бил сключен с нотариален № 74, т.УИ, рег. № 8910, д. № 769/2006 г. съставен от нотариус Н.С., с рег. № 123 в регистъра на Нотариалната камара, на 09.11.2006 г. акт за продажба срещу поемане на задължение да поеме лично или чрез трето лице, гледането и издръжката на продавачите С.П.С. и Ж.Н.С., както досега, така и за в бъдеще, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи.

Недвижимият имот е на адрес: гр. С., кв.“К.“, бл. * вх. *, ет. *, ап. *, и представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67338.542.6.1.14 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД - 18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес: гр. С., кв.“К.“, бл. * вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 62. 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: на същия етаж - външен зид, стълбище, обект с идентификатор 67338.542.6.1.15, обект с идентификатор 67338.542.6.1.13, под обекта -обект с идентификатор 67338.542.6.1.11, ведно с принадлежащото избено помещение № 14, при граници: изток - коридор; запад -външен зид; север - външен зид; юг - избено помещение № 13, заедно с отстъпено право на стоеж върху общинска земя и 1. 55 % идеални части от общите части на сградата. Прехвърлители по договора са ищеца и съпругата му Ж.Н.С., която междувременно е починала на 01.04.2010г., а приобритател е ответника С.Ж.М. – внук на Ж.Н.С., от предходен неин брак.

От датата на сключване на сделката и до настоящия момент ответникът не е изпълнявал и не продължава да не изпълнява поетото, задължение да полага грижи лично, или чрез трето лице за гледането и издръжката както на ищеца, така и на неговата съпруга, докато е била жива.

Към деня на сделката ответника е бил на 18 години, и все още е ходил на училище и се е ползвал изцяло от предоставените му от С.С. и Ж.С. средства и грижи, тъй като не работел и не е имал средства, с които да се издържа. Малко след сделката, в началото на 2007 година, ответникът напуснал жилището на ищеца и съпругата му, информирал ги, че прекъсва образованието си и отива в чужбина да си търси работа. От тогава посещавал С.С. и Ж.С. веднъж годишно, само за да ги види. След смъртта на Ж.С. през 2010г. и до настоящия момент е посещавал ищеца само веднъж за тези четири години, отново само за да се види с него.

През целия период, от деня на сделката - 09.11.2006г. и до сега, ответника не е престарал под никаква форма поетото в посочения нотариален акт задължение да полага грижи лично, или чрез трето лице за гледането и издръжката на прехвърлителите, Двамата съпрузи са се грижили един за друг, плащали са си сметките за ток, телефон, вода и други консумативи, необходими за поддържането на едно домакинство.

След смъртта на съпругата си през 2010г. – на 08.08.2011г., С.С. е получил инфаркт, поради което му било проведено дългосрочно лечение и операция, която била животоспасяваща. От тогава, и към настоящия момент той сам си заплаща всички разходи по лечението, рехабилитацията и закупуването на необходимите лекарства. Грижи се сам за себе си, с помощта на свои познати и съседи. Заплаща всички разходи по поддръжката на жилището. С всяка изминала година, с оглед напредналата възраст и влошеното здравословно състояние, за С.С. става все по - трудно да се грижи сам за себе си.

На всички молби за помощ от страна на ищеца, ответникът се отнасял с безразличие, или му казвал, че е на работа в чужбина и да се оправя сам. С това свое поведение и бездействие, ответника изцяло е пренебрегнал поетите от него задължения по договора за гледане и издръжка, като не полагал дължимата грижа по него.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да развали договора сключен с нотариален № 74, т.УИ, рег. № 8910, д. № 769/2006 г. съставен от нотариус Н.С., с рег. № 123 в регистъра на НК, с който ищецът и неговата съпруга – починала към настоящия момент, са прехвърлили на оветника правото на собственост върху имота, находящ се в гр. С., кв. К., бл.*, вх.*, ап.*. Претендира деловодни разноски.

В отговора на исковата молба – подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК предявеният иск се оспорва като неоснователен и са посочени следните обстоятелства:

Не се оспорват фактите свързани със сключването на алеаторния договор – предмет на предявения иск и обстоятелството, че ответникът е заминал на работа в чужбина - Република Италия.

Твърди се обаче, че предвид клаузите на сключения договор ответникът е осигурил трето лице, което да изпълнява поетите от него задължения – възложени на неговия брат Х.М.Х.. Последният ежедневно е полагал грижи за Ж.Н.С. и С.П.С. и им е осигурявал спокоен и нормален живот, живял при многократните си пребивавания в Сливен при прехвърлителите и се е грижил за тях, което  през останалото време добросъвестно е вършил неговия брат Х.М.Х., Същият е положил необходимите грижи за лечението на ищеца, след претърпян инфаркт, извършил е редица ремонти в жилището. По отношение на поетото задължение да осигури издръжка на баба си Ж.Н.С. и С.П.С. ответникът ежемесечно е изпращал парични суми в размер на 100 - 150 евро чрез негови познати пътуващи от и до Италия, както и допълнителни средства, за закупени и дървата. Всички данъчни задължения за имота също са плащани от ответника, въпреки че данъчно задължени лица са прехвърлителите. Въпреки подадената искова молба ответникът продължавал да осигурява издръжка на ищеца.

 В с.з ищецът – редовно призован, се явява лично и с процесуални представители – адв. К. и адв. К., които поддържат предявения иск до размера на дела на ищеца от СИО – ½ ид.ч., както и за 1/3 ид.ч. или общо 2/3 ид.ч. от правото на собственост, на посочените в исковата молба основание. С оглед доказателствата по делото поддържат, че свидетелите установяват изпълнение – оказана помощ по време на боледуване и болнично лечение, на задължения от страна на ответника чрез трето лице – св. Х. - брат на отв., което изпълнение се явява незначително спрямо необходимия според алеаторния договор и конкретните обстоятелства обем, качество и продължителност. Извън това ищецът не получил необходимите и непрестанни глижи за себе си и за поддържането на дома, живеел е абсолютно сам и сам се е обслужвал. С оглед данните от гласните доказателства поддържат в представената писмена защита, че неизпълнението е пълно. Оспорват, че изпращаните от ответника суми чрез св. Х. са достигали до ищеца, а показанията на този свидетел са непоседователни и противоречиви, като следва да бъдат обсъдени с оглед тяхната достоверност на фона на изнесеното от него невярно обстоятелство, че лично той се е обади на ЕЕН 112, когато ищецът е получил инфаркт.

Ответникът редовно призован се явява лично и с адв. Мл. Й., който от името на доверителя си в с.з. и в представената по същество писмена защита, поддържа възраженията за неоснователност на предявения иск въз основа на посочените в отговора обстоятелства, които счита за несъмнено доказани по делото чрез показанията на свидетелите.

Въз основа на представените от ищците доказателства, относими към релевантните за предмета на делото факти, се установяват следните обстоятелства:

Като безспорни и въз основа на представените по делото доказателства се установяват следните обстоятелства:

На 09.11.2006г. ищецът С.П.С. и съпругата му Ж.Н.С. са прехвърлили на ответника С.Ж.М. – внук на прехвърлителката Ж. С. правото на собственост        недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С., кв.“К.“, бл. * вх. *, ет. *, ап. *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67338.542.6.1.14 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД - 18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес: гр. С., кв.“К.“, бл. * вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 62. 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: на същия етаж - външен зид, стълбище, обект с идентификатор 67338.542.6.1.15, обект с идентификатор 67338.542.6.1.13, под обекта -обект с идентификатор 67338.542.6.1.11, ведно с принадлежащото избено помещение № 14, при граници: изток - коридор; запад -външен зид; север - външен зид; юг - избено помещение № 13, заедно с отстъпено право на стоеж върху общинска земя и 1. 55 % идеални части от общите части на сградата.

Договорът е сключен с н.а. № 74, т.УИ, рег. № 8910, д. № 769/2006 г.„ съставен от нотариус Н.С., с рег. № 123 в регистъра на Нотариалната камара.

Срещу прехвърленото право на собственост върху имота ответникът е поел задължението лично или чрез трето лице за гледането и издръжката, както към момента на сключване, така и за в бъдеще, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи.

Ж.Н.С. е починала на 01.04.2010г.и след смъртта си е оставила за свои законни наследници съпруга си – ищецът С. П. С., внуците си – Ж. Ем. Г. и В. Ем. С. – деца на починал педи нея неин син и внуците си – Х.М.Х. и ответника С.Ж.М. – деца на починала преди нея нейна дъщеря – Н. З. М..

Спорните обстоятелства по делото са свързани изцяло с въпросите относно осигуряването на грижи и издръжка за прехвърлителите от страна на ответника, лично или чрез трето лице, непрестанно и с оглед нуждите на прехвърлителите, по начин който да им осигурява спокоен и нормален живот.

Във връзка с тези въпроси съдът приема за доказани по делото следните обстоятелства:

Малко след сключване на сделката ответникът С.Ж.М. е навършил 18 годишна възраст, но все още е продължавал обучението си в средно образование. По същото време в Италия е работил неговия брат – Х. Х., който е също е изпращал средства. През 2007г. ответникът прекъснал обучението си и заминал да работи в Италия, от когато е започнал да изпраща редовно парични средства, за да осигурява издръжка на прехвърлителите. Парите са били изпращани два пъти месечно на суми от по 100 – 150 евро, а при конкретна нужда е изпащал и по-големи суми – 300 – 400 евро или по-често от два пъти месечно.

Докато е била жива прехвърлителката и баба на ответника – Ж.С., предимно тя е получавала паричните средства чрез св. С.Д., който е извършал чрез фирмата си лицензиран транспорт. Освен Ж.С., изпращаните от ответника парични средства са били предавани при невъзможност от нейна страна и на ищеца С.. След 01.04.2010г., когато е починала прехвърлителката Ж.С. ответникът Ст. М. е продължил да изпраща парични средства, които са били получавани или лично от ищеца или чрез брат на ответника – св. Хр. Х., комуто ответникът възложил да осигурява необходимите грижи за прехвърлителите..

Обстоятелството, че ответникът е осигурявал издръжка за прехвърлителите се установява несъмнено от показанията на св. Ст. Д., св. Х. и св. Хр. Х., които са безпротиворечиви и се допълват вътрешно и взаимно.

Спорният фактически въпрос, който се изтъква след събирането на доказателствата при техния анализ в писмената защита по същество от пълномощниците на ищеца е, дали и доколко тези парични средства са достигали до ищеца след 01.04.2010г.

Нито обичайните отношения в ежедневието, нито изискванията за доказване налагат съставянето изрични писмени доказателства или присъствието на трети лица – свидетели, за предаването на получаваните за издръжката суми, поради което отговорът на този фактически въпрос съдът намира, че следва да се изведе от останалите обстоятелства, касаещи полагането на дължимите грижи за ищеца според конкретните му нужди и желания, и здравословното му състояние.

С осигурените от ответника Ст. М. средства е било възможно да се извършат редица ремонтни дейности в жилището, върху което прехвърлителите са запазили пожизнено за себе си правото на ползване. Безпротиворечиво от показанията на двама свидетели – Х. и В. се установява, че и приживе на прехвърлителката Ж.С., и след това в жилището са извършени значителни ремонтни дейности. Бил е извършен ремонт на банята и терасите. Подменени са прозорци и дограми, вратите, положен е нов ламинат, закупени били нови мебели. Ищецът е изразявал задоволство пред св. Х. от факта, че в жилището е станало по-топло след извършените ремонти и е заявил, че няма представа каква е цената материалите, защото с това са се занимавали ответникът Ст. М. и брат му – св. Х., който е участвал с личен труд. По искане на ищеца е бил извършен ремонт на покрива, който е течал. Св. Х. е направил хидроизолацията отвътре, а св. В. - топлоизолацията навън, за което е било необходимо и ответникът Ст. М. отново е осигурил парични средства.

По данни на свидетелите и самия ищец паричните средства, с които е разполагал са пенсия с неустановен размер (427лв. според св. Б.) и средства от продажбата на 20 дка ниви, за която нито има данни кога е извършена, нито какви средства са получили. Изхождайки от статистически данни за средния месечен размер на пенсията към 2013г. – около 400 лв. и около 500 лв./дка – цена на земеделски земи, не би могло да се обоснове извод, че самият ищец е осигурил необходимите средства за извършване на ремонтите успоредно с осигуряването на издръжката за себе си и предоставени на св. Х. малки суми, както ищеца поддържа. В обясненията си ищецът посочва също, че именно ответникът е осигурил средства за лечението като противоречиво първоначално посочва, че сам е платил необходимата сума  280 лв.

Изключителни грижи, които самият ищец не отрича в обясненията си по чл. 176 ГПК, св. Х. Х. е положил след като ищеца е получил инфаркта на 08.08.2011г. През цялото време на болничното лечение не някой друг, а св. Х. е бил в близост, за да осигури необходимото за правилното провеждане на адекватно лечение. Несъмнено е установено, че включително в специализираната болница в гр. Ямбол е било невъзможно да бъде осигурено необходимото лечение за ищеца, при което именно св. Х. е съдействал и е дал съгласие за превеждането на ищеца в болница „Токуда“ – гр. София за извършване на необходимата операция. Бил е на място и в непрестанен контакт с лекарите и персонала, за да бъде осигурено необходимото лечение и грижи, вкл. и кръводарители. След изписването от болницата лично св. Х. е бил в дома на ищеца, за да се погрижи за него, т.к. последния е бил затруднен в предвижването и обслужването си. Това поведение се установява вкл. от свидетелите – разпитани по искане на пълномощниците на ищеца. И именно това безспорно установено по делото поведение обяснява факта, че неговото име и телефонния му номер фигурират в приложената по делото медицинска документация (л. 32 и л. 120, където св. Х. е посочен като внук) – близко лице за контакти, а не поради случайното намиране на тефтерче с телефонни номера в дома на ищеца, който факт и сам по себе си е показателен за това, че ищецът реално е разчитал на св. Х.. Действително се установява, че не св. Х., а самия ищец се е обадил на ЕЕН 112 за спешна помощ, но това обстоятелство не би могло да игнорира установеното по делото чрез показанията на незаинтересовани свидетели поведение на реална загриженост и съпричастност на св. Х. при провеждане на лечението и възстановяването на ищеца.

Чрез гласните доказателства се установи, че св. Х. Х. редовно е посещавал прехвърлителите, за да се погрижи за техните нужди, което е продължило и след смъртта на неговата баба – Ж.С.. Същият живее в близост до ищеца и го е посещавал редовно след работа. Осигурявал е храна, приготвена от неговата съпруга, закупувал е продукти. Грижил се да бъдат пренесени разтоварените дърва за огрев в мазето и в близост до жилището на ищеца, които дърва са били закупувани с осигурените от ответника парични средства. Всяка вечер сам или с детето си след работа се е отбивал при ищеца, когото нарича свой дядо въпреки липсата на родствена връзка. С ищеца, съпругата му и нейните родители са заедно на семейните празници и за рождени дни. Бил е съпричастен както с присъствие така и със средства за помените за смъртта на прехвърлителката Ж.С.. Показанията на св. Х. за така положените грижи се подкрепят и допълват безпротиворечиво от показанията и на свидетелите Х., С. и В..

Показанията на свидетелите, разпитани по искане на ответника относно изпълнението на задълженията за полагане на необходимите обичайни грижи чрез трето лице са безпротиворечиви, последователни, логически и хронологично допълващи се, като в отделни части – относно извършването на ремонти, относно предоставянето на парични средства, относно извънредни грижи при заболяването на ответника в следствие на получен инфаркт, твърденията в отговора на ответника се подкрепят включително от показания на посочени от страна на ищеца свидетели и от обясненията на самия ищец свидетели.

Показанията на свидетеля Х., като основен изпълнител на възложените му грижи, съдът прецени съгласно чл. 172 ГПК в светлината на това, че е в родствени отношения с ответника с оглед на всички обстоятелства, относно неговата възможна заинтересованост. Като цяло показанията на св. Х. са в насока на добросъвестно и без забава изпълнение на задълженията му в съответствие с условията на процесния договор, но следва да се има предвид, че с оглед качеството си на наследник, този свидетел би бил заинтересован и разполага с правен интерес от развалянето на договора. Изхождайки от това, съдът следва да отчете, че съвсем последователни, съдържащи в достатъчно степен детайли като време, място и потребности на ищеца са показанията на св.Х. относно изпълнението на възложените му от ответника грижи за прехвърлителите. Противоречие с други доказателства е налице само в частта относно твърдението му, че той е позвънил на ЕЕН 112, за да извика спешна помощ вечерта на 08.08.2011г., когато ищецът С. е получил инфаркт. Извън това противоречие, обаче, показанията му напълно се потвърждават от показанията на четирима други свидетели – Д., Х., С. и В., за които няма никакви данни, пораждащи съмнения за лична заинтересованост от запазване на процесния договор.

Същевременно от показанията на свидетелите Б., К. и В.– разпитани по инициатива на ищеца, не се установяват обстоятелства, които да опровергават или дескридитират показанията на останалите свидетели. С показанията си св. Б. практически потвърждава, че когато ищецът е бил болен, ежедневно св. Х. е пазарувал от магазина, в който тя работи, което говори, че е и живял с ищеца – няма индиция магазинът, в който тя е работила, да е обичайно за свидетеля място за пазаруване. Същата свидетелка – противно на обясненията на самия ищец, потвърждава обстоятелството, че св. Х. е бил ангажиран с извършването на ремонти, като показанията й за произхода на средствата се базират на казаното й от ищеца. Извън това показанията на свидетелката се свеждат до отрицателни отговори поради незнание, което обяснява с обстоятелството, че не са много близки. Показанията на св. В. се отнасят за отделни случаи и отново за споделено му от самия ищец за това, че при проблеми за него се грижат съседи. От никакви данни по делото обаче не се установява ищецът да е бил в неподдържан или бедствен вид, за което реално някой съсед да е полагал конкретно грижи. Включително, когато в края на пролетта и след подаване на исковата молба ищецът е заминал при своята родственица – св. Ж. К. в  с. Роза, никой от съседите не бил в състояние да посочи на св. Х., къде се намира ищеца, което говори за липса на близост с тях и загриженост от тяхна страна.

Подкрепящи тезата на ищеца за липса на положени грижи са показанията на св. Ж. К., която е негова снаха– съпруга на негов син от предходен брак. Показанията й се базират изключително на твърдения на ищеца и са изцяло в противоречие с показанията на останалите свидетели. Следва да се отчете обстоятелството, че за тази свидетелка предвид родствената връзка с ищеца обективно е налице интерес от разваляне на договора. По повод на това не може да не се отчетат показанията й – дадени от първо лице за подаване на документи за завеждане на настоящото дело – на 10.04.2014г. Непосредствено след подаване на документите за завеждане на делото ищецът е заживял при семейството й в с. Роза – от м. май 2014г. по думите на самата свидетелка, докато същевременно нито в показанията на св. Б., нито в тези на св. В. не се съдържат данни да я познават като лице, което в някакъв период да е виждано да полагало грижи за ищеца – било за пазаруване, било за други ежедневни нужди, било за дома на ищеца.

Несъмнено е, че от м. май 2014г. ищецът е заживял при св. К., без да уведоми за това св. Х. и не е могъл да му даде обяснения. От своя страна св. Х. е положил според показанията и на св. В. да го издири, като в телефонен разговор по думите вкл. и на св. К., му е предложил парични средства изпратени от ответника, получаването на каквито се установява и от приложените с отговора копия от разписки за пощенски записи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявеният от С.П.С. иск за разваляне на договора, сключен с нотариален № 74, т.УИ, рег. № 8910, д. № 769/2006 г. съставен от нотариус Н.С., с рег. № 123 в регистъра на Нотариалната камара, с който ищецът и съпругата му Ж.С. приживе са прехвърлили в полза на ответника С.Ж.М. – внук на Ж. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67338.542.6.1.14 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД - 18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес: гр. С., кв.“К.“, бл. * вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 62. 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: на същия етаж - външен зид, стълбище, обект с идентификатор 67338.542.6.1.15, обект с идентификатор 67338.542.6.1.13, под обекта -обект с идентификатор 67338.542.6.1.11, ведно с принадлежащото избено помещение № 14, при граници: изток - коридор; запад -външен зид; север - външен зид; юг - избено помещение № 13, заедно с отстъпено право на стоеж върху общинска земя и 1. 55 % идеални части от общите части на сградата срещу задължение на ответника да поеме лично или чрез трето лице гледане и издръжка на прехвърлителите, както до сега, така и в бъдеще, като им осигури спокоен и нормален живот, докато са живи, е недоказан и неоснователен

Предпоставките за разваляне на договора са тези посочени в разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД – да е налице пълно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя по договора или частично неизпълнение, което да е значително с оглед интересите на кредитора.

Особената характеристика на договора като алеаторен се определя от специфичността на задължението на приобретателите – постоянно във времево отношение, с краен момент определен от настъпването на бъдещо сигурно събитие – смъртта на прехвърлителя. Друга характеристика на тези задължения е, че те са имуществени в частта, отнасяща се до осигуряването на определената в договора издръжка. Задължението за гледане – разбирано като задължение за поведение изразяващо внимание и непосредствени грижи, е с оглед личността на приобретателя, като в случая в договора изрично е посочено, че прехвърлителите са съгласни да ги получат от трето лице.

Правото за разваляне на двустранен договор възниква за неудовлетворения кредитор съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на задължението от страна на длъжника по причина, за която той отговаря.

Със сключването на договора с нотариален № 74, т.УИ, рег. № 8910, д. № 769/2006 г. съставен от нотариус Н.С., с рег. № 123 в регистъра на Нотариалната камара прехвърлителите са изпълнили своето задължение, като правото на собственост върху имота е придобито от ответника.

От момента на сключване на договора, за ответника С.Ж.М. като приобретател и страна по алеаторния договор е възникнало задължението по посочената в него насрещна престация, а именно „…да поеме лично или чрез трето лице гледане и издръжка на прехвърлителите, както до сега, така и в бъдеще, като им осигури спокоен и нормален живот, докато са живи”.

Волята на страните по договора е изразена общо, като обема относно имущественото задължение за издръжка е определен чрез изискването да бъде определен нормален и спокоен живот, както до момента на сключване на договора.

Във връзка с това задължение по делото се установи, че ответникът С.М. редовно е осигурявал парична издръжка в размер, вариращ в показанията на свидетелите от 100 – 150 евро два пъти месечно, както и допълни средства. От показанията на свидетелите се установява, че издръжката е била предоставяне регулярно и непрестанно във времето и няма никакви данни за злепоставяне на прехвърлителите в материално отношение или необходимост от набавянето на издръжка по друг начин. Нещо повече – със средства от ответника са заплащани данъчните задължения за имота, а също така и с личен труд на св. Х. и други трети лица, в жилището са били извършени редица ремонти, които са подобрили условията за живеене не само естетически, но са направили жилището и по-топло.

От гласните доказателства по делото се установи, че ответникът пребивава обичайно в Италия, където, при невъзможност да си намери постоянна работа тук, е замина, за да може да осигури средствата. Поради това за времето, когато не е пребивавал в България, съобразно съгласието на прехвърлителите в договора, е възложил грижите за прехвърлителите на своя брат – св. Хр. Х..

Този свидетел – след завръщането си в страната се установил да живее в близост до дома ищеца, като след работа винаги се е отбивал да види ищеца, пазарувал е, осигурявал е храна, пренасяне на дърва. Оказвал е необходимото внимание на ищеца, с когото са били заедно по време на празници и рождени дни. Няма данни, а и ищецът сам не твърди да е изпаднал в бедствено положение, да е бил в недобър или занемарен вид, като от показанията на свидетелите няма данни други лица да са полагали грижи освен св. Х., комуто това е възложено от ответника. Единствено св. Ж. К. в показанията си посочва себе си като лице, което да е полагало грижи за ищеца, но подобни данни не се съдържат в показанията на нито един друг свидетел, вкл. тези – разпитани от страна на ищеца.

Изпълнението на задълженията до 2010г. – когато е била жива прехвърлителката Ж.С., се установява категорично, докато в исковата молба се поддържа, че ответникът не е престирал под никаква форма поетото в нотариалния акт задължение.

След разпита на свидетелите в обясненията си по реда на чл. 176 ГПК ищецът акцентира върху това, че е бил сам през последните четири години и половина, т.е. от смъртта на съпругата му.

Установи се несъмнено, че през 2011г. ищецът е претърпял инфаркт и както по време на болничното лечение, така и след това грижите  за него са били осигурени от св. Х., а необходимите допълнителни парични средства – от ответника. Именно св. Хр. Х. е посочен в медицинската документация като за контакти – внук на ищеца (макар да е несъмнено, че няма такава родствена връзка), което трудно може да се обясни със случайното намиране на тефтерче с телефонни номера в дома на ищеца – по данни на св. К., при която ищецът се установил да живее от м. май 2014г. Включително на фона на обстоятелството, че не св. Х., а ищецът сам се е обадил на спешна помощ, поведението на св. Х. не може да се квалифицира като неизпълнение на задълженията. Съвсем безпротиворечиво се установява, че по повод на заболяването последният е имал адекватно поведение на загриженост от самото начало на лечението до изписването и по време на оздравяването на ищеца в домашни условия.

Освен това ремонтите в жилището са били извършвани също така перманентно в периода от 2008г. – 2013г., вкл. след смъртта на бабата на ответника.

При тези данни на съпричастност на св. Х. към значими обстоятелства в живота на ищеца свързани с неговото здраве и бит, липсва житейска логика св. Х. да е бил незаинтересован и отчужден от живота на ищеца. Точно противното се установява от показанията на четиримата свидетели разпитани по инициатива на ответника, които преценени на фона на несъмнените данни по делото, не би могло да бъдат дискредитирани от съда като неверни.

Обясненията на ищеца, че от четири години и половина е сам, кореспондират като време със смъртта на неговата съпруга, което като душевно и психическо състояние е обяснимо с този факт. На фона на това, обаче, начина на живот, който личи от показанията на свидетелите – такъв, какъвто е водил и преди това, не би могло да се приеме като смущаван от финансови притеснения и занемарен в битово отношение живот. Обичайно в живота на почти всеки човек настъпва раздяла с някого, с когото е бил установен в продължително време съвместен живот, близост и взаимопомощ. Настъпилата в този аспект самотност на ищеца по никакъв начин не се дължи на поведение на ответника. Последният от своя страна живее в чужбина, за да осигури за себе си и ищеца необходимите средства за издръжка, във връзка с което е и съгласието на прехвърлители за осигуряването на грижи чрез трето лице. Несъмнено, без да е възможно чрез каквато и да е поведение да заместят присъствието на починалата в живота на ищеца, ответникът и респективно – св. Х., е могло и е следвало да положат допълнителни усилия в тази насока. Липсата на такива усилия нарушава разбирането на ищеца за запълване на настъпилата празнота в живота му, но подобно частично неизпълнение, на фона на житейската ситуация на ответника и неговия брат, предвид общите икономически условия на живот в страната, както и на фона на останалите полагани перманентно грижи за здравето, бита и ежедневието на ищеца и осигурената издръжка, не може да се прецени като значително извън хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и обуславящо интерес на ищеца от развалянето на договора. Извън неговата самотност след смъртта на съпругата на ищеца, престацията от страна на ответника и неговия брат – св. Х., като трето лице, комуто е възложено полагането на непосредствените грижи, не обосновават извод за неизпълнение, което да представлява основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора.

Доколкото през последните шест месеца ищецът се е установил да живее при св. Ж. К. в стремеж да компенсира своята самотност, както самият той твърди, без да уведоми по никакъв начин ответника или неговия брат и, без да са налице обективни причини за това като влошено здравословно състояние или липса на издръжка и грижи, съдът следва да прецени това поведение на ищеца като липса на кредиторско съдействие. По повод на това не  е без значение обстоятелството, че установяването на ищеца в друго населено място – в с. Роза, при св. Ж. Колев, е настъпило през месец май и непосредствено след подаването на исковата молба  на 10.04.2014г., т.е. засяга период, който не се включва в обстоятелствата на исковата молба. Подобно поведение след завеждане на делото дава основание да се цени като насочено за създаване на допълнителни предпоставки за разваляне на договора.  При това в показанията на тази св. Ж. К. личи съпричастност към извършването на процесуалните действия във връзка с предявения иск. Същевременно и въпреки липсата на кредиторско съдействие се установява, че св. Х. е направил всичко зависещо от него да открие местонахождението на ищеца. Направил е опит да разговаря с ищеца относно подбудите му да смени местоживеенето си, като е предложил и дължимата парична престация, за която по делото се представиха включително писмени доказателства, че е била осигурена от ответника.

Предвид гореизложеното, предявеният иск за разваляне на алеаторния договор по нотариален № 74, т.УИ, рег. № 8910, д. № 769/2006 г. съставен от нотариус Н.С., с рег. № 123 в регистъра на Нотариалната камара, се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли до размера на 2/3 ид.ч. от правото на собственост, до който размер ищецът разполага с право на иск с оглед ½ ид.ч. след прекратяването на СИО и 1/6 ид.ч. като наследник на съпругата си – Ж.С..

Над този размер – за частта, която при евентуално разваляне на договора правото на собственост би се възстановило в патримониума на другите законни наследници на Ж.С.,ищецът не разполага с право на иск поради липса на правен интерес и в тази част производството следва да се прекрати като недопустимо.

С оглед изхода от процеса на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК върху ищеца би следвало да бъдат възложени направените от ответника деловодни разноски, но видно от приложения договор за правна помощ, договореното възнаграждение от 1200 лв. не е заплатено на адв. Мл. Й., поради което освен претенцията на ищеца, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 28.102014г. в частта, с която е даден ход на устните състезания по делото по предявения от С.П.С.,*** и съдебен адрес: гр. С., ул. „Д.У.“ № *, ет.* чрез адв. С.К.,*** против С.Ж.М., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр. С., ул. „Н.К.“ № *, ет. *, офис*, чрез адв. М. Й., АК – Сливен за разваляне на сключения с нотариален № 74, т.УИ, рег. № 8910, д. № 769/2006 г. съставен от нотариус Н.С., с рег. № 123 в регистъра на Нотариалната камара алеаторен договор В ЧАСТТА относно прехвърленото с него до размера от 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67338.542.6.1.14 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД - 18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес: гр. С., кв.“К.“, бл. * вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 62. 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: на същия етаж - външен зид, стълбище, обект с идентификатор 67338.542.6.1.15, обект с идентификатор 67338.542.6.1.13, под обекта -обект с идентификатор 67338.542.6.1.11, ведно с принадлежащото избено помещение № 14, при граници: изток - коридор; запад -външен зид; север - външен зид; юг - избено помещение № 13, заедно с отстъпено право на стоеж върху общинска земя и 1. 55 % идеални части от общите части на сградата и ПРЕКРАТЯВА, производството по гр.д. № 348/2014г. по описа на Окръжен съд - Сливен в същата ЧАСТ, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявения иск.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.С.,*** и съдебен адрес: гр. С., ул. „Д.У.“ № *, ет.* чрез адв. С.К.,*** против С.Ж.М., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр. С., ул. „Н.К.“ № *, ет. *, офис*, чрез адв. М. Й., АК – Сливен иск за разваляне на сключения с нотариален № 74, т.УИ, рег. № 8910, д. № 769/2006 г. съставен от нотариус Н.С., с рег. № 123 в регистъра на Нотариалната камара алеаторен договор В ЧАСТТА относно прехвърленото с него до размера от 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67338.542.6.1.14 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД - 18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес: гр. С., кв.“К.“, бл. * вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 62. 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: на същия етаж - външен зид, стълбище, обект с идентификатор 67338.542.6.1.15, обект с идентификатор 67338.542.6.1.13, под обекта -обект с идентификатор 67338.542.6.1.11, ведно с принадлежащото избено помещение № 14, при граници: изток - коридор; запад -външен зид; север - външен зид; юг - избено помещение № 13, заедно с отстъпено право на стоеж върху общинска земя и 1. 55 % идеални части от общите части на сградата като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.П.С., ЕГН ********** спрямо ответника С.Ж.М., ЕГН ********** за заплащане на деловодни разноски изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.Ж.М., ЕГН ********** спрямо ищеца С.П.С., ЕГН ********** за заплащане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размера н 1 200 лв. изцяло като НЕДОКАЗАНА.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: